Апартаментът на Ейдриън (Може да сложим червена точка, но хайде ще си трая.)

Не исках да спира. Не исках всичко това да свършва. Всичко това ме опияняваше. Исках още, но и исках освобождението. Исках времето да спре в този момент. Всичко ми се струваше толкова красиво, толкова приятно.
Просто продължавахме... все по- бързо, все по- страстно. Едвам дишахме, можех да усетя как и моето и неговото сърце биеха до пръсване. Телата ни се преплитаха, устните ми не оставяха неговите.
Вече усещах колко близо бяхме до самият край, всяка клетка в тялото ми се напрягаше и ... пръстите ми се впиваха по гърба му, шептях само неговото име... Потъвах все по- надълбоко в екстаза и усещах как експлозията наближава. Беше космическо!

Беше зашеметяващо. Наистина отдавна не бях правила нещо подобно с мъж, а и...ами той си беше много добър и просто нямаше шанс да не си умирам от удоволствие. Когато усетих страстните вълни да ме заливат се вкопчих още по- силно в него и извиках за последно. Дано наистина този хотел нямаше толкова тънки стени.
Накрая просто се отпуснах на леглото и отворих очи, поглеждайки към него. Усмихнах се вяло, а когато ме целуна нямаше как да не отвърна, макар и доста по- немощно. Едва дишах. Това изживяване ми бе отнело всички сили, сякаш изсмуквайки ги от тялото ми.
Исках да кажа нещо, но нищо смислено не ми идваше на ум. Сякаш дори нямах сили да мисля.
Отказах се от това действие и просто обвих ръце около врата му и го притиснах към себе си в силна прегръдка. Не знам за него, но аз никога нямаше да забравя това.

Не издържах особено дълго далеч от него, така че веднага след като вече можех да контролирам дишането си се надигнах леко и се преместих плътно до него и го гушнах силно.
- Аз със сигурност няма да го забравя. - казах тихо и се усмихнах в отговор на неговата лъчезарна усмивка. Надигнах се, целувайки го леко и го погледнах, оставяйки устните си върху неговите за момент.
- А и нямам против да ти ... помагам с припомнянето. - допълних закачливо, засмивайки се леко и пак го целунах, след което се излегнах на гърдите му. Това си беше едно чудесно начало на деня. Не ми се мърдаше изобщо от тук. Ето какви бяха последствията от това да спиш в едно легло с момче. Колкото и добри приятели да бяхте...

Засмях се леко и надигнах глава, за да го погледна отново в очите. Накрая се приплъзнах върху него, спускайки крака от двете страни на тялото му.
- Да, съжалявам, няма друг шанс! - заявих уж сериозно, но след малко се засмях отново и се наведох, за да го целуна, след което спуснах устни по врата и гърдите му. Тези наши игрички бяха повече от приятни.
- Мисля, че трябва да извикаме някого, за да ни...свали долу. - констатирах между целувките и когато стигнах до корема му отново се върнах нагоре, целунах го бързо по устните и се отпуснах върху него, скривайки лице във врата му.
Имахме нужда от душ... Който можехме да вземем заедно...Ух, твърде развинтена фантазия имах!

Кимнах леко и се усмихнах, след което се изправих. Взех слушалката и набрах номера на рецепцията, след което му я подадох...все пак си беше неговия апартамент. Когато той я взе аз отново се излегнах върху него и започнах да разхождам устни по кожата му, дразнейки го възможно най- много с факта, че говореше по телефона и не можеше да стори нищо, докато моите устни пълзяха по кожата ми, хапеха го леко и закачливо, оставяха влажни следи след себе си, а ръцете ми се разхождаха съвсем свободно по тялото му, галейки го съвсем нежно.
Изпитвах някакво непреодолимо желание да усещам близостта му. Добре, утре щеше да забрави и...ии.... ами нямаше да се държа така, щях да се опитам да му бъда вярната приятелка, която не налита на другарчето от детството си..

Най- накрая реакция. Хвърли телефона и в следващият момент лицето ми срещна пухените завивки. Сама си го изпросих, нямаше да се оплаквам. Не исках де..
- Не мислиш ли, че е по- добре да се обличаме...все пак онзи...там ще дойде скоро с нещо резервно.. - опитах се да обясня, вдигайки глава и се опитах да го погледна, но не успях.
- Не е честно... - измърморих, когато се опитах да мръдна ръцете си, но не успях. Така той можеше да ме докосва както си поиска, а аз ...бях с вързани ръце. Е, в преносен смисъл де. Все още не беше ме вързал. Макар, че никога не е късно ... Но по- добре не. Така бях далеч от тялото му...

Той веднага се възпротиви и заяви, че е честно, след коет започна да ме целува о гърба, а аз веднагически настръхнах. Думите му бяха другия фактор , който ме накара да изтръпна. Негова ли? Звучеше извънредно сигурен в това, но някак си ми харесваше. Значи все пак не бях просто секс за него, дори да беше за ден. Измърках доволно, когато устните му се доближиха до тила ми. Харесваше ми да си игре с мен.
Или просто бях твърде луда...
- Ейдриън...- простенах тихичко по някое време и се усмихнах леко. Беше страхотно, исках да продължи...

Измърках отново и се отпуснах върху леглото, оставяйки дори ръцете си на мястото им, макар той да ме беше пуснал. Усмихнах му се лениво и отвърнах на целувката все така отдадено.
- Ммм. Нищо. Просто ми е много приятно. - обясних спокойно и премигах бавно. Облегнах главата си на едната си ръка и се загледах в него, докато той все още ме галеше. Как можеш да си помислиш дори, че такъв човек, който беше толкова гальовен и собственически настроен може да бъде агресивен. А онова в ресторанта определено си беше агресия. Надявах се към мен да не е такъв, защото ме беше страх от тази негова страна. Надигнах се леко и го целунах отново, за да избия тези мисли от главата си.

Еее...бива ли такова нещо. Тъкмо вече се бях разтопила от всичкото това гушкане и галене, когато някой реши да ни го прекъсне. Веднага скочих в седнало положение и се постарах да се омотая добре с чаршафа. Искряща руменина изби по лицето ми, но ... нямаше как да се върна горе и да си взема дрехите сега.
- Този апартамент е крайно непрактичен. - промърморих на Ейдриън и се обърнах към сервитьора, който се усмихваше широко.
- Ейдриън, едно и също момиче трети ден? Учудваш ме. - каза той, оставяйки новото дистанционно на масичката.
- Ти си със краткотрайна амнезия...Дори да кажеш да дойдем довечера ние трябва да проверим дали всичко е наред. - даде обяснението си, а Ейдриън се нацупи още повече.
- Благодаря все пак. - казах вместо него и се усмихнах плахо, а той ме погледна съмнително. Не ми харесваше този поглед...сякаш ми бъркаше в мозъка..

Наблюдавах ги известно време. Първоначално Ейдриън му беше ядосан, после пък се заговориха, даже той се усмихна. Излегнах се назад, но тогава усетих нещо твърдо под гърба ми. Изправих се леко и го взех, оглеждайки го. Това беше батерия!
Хвърлих един смъртоносен поглед на синеокия ми приятел и присвих очи.
- Ейдриън! - казах сърдито и му показах батерията. Хвърлих я по него, когато видях ангелската му усмивка и взех дистанционното от шкафчето, карайки леглото да отиде нагоре и след като се облякох отново слязох долу. Минах покрай господата и си влязох в банята, като когато минах покрай Ейдриън му се изплезих сърдито и веднага затворих вратата под носа му.

Намръщих му се, когато дойде при мен, но все когато ме прегърна нямаше къде да бягам, така че се примирих.
- Има, но аз мисля да се къпя - казах, поглеждайки към него и му се изплезих отново, след което започнах да се събличам, игнорирайки близостта му.
- Пол изглеждаше много изненадан, че съм с теб пак... - констатирах, поглеждайки го през рамо и се подсмихнах, когато свалих тениската си и я хвърлих на пода, а ръцете му все още бяха около кръста ми. - Значи явно доста добре си прекарваш тук с различни момичета.. - допълних, навеждайки се леко, за да сваля клина си до долу, след което леко го настъпих и скоро бях само по бельо.

Нямаше как да не се усмихна веднага при тази реплика. Не, не го съдех. Не исках и да го променям. Той си беше такъв, какъвто е и на мен ми харесваше.
Погледнах го през рамо отново и се обърнах към него, докато изхлузвах бикините си и те сами паднаха на земята, а аз сложих ръце от двете страни на лицето му и го целунах продължително.
- Ами аз май имам нужда от помощ тук...не мога да се справя с твоя интерактивен апартамент.. - признах, свивайки невинно рамене и го дръпнах към вътрешната част на душкабината. Добре, че беше широка и нямаше проблеми с побирането на двама.

Е, поме тук нямаше кой да ни прекъсне, надявам се. След малко трябваше да слезем на закуска или нещо такоюва, но.. След малко.
Изчаках няколкою секунди, докато се справи с душа и след миг вече приятно топла вода ни обливаше. Когато той поиска да изпълни някое мое желание се направих на замислена, но и това прекъсна той с поредната целувка. Засмях се леко и обвих ръце около врата му, докато тялото му отново беше прилепено към моето. Зад мен беше стената и определено нямаше измъкване, но и не исках да има.беше ми твърде приятно преди малко.
- Ти вече го правиш. - казах игриво между целувките и захапах леко долната му устна, но само задържайки я между своите и се подсихнах леко, когато погледа ми срещна неговият.