Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.)

Изслушах го, свивайки устни. Какво можех да направя аз за него в момента. Едва ли имаше нужда от още разговори. Може би прегръдка?
- Има ли нещо, с което да ти помогна в момента? Не знам... може би имаш нужда от сън...Или прегръдка? ...Или.... ако трябва да използвам силите си? - предложих, приближавайки се по- близо до него и несигурно докоснах рамото му.
Не обичах да гледам хората тъжни, но все пак. При такива условия не можеш да щракнеш с пръсти и просто да махнеш всичко. Надявах се само да успее да го преживее и все пак да продължи напред. Да виждаш сълзите на мъж е нещо съкрушаващо.

Усмихнах се леко, когато все пак поиска прегръдка и го притиснах силно към себе си. Щом искаше това нямаше да откажа. След малко му върнах свободата, но останах толкова близо до него. Отпих също от своя Джак и подпрях глава на рамото му.
- Животът понякога наистина е гаден.. - казах тъжно и въздъхнах леко. Зачудих се за момент нямаше ли да му е по- лесно да забрави, но щом не я забравя нея значи утре сутринта пак ще е с мисълта за нея. Което значи пак болката наново.
- Ще се справим все някак. Разбитото сърце се лекува само с такова. - констатирах, надигайки шишето си, за да го покажа, след което отпих от него и пак го свалих, поглеждайки към него.

Май алкохола му беше в повече. Личеше му вече, а и моята глава се въртеше. И дори да бях на сантиметри от него не ми пречеше да си продължа с нормалната тема, докато той ме зяпаше втренчено.
- Де да беше толкова лесно....- казах, усмихвайки се за момент - Оокей, стига толкова пиене за теб днес. Кажи къде е скрито леглото ти, защото имаш нужда от малък сън. После ще се опитам да ти обясня. - предложих, повдигайки вежда и плъзнах поглед по стаята, за да намеря някоя врата към нещо или може би подобно? И аз не знаех какво търся, но предполагам той щеше да ми помогне с намирането.

Добре, това вече беше интересно. Как така над нас? Все пак ние се намирахме в хола. Както и да е, реших да последвам примера му и минах зад него, когато той ми направи знак да стана.
Той напусна някакво копче и след малко едно огромно примамващо легло слезе на мястото на хола. Погледнах към него, повдигайки вежди учудено и свих рамене.
- Ти си пълен с изненади, Сейдж. - констатирах, подсмихвайки се и поклатих глава. Замислих се за момент над въпроса, който ми зададе и отново го погледнах в очите.
- Имаш ли нужда от компания? - попитах.

Беше сладък. Защо да не му помогна. Поклатих глава жизнено и свалих токчетата си. Махнах също и якето си и се покатерих на четири крака до средата на леглото, където беше той. Усмихнах му се леко и го целунах по челото, след което се излегнах до него.
Без да се церемоня го прегърнах, знаейки че от това имаше нужда.
- Няма да бъдеш сам, спокойно. Ще те оправим все някак. - обещах му и зачаках да се отпусне и да се успокои. Само времето можеше да покаже какво щеше да стане от тук нататък.

Кой да знае, че един унищожител, при това с толкова буен и странен нрав може да бъде толкова любвеобилен и чувствителен. Просто искаше някой да бъде до него.
- Не се притеснявай. Стига на сутринта да успеем да слезем долу нямам проблеми да съм тук горе. - казах успокоително, намигайки му и се усмихнах окуражаващо, показвайки големите си трапчинки.
- Имаш ли някакви поръчки за това какво да ти кажа, или не утре? - попитах все пак, прехапвайки устна.
Нали все пак за това бях тук. Май сега аз щях да бъда паметта му. Поне докато онази Виктория не реши да си го поиска отново. Нали? Сигурна бях, че щеше да изтича при нея във всяка секунда,в която тя му каже, че го обича, но ... може би щеше да се промени? Никой не знае..

Смутих се, когато каза условията си. Със второто ще се справя, нищо против нямах. И без това трябваше да си запълвам времето с нещо. А в случай, че той тръгнеше да се оправя щеше да ме прави по- щастлива. Да ме кара да се чувствам полезна и значима.
Но първото не мисля, че беше добра идея.
- Сигурен ли си за първото...Тя ще се разкарва по цял ден из хотела. До колкото разбрах живее на долния етаж, работи тук, ще се храни на закуска, обяд и вечеря в ресторанта, който е само един в този хотел. Не мисля, че би било добра идея.. - изказах мнението и мислите си на глас, вглеждайки се в профила му, докато той наблюдаваше тавана.

Най- накрая стигнахме до консенсус. Не вярвах, че някога ще го постигнем, но все пак ето, че имало чудеса. Усмихнах му се в отговор и също се обърнах по гръб, с лице към тавана, макар да лежах все още на ръката му.
- Добре, значи така ще бъде. Обещавам да не те лъжа. – казах, намигайки му и реших все пак да огледам стаята. Гардероб, бюро, шкафчета, прозорци..Нищо необичайно. Стая като стая, с изключение, че беше без врата. Интересен замисъл.
- Все още ли ти се спи, или искаш да гледаме някой скучен филм? – попитах след известно време, прекарано в мълчание и извърнах главата си към него отново.

Извъртях поглед и направих физиономия, имитирайки го под носа си.
- Господина не може да стои на краката си. Къде очакваш да те пратя? - скарах му се набързо, но не можех да не се усмихна почти веднага.
Той все пак започна да опитва различни комбинации на копчетата и тем подобни, но се включиха какви ли не функции. Вибриращо легло? Наистина ли? Щорите и музиката ги преглъщах, но вибриращо легло? Нямаше как да не се засмея.
- Кажи ми, че това е за масаж, моля те... - казах през смях и го погледнах, поклащайки глава. Знаех, че той не помни нищо, но ситуацията беше направо комична. Ейдриън все пак започна да недоволства, но едвам се оправяше с копчетата. Жалко, че тук не можех да му помогна. Аз знаех също толкова, колкото и той.

Огледах подозрително предмета, който той ми подаваше, но все пак го взех и го преобърнах няколко пъти през пръстите си, докато се опитам да разгадая за какво точно бе предназначено всяко копче.
Накрая се опитах аз да пусна нещо и за щастие след дългите опити започна нещо от папката ''фантастика''.
Супер...
- Ако ти стане безинтересен мога да го сменя във всеки един момент, така че не се притеснявай да каже. - казах малко, преди да забия отново поглед в телевизора и свих рамене.

Поизправих се в полуседнало положение, облягайки се на таблата на леглото и се загледах във филма. Изглеждаше много интересен. Нещо с някакви пирати..
Естествено обаче да те гледат втренчено докато просто си стоиш не беше особено нормално, но все пак Ейдриън го правеше. Обърнах се към него, за да го питам дали все пак иска да спи или просто не му е интересно, но той ме пресрещна с целувка.
Не знаех честно казано как да реагирам. Да, беше хубав, харесваше ми по един странен начин, но от друга страна знаех, че бях просто разсейване за него.
Отвърнах все пак на целувката му, докато ръката ми се плъзна по лицето му, но след малко се отдръпнах, усмихвайки се леко.
- Не си честен. - казах, свивайки устни леко и се приплъзнах отново в легнало положение на леглото. - Аз съм момиче, не играчка.

Подсмихнах се леко. Все пак не възрази. Това беше добре. Прегърнах го отново, когато сложи глава върху гърдите ми и прокарах пръсти по косата му успокоително, докато другата ми ръка го галеше по гърба както той правеше с мен по- рано.
Стараех се да го притискам по- близо до себе си и ми харесваше, отдавна не съм била толкова близка с някого.
Притворих очи и въздъхнах леко.
- Знам, че ти се струва невъзможно, но все пак ще отмине, просто се изисква време. Не всичко става с магическа пръчица за минути... - казах с успокояващ тон и допрях леко устни до главата му.

Пръстите ми останаха заплетени в косата ми и продължих да си играя с косата му дори когато очите му се изравниха с моите.
- И моето сърце е било разбивано, знам какво е. Позволено ти е да си разстроен и да те бол. Дори да плачеш. Това е начин да се освободиш от всичката болка. И това ще мине. - заговорих, взирайки се в очите му.
Когато все пак каза, че иска да обича мен сърцето ми се разтопи. Беше толкова сладък.
- Разбира се, че не. - отрони се от устните ми и погалих лицето му. - Виж... понякога хората не знаят какво искат и какво е добре за тях. Не съди прекалено строго. Просто...живота продължава. Сега аз съм тук. - казах тихо и го целунах по челото.