Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 Алеите пред хотела

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Kenneth Red

avatar

Брой мнения : 185
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Алеите пред хотела   Нед Ное 11, 2012 6:55 am

First topic message reminder :

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Vincent Keller



Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Сря Ное 21, 2012 6:18 pm

Винс не бе сигурен в думите и . Много бързо каза нещо което бе прикрила първият път, но някак си и повярва. Усети че тя бе искрена. Бе свикнал хората да го лъжат , но тя се държеше различно с него. Изслушваше го и бе искрена. Чувството му харесваше , а и факта , че тя му се доверява го накара да се чувства по-жив.
Стоеше пред Лис и разсъждаше над думите и .Първоначално го объркаха , но той долови смисъла . Разбра какво има в предвид. Макар , че тя направи гримаса всякаш тя самата се обърка от изречението. Забеляза усмивката и , и всякаш отново промени атмосферата около него.
- Радвам се - каза нежно той , като продължи да говори - Радвам се , че ми се доверяваш , защото и аз ти имам пълно доверие .
Той бе искрен щом бяха заедно в този момент можеше да и каже всичко , но надали всичко щеше да изръси. Обмисляше всяка следваща дума. Като за миг спря и бързо продължи:
- Дори смятам че започнах да си падам по теб .
Искаше да си изясни всичко. Искаше да каже каквото смята и да чуе нейните думи . Да знаеше да ли да тай надежда или да се откаже . Дори да не се получи пак щеше да желае да са приятели. Въпреки че смяташе мислите си за изтъркани фрази от някоя сапунена опера , Винс така се чувстваше и бе доста объркан .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Сря Ное 21, 2012 7:02 pm

В пристъп на моментен импулс Лизбет просто пропусна думите покрай себе си, мислейки единствено за чаша топло кафе. Всичко изглеждаше далеч по-просто преди да започне да се меси в разговора и да се отклонява от главната цел. Едновременно желаеше да сподели нещо, а в същото време в момента за откровеност започваше да се съмнява и отказва.
- Всъщност какво стана с кафето? - попита с възможно най-набрежния тон и продължи напред, опитвайки да помръдне и Винсънт със себе си, докато все още държеше ръката му. Накрая се предаде и спря.
- И аз. - промърмори почти под носа си, но достатъчно силно, че да бъде чута. Подобно признание звучеше далеч по-ужасяващо в главата ѝ и бе сигурна, че вината падаше върху навика да не вярва в нещо подобно. Лиз не вярваше в собствените си чувства след като веднъж я бяха предали. - Въпреки че мислех, че предпочиташ да страниш от хората.
Нямаше как да го премълчи. След толкова сладникав момент се нуждаеше от нещо ведро, по-земно, което да я върне в реалността, а вероятно да върне и двама им. Споменаването на кафето би свършило идеална работа, но вече бе изхабила този жокер с опит да отклони темата, така че ѝ оставаше единствено да го подкачи с нещо. Вече дори не се нуждаеше от мисълта за топло кафе, когато нещо непознато я топлеше отвътре, карайки я да се чувства като пълна глупачка.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Чет Ное 22, 2012 5:07 pm

Винс дори не повярва на думите и . Подсмихна се дяволито . Запъти се към хотела ,като не пусна ръката на Лис. Харесваше му факта , че тя бе казала това , но някак си му бе твърде нереално . Мислеше , че тя го бе казала просто за да не го нарани . Не вярваше , че някой ще каже такова нещо.
- За кафето , спокойно де - подсмихна се Винс - Отиваме!
На лицето му се четеше , че му бе приятно в нейната компания. Доверяваше и се твърде много . Щом за една вечер си бе споделил някой негови тайни , който не би казал на никой друг.
-Дам предпочитам да страня , но от теб не мога. - той говореше със сериозен тон . Дори не я гледаше в очите , дори не се бе обърнал към нея, но знаеше че тя чува всяка негова дума - Ти ме караш да желая да стоя при теб.
Като приключи с говоренето леко се обърна към нея. Усмивката му бе широка всякаш бе спечелил Джакпота от някое Тото. Бе щастлив , че я познава. Бе щастлив, че тя го караше да се чувства жив . Но най-вече защото тя не го отхвърли както всички в живота му .




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Чет Ное 22, 2012 6:00 pm

- Ако продължиш, ще повторя, че си ужасен и няма да ми минеш с невинно противоречие. - закани се Лизбет и в погледа ѝ пламна искра на решителност. Определено възнамеряваше да направи нещо подобно. Като цяло всичко все още бе твърде трудно за преосмисляне от нейна страна и предпочиташе просто да игнорира факта, че бе изразила някакво съгласие с думите му, пък ако можеше и тях да загърби бе още по-добре.
- И спри да ме караш да се чувствам специална, защото мога да се възгордея твърде много. - допълни с почти същото съвсем леко и твърде меко раздразнение, която допълнително я влудяваше. Явно всичко бе обявило бунт против самоконтрола и правилните ѝ разсъждения. Но пък присъстваше опастността да се възгордее, защото в крайна сметка то бе едно професионално изкривяване на желанието ѝ за власт, което твърде дълго бе запазило мълчание.
- Знаеш ли, че и аз мога да правя кафе? - изръси без повод и го погледна крадешком. Усмивката ѝ трепваше като че бе на прага на разрухата, но Лиз успяваше да устои на смеха, породен от неочакваното откровение.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Чет Ное 22, 2012 6:37 pm

-Добре ще спра. - отговори Винс . Вече бяха почти на прага на хотела , а ходеха много бавно. Усети лека топлина . Знаеше , че скоро слънцето ще изгрее и ще започне новият ден .
Спря на място и се обърна към младата дама след като чу нейното откровение.
- Това да не някакъв вид покана? - подсмихна се Винс . Чакаше отговора и . - Погледни.
Обърна се към Лиз като я завъртя леко с двете си ръце. Искаше да и покаже гледката . Не знаеше да ли ще и хареса , но желаеше да я сподели с някой. Откъсна поглед от нея и погледна към небето . Видя светлината която завладяваше постепенно тъмнината. Нямаше облаци на небето. Звездите бавно изчезваха една по една, а Слънцето бавно се издигаше на небето. Бе красива гледка . Винсънт всяка сутрин гледаше изгрева . Харесваше му как Слънцето събужда и стопля природата. Така започваха дните му.
- Какво мислиш ? - прекъсна мълчанието им .




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   Чет Ное 22, 2012 7:17 pm

Лизбет никога не се бе заглеждала в изгрева. Не бе удостоявала дори залеза с вниманието си. За нея те бяха нещо повърхностно, почти като стрелките на часовника, които винаги показваха времето. И тях свързваше с времето, но сега се загледа. Не от някаква естетическа наслада, а защото бе още една обща тема, от която можеше да се възползва, въпреки че красотата на заобикалящия я свят ѝ бе чужда и трудно можеше да забележи онова, което Винсънт виждаше.
- Само това ли ти е останало от миналото? - попита някак плахо, защото съзнаваше, че рано или късно винаги се връщаше назад, а спомените понякога бяха твърде болезнени. Поне нейните бяха и едва ли би разговаряла за тях, но пък продължаваше да ги изживява, пригодявайки ги към настоящето си. Просто не бе готова да затвори тази страница. Не каза нищо повече, така че можеше да се приеме, че въпросът бе нейния отговор. Лиз отстъпи назад без да откъсва погледа си от изсветляващото небе и усети прага на хотела под краката си, което я накара да пристъпва по-внимателно, за да не се препъне някъде. Почти на косъм се размина от сблъсък с тялото му и отстъпи встрани, свеждайки поглед.
- Ако ти стига смелостта да изпиташ способностите ми правенето на кафе, то може и като покана да го приемеш. - отговори, повдигайки рамене, и се обърна към вътрешността на хотела, при което хватката около шала ѝ се отпусна и ръката ѝ се изхлузи от тази на Винс. - Но предупреждавам, че не приемам критики или вина, ако случайно се натровиш.
Последното спомена в кръга на шегата, защото определено не бе чак толкова сложно да се справи с една машина за кафе.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Алеите пред хотела   

Върнете се в началото Go down
 
Алеите пред хотела
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Хотелската част :: Външните части на хотела-
Идете на: