Поредния работен ден. Дните ми вече ставаха по- леки. Ейдриън вече беше идваше от време на време в кабинета ми като клиент, което много ме радваше. Обичах времето с него, макар да бяхме на два метра един от друг всеки път. Сърцето ми прескачаше, когато виждах усмивката му, но всеки път блондинката го изпращаше и ...те май вече бяха в нещо като връзка. Не ми харесваше особено, но щом той беше щастлив нямах какво да кажа.
Излязох от апартаментчето си и първото нещо, което видях бе усмивката на Иън.
- Здравей. - поздравих го с прегръдка и тръгнахме надолу.
- Добре...- казах с усмивка. Добре де, малко излъгах. Отново сънувах онзи кошмар, но така беше като спя сама. А той очевидно не бързаше за никъде с нашите отношения. Нямах против де, в такива моменти и просто добър приятел беше достатъчен.
- Ти как си, всичко наред ли е при теб? - попитах ведро, докато вече слизахме с асансьора.