Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 Алеите пред хотела

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Kenneth Red

avatar

Брой мнения : 185
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Алеите пред хотела   Нед Ное 11, 2012 6:55 am

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Нед Ное 18, 2012 3:43 pm

Лизбет имаше нужда от въздух. В последно време се замисляше твърде много над каквото и да било. Вглеждаше се дори в най-малкият детайл и когато нещо не бе както трябва, то то я подлудяваше, карайки я да се чувства като нищожество. От друга страна, желанието да контролира всичко също я притискаше и премазваше особено в тези моменти, когато се чувстваше като нищожество. Тогава то кънтеше в главата ѝ, докато не я почувстваше издута като балон и пулсираща под ноктите на притъпената болка. В момента не се чувстваше като нищожество, нито желанието за власт над всичко я притискаше, но я връхлитаха твърде много спомени. Сцени, които през нощта се превръщаха в кошмари, от които единственият изход бе събуждането в празната хотелска стая, заобиколена от тъмнина и с избили по челото ѝ ситни капки пот. Същите капки в момента се бореха отново да избият по придобилата ѝ порцеланов нюанс кожа. Лампите по алеите обикновено придаваха именно такъв нюанс на бледата ѝ кожа. От време на време тялото ѝ трепваше под хладнината, която носеха северните повеи на вятъра и Лиз се загръщаше отново в мекият шал, който играеш ролята на връхна дреха в настоящия момент. Подвижната въздушна маса се заиграваше с няколко тънки кичура от косата ѝ, докато свежестта изтриваше следите от нокти по съзнанието ѝ, изпразвайки главата ѝ. В един момент мислите просто изчезнаха, заменени от сладостна празнота, позволяваща ѝ да чуе равномерния ритъм на сърцето си и тихите стъпки зад гърба си. В пристъп на необяснима паника Лизбет впи нокти в материята на шала и се обърна, но бързо разпозна приближаваща фигура.
- Ти ли си бил? – попита, докато крайчетата на устните ѝ се извиваха в добронамерена усмивка. Познаваше го, както и всеки друг в хотела. Лиз имаше навика да си вре носа в работата на основателите на хотела отново по вина на непримиримото чувство за някаква власт.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Нед Ное 18, 2012 5:36 pm

Ноща тепърва започваше , Слънчевата светлина бе изчезнала ,а Луната бе застанала високо в небето обкръжена от звездите , изгряващи една по една. Винсънт бе облякъл палтото си , а отдолу бе с дънки и тениска и бе излязал на алеята пред хотела. Бе студено и го установи след като си виждаше дъха. Целият си ден го бе прекарал в сън , а сега бе решил да се разходи и да помисли . Видя позната фигура на алеята и бавно се придвижи към нея . Замисли се за всички хора и същества в хотела .
Винсънт вдигна погледа си към Луната . Обичаше да я гледа , караше го да се отпуска. Сви се леко в палтото си , докато ходеше към позната си . Това бе Лис. Един от малкото приятели на Винс . Тя бе достатъчно нахална за да успее да се запознае с него , а той да не я отблъсне . Винсънт не обичаше всеки .
Той се приближи на една ръка разстояние от нея и леко проговори . Той би я прегърнал за здрасти , но не обичаше да прегръща хората.
- Здравей и на теб - Леко се усмихна Винс докато подаваше ръка на младата девойка.
-Как си тази вечер? - попита я той .
Винсънт се бе вкопчил в палтото си бе му студено. Въпреки всички негови дефекти (според него) той все още чувстваше студа. Помисли за хубавата усмивка на лицето на Лис криеща се зад шала и . Бе сладка.
-Не ти ли е студено?




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Нед Ное 18, 2012 5:58 pm

Чувстваше се ужасно. Определено можеше да го каже, но бе добра и в прикритието му. Да се усмихна и да я заявява как отново се бори срещу себе си бе твърде парадоксално, а да каже просто "добре" звучеше като пълна лъжа, каквато бе в действителност. Поне на едно нещо учеха филмите - винаги, когато кажеш, че си "добре", обикновено не си, така че избирай по-сложна дума.
- По-добре от вчера и по-зле от утре. - отговори като отговорът прозвуча по-смешно, отколкото си бе представяла. От всички възможни отговори Лиз бе избрала точно някаква гатанка, която вероятно бе чувала през детството си, защото имаше смътни спомени, че знаеше тази фраза отдавна. Последва преценителен поглед, с който опитваше да отгатне дали зад втория му въпрос не се криеше скрит смисъл. Никога не бе била добра в преценяването на хората, можеше единствено да не им се доверява или да го прави, пък самите те разкриваха дали бе била права или не, така че се отказа. Вместо това направи няколко крачки назад и седна върху дървената пейка на ръба на алеята.
- По-издръжлива съм, отколкото предполагаш. - промърмори, търсейки топлината на шала за пореден път, когато усети отново лекия вятър. Проклинаше наум появата му в най-неподходящия момент, когато тъкмо отричаше нещо не съвсем вярно.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Нед Ное 18, 2012 6:41 pm

Винсънт изслуша нейният отговор и я последва с поглед как сяда на пейката. Убеден бе че тя е ледена , но гледаше с интерес ината на Лис. Подсмихна се като бе застанал срещу нея . Винс се чудеше дали да рискува и да седне до нея или да остане прав и да не му замръзне задника.
-Затова ли ти тракат зъбките? - каза той докато я гледаше как се бе леко свила и си буташе лицето в шала. Не можеше да лъже, но се опитваше.
Винсънт седна до нея , поне не можеше да я остави само тя да мръзне. В мигът когато докосна пейката и усети как душата му замръзна , но стисна зъби и за да се направи на мъж пред момичето.
-Добре не е толкова студена - излъга той като стискаше зъбите си за да не затракат по силно и от сирена.
-Какви са ти плановете за останалата част от вечерта ? - попита той , като искаше да повдигне някаква тема . Гледаше всяко движение на Лис и се правеше на сериозен , за да прикрие замръзването си .




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Нед Ное 18, 2012 7:03 pm

Лизбет за миг го погледна като бързо отмести поглед към едно наистина зашеметяващо дърво, което по нищо не отстъпваше пред останалите, но тя го гледаше с такова богопочитание, че човек би решил, че има окото на художник. Действително Лиз бе наблюдателна, но всичко опираше до тези параметри. Нейната сила бе в далеч по-различна област, която все пак я плашеше до известна степен, а от друга страна я караше да се чувства абсурдно, представяйки се с като приказен герой. Вероятно би била идеална зла кралица от приказката за Снежанка, докато същевременно би могла да бъде и принца, ако той не бе чак толкова мекушав. Отчаяно опитваше да отклони мисълта си от измъченото и добре прикрито изражение на Винсънт, но проклетата наблюдателност не ѝ позволи, затова просто се засмя.
- Не е чак толкова студено, де. - каза през смях и леко до бутна с рамо, без да рискува да показва ръцете си на студа. Определено вече не чувстваше чак толкова много студа. Вероятно бе свикнала. - Какво ще кажеш ти да мръзнеш, пък аз да ти се смея?
Звучеше като добър план за вечерта, който естествено се изчерпваше до момента, когато Винс също свикнеше със студа.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Нед Ное 18, 2012 7:32 pm

Винс и хвърли един леко злобен поглед след като чу нейното предложение . Пейката бе като куб лед . Мислеше че вместо да я стопли по-лесно щеше да е ако я разтопи.
Обърна внимание отново на Лис и проследи погледа и към едно от дърветата. То бе голо без листа, голямо поне 3-4ри метра с много клони и определено бе готово за зимата , за разлика от Винс. Той нямаше и едно зимно яке , а за дебели дрехи да не говорим имаше само едно палто което му бе спомен от баща му. Трябваше да ходи на пазар , но това щеше да бъде далеч в бъдещето .
Винсънт оглеждаше дървото и алеите . Виждаше всеки негов дъх , което понякога го плашеше. Изведнъж се облегна и усети студът как обхваща целият му гръб . Извърна глава назад и погледна небето. Гледаше всички звезди който грееха ярко , а Луната бе между всичките . Всякаш ги разделяше .
- И не е никак смешно да се подиграваш на един звяр, на който му е студено . - измармори той .
- За какво си мислиш? - попита я той




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Нед Ное 18, 2012 7:55 pm

За какво мислеше? За нищо. Все още вярваше, че празнината е завладяла трайно мислите ѝ, което бе идеалната схема, в която отсъстваше притъпената болка, причинявана от хаоса. Погледът ѝ блуждаше между дървото и останалите дървета, по алеите и към далечните звезди някъде пред нея и зад клоните. Смехът ѝ бе притихнал и тишината остана незабелязана, докато мълчанието не ѝ се стори неловко. Възможността да чува собственият си дъх или този на Винсънт я тласкаше обратно към лудостта, която вярваше така заблудено, че е преборила в помощта на малко чист въздух, но явно и към него бе способна да привикне освен и към студа.
- Мисля си как всеки твърди, че вие сте по-топлокръвни. - промълви някак отнесено и се обърна към него. Говореше от чисто човешка гледна точка. Въпреки липсата на нормално детство Лизбет бе запозната с различните легенди и възприятия, с които вероятно и той бе запознат. Познанството им не можеше да ѝ отговори на въпроса защо точно такива слухове се носеха. Една тиха въздишка бе достатъчна, за да ѝ даде ясна представа за истинския студ, вилнеещ навън, щом дъха ѝ излизаше под формата на пара. Същата тази въздишка носеше и скрито значение на онзи възел, засегнал в гърлото ѝ, когато за първи път се почувства някак виновна, че не споделя всичко. И все пак бе нейно право да споделя онова, което желае, а Лиз определено не желаеше да представя всяка своя мисъл на обществото.
- И също как понякога страдам от желанието да контролирам всичко. - допълни някак по-ведро, колкото да отмести интереса от себе си без да пробужда съмнение, но същевременно и да не споделя повече. - Ами ти?


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Пон Ное 19, 2012 11:07 am

Винс се заслужа в шума на лекият вятър който минаваше покрай голите клони на дърветата. "Мелодията на зимата" - помисли си той , след което се заслужа и в отговора на Лис . Подсмихна се след като бе чула за нейното желание. Надигна се отново и се последва нейният пример да се обърне към нея. Погледна я как бе седнала спокойно и се бе леко свила , за разлика от него който ако можеше и на топка щеше да се свие.
- Принципно да по-топлокръвни сме , но мойте човешки навици преобладават. - отговори той . Това бе истина че върколаците не чувстват студа като нормалните хора , дори неговата кръв бе топла , но това че човешкото в него не бе умряло напълно и чувстваше студа го караше да се чувства жив .
- А а желанието ти , може би просто искаш да си властна над всичко и някой ден да контролираш Света - подсмихна се Винс и отговори на нейният въпрос - Добре съм ! На разходка бях тръгнал за да се разсъня .
Той я погледна и предложи палтото си ако наистина и бе студено , щеше да рискува да замръзне от студ , но нямаше да остави момичето да мръзне.




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Пон Ное 19, 2012 6:35 pm

- Не искам да бъда Хитлер в тялото на млада жена. - възрази Лизбет и отново го сръчка с рамо. Определено се превръщаше в навик за вечерта, както и смеха, който бе отсъствал дълго време при нея. Всъщност едва в последните няколко години откриваше сладостта на чувството да се заблуждава, че може поне за секунди да е щастлива. Сериозността бе безскрупулна в това отношение и твърде скоро ѝ отне това мимолетно райско усещане. Твърде дълго се бе загледала в лицето му сякаш откриваше нещо нова там и неловкостта не пропусна да се обади. Не бе от стеснителните в това отношение, но предполагаше, че не бе приятно да следят всяко твое действие като че си жив експонат в музей. В отговор единствено поклати глава отрицателно. Изумително бе как се разбираха само с жестове, дори да не бе особено трудно да предлошиш палто и да откажеш предложение, че да се изискват думи.
- Говориш за себе си като за звяр, дори да знаеш, че това не е кой си, а просто какъв си. – изтъкна след секудно мълчание. Не бе пропуснала факта, както и всички предни пъти, в които просто не бе изкала мнение, но сега просто не бе в състояние да премълчи. – И преди да възразим ми повярвай, че познавам същински зверове, които не са нищо повече от хора, но звяр е същинската им природа. Поне познавах...
Едва доловимо смотолеви последното, защото то граничеше с напълно различна тема, която не възнамеряваше да засяга. Накрая просто отви леко шала и разкри точно онова рамо, с което го сръчка преди малко. Не бе от пристъп на горещина, защото досегът на студения въздух до кожата ѝ бе неприятно преживявания, но целеше да покаже онази малка драскотина върху ѝ.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Пон Ное 19, 2012 7:14 pm

Винс слушаше с голям интерес всяка нейна дума . Това някак го стопляше или по-точно го караше да не мисли за студеното време. Лис бе се загледала за малко по-дълго време от обичайното в лицето му , това го накара леко да извърне главата си . Прикривайки грозният белег на лицето си . Това бе неговият срам , който никога нямаше да забрави . Отново се обърна заслушан в нейните думи , а след което и видя как си премести шала . Рамото и остана голо . Винс забеляза нейният белег , но не му направи впечатление . Сигурен бе че ще попита от какво е , но по-късно сега леко се надигна и хвана шала и . С бързи движения покри откритото място .
-Ти си луда - подсмихна се той - Няма да ти позволя да мръзнеш , извинявам се ако съм нахален.
Погледна я в хубавите очи и въпреки , че най-близката светлина бе далеч от тях , той забеляза че са красиви и пленителни.
- А от какво е , ако може да попитам? - любопитството го накара да я попита .




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Пон Ное 19, 2012 7:50 pm

Може пък и да бе луда, знае ли човек? Но определено не очакваше тази реакция. Имаше в един момент, когато отново се загледа в него, но виждаше само очите му без дори да опитва да разчете някакъв вид емоция. Просто гледаше без посока и цел, докато зад ирисите ѝ преминаваха емоции, граничещи с шока, обърканост и ред други, които не бяха в стила ѝ. Лиз бе кралицата на прикритите емоции, но се случваше в отделни случаи просто да изгуби самоконтрол и да се окаже в подобен подъл капан на онази светла частица от себе си.
- От човешка жестокост, докато вярвах, че съществува някакъв вид любов. – многозначен отговор, изречен с цялата увереност, която можеше да събере, въпреки че казваше сама истина. Просто имаше такива моменти, когато чувстваше, че просто отговор не е достатъчен и е нужно да уплътни думите с нещо повече. – Имах твърде мрачно минало и нямам желанието да се връщам към него.
Всъщност като се замисли сега, Винсънт не бе нахален. Той играеше ролята на разума, който ѝ бе убягнал на момента, защото докато преди минута можеше да се похвали, че е свикнала със студа, сега той я връхлетя с нова сила.
- Винс, спри да ме гледаш като че съм клоун. – измърмори накрая. Тя сама беше правила същото в продължение на далеч повече време, но сега си плащаше като усещаше неудобството да си центъра на нечий поглед. Интересно бе дали и дърветата се чувстваха така, когато се заглеждаше за дълго време в тях, затова следващият ход бе да мести непрекъснато поглед от едно дърво на второ, към небето, към него, към някое паднало листо по алеята или пък самата алеят, докато не изгуби представа към какво точно гледа.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Пон Ное 19, 2012 8:17 pm

Винс се подсмихна на нейната забележка. Помисли си за това да ли да я по тормози малко , но след миг се отказа вече. Последи нейният поглед , който бързо се местеше от едно дърво към друго .
Винсънт се замисли за момента . Вече не чувстваше големият студ , а даже леко се стопляше, но нямаше да откаже да отиде на топло в хотелската си стая . Обаче нямаше да остави Лиз на студа . Покрай нея той се чувстваше различно. Дори се смееше което бе рядкост в неговият живот , а като срещнеше погледа и се усмихваше като детенце.
-И няма - подсмихна се той .
Впери поглед в нея и настоятелно като дете започна да я гледа . Искаше да я подразни малко , да я разсее от нейните странни мисли и да я развесели някак си . Много не го биваше с общуването с другият пол , но се опитваше да не ги наранява. За миг отмести поглед за да кихне , но отново се обърна към нея.
- Кажи нещо за себе си ? - попита я той - Нещо което не знам .




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Пон Ное 19, 2012 8:36 pm

На първо време идваше въпросът какво знае за нея. Лизбет не споделяше много, защото имаше проблем с доверието на друг освен себе си, но бавно бе започнала да се доверя на Винсънт. Нямаше да го признае, защото все още бе сляпа за този факт, но усещаше свободата в този разговор и всеки друг, който бе водила.
- Бях омъжена... - бе сигурна, че това не го знаеше за нея. Всъщност някой знаеше ли въобще освен нея и един труп? – Не официално, но се водеше за жалко подобие на брак, в което играех ролята на вещ.
Възнамеряваше да лиши признанието от подробността за вероятни едно-две убийства по този адрес. Не бе красива гледка, дори само да бе споменато. Някак убиваше първото впечатление, което създаваше. Хвърли му един бърз поглед, колкото да потърси някаква реакция по лицето му, но времето бе твърде недостатъчно, а Лиз не желаеше отново да се вглежда. Самата дума „омъжена” я караше да се чувства като застаряваща стара мома с забележима липса на котки. Виновни ѝ бяха стериотипите, които витаеха из напълно човешките среди, в които хората не се женеха по примитивни пътища и то на твърде неприемлива възраст, но всяко общество си имаше черни овци и изключения.
- Наздраве. – този път задържа погледа си по-дълго и нова усмивка изви устните ѝ. – Май студа не е по вкуса ти, но няма да те пусна към хотела преди да ми кажеш нещо за себе си, което пък аз не знам.
Граничеше с изнудване, но бе честно. За да затвърди готовността си да изостави студа, Лизбет се изправи и направи няколко нервни крачки по алеята.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Пон Ное 19, 2012 9:04 pm

След неговият въпрос , Винсънт очакваше отговор от вида на "Има татуировка на дупето или пирсинг на пъпа" , но тя каза нещо което за миг го остави без думи . Не защото го шокира факта , че тя е млада и е била "нещо като омъжена" , а факта че е имало някой до нея и я е изпуснал ."Загубеняк" - помисли си нахално Винс , като бързо смени гримасата си на малко шокирано дете в усмихнат идиот. Но някак си се зарадва вътрешно , че тя наистина сподели нещо от своя живот , а не се държеше като другите хора.
Лис се изправи , а Винс с миг закъснение я последва . Направи бързи две крачки , но се обърна защото чу желанието и . Веднага започна да мисли какво да и каже. Тя каза нещо свързано с нейният живот , сега се очакваше и той да каже нещо лично . Никога не е споделял с никого нещо за себе си. Наскоро започна да има приятели и все още не бе свикнал с факта да се довери на друг освен на себе си.
-Бивш лекар съм - сподели той без да се замисля . Бе убеден че никой не знаеше това и за факта, че се води мъртъв. - и Леглото ми е топло.
Подсмихна се той като тръгна да ходи по алеята . Бе бръкнал в джобовете си с двете ръце и само се обърна за да види къде е Лис . Тя стоеше на крачка от него.




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Вто Ное 20, 2012 7:06 am

Отговорът бе приемлив. Не бе нещо също толкова шокиращо, каквото бе очаквала като че е станал жертва на експеримент на луд учен, въпреки че имаше смътни съмнения за нещо подобно и едва ли би се сметнало като приемлив отговор. За момент бе спряла и замислила.
- Лекар? Значи си помагал на хората. Защо не продължаваш? – попита като само един въпрос звучеше достатъчно съществен и доста нахален, щом го премисли втори път, но бе твърде късно да опитва да върне думите си назад. Жалко, че не разполагаше и с нещо от сорта, което да нарече сила, тогава можеше да се спаси от доста подобни ситуации, в които да говори преди да мисли, а в нейното ежедневие те не бяха рядкост.
- И се радвам, се имаш топло легло. – допълни като самата мисъл за това признание я разсмя за пореден път. Вече дори забрави да брои всичките пъти, в които прекрачваше границите на нормалното си поведение. – Е, след като се разсъни, какви са ти плановете?
Едно приятно мръзнене навън в далеч по-приятна компания се смяташе за добро разсънване от гледна точка на Лиз, което означаваше, че вече не им бе нужно да мръзнат и възникваше въпроса какво точно може да се прави посреднощ из хотела. Най-разумното за Лизбет бе да се върне в стаята си и да се пребори за малко сън, което звучеше по-скоро като мечта. Знаеше, че няма да се получи, дори да опита. Просто не искаше да се връща към обичайното и бе готова да се съгласи с всяко предложение от страна на Винс, ако имаше възможност да остане в компанията му. Несъзнателно дори направи няколко крачки, за да се изравни с него, и промуши длан в неговата, което ако бе осъзнала едва ли би могла да разтълкува.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Вто Ное 20, 2012 7:51 am

Винс всякаш се върна назад във времето след като чу нейният въпрос. Бе в белият коридор на старата болница облечен в бяла престилка и влизашр в кабинетите, като преглеждаше хората един по един. Всякаш бе сън тази мисъл, но той знаеше че всичко това е било реалност обаче всичко бе свършило за него.
-Не помагам вече , защото съм мъртав - подсмихна се . Това не го бе споделял на никого до сега . Бързо допълни след откровението си - Поне се водя .
Ходеше по алеята с мисълта за топлото си легло , но след като чу нейният въпрос веднага се замисли за плановете си за утрешният ден. Усети лек студен допир , като погледна ръката си . Видя малката ръка на Лис да хваща неговата. Подсмихна се и обгърна ледената и длан. Опита се да я стопли с неговата и му се получаваше.
-Може би ще желаеш да ме придружиш на по кафе , като за начало на деня - попита я Винс.
Усещаше че времето минаваше бързо докато бе с нея. Часовете минаваха бързо , а той ги чувстваше като секунди.
-Съгласна ли си? -попита той . Нямаше големи надежди . Бе свикнал да го пренебрегват ,затова рядко бе с приятели или може би нямаше.
Ръката и бе малка, но и тя не бе много голяма. Бе малка и сладка. Това му харесваше. Но това бе сравнение с него.




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Вто Ное 20, 2012 6:38 pm

Приятната топлина се разстла по кожата ѝ, но Лизбет прикри усмивката си зад шала. За момент се загледа във Винсънт и се почувства ужасно нахална и виновна, защото толкова настойчиво го измъчваше с въпроси и го отделяше от спомена за топлото легло.
- Мразя те. Ужасен си! – измърмори като гласът ѝ се повиши при изричането на второто изречение без да се появи дори малко негативизъм и естествено единствено тя разбираше с каква цел го казва. Казваше го като шега, както го правеха децата в училище, когато опитваха да се сърдят на някого, на когото просто не можеха. Откриваше се леко раздразнение, но само толкова. – Но пък приемам. Чаша кафе след толкова студ звучи като сбъдната мечта.
Определено можеше да бъде такава. Лизбет бе сигурна, че единствено за заблуждава, че е свикнала със студа и щеше да усети рая едва с влизането в хотела или пък не. Дори не знаеше за къде важеше предложението на Винс.
- Винс, къде всъщност ще е това кафе? – попита, спирайки се на секундата и от новата разлика с големината на една нейна крачка помежду им, ръката ѝ се изплъзна съвсем леко от неговата. Сведе поглед, но бързо загърби всички мисли и се фокусира върху отговора и направи крачка напред, въпреки че колкото и да изравняваше местоположението им, все пак си оставаше малко по-ниска от него и далеч по-крехко изглеждаща.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Вто Ное 20, 2012 8:24 pm

Тя набързо нарече Винс че е ужасен , но някак с весел тон в гласът си. Той се подсмихна и се обърна към нея .
-Аз ? Ужасен? никога - подсмихна се като дете.
Винсънт се замисли за Лис. Не я познаваше много добре , но тя бе на моменти , държеше се ту като дете и понякога сериозно. Това бе сладко според него и някак си му хареса факта , че тя се развеселява когато се държи като дете. Винаги е смятал , че усмивката на една жена е най-силното оръжие на света , стига те да знаят как да я използват.
Помисли си за кафето . Къде да я заведе . Веднага му хрумна идеята за стаята му , но там бе тотална кочина и нямаше да направи добро впечатление. Трябваше да се задоволят с хотелското бистро или ако тя даде идея .
Лис пусна ръката му и остана леко назад. Винс се обърна веднага щом усети липата на ръката и в дланта му . Тя бе изостанала с две-три крачки зад него. Усмивката му не се махаше от лицето докато я гледаше , а той не можеше да си обясни защо , но се чувстваше различно.
- Където пожелаеш ? - каза той , не обичаше той да казва къде да ходят хората. Защото някой хора са с претенции и винаги започват да се оплакват .
- Та някаква идея?




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Вто Ное 20, 2012 9:18 pm

Нова реакция, която е изненада. В началото дори не бе подозирала, че от един разговор можеше да излезе нещо като в никакъв случай не визираше настоящия. Това определено можеше да нарече нещо, дори в момент, когато думите ѝ убягваха. Мислеше си за първия разговор, който бяха провели и който се състоеше от не повече от няколко обичайни фрази, изречени главно като опит за добронамереност от негова страна. Тогава определено не се надяваше, че след време ще споделят студа отвън или пък че ще пият кафе заедно.
- Всъщност къде наоколо предлагат кафе? – замисли се на глас Лизбет, докато си припомняше картата на хотела. Първата идея автоматично бе града, където можеше да се говори за сериозна атмосфера, но ѝ се струваше трудно да накара Винсънт да излезе извън пределите, пък и не бе умно решение, тъй като предлагаше поне още десетина минути на студа. Тогава възможни варианти оставаха ресторантът или... Май нямаше друг вариант. Беше същинска катастрофа навикът ѝ да се разбужда с чист въздух и чаша горещ шоколад, който бе далеч по-лесен за направата от едно кафе.
- Май нямаме много варианти, така че ще се доверя на твоята преценка. – въздъхна накрая, щом не успя да стигне до някакво решение. Не я биваше да избира места и можеше да си го признае с гордост. Някое просто я привличаше понякога, но в повече случаи просто се луташе. Цяло чудо бе как бе стигнала до хотела.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Сря Ное 21, 2012 4:50 am

Винс вече не чувстваше студа , обаче продължаваше да стой сгушен в палтото си и да мечтае за по-топло място. Ходеха бавно из алеята . Лис разсъждаваше на глас, а Винс обмисляше всяка нейна дума . Той я слушаше внимателно . Интересуваше го тя какво ще каже .
"Всъщност къде на около има кафе" - каза Лис. Винсънт веднага започна да мисли над тези думи . Макар да отбягваше населените с хора места . Винс знаеше къде има кафенета и барове. Нощем често се бе разхождал и бе запомнил всички детайли. Макар някак си да искаше да я заведе в града , нещо го спираше . Реши да не я води там . Тя пусна ръката му и изостана назад. Той бързо се обърна към нея и видя , че го следваше. Усмихна се и бързо предложи своята преценка.
-Нека отидем в хотела - бе му хрумнало това . Първо защото бе най-близката топлина и второ защото там можеше да бъде себе си без да се крие от хората. - Съгласна?
Искаше да чуе съгласието и преди да тръгнат на някъде. Интересуваше го нейното мнение.




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Сря Ное 21, 2012 6:38 am

Лизбет просто кимна в отговор. Колкото и пъти да я питаше за мнението ѝ, едва ли щеше да получи по-различен отговор от обичайното съгласие с всичко. Вероятно щеше да се възпротиви единствено ако решаваха дали да е в хотела или на територията на някое бунище, въпреки че Лиз твърде силно се бе доверила на преценката му и вярваше, че няма да се стигне до подобен избор. Точно там беше проблема, който я караше да спира от време на време, да забавя крачка и да спре да се усмихва толкова ведро.
- Винсънт, не е ли странно? - попита изведнъж, когато се изравни с него и опита да поддържа неговото темпо като едновременно и да не изостава в мислите си. Сега дори сама се почувства странно, защото едновременно звучеше странно да каже цялото му име, след като някак бе отвикнала, а в същото време това "странно" бе свързано с нещо напълно различно в нейната глава. - Не... Всъщност забрави.
Поклати глава, за да проясни всички мисли и твърде насилствено опита да си върне усмивката, която виждаше как предизвиква и неговата. Не можеше изцяло да забрави всичките глупави разсъждения, които водеше, но пък успя да ги избута на заден план, и триумфът дойде с новото свиване на ръката ѝ в неговата и гордия "марш" към хотела без да мисли къде точно можеше да се намери кафе там. Винс явно бе по-запознат от нея.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Сря Ное 21, 2012 3:02 pm

Винсънт видя че тя се съгласи и се запъти в посоката към хотела. Подсмихна се идиотски , като се замисли за гореща чаша кафе или топъл шоколад. От тези мисли лигите му потекоха. Доста често той мечтаеше за храна , но рядко получаваше това което искаше , защото никак не го биваше с готвенето или приготвянето на каквото и да е.
Нейните думи го накара той да замръзне всякаш бе чул сирена за опасност. Тя бе го нарекла с цялото му име. Рядко го чуваше , като в повечето случай е свързано с нещо лошо , но когато го чу с нейният хубав глас всякаш запали тялото му . Не го очакваше .
Обърна се към нея , а тя бързо се опита да смени темата . Не искаше да говори затова което и бе хрумнало . Думите "Не... Всъщност забрави" го накара да научи какво тя желаеше да каже. Усмивката му се върна на лицето му като усети допира на ръката и отново до неговата.
Още ходеха по алеята когато той спря рязко . Тя всякаш продължи сама напред, но той не пусна ръката и , както и тя неговата. Не може да загърби нейните думи толкова лесно.
- Лис , кажи кое бе странно? - сериозен тон се долавяше в думите му. Бе упорит и нямаше да мръдне докато не научеше какво бе странно за нея.




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Сря Ное 21, 2012 5:24 pm

- Сериозно... Просто го забрави. - настоя Лизбет, но всичко започваше да изглежда като сблъсък на два еднакво упорити индивида. Сама проумяваше, че рано или късно щеше да се откаже, защото все още не бе твърде силна в отстояването на думите си. - Странно е, че ти се доверявам.
Отчасти бе това. Не гореше от желание да изравя отново избутаните на заден план мисли, така че можеше да се задоволи и с толкова кратък отговор.
- Обикновено не го правя, но самото ти присъствие не ми оставя друг избор. - това пък какво трябваше да значи? Сама се запита наум, търсейки някакъв смисъл, но всичко си оставаше просто изречения и думи. Смътно съзнаваше, че говори за някакво доверие без да се замисля що за такова бе. За момент го изгледа подозрително сякаш той имаше някаква вина за цялата каша от мисли, която можеше да се конкурира с друга подобна за главоболието, което непременно доставяше. След това се усмихна бегло и със свободната си хладна длан разтри челото си. От опит знаеше, че бе студа бе добро противодействие на притъпената болка.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Сря Ное 21, 2012 6:18 pm

Винс не бе сигурен в думите и . Много бързо каза нещо което бе прикрила първият път, но някак си и повярва. Усети че тя бе искрена. Бе свикнал хората да го лъжат , но тя се държеше различно с него. Изслушваше го и бе искрена. Чувството му харесваше , а и факта , че тя му се доверява го накара да се чувства по-жив.
Стоеше пред Лис и разсъждаше над думите и .Първоначално го объркаха , но той долови смисъла . Разбра какво има в предвид. Макар , че тя направи гримаса всякаш тя самата се обърка от изречението. Забеляза усмивката и , и всякаш отново промени атмосферата около него.
- Радвам се - каза нежно той , като продължи да говори - Радвам се , че ми се доверяваш , защото и аз ти имам пълно доверие .
Той бе искрен щом бяха заедно в този момент можеше да и каже всичко , но надали всичко щеше да изръси. Обмисляше всяка следваща дума. Като за миг спря и бързо продължи:
- Дори смятам че започнах да си падам по теб .
Искаше да си изясни всичко. Искаше да каже каквото смята и да чуе нейните думи . Да знаеше да ли да тай надежда или да се откаже . Дори да не се получи пак щеше да желае да са приятели. Въпреки че смяташе мислите си за изтъркани фрази от някоя сапунена опера , Винс така се чувстваше и бе доста объркан .




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   

Върнете се в началото Go down
 
Алеите пред хотела
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Хотелската част :: Външните части на хотела-
Идете на: