Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.)

Намръщих се на извинението му и извъртях поглед.
- Не беше глупаво..аз си го поисках. Можеш дори да ме обвиниш, че е било преднамерено. - свих рамене и продължих - Глупаво беше моето изказване, но наистина не исках да те обидя.. Извинявай. Не го мислех. - отвърнах гузно и сведох поглед - Имам предвид... аз съм единственият човек, към който си добър...поне това видях...И никога не бих го казала сериозно. Човеците понякога грешат.. - допълних, хващайки ръце зад гърба си като дете, което са го хванали в беля и отново го погледнах.
- Но ти ме остави ... Е, предполагам имаш някакви по- важни планове. Няма да се меся...Знаеш къде да ме откриеш, ако ти потрябвам. - смутолевих и с усилие се насилих да тръгна към вратата, при положение, че имах такава гледка пред себе си..Беше си истинско изпитание..

Миг, след като чух думите му по лицето ми беше изгряла усмивка. Доволна, че все пак не ме мразеше. Предадох си спокоен ви и бавно се обърнах към него, след което тръгнах натам, но бавно.
- Ще остана, но... ще избягаш ли пак, ако пак те прегърна? - попитах, спирайки се на около крачка от него и се усмихнах леко.
Когато обаче ми зададе следващият въпрос замислих доста дълбоко.
- Да, но само веднъж или два пъти...и то като бяхме малки...всяко дете плаче. - отговорих разсеяно и свих рамене, след което се приближих още малко, протягайки ръце към него за прегръдката, която си чаках...

Нямаше как да не се усмихна, когато той каза това. За него беше тъжно, но аз се радвах, че поне на мен има доверие. И знаех, че утре пак няма да ме помни, но няма значение, аз бях тук, до него.
Притиснах го силно към себе си и се насладих на прегръдката, след което той ме пусна и решихме да потърсим гардероба му.
- Ами...добре...Да видим... - взех дистанционното и започнах да натискам копчетата за първия етаж, но от никъде не се отвори гардероб..
- Може би е горе в спалнята? - предложих, поглеждайки към него и свих рамене, след което му връчих дистанционното и се хвърлих на леглото...Беше толкова мекичко, че те подканваше за сън...

Той дойде при мен и аз натиснах копчето, за да се изкачим горе. Изправих се в седнало положение и погледнах към него, усмихвайки се леко, а когато каза това...усмивката ми стана по- голяма. Стиснах леко ръката му и кимнах.
- Няма защо...обичам да помагам на хората...А и ти си специален за мен. Затова съм тук. - казах, прокарвайки пръстите на другата си ръка през косата му, галейки го леко. След малко бяхме горе и пуснах ръката му, за да пробвам копчетата, докато другата ми ръка продължаваше да си играе с косата му. Още беше рано...едва ли имаше 7 дори. Трябваше да измислим какво да правим.
Най- накрая се отвориха две врати, където изобилстваше от дрехи и аз се ухилих доволно.
- Най- накрая - засмях се и погледнах към него - Хайде, ставай... аз няма да гледам, обещавам. - казах, намигайки му и се обърнах с гръб към него, вземайки фотоапарата и реших да разгледам снимките от днес отново.

По някое време той ме извика да му помогна и аз погледнах...Ох, беше само по боксерки. Беше съкрушителна гледка. Поне за ангелите ми.
Преглътнах и се изправих, отивайки до него.
- ''Онова с копчетата'' се нарича риза, а без тях - тениска. И трябва да си избереш какво ще правим сега...Ако ти се излиза някъде навън можеш да сложиш риза, защото е по - официална. Ако ще си стоим тук можеш да си сложиш тениска, защото е по - удобна..Но и риза става. Както решиш. - дадох му алтернативите и извадих една черна риза. Можех да си представя как щеше да му стои.. За щастие той си избра да е с нея и я облече, но се обърка с копчетата, затова реших да му помогна. Започнах отдолу нагоре, закопчавайки внимателно всяко от тях, стараейки се гледката от голото му тяло да не ме разсейва, макар да си беше трудна задача. Права бях, стоеше му страхотно..
- С нещо друго да помогна? - попитах, усмихвайки се и накрая погледнах нагоре към неговите очи..Нямаше да го зяпам цяла вечер де...

Усмихнах му се и го оставих да се оправи с панталона, а аз се върнах на леглото отново. Взех дистанционното и го насочих към стената. Мозе би от някъде щеше да излезе телевизор? Кой да знае? Излезе един голям екран за пройекция и се дадоха различни опции. Имаше музика, имаше и филми, както и телевизия. Пуснах един плейлист и започна една много приятна песен. Зарадвах се и се обърнах към него.
- Не знам, ти избери. Аз съм съгласна на всичко. - казах небрейно, поклащайки се леко в ритъма на мелодията.
- Имаш много хубав вкус за музика. - констатирах, намигайки му. Знаех я и си припявах тихо, докато тои отново не се озова на леглото при мен.

Засмях се леко и отново се приблийих до него, започвайки да го галя отново по косата.
- Сигурно си я слушал, но просто не помниш. - Обясних, свивайки рамене и продълйих да си тананикам. Учудих се, когато даде предлойението си и се засмях.
- Искаш да пееш? Ще ми е интересно да те чуя, но аз... не мога да пея. - смръщих се, подсмихвайки се отново.
Почна нова песен и тя също беше хубава. Харесваше ми това полойение. През последните години винаги се стараех да бъда заета с нещо. От много отдавна не сум... стояла просто така, да си почивам, да не правя нищо. Беше приятно.

Не можех да повярвам, че наистина беше решил да пее. Но ето... разбърника се из настройките и след малко вече пееше. Е, пеенето наистина не му беше от силните страни, но пък беше ужасно сладък и ... Нямаше как да остана сериозна. Той си беше същински актьор... Вживяваше се толкова много и ... почти му повярвах, че беше тъжен. Когато песента приключи се изправих на колене и започнах да му пляскам въодушевено.
- Браво, браво!- казах и взех "микрофона", изправяйки се,а той седна. Потърсих някоя песен която знам и започнах да пея... Дано стените бяха звукоизолирани...

След като аз заех нейното място а тя моето нещата размениха ролите си. Сега беше тя тази, която се вживяваше, а аз този на когото му беше смешно. Добре биваше си я, можеше да пее. Просто танца и ме караше да се смея, повече от обичайното. Беше весел и някак забавен. Песента си я биваше, но имах чувството, че си я измисля на момента. Въпреки това ми харесваше и като изключим това, че не я биваше много в танците гласа и изпъкваше.
След като изпя песента си станах от леглото и грабнах дистанционното от ръцете й.
- Ти не ставаш за караоке... Трябва да пееш по фалшиво, нека ти покажа как се прави. Следващата ми песен я посвещавам на теб!

[youtube] https://www.youtube.com/watch?v=nBo4M49v3p0 [/youtube]

Тупнах отново на леглото и се загледах как той се раздаваше при поредната песен. Брей. Тук там докарваше някой тон.. Общо взето повече му се отдаваше да пее метал, отколкото Джъстин Тимбърлейк и неговите тънки тонове. Много му се радвах, беше весел...Взех фотоапарата и нямаше как да не му направя един клип, докато се мяташе наляво надясно, търкаляше се и пееше от сърце. След като приключи спрях записа и натиснах копчето, което караше леглото да слиза надолу.
- Не мърдай от тук, ей сега се връщам! - обещах му, намигайки му и когато леглото приближи земята скочих от него. Опитах няколко пъти със различни комбинации, докато не се отвори правилния раздел, където бях видяла алкохола. Взех една бутилка уиски от резервите и затворих ''хранилището'', след което взех две чаши и отново се върнах на леглото, качвайки се нагоре.
Това легло беше като летящо килимче!
Както и да е, когато се качих при него вече бях наляла уиски в двете чаши. Оставих бутилката на шкафчето и се изправих, подавайки му едната чаша.
- За по- голяма муза в пеенето? - предложих му, усмихвайки се и отпих от чашата си, гледайки го в очите.
Следващият ред беше моят...След като изпих алкохола от чашата ми я оставих при бутилката и пуснах следващата песен...Щях да пробвам от неговия стил... И ето, започна моята излагация. Поне текста ми харесваше.

Song: http://www.vbox7.com/play:c2c7ae1bd8 /поздрав!/

Добре, това си беше уморително...Да пиеш и да скачаш и да пееш и да се смееш. Много неща си бяха!! И клиповете и снимките се множаха.
Поне и двамата си прекарвахме добре. Макар да не бяхме навън музиката кънтеше, а и се напихме. Поне аз. Определено усещах как всичко около мен се върти и се замайва.
Когато за пореден път ми подаде дистанционното просто поклатих отрицателно глава и продължих да лежа на леглото.
- На време ме спря, преди да почна да се разсъбличам... - констатирах тихо и се засмях за пореден път. От толкова много алкохол да...това беше последствие.
- Шегувам се, не се впрягай..- казах след малко и се надигнах на лакътя си и подпрях глава на ръката си, а другата ми го разроши, кикотейки се отново.

Не мога да повярвам, че стана, за да ми прави стриптийз. Изправих се бързо в седнало положение и отпуснах ръцете си в скута си, заглеждайки се в мъжа пред мен. Определено го биваше в събличането.. Прехапах устна и можех да усетя как очите ми се разширяваха като на дете, което гледаше нещо вкусно през витрина и мечтае за него.
Лоши мисли, лоши мисли! Особено за пияния ми мозък.
- Тотално трябва да работиш като стриптизьор ...Ще натрупаш милиони. - казах убедена в думите си и закимах превъзбудено. Стана ми горещо...
- Прав си... никога не бих могла да се справя толкова добре като теб. - констатирах, излягайки се назад, но очите ми все още го следяха.