Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.)

И докато се протягах, прозявах и търках очите си, както и други подобни сънливи движения...чух името си от него. Веднага очите ми се разшириха и скочих в седнало положение.
- Ти помниш името ми??? - изумих се аз, а челюстта ми заплашваше да удари земята и отново да се върне при мен, точно като по анимационните филми.
- Помниш ли нещо друго? - побързах да попитам и се хвърлих на врата му, прегръщайки го силно, игнорирайки всичко друго. Той помнеше още нещо. Не мога да повярвам, че имаше някакъв напредък, при това само след два дни. Много се гордеех със него, както и със себе си. Дано да помни още нещо...Но и да не беше така. Беше по- добре от нищо! Помнеше лицето ми...после целувката ни....сега името ми!

Не мога да повярвам... Толкова много неща. Бях на седмото небе. Не можех да се побера в кожата си. Той помнеше доста голяма част от вчерашния ден. Може би и затова от вълнение и радост, дори след като той се измъкна от прегръдката ми просто сложих ръце от двете страни на лицето му и впих устни в неговите. Той помнеше, помнеше! Знаех си, че може да се намери решение за проблема му.
След малко обаче се осъзнах и се отдръпнах леко, подсмихвайки се смутено и се изчервих.
- Извинявай... Но наистина се радвам, че помниш толкова неща... Когато те намерих не помнеше нищо, а вчера беше само целувката и...Гордея се с теб! - заявих с широка усмивка и се отпуснах на леглото до него с доволна усмивка. Тази сутрин беше много добра.

Това не беше чак толкова добре. Той отново започна да се приближава към мен и аз започнах да опипвам бавно леглото за дистанционното. Не можех да се измъкна...Кхъм, така де. Тялото ми не искаше. Но съзнанието ми упорито настояваше, че това е грешно, защото той ми е приятел, затова и се опитах да намеря последното си спасение. Когато все пак стигнах до него и го намерих започнах да натискам копчетата едно по едно, с надеждата да уцеля това, което ще ни свали надолу и ще ми отвори място да се измъкна, но преди да успея да открия копчето устните му докоснаха моите. Въздъхнах леко, защото това много ми напомни на съня ми. Очевидно не можех да се измъкна от тази стая...

Усмихнах се нежно и отвърнах подобаващо на целувката. Просто нямаше как да не настръхна цялата, да не искам да се притисна към него. Исках да продължавам да усещам устните му по своите.. Едната ми ръка се качи на лицето му и се плъзна по бузата му, докато другата все пак продължаваше да натиска копчетата...или поне, когато се сетех.
Когато прошепна това се изкикотих тихо и кимнах, наблюдавайки искрящо сините му очи.
- Направи това вчера.. и ти помниш и него... - констатирах, поклащайки глава леко и одобрително, след което се надигнах към устните му сама отново. Дано само да не си спомня това за приятелите. Очевидно не си спомняше, иначе щеше да се държи раздалечено, както винаги. Когато обаче минах през всички копчета спрях за момент и се намръщих.
- Случайно да помниш защо не работи дистанционното? - попитах, повдигайки вежда .

Разбира се, че не знаеше...И разбира се, вниманието ми не беше особено дълго съсредоточено в дистанционното, защото устните му отново бяха върху моите. Трябваше да протестирам и щях да го направя. Задължително! Само още малко...Само секунда още.
Знам, знам, ужасен човек съм си, но когато другата ми ръка пусна дистанционното тя се премести на гърба му, минавайки с пръсти по линията на гръбнака му. Придърпах го върху себе си и отново го нападнах с целувки, защото те ставаха все по- сладки. Езика ми отново се заигра с неговият и качих крака си в страничната част на кръста му. Още мъничко...Само малко...

Изкикотих се леко, когато той се преобърна върху мен. Напълно беше замъглил съзнанието ми с тези целувки. Само за него мислех, всяка друга важна информация просто се забиваше в някой тъмен ъгъл на ума ми. А когато тялото ми усети всеки негов релеф...Потреперих силно, въздъхвайки отново.
- Ейд... ако това не работи...не можем да слезем долу, не можем да излезем от тази стая. - опитах се да обясня, но достойнството му, както и цялото му тяло потреперваше при всяко наше докосване, което ме опияняваше.
Не бях такъв човек, бях добро момиче, не правех такива неща до сега...А сега жадувах да ме докосва. А уж беше само 9 сутринта. Кой нормален имаше такива желания толкова рано? Е, явно не бяхме от нормалните, но това ''само още малко'' май не беше добра идея..

Нямаше как да не го даря с една чаровна усмивка. Искаше при мен. Помнеше мен. Как да не се размекнеш.
- Значи не искаш други момичета? - попитах с нотка на надежда, между целувките ни и очите ми срещнаха неговите. Мигът не продължи дълго, но беше важен. След това отново го целунах. Ръката ми продължи да се разхожда по гърба му, притискайки го още повече към себе си, а краката ми се плъзгаха по неговите, като накрая се спряха свити, в страни от тялото му.
Пръстите ми се заплетоха в косата му и продължих с тази дълбока и страстна целувка.

Ах, това ми носеше такова неземно удовлетворение. Може би сега решаваше, може би просто не искаше да се прекъсваме, но... все пак го каза. Само аз! Може би утре щеше да забрави и аз можех да се окажа поредната, но това тук си заслужаваше, за да ме разубеди за сега.
Продължихме с целувките, а когато неговите стигнаха до стомаха ми не можех да кажа нищо друго освен няколко не членоразделни звука на удоволствие. Продължих да галя косата му, докато той целуваше цялото ми тяло. Исках наистина да няма нужда да слизаме долу, да си останем тук завинаги, но нямахме неща от първа необходимост. Е, сега се наслаждавах на момента, без да се интересувам какво трябва да правим после. Просто се изкикотих и след малко отново го придърпах към себе си за поредната целувка, хапейки го игриво.

Нямаше как да не ми стане още по- горещо. И макар да бяхме почти голи, то останалите парчета плат ни пречеха още повече. Можех да усетя как всеки път, когато тялото му се допираше до моето буквално през мен минаваше електричество. Надигнах се на лакти и побързах да му помогна с разкарването на ризата му от тялото ми, хвърляйки я нанякъде и скоро на сутиена ми му се случи същото. Бързо се вкопчих в него отново, повличайки го надолу и впих устни в неговите. Всяка моя извивка си пасваше перфектно с неговите релефи и ме възбуждаше все повече. Спуснах устни по врата и раменете му, оставяйки горещи влажни следи след себе си. Нетърпението ми да го усетя възможно най- близко и да се радвам на целувките му беше почти болезнено.

Наистина ли? Точно сега ли се сети да ме попита това? Когато вече ни делеше само бельото от пълно сливане и удоволствие. Когато вече умирахме един за друг. Ръцете ми трепереха от вълнение, докато се разхождаха по тялото му и впивах пръстчетата си в кожата му, сякаш за да го задържа за по - дълго. Не исках да ме пуска вече, исках само да ме целува, да ме гали, да бъде мой. Поне за ден.
И защо трябваше да го прави. И без това се разкъсвах между разума и желанията си. Като добавим и че строго ми беше забранено да спя с клиентите си...Е, той ми беше приятел де, но. Да, приятел! Не се държахме много като такива.
Може би беше най- добре да спрем. Да, точно така!
- Искам теб! Много силно! - точно така...Я, чакай. Моля? Това не беше в плана! Защо дори го казах... Сякаш думите сами излязоха от само себе си.

Ето, започваше се. Не, че бях един от най- опитните в това начинание, но много се вълнувах, защото...ами просто го исках. Колкото и да се опитвах да страня от устните му, да не го целувам, да не го докосвам, но беше толкова изкушаващ и възбуждащ и... Ето пак го правеше.
Когато дъха му погали долната част на корема ми цялата изтръпнах, сякаш пускаха ток по кожата ми. Погледнах към него и се усмихнах леко, прехапвайки устна.
И ето, сбогувах се и с единственото останало парче плат по кожата ми. От тук нататък нямаше какво да крия, бях изцяло негова. Впих страстно устни в неговите, когато отново се изкачи нагоре и заплетох пръсти в косата му, притискайки го към себе си. Въздъхнах леко, когато усетих ръката му да пълзи по крака ми и измънках леко, когато вече пръстите му бяха на до скоро прикритото място. Вдишвах и издишвах все по- трудно, докато тялото ми беше прилепено към неговото. По някое време се сетих, че той все още има дрехи по тялото си...Е, дреха. Спуснах ръце надолу и се постарах да ги избутам надолу, надявайки се да ми помогне с начинанието, защото си умирах да го докосвам навсякъде.

- Ейдриън ...- простенах силно, когато усетих така желаното чувство. Беше невероятно. Затворих очи и се облегнах назад, прехапвайки устна. Отвръщах на целувките му, но ума ми бе твърде зает с всичките тези емоции и чувства, за да се съсредоточи и върху целувката.
Ръцете ми алчно се плъзнаха по цялото му тяло, поне до където стигах и се притисках възможно най- близо до него. Всяка моя извивка си пасваше с неговите. Започвах да се чудя дали наистина се случва или е поредният сън, но... поредния дълбок тласък... не, твърде беше истинско, за да сънувам. Продължих да се движа заедно с него, докато устните ми се стараеха да не се отделят от кожата му. Що за ... приятелка бях аз. Бих се засрамила...ако не бях толкова заета да стена от удоволствие и да треперя в ръцете му.

Не исках да спира. Не исках всичко това да свършва. Всичко това ме опияняваше. Исках още, но и исках освобождението. Исках времето да спре в този момент. Всичко ми се струваше толкова красиво, толкова приятно.
Просто продължавахме... все по- бързо, все по- страстно. Едвам дишахме, можех да усетя как и моето и неговото сърце биеха до пръсване. Телата ни се преплитаха, устните ми не оставяха неговите.
Вече усещах колко близо бяхме до самият край, всяка клетка в тялото ми се напрягаше и ... пръстите ми се впиваха по гърба му, шептях само неговото име... Потъвах все по- надълбоко в екстаза и усещах как експлозията наближава. Беше космическо!