Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.)

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Апартаментът:
Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.) Contemporary-Home-Design-00

Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.) Contemporary-Home-Design-01

Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.) Contemporary-Home-Design-09

Банята:

Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.) Contemporary-Home-Design-13

Spoiler:

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Да... Щяхме да го видим! Станах бързо от леглото и само дето не подскачах до врата.
- Ако искаш после може да се върнем тук... Ако там не ти е приятно и ако искаш да съм с теб... Знам че съм досаден.
Брей какви думи, а аз не знаех какво означават половината от тях, но знаех, че това което говорех беше правилно.
Качихме се на горния етаж където трябваше да са апартаментите. Май ни трябваше някакъв ключ или не, защото се засякохме с онзи от ресторанта и десертите. Той ни отключи и влязохме вътре. Всичко беше толкова празно... Имаше само едно легло и един телевизор. Намръщих се леко, но не казах нищо. Човека остави количката и се измъкна бързо.
- Това ли е онзи грандиозен апартамент. - Бях наистина разочаровам...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Качихме се на горния етаж, където срещнахме въпросния сервитьор. Боже, имаше голямо търпение, че да се занимава със нас. Съвсем учтиво ни отвори и ни разведе из апартамента, а когато Ейдриън се възмути от малкото обзавеждане. Според сервитьора обаче всичко бе скрито. Показа ни едно дистанционно и със натискането на различни копчета се отваряха различни неща...кухня, трапезария, хол...боже - леглото му се мърдаше. Отиваше някъде си...на по - горно ниво и под него беше холът. Хитро, но едва ли трябваше да се крие от Ейд, имайки предвид, че всеки ден забравя.
- Готино е...Интересно !- констатирах, оглеждайки всичко и погледнах синеокия си придружител за мнение.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Ето това беше интересно. Можех да си играя с копчетата цяла нощ... Щеше да е забавно! Засилих се и се хвърлих на леглото взимайки онова дистанционно със себе си.
- Ела при мен, нека си поиграем с това... - Натиснах някакво копче и кухнята се затвори натиснах го пак но не стана нищо. Явно имаше по едно за всички неща... Ти да видиш!
- Хайде, ще ти дам и ти да си поиграеш после... - Засмях се весело и натиснах друго копче. Ето от къде се отваряла трапезарията. А от къде ли се затваряше...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Нямаше как да не се засмея на ситуацията. Радваше ме радостта му. Беше като малко дете и натискаше всяко копче подред, разглеждайки кое се променя.
Сервитьора се подсмихна и ни остави, а аз придърпах количката с десертите близо до леглото и се излегнах до него.
- Значи все пак си живееш доста добре...момичета всяка вечер, живееш в хотел, имаш интерактивен апартамент...- констатирах, оглеждайки всяка подробност от апартамента и следях какво се променяше, докато той натискаше различните копчета. По някое време се изправих, седнах върху краката си и си взех мелбата, вкусвайки от нея.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Погледнах към нея и се насилих да се усмихна, фалшивите усмивки не ми отиваха, не бяха от онези които могат да стоплят сърцето ти, а най много да те натъжат. Не исках да я натъжавам ни най - малко, особено като се беше съгласила да й досаждам цяла вечер.
- Щеше да е супер ако помнех нещо от всичко това... - Бях направо жалък, дори сам го разбирах. Върнах вниманието си към дистанционното и натиснах поредното копче на него.
Леглото започна да се движи нагоре и аз се засмях весело. Май нямаше копче за стопиране или аз не знаех за такова. Колкото по нагоре се изкачваше леглото пред погледа ми се разкриваше нова стая. Брей това било яко!

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Когато видях как реагира се натъжих. Изправих се на колене и реших отново да го прегърна, но когато той натисна още едно копче започнахме да се движим нагоре и аз паднах по дупе. Добре, че не разлях сладоледа. Когато стигнахме до горния етаж го оставих на шкафчетата за всеки случай, колкото да не изцапам нещо и се приближих до него, прегръщайки го.
- Има си и добра страна... Така можеш да се радвам на всеки ден, да оцениш всичко малко в ежедневието си, което другите забравят. Така че не бива да си толкова черноглед.
Измърморих всичко това, облягайки брадичка на рамото му и го притиснах към себе си повече. И аз се разчуствах с него, не можех да го гледам такъв.. Но нямаше да се излагам де...Просто щях да го нагушкам здраво..

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Прегърнах я в отговор на обвитите й около тялото ми ръце. Това ми беше липсвало толкова много време. Опората която някой ми беше отнел толкова отдавна. Беше ми липсвало времето прекарано с човек, който ме разбира и се опитва да ми влезе в положението. Сведох погледа си за да я погледна. Познавал съм я от толкова отдавна... А всъщност.
- Къде се срещнахме? - Попитах озадачено. Започваха да ми се губят моменти от деня, но имаше ли значение, като сега беше хваната в капана на спалнята ми. Нямаше къде да избяга поне до утре сутрин, така може би щях да си спомням... Макар че, ако беше така, щях да помня времето прекарано с нея от детинство.
- Няма значение, не ми казвай просто остани така. - Усмихнах се нежно и притворих леко очите си. Беше започнало да ми се доспива...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Погледнах часовника на шкафчето през рамото му. Наближаваше дванадесет. Нима толкова бързо го обземаше амнезията. Примирих се и останах сгушена в него, както ме помоли.
- Искаш ли да поспим... Обещавам, на сутринта пак ще съм тук. - попитах, усмихвайки се леко и го погледнах . Вероятно той нямаше да помни, но този път аз щях да му помагам....Имаше си и дневник, така че щеше да стане много по- лесно.
Чувствах се много...защитнически настроена към него. Сякаш трябваше да се грижа за него, макар да нямаше никаква връзка с мен. Е, поне бе единственият ми познат тук. По- добре е от нищо.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Усмихнах се и кимнах леко затваряйки напълно очите си. Не знам защо бях толкова изморен, но беше факт, затова и се отпуснах.
Тя ми беше обещала, че утре ще е тук, а аз и вървях. Не знам как и защо но и имах доверие. Може би никога преди не ме беше предава и затова. Отпуснах се и потънах в черния си сън...
Видях лицето й, усещайки, че нещо мърда в ръцете ми отворих очи и я видях... Познавах я от някъде... Даже, даже я бях целувал, знаех го! Спомнях си го, не помнех друго, само това лице и тази целувка. Коя беше тя? Какво значеше за мен?
Наведох се леко и отново докоснах устните й със своите. Може би щях да почувствам още нещо... Да си спомня, но нищо не се случи...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Той се съгласи и двамата се излегнахме назад. Изчаках го да заспи и взех дистанционното му, както и дневника му, оставяйки ги на шкафчето до главата ми, защото утре щяхме да имаме нужда от тях и придърпах една завивка над нас, след което се върнах в ръцете му и заспах сладко-сладко.
За щастие нямах нито сънища този път, нито нищо...Беше малко странно, имайки предвид, че всяка вечер ме преследваха, но просто се наслаждавах на спокойния сън, докато не усетих нещо странно. Целувка ли беше това? Май да, беше много приятно.
Отворих очи и след няколко секунди на фокусиране видях лицето на Ейдриън. Усмихнах се сънено и той се отдръпна от мен.
- Добро утро..- простенах сънено и се протегнах - Това за какво беше? - попитах объркано.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Гледах в красивите и кафяви очи. Някак толкова дълбоки и познати, но... Не помня от къде. В спомените ми имаше само това как целувам тези устни и си мислех, че целувката ще ми помогне, но уви... В главата ми имаше само едно празно черно петно, и нейното лице и нейните устни.
- Опитвам се да си спомня коя си... - Прошепнах тихо и леко притеснено. Ами ако и бях направи нещо. Тя знаеше ли кой съм аз? От къде идвам... Къде се намирам сега? Ами ако бях женен? Какво беше да си женен, всъщност. Знаех, че е нещо голямо и ценно, може би, но не знаех какво...
- Съжалявам... Даже не знам кой съм аз...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Разбирах го, но още бях много сънена, за да го осъзная. Кимнах леко и се усмихнах отново.
- Ти си Ейдриън, аз съм Виктория, ние сме приятели. - разясних и потърках очи, след което си отворих очите повече. Имаше шанс да заспя отново, ако продължаваше да ми говори толкова тихичко.
Протегнах се към шкафчето и му подадох дневника му, където вчера той си записваше разни неща. Отворих му първата страница и му я подадох.
- Това го писа ти вчера. Може би ще ти стане по- ясно. - казах мило и се поизправих в седнало положение, чакайки да видя реакцията му.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Бяхме приятели... Загложди ме отвътре едно неприятно чувство и още преди да съм взел дневника я попитах:
- Защо тогава съм те целувал? - Беше ми просто интересно. Приятелите правеха ли така, защото ясния ми спомен за целувката беше, че наистина беше хубава. Е това е единственото нещо което помнех де, но взех дневника и започнах да го разлиствам. Имаше само една страница с разбъркани думи.. Може би щях наистина да си помогна с това.
Аз съм от Италия и говоря италиански. А сега на какъв език говорех?

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Подсмихнах се, когато ме попита за целувката и свих рамене.
- Искаше да запомниш първата си целувка...Не, че ти е била първата, но просто другите не ги помниш. - обясних спокойно и взех дистанционното, започвайки да натискам различни копчета, докато намеря комбинацията, която трябваше да накара леглото да слиза...Твърде сложна работа беше, как по дяволите той се оправяше с всичко сам, при положение, че имаше амнезия...

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Значи тя ми помагаше... Сега вече разбирах. Тя беше моят ангел пазител, който ме пазеше от самия мен.
- С мен ли живееш? - Тогава видях в дневника, че всъщност съм я търсел и тя ме е намерила.. Значи се познавахме от деца, преди тя да изчезне. Къде ли е била през това време. Без да се замислям, че въпроса ми може да я натъжи или разстрои с нещо го зададох.
- Къде си била през времето, в което изчезна? - Обърнах любопитната си физиономиика към нея и очите ми зашариха по лицето й , сякаш то щеше да ми отговори.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Засмях се на въпроса му и поклатих глава отрицателно, заглаждайки един кичур коса зад ухото си.
- Не, имам апартамент на долния етаж, но ти пожела да остана при теб за вечерта. - продължих с обясненията. Всеки ден щеше да бъде така. Щеше да ме пита едни и същи въпроси и аз търпеливо да отговарям. Може би пък щеше да започне да помни някой ден. Все пак...спомня си целувката ни от вчера. Това беше прогрес!
Когато ми заби следващият въпрос обаче се смръщих леко и сведох поглед, отпускайки ръцете си в скута си и се загледах в тях.
- Имах проблеми с родителите си... Големи проблеми...с бой и караници и тем подобни. Накрая, когато им показах дарбите си...- разтворих леко ръцете си и между тях се появи огнено кълбо, което постоя там известно време и накрая угасна - Те ме пратиха в лудница... - така или иначе утре нямаше да помни нищо...Защо да не му споделя... - Избягах от там, но не можех да се върна в къщи...просто щяха да ме върнат пак там. Затова се наложи да заживея сама в друга държава.. И така и не те видях повече - казах накрая и го погледнах отново.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Намръщих се и се смъмрих на ум. Не трябваше да я питам. Така я натъжих, какъв приятел бях. Май трябваше да си го запиша, за да не й задавам този въпрос повече. Но от друга страна, тя можеше да го приеме още по навътре.
- Съжалявам Вики... Ако знаех, може би щях да помогна... - Не знам как но просто вярвах в това, че ще мога да ги убедя да в това да бъдат добри родители. Погледнах дневника отново. Бил съм на двадесет и пет години. Наистина ли съм толкова... Стар. Ужас, на мен младостта ми минаваше без никакво забавление.
- С какво се занимаваме? - Сякаш тя можеше да ми каже или пък аз работех нещо... Едва ли някой искаше такава склероза да работи за него... Съмнявам се, вероятно по цял ден се мотах по улиците или хотела. Беше казала, че сме в хотел...
Трябваше да се опитам да поправя всичко. Така си да направя така, че паметта ми да се запазва по някакъв начин.
- Какво прави това копче? - Натиснах едно зелено върху дистанционното и леглото започна да се спуска надолу... Ууу това беше супер!

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Доста дълго се мъчих с това дистанционно, но нищо не се получи. Накрая той го взе...И го улучи от първия път. Брей. Значи все пак имаше инстинкти за всичко около себе си.
Не биваше да се притеснявам толкова за него значи.
- За теб не знам...Както ти казах - видяхме се вчера. Но вероятно с нищо. Все пак ти можеш да контролираш умове. Едва ли ти е нужно.. - констатирах, свивайки рамене, докато чакахме леглото да слезе до долу.
- А аз съм психотерапевт...поне по диплома. Иначе се преместих тук преди няколко дни и все още не съм си намерила работа тук. - продължих с обясненията, слизайки и отидох до количката, която бяхме поръчали снощи...С изненада открих, че на нея нямаше много десерти, както снощи, а само една голяма чиния с много палачинки и различни сладка и шоколад, както и прибори и чинии за двама.
- Явно персонала наистина си знае работата.. - констатирах, усмихвайки се на течния шоколад. Нямаше да го пренебрегна!

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Сега разбирах от къде имаше търпение за мен. По работа си се занимаваше с откачалки. Аз не бях по различен от тях. Отдаваше й се явно. Станах от леглото и също отидох до количката като нея. Очите ми станаха като онези кръгли неща в една от чиниите. Всичко изглеждаше толкова вкусни, че ми се искаше да го изям на минутата.
Все още държах дистанционното в ръцете си затова се притегнах и натиснах жълтото копче. Което накара леглото да се вдигне нагоре. Кой да знае, че било правилното, просто научквах.
- Там ще ни е по удобно. - Казах задърпвайки количката към хола... Ако мога да го нарека така.
Седнах на диванчето и придърпах някой от чините на масата като започнах да нападам храната. - Което успееш да вземеш си е твое.
Засмях се весели и започнах да си избирам това което ми харесва и да го облизвам. Така нямаше да ми го пипа.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Преместихме се в дневната му...която беше под спалнята му...Едва ли щях някога да разбера всичко това. Както и да е.
Та отидохме там, но той веднага започна да си ги маркира. Накрая го плеснах през ръцете и си взех няколко, вземайки и шоколада.
- Не е хубаво да си егоист - изплезих му се като малко детенце и най- спокойно си намазах палачинките с шоколад и започнах да ги навивам една по една.
- Какво ти се прави днес? - попитах, малко преди да отгризна поредното парченце от първата си палачинка и го погледнах любопитно. Шоколадът беше изключително течен и може и да съм се изпоцапала, но за това щях да мисля после!

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Не беше честно, исках си моите, аз си ги бях заплюл първи. Въпреки това се насочих към нещо което беше привлякло вниманието ми. Не знаех какво е, но беше вкусно и със странна форма, а вътре се оказа с нещо по течно и сладко бяло на цвят... Направо да си оближеш пръстите.
- Ами нищо. Какво може да ми се прави? В онази книга пише, че съм те търсел, но след като си тук и моите идеи се изчерпват. - Повдигнах рамене и се усмихнах обръщайки се към нея.
Усмивката ми си остана даже леко се разшири. Цялата беше покрита с онова кафяво невероятно сладко нещо. Не можех да сдържам инстинктите си. Чувствах се като кученце... Изпитвах необичайно желание да почистя всичко от нея. Работата беше там, че не исках да го правя със салфетка, затова и като кученце.
Приближих се до нея и долепих устни до брадичката й, езика ми се подаде леко от устата облизвайки бузата й преди да се усетя какво точно правя, но тя беше твърде сладка. Буквално!

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Смръщих се на думите му и се замислих. Не можеше да не му се прави нищо. Имаше един ден. После щеше да го забрави. Защо да не се възползва от него.
- Можеш да посетиш някого или нещо...Магазини, клубове, дискотеки, паркове...Можем да отидем където поискаш и преди да си го забравил да го запишеш в дневника си. - предложих и се усмихнах, но тогава той реши, че не са му нужни салфетки, за да ме почисти.
Можех да усетя как върха на езика му се плъзна по кожата му, което ме накара неволно да настръхна и да се смръщя.
- Ейдриън... - смъмрих го, стараейки се да се отлепя от него, защото ми беше твърде хубаво.
- Можем да се разходим..или да останем тук цял ден и да пробваш всички десерти.. - казах накрая, поглеждайки ненадейно в прекрасните му сини очи.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Стига де, защо й беше да ме прекъсва. Беше толкова сладко... Бузата й де, беше цялата в онова нещо наречено шоколад. Ако знаех, че има толкова сладки неща на земята никога нямаше да заспивам. Губех си паметта след като заспя, нали?
- Ами добре, може да идем някъде... - Склоних накрая и се усмихна отдръпвайки се, явно не и беше приятно да я ближе някоя откачалка. Разбирах я, може би и на мен нямаше да ми е приятно. Е може би ако тя беше откачалката щеше. Изпитвах нещо странно към нея което не можех да опиша точно... Просто нямах думите, за да го направя.
- Да идем някъде където продават сладки. Хем ще сме навън, хем ще опознавам различните вкусове...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Естествено, че щешеда иска при сладките. Все пак все едно за пръв път вкусваше от тях. Замислих се за момент къде да го заведа, но тогавасе сетих нещо друго.
- Значи ще отидем в някоя сладкарница. - констатирах, след като преглътнах първата си хапка от втората палачинка.
-Между другото трябва да вземем фотоапарат...Така всеки ден можеш да разглеждаш весели моменти от живота си.Нещо като фотодневник... - предложих, пиглеждайки го.

» Гардеробът на Ейдриън