Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.)

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

First topic message reminder :

Апартаментът:
Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.) - Page 8 Contemporary-Home-Design-00

Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.) - Page 8 Contemporary-Home-Design-01

Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.) - Page 8 Contemporary-Home-Design-09

Банята:

Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.) - Page 8 Contemporary-Home-Design-13

Spoiler:

Брой мнения : 78 Join date : 18.11.2012

Пръстите ми останаха заплетени в косата ми и продължих да си играя с косата му дори когато очите му се изравниха с моите.
- И моето сърце е било разбивано, знам какво е. Позволено ти е да си разстроен и да те бол. Дори да плачеш. Това е начин да се освободиш от всичката болка. И това ще мине. - заговорих, взирайки се в очите му.
Когато все пак каза, че иска да обича мен сърцето ми се разтопи. Беше толкова сладък.
- Разбира се, че не. - отрони се от устните ми и погалих лицето му. - Виж... понякога хората не знаят какво искат и какво е добре за тях. Не съди прекалено строго. Просто...живота продължава. Сега аз съм тук. - казах тихо и го целунах по челото.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Всичко което каза беше много мило, но не смятах да се изявявам като някой лесно раним. Пътя който трябваше да извървя за да няма болка беше през най голямата такава. Ако успеех да преживея това щях да се справя с всяка следваща, дори нямаше да обръщам такова внимание вече.
- Свърших с плаченето. Мисля, че ще ми е много по - лесно да се откъсна, ако се изправя срещу нея. Така може би когато всеки ден я виждам и знам, че нищо няма да се получи всичко ще отмине... Между временно, ще опитам да загърбя любовта, като се влюбя по силно наново. - Говорех спокойно без да бързам. Просто исках да ме разбере и най - вече посланието ми. Не мислех да обичам някоя от улицата. Срещнах я днес, а тя вече приемаше за даденост да се грижи за мен. Никъде нямаше да намеря по добра от нея или поне така предполагах. Да заместя Вики с Мел ми се виждаше добра идея сега, когато Виктория ми каза, че ще си останем само приятели. Исках някой да ме обича, както аз обичам нея...

Подарих му още една усмивка. Как да не му се радвам, като вече показваше някакъв прогрес.
- Това е хубаво решение. Бих се радвала, ако успееш. Може би трябва да започнеш да я посещаваш като психолог. Но по- нататък. Когато вече не мислиш само за нея? - предложих, прехапвайки устни и свих рамене.
Все пак беше толкова мил. Заслужаваше една целувка. Надигнах се леко и долепих устни до неговите. Може би все пак запознанството ми него не беше чак толкова лошо, дори след като започнахме толкова зле.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Усмихнах се леко на думите й, но предпочитах да започна от утре. Колкото по наранен бях толкова по бързо щеше да ме отблъсне от себе си. Трябваше да го направи ако не ме иска по този начин...
Отвърнах внимателно на нежната целувка, но си бях нахален и отново прокарах език по долната й устна. По скоро като рефлекс отколкото като нещо друго. Беше момента, в който би трябвало да се отдръпна от нея и да се извиня, но ми харесваше поради необясними причини и си позволих даже да промуша езика си между устните й докосвайки отново нейния, а очите ми се бяха затвори напълно отдавайки се на момента, които след още малко прекъснах и отворих очи поглеждайки я на няколко сантиметра от очите й.
- Извинявай... Поддавам се на емоциите си...

Стига де. Не можеше да прави така. Беше ми толкова приятно в един момент и той го правеше още по- сладко, и в следващия вече беше надалеч. Така де, пак беше до мен, но не и устните му.
- Ммм- измънках недоволно след зашеметяващата целувка и се отпуснах на възглавницата с въздишка.
- Няма нищо лошо в това да се отдаваш на емоциите си да те завладеят - констатирах, смръщвайки се и погледнах отново в очите му - Аз го правя постоянно. В повечето случаи споделям положителни емоции и ми се получава много добре. - допълних и свих рамене самонадеяно.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Усмихнах се, наистина ли това беше усмивка, след целия рев който му изревах днес, тя ме беше накарала да се усмихна. Да, това беше неподправена усмивка, истинска. Бях забравил Вики з момент, за да мога да се откъсна от онова, нечовешко привличане и вместо това бях тук с друга, която заменяше сълзите ми с усмивка.
- Благодаря ти, че правиш всичко това за мен... Значи наистина много. - Усмихнах се отново и подтиснах желанието си да я целуна отново. Просто се загледах в сладките и устни които до скоро бяха върху моите. - Грешно ли е това което правя?
Попитах все още гледайки в устните й преди да преместя погледа си към зелените й пълни с живот очи.

Нямаше как да устоя на желанието да се усмихна, когато той го направи. Отвърнах му лъчезарно и се загледах в него, за един дълъг момент. Поне докато не проговори. А тогава ме накара да извия очи.
- Разбира се, че не. Не може да се чувстваш виновен, защото се опитваш да продължиш напред, след като си бил изоставен. Тя поиска да го направиш, защо да не го направиш наистина? - казах, успокояващо и се гушнах отново в него. Можех само да предполагам какво са преживяли, за да я обича толкова силно и толкова да го боли, но все някога щеше да успее да го преодолее. А аз трябваше да се сдържам малко...поне първите дни.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Радвах се, че се съгласи с мен, по - точно, че ме окуражи. да продължавам във същия дух. Завъртях главата си отново към монитора и я сложих да почива на гърдите й. Биещото и сърце ме успокояваше.
Загледах се отново във филма които се оказа наистина интересен, а към края вече беше започнало да ми се доспива. Затова и когато започнаха да дават буквите се изправих в седнало положение и се протегнах докато леко се прозявах...
- Какво да правим сега? - Попитах лениво и легнах до нея на леглото.

И ето ни в най- милата ситуация. Просто гушкайки се и гледайки филма. Беше наистина интересен, приключенски. По някое време обаче очевидно съм се унесла...И как няма, навън вече се стъмняваше, всичко беше тихо и спокойно, и топло и просто...
Следващото, което усетих беше размърдването на леглото и тихия му сънлив глас. Стреснах се и подскочих леко, но когато се огледах се отпуснах отново за момент. Изправих се в седнало положение до него и се протегнах, докато от устните ми се изтръгна една продължителна прозявка.
- Не знам.. - измънках сънено и погледнах към него. Стана ми смешно и се засмях тихо, оглеждайки го, защото той изглеждаше по същия начин като мен- сънен и замаян. - Какво ти се прави... ти избираш. - предоставих му избора, облягайки се назад и се опитах да се събудя.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Огледах се наоколо и взех отново дистанционното успях да нацеля правилното копче и да спусна щорите а след това и онова за да вдигна и телевизора или каквото там беше. Оставих всичко отстрани до леглото и се завъртях леко към Мел. В стаята беше доста тъмно сякаш си беше късна нощ затова и прегърнах Мел с едната си ръка и я придърпах към мен.
- Мисля, че ще ни се отрази добре съня... - Целунах челото й и се отпуснах на леглото блажено затваряйки очите си. Не ми трябваше много и скоро заспах. Отново сънувайки едно много красиво момиче. Дали я сънувах всяка нощ?

Следващите няколко дни бяха доста дълги и същевременно къси. Трябваше му време всяка сутрин, за да приеме, че момичето, което сънуваше му беше само стара приятелка и нищо повече. После обаче всичко връщаше нормалните си граници. Разхождахме се из града, обяснявах му различни работи, показваше ми неговата част на живота, аз своята. Разбирахме се.
Така измина почти седмица...
Такава беше и тази сутрин.
- Добро утро, Ейдриън. - казах сънено, когато отворих очи и видях, че в този момент той правеше същото. Усмихнах му се леко и се сгуших в него, преди да започна да му обяснявам наново.
- Момичето, което сънуваш ти е само приятелка. Познаваш я от детството си. - реших да му разясня, вместо да се чуди какво правя аз тук и защо не е тя на моето място.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Момичето имаше зелени очи, косата се спускаше на леки вълни около лицето и а усмивката й беше лъчезарна, докато не се стопи изведнъж. Устните й се превърнаха в права линия, лицето стана сериозно и някак различно, а очите кафяви. Косата се изправи и пред мен стоеше друго момиче... Как ставаше този номер? Отворих леко очи и премигнах няколко пъти усещайки чуждото присъствие до мен.
Погледнах към момичето срещайки зелените очи, които бяха станали кафяви. Бях объркан, нямах си и на иде какво се случваше. Премигнах няколко пъти докато я слушах и се протегнах лениво.
- Ти си тя, та е теб... - Започнах да си правя някакви мой сметки на глас. - Коя ми е стара приятелка от детството? Ти ли?
Не разбирах, бях объркан и още повече се обърквах от тази смяна на лицата...

Въздъхнах сънено. Нима ни сънуваше двете? Това вече беше интересно. Значи тя не беше единственото, което той помнеше.
Надигнах се, показвайки лицето си от гърдите му и се усмихнах сънено. Приближих се до устните му и го целунах леко, но сладко.
- Не, другото. С нея сте стари приятели. - споделих му тихо и го прегърнах отново. Ръцете ми се обвиха около тялото му и пръстите ми започнаха да галят успокоително гърба му. След малко щеше да схване горе долу... Имаше нужда от време.
- Как си? - попитах, поглеждайки отново към сребристо-сините му очи, които все още издаваха лекото му дезориентиране.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Тя ме целуна, беше, ами накара ме да се усмихна без да имам причина, а когато станах ми се искаше да убия някой. Драстична промяна.
- Объркан съм... - Отговорих на зададения и въпрос и погледнах надолу. Бях гол или поне от това което виждах. Преместих я внимателно и повдигнах завивките, е поне бях с долнище на пижама ако не друго. Отдъхнах си до известен смисъл без да нам и аз защо имаше такова значени дали по тялото ми имаше дрехи или не.
- Ам, ние заедно ли сме... Спим в едно легло, целуваш ме... правили ли сме нещо... повече? - Бягаше ми думата от речника, затова се впусках в такива обяснения. Усмихнах се виновно и я притиснах към тялото си. - Извинявай, не помня много... Двойка ли сме?

Подсмихнах се леко на объркването му. Беше нормално. Последната дума, която използва обаче ме накара да се замисля. Не знам да се бяхме определили като такава, но ето, че всяка вечер бях при него, целувахме се, ходехме на разни места заедно...Не беше ли това връзка всъщност?
- Не знам..предполагам, че сме нещо такова. Не сме мислили по тази тема. В началото ти бях само подкрепа, за сега .. - казах, поглеждайки го замислено и нацупих устни леко.
По някое време погледнах зад него часовника и простенах тихо.
- След малко пиколото ще донесе закуската и ще ни свали долу. - констатирах недоволно и се завих през глава. Спеше ми се още.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Усмихнах се на нацупеното й личице. Беше толкова сладичка, като малко детенце. Напъхах се при нея под завивките и целунах леко челото й.
- Стига красавице, винаги може да се качим, колкото и упорито да ни свалят надолу... - Погалих бузата и с усмивка и я целунах сладко, винаги ли се будехме така? Не, че имах против, но макар да се държах мило с нея, чувствах огромна празнина в гърдите си която не можех да запълня дори с чувството , че е до мен, с докосването й. С нищо. Сякаш бях празен...

Простенах сънено, когато ме успокои, че все пак можем да се върнем тук и продължих да се гушкам в него упорито. Когато устните му докоснаха моите реших, че няма толкова лесно да го пусна и скоро превеърнх леката и сладка целувка в една по- игрива и продъжителна. Отвих ни до някъде и поднових действията си, без капка срам.. Беше извънредно приятно. Увих ръце окло врата му, за да си помагам.
- Прав си, все пак това е твоя апартамент. - констатирах тихичко и се засмях.
- Някакви идеи..за деня де. - попитах невинно

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Усмихнах се леко и останах така на няколко сантиметра от лицето й гледайки я в очите. Не, че имах против всички занимания на света и ги отхвърлях но едно нещо просто не ми даваше мира.
- Какво правим по принцип? - Попитах и се приближих до устните й още малко без да спирам да се взирам в зелените й очи. - Не, че не ми се прави де, но предпочитам да си останем тук. Харесва ми това, топлината под завивките и определено тази което излъчва тялото ти. Както и целувките ти, те са несравними!
Още след като го бях изрекъл си спомних за една целувка. Нещо много далечно, и главата веднага ме заболя, преди спомена да започне да избледнява преди да се е появил напълно. Игнорирах болката, като плъзнах ръка по тялото й под завивките, докосвайки я с върха на пръстите си.
- Какво мислиш?

Нима наистина му се лежеше? По принцип искаше да обикаляме града, за да научи възможно най- много от деня, да го преживее добре.
- О'кей. Аз нямам проблеми. Обичам да спя. - констатирах и се изкикотих леко. Постарах се да съм достатъчно близо до него, за да ''прихваща от топлината на тялото ми'' и ръката ми се плъзна по гърдите и корема му, галейки го игриво.
- Може би...- започнах да говоря, но тогава леглото се разтресе леко и почна да слиза бавно надолу. Супер, как избира точния момент този човек. Някога изобщо имал ли е половинка?
- Добро утро..- поздравих го, когато той се показа пред нас със приветлива усмивка и се отпуснах на леглото, за да не преча на Ейдриън и се прозях, след което и се протегнах хубаво.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Точно когато започна да става интересно, някой реши да ни прекъсне. Изумително колко бързо настроението ми се смени от весело, на такова, че да му скоча, на който беше този и да го убия.
- Какво точно искаш по дяволите? - Изръмжах въпроса си като се изправих до седнало положение и се приближих до края на леглото за да стана от него и просто да му разкажа играта.
- Просто доставям закуската господин Сейдж... - Започна да се оправдава и да отстъпва идиота. Искаше да избяга от мен, така ли?
- Ами достави я и може да изчезнеш! - Констатирах и се приближих бързо до него като взех дистанционното от ръката му. Онзи побърза да се разкара. Добре за него.
- Искаш ли закуска Мел? - Попитах просто и се обърнах към нея. Аз лично, нямах намерение да се храня още...

Ето го мрачното настроение на Ейдриън. Доста често се забелязваше, когато има хора около нас. Дори понякога към мен. Какво да се прави, всичко изискваше търпение.
- Нем... дори не ми се става още..- казах сънено и побързах да събера завивката на едно място и да я прегърна, като преметнах дори крака си върху нея. Тениската естествено се вдигна, но все пак си имах бельо, така че не ми направи кой знае какво впечатление.
Хвърлих му един поглед, докато все още беше до количката и се подсмихнах дяволито, показвайки трапчинки, но побързах да стана сериозна и отново затворих очи.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

И настроението ми отново се смени, но този път не беше просто весело имаше и още нещо. Несъзнателно преминах с език по устните си защото имах чувството, че са прекалено сухи, но и езика ми не се оказа от най влажните.
- И аз не съм гладен. - Приближих се внимателно и бавно до леглото като облегнах ръцете си, а после и коленичих като се приближих до нея лазейки на четири крака.
- Та какво точно казваше? - Попитах повдигайки леко вежди надвесен над нея.

Тишина... Нямаше да отворя очи. Бях сигурна, че ще направи нещо. Свих устни, стараейки се да запазя усмивката си скрита.
След секунди леглото се промени и усетих движението му, което се приближаваше към мен.
- Не знам. Не помня вече - Може...може... - направих се на разсеяна и свих рамене, отваряйки едното си око и го погледнах заговорнически. Беше почти върху мен и беше много секси.
- Искаш си мястото, или...? - попитах, след като той не спомена нищо и усмивката ми се издаде сама. Прехапах устна и продължих да се взирам в него, докато все още стояхме на това... напрегнато положение. Нито напред-нито назад. Кой какво щеше да направи?

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Не можех дори да дишам в момента беше ми твърде напрегнато. Накара просто си поех дълбоко въздух и се наведох леко към нея, а устните ми докоснаха ухото й. Аромата й се носеше около нас, не знам на какво но миришеше адски... как беше думата за това, което ти харесва толкова много че те подтиква към целувка и още нещо...
- Искам ти да си моето място Мелодия? - От къде беше дошло това, не си спомням да ми беше казвала името си, но го казах някак по навик. Гласът ми беше станал много плътен, едва успях да го позная, а когато се отдръпнах на няколко сантиметра и погледнах в очите й пламъчетата от моите се отразяваха там.
- Ще го направиш ли?

Нямаше как да се въздържа от реакция.
В момента, в който се приближи към мен въздъхнах тихичко. Докосването му беше главозамайващо.
''Да, моля те, продължи! '' - повтаряше ума ми, надявайки се точно сега да не ми рови из главата. Беше просто една мисъл, която ме беше обсебила. Да ме докосва, да ме целува...особено там. Цялата настръхвах.
Гласът му беше толкова нисък и дрезгав, че просто допълваше картинката. Премигах бавно, чувствайки се тотално съблазнена от неговите действия.Трябваше ми доста време, за да обмисля предложението му.
Неговото място?
- Да... За това съм тук. - признах тихо, въздишайки отново и му се усмихнах леко. Почти нямах глас, беше ме страх да не разваля момента, но действахме по изцяло негови решения. Аз само тръпнех в очакване.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Не ми трябваха още покани една ми стигаше... Наведох се и я целунах, в началото много невинно и внимателно. Действията ми се определяха направо от мозъка без да влагам в тях грам мисъл. И въпреки това нямах намерение да спирам да я целувам, не и скоро.
Ръката ми без да знам как се беше озовала върху дупето и и тръгна да се изкачва нагоре по тялото й, под тениската, нежно галейки гърба й. Не помен да съм усещал толкова близо жена до сега. Беше невероятно усещане, само от допира ми усещах как настръхва, а това караше мен да въздишам.
В главата ми започнаха да се оформят различни мисли, но не бях сигурен какво означават. Просто се оставих на течението, а то сега ми казваше просто да продължавам да движа ръката си под тениската й, докато езиците ни се преплитаха във все по страстна целувка.

» Гардеробът на Ейдриън