Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.)

Караше ме да се чувствам по много специален начин. Извънредно приятен и някак си... сякаш вече я нямаше онази празнина. Нямаше ги кошмарите, поне временно. Караше главата ми да се замайва от всичките тези целувки и докосвания, а когато ме погледнеше с този премрежен син поглед... Разтапях се.
- Обичам...тези целувки- прошепнах, облягайки се на стената и го притиснах към себе си. Пламенно му отвърнах, когато отново впи устни в моите и въздъхнах леко. Бях... щастлива. Май това беше чувството. Бях щастлива в тези мигове. Бях забутала съвестта си някъде много на дълбоко и нямах намерение да й се обаждам за момента. Не ме интересуваше какви точно сме. Исках да стоя сгушена в него и да виждам тази весела усмивка, както и този поглед. Постоянно.
- Мисля, че трябва да слезем долу за закуска... - припомних му по някое време, макар да предпочитах да удължим...къпането. Трябваше да се грижа за него.

Еее, не беше честно така. Аз...едва го предложих, изобщо не ми се искаше...А сега нямаше шанс просто да го пусна веднага. Краката ми автоматично се увиха около кръста му и започнаха да целуват кожата му. Караше ме да настръхвам с всяко негово движение, забравях какво си мислех дори. Никак не беше на добре.
- Все... все още мисля, че е ...ъм... логичното решение. - казах с известна трудност, което беше достатъчно, за да привлека погледа му, но когато го срещнах отново усещах как се разтапям буквално и окупирах устните му, целувайки го многократно, ту леко, ту по- задълбочено. Просто исках да виждам този поглед пак...Караше стомахът ми да се свива и адреналина да забушува по вените ми бясно. Кой би предположил, че да се облечеш може да бъде такава дилема...

Въздъхнах тежко, облягайки глава на стената. Поех си дълбоко въздух и въздъхнах отново. Все по- трудно извършвах този процес, имайки предвид ситуацията, в която се намирахме.
Когато усетих члена му, опрян в мен изстенах безпомощно, примирайки от желание да ме има отново. Да ми покаже, че мога да съм само негова... Тогава чух и думите му, макар и да ми се струваха някак далечни.
- Съзнанието ми...знае, че е грешно, защото се срещнахме скоро и знае, че ти обещах да съм ти приятелка...Но наистина те иска повече и от тялото. -обясних, прекъсвайки на моменти, докато погледа ми не се откъсваше от неговия. Една пленителна усмивка се разпростря по устните ми и ръката ми докосна лицето му, галейки го леко.

Беше толкова мил и...внимателен и романтичен. Напълно те караше да забравиш кой всъщност е и колко лош може да бъде.
Кимнах леко и пламенно отвърнах на целувката му, извивайки се по- близо до него. Движеше се бавно, но не ми пречеше. Накрая дойде заветният миг и скоро усетих как потъна в мен. Изстенах продължително и тихо, приближавайки устни до ушето му и спуснах език по кожата му, след което захапах леко меката му част.
Множество стонове се откъсваха от мен в тези моменти. Беше невероятно, караше ме да забравя за целият свят. Само той имаше значение и никой друг. Не знам как го правеше, но не можех да го спра, да му забраня нещо. Накрая винаги се отказвах и му позволявах, а ангелите и задръжките ми бягаха надалеч..

Погледнах го между целувките...дори не исках да затварям очи, струваше ми се твърде нереално. А и той беше толкова ...сладък в тези моменти. Спуснах ръце по гърба му, забивайки нокти в плътта му. Изгаряха ме целувките му, докосването му палеше пожари в мен, умирах от удоволствие.
От устните ми за пореден път днес се отрони името му. По възможно най- възбуждащия начин. Можех да усетя как ме притиска по- силно към стената и в тези моменти се радвах, че беше здрава. Или поне изглеждаше така. Бяхме като едно цяло. От доста време насам не се бях чувствала толкова...цяла. Той ме допълваше.
Пръстите на едната ми ръка се заплетоха в косата му и го притиснах към себе си. Все по- бързото темпо ме водеше право към края ми. Беше божествен... Влудяваше ме!

Извиках по- силно. Движенията ни станаха още по- дълбоки и отдадени и скоро бяхме обезумели от страст. Давах му всяка част от себе си, исках и да получа всичко. Беше неповторимо.
След известно време просто не можех да се сдържам. Бях на прага си, треперех цялата, едва дишах, а въздишките ми бяха все по- трудни. Стиснах леко очи, вкопчвайки се в него и тялото ми се изви максимално при последните движения.
- Ейд....- простенах с последни сили и се отдадох на голямото удоволствие, скривайки лице във врата му. Топлото чувство на страст и удовлетворение ме заляха и ме оставиха без сили.
Това обаче не ми попречи да потърся устните му възможно най- бързо.

Засмях се леко, заедно с него и стъпих на краката си. Взех един шампоан и го разнесох по косата си, когато той ме изненада с целувка. Ако продължаваше така нямаше скоро да излезем от тази баня.
- Заради банята, да. И после ще закусваме. - напомних му, стискайки леко между устните си долната му, след което го цапнах леко по носа с пяна. Взех и душ гела, но вместо да започна със себе си започнах да го разнасям по неговото тяло. Неговите плочки, неговата бяла кожа, неговите релефи. Погледнах нагоре към него заговорнически и се усмихнах невинно, след което продължих със заниманието си да разхождам ръце по тялото му.

Изкикотих се леко и продължих да разхождам пръсти по корема му. Накрая не издържах на цялото това напрежение между нас и просто се обърнах с гръб, и все пак прилепяйки се към него.
- Това са нещата, които трябва да направим...А ако зависи от нас трябва да си стоим по цял ден в леглото. Поне да се разходим, за да огледаш хотела ? - предложих, усмихвайки се леко. Не, че бях толкова против този тип занимания... но бяха твърде приятни, като пристрастяващи.
Може би наистина не трябваше да си въобразявам такива неща, но... те си бяха само в моите мисли нали?
- Не ми помагаш с концентрирането.. - констатирах, подсмихвайки се леко, когато го погледнах през рамо. Ах, тази наша сладка и забранена игра.

Къпането мина доста интересно. А и ми беше много приятно да го докосвам навсякъде. Както и той мен...
По някое време не се стърпях и отново го целунах продължително, но след това се поостарах да се измъкна от душ кабината. Увих една хавлия около тялото си и го изчаках да направи същото, след което излязохме от там.
- Трябва да слезем долу до моят апартамент, защото нямамм дрехи. - казах замислено и погледнах към него.
- Долу ли ще слизаме за закуска или ще си я поръчаме да ни я донесат? - попитах за предпочитанията му.

Усмихнах се засрамено и сведох поглед. Кой ще гледа точно мен пък?
- Добре, макар че е излишно и никой няма да ме погледне. - казах уверено и се добрах до една негова риза. Подсуших старателно тялото си, след което облякох директно ризата. За щастие тя ми стигаше до средата на бедрото, явно по принцип си беше по- широк модел. Беше ми почти като рокличка, така че можех да прекося коридорите с нея. Бавно започнах да закопчавам копчетата й, докато се приближавах към Ейдриън.
- Слизаме ли? - попитах, повдигайки вежди леко и му намигнах закачливо.

Мислех само да го изпратя до апартамента му и да си тръгна, тъй като вероятно би искал да остане насаме. Затова и се учудих, когато след като асансьора спря и ние стигнахме до апартамента му той ме покани вътре.
Реших, че все пак не бива да го оставям сам и се съгласих. Влязох и огледах празното прстранство. Нима сега се нанасяше?
След малко отвсякъде започнаха да изскачат разни неща, което ме изненадваше отвсякъде.
Накрая го погледнах и повдигнах вежди учудено, но след малко отново се усмихнах. Интересното беше, че помнеше всичко, което правеше, но ако го питаш едва ли щеше да ти каже нещо..
- Какво предлагаш? Всъщност съгласна съм на всичко. Каквото пиеш и ти. - казах, сядайки на дивана и огледах отново всичко. Къде се криеха толкова много работи, боже...

Ето го и пиенето. Добре, имаше вкус, това беше хубаво.
- Jack, моля. - казах и той ми го подаде. Нямаше чаши. Щом настояваше, нямах против. Не бях от най- културните хора на света. Особено когато бях сама де, но това беше отделен въпрос.
- Наздраве. - повторих след него, отваряйки уискито си и отпих една голяма глътка. Той май не очакваше да е толкова парещо, но аз вече бях свикнала с приятно натрапчивия вкус на уискито.
По някое време той реши все пак да си говорим и аз се облегнах назад спокойно.
- Ами...вече разбра за дарбите ми и за това какво съм. Всъщност имам още една, но се старая да я контролирам, защото почва да ме боли глава от нея. Иначе нещо друго за мен...родена съм на един страхотен остров. Мога да кажа, че нощния живот там беше по- развит и от този през деня. Но родителите ми починаха, когато бях тийнейджър. След като завърших леля ми ме изпрати тук при някаква далечна роднина, която живее в града, но не се спогодих добре с нея и се преместих тук. Нищо интересно общо взето. - обясних намръщвайки се и свих рамене, отпивайки от бутилката отново.