След Два Дена,Сладкарницата

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

За първи път оценявам колко прекрасен може да е един ден или може би се дължеше,че от вчера къщата е само моя за цели два месеца. Чувствам се като царица. Танцувам по пижама,ям и гледам това което аз искам и най-важното. Извадила съм всичките си книги от скривалището си,разположих ги в хола и чета на воля за каквото си поискам.
Реших,че се нуждая от нещо сладко,но не съм в настроение сама да си направя чийзкейк за това се насочих към сладкарницата. Чаша ментов чай и чийзкейк,това определено е мечтан сън.
Веднага щом влязох се наредих на опашка и започнах да си пея съвсем тихичко:
-Парченце чийзкейк и чаша ментов чай и съм аз съм най-велика знай....
Не спирах да припявам леко надвесила се над витрината,дори не забелязах високият мъж който беше зад мен. Съвсем леко извъртях глава за да го погледна,изчервих се като домат,нещо типично за мен.Изправих се и се обърнах напред.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

Защо,да му се не види ,бях в сладкарница!? Аз не обичах човешка храна,нито ... хората. Е,тук послъгах малко. Обичах човешките грехове и това да ги вкарвам във грях. Сигурно изглеждах като психопат потънал в мисли за следващото си убийство,но от толкова отдавна не бях работил , че вече почти бях забравил какво е да си сред хора. Кенет ми даваше да излизам от хотела,естествено,но винаги със забележката да се държа прилично. Прилично!? Аз бях демон за Бога! Ъъъъ... Предното изречение не се получи много добре,а? И аз така си помислих. Е,вече се бях наредил на опашката и искам - не искам ще изтърпя една парче шоколадова торта. На бас че няма вкус на душа. Както си стоях,така като планина, видях че пред мен една девойка беше изпаднала в екстаз за нещо от рода на ... "ментов чай и чиизкейк" ? Нямаше как да не се засмея като я видях как си припява .
- Е,човек трябва да се радва на малките неща в живота,нали така?
Погледнах я със усмивка и плъзнах сините си очи по красивите и черти.

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Изненадана и изчервена се обърнах и се усмихнах. Все пак беше рядкост да видя красавец като него или по-скоро беше защото все пак някой мъж се опитва да ме заговори.Премигах няколко пъти и се усмихнах широко.
-Така е.
За малкото време което имах се заех да опозная чертите му.Висок,строен,много добре сложен...Русокос и невероятни сини очи.Усетих нещо,като струна която се опъва до краен предел някъде дълбоко в гърдите ми и отново се изчервих. Трябва да спра да го правя,както и това.Отново хапех долната си устна,веднага я освободих щом осъзнах какво правя.
-Аз..аз съм Анджелийн...
Представих се и сведох поглед към витрината,без да свалям усмивката от лицето си.За жалост и руменината остана на мястото си.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

Не можах да си сдържа усмивката и скоро я усетих да плъзва по устните ми и да променя обичайното ми сковано изражение във нещо което не бях виждал отдавна в огледалото - някакво подобие на щастие. (Казвам подобие,защото веднъж спорих със един демон дали можем да изпитваме чувства или са просто подобия на това което изпитват хората. Е,така и не стана ясно и накрая Лу ни изрита по задачи.) Определено това човешко момиче пред мен ме заингригува. Момиче... Пак се изказах прекалено обидно. За млада жена със нейните достойнства да я нарекат момиче беше все едно да нарекат цветето - плевел.
-Даниел . Би ли искала да седнеш с мен да споделим тривиалния ритуал на закуската? Аз съм сигурен че ще ни донесат чийзкейк и ментов чай на масата .
Когато го казах леко погледнах касиерката и веднага разбрах че ми е схванала идеята. Още си ме биваше с промиването на мозъци. Направих и жест че ще я последвам само да избере маса.

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

О,не. Имах чувството,че съм точно като домат в лицето. Поех си дълбоко въздух докато оглеждах масите и си харесах една от средните маси.Така ще съм на еднакво разстояние от прозореца и витрината с тортите и няма да се сърдя на себе си заради изборът си.
-Насам.
Казах ентусиазирано и без да мисля,както винаги, хванах ръката му и го поведох към масата. Някак си нямах търпение да седна,но все още не съм сигурна защо. Дали заради това,че си мечтая от вчера за чийзкейк и ментов чай или заради Даниел заради когото поради някаква причина ми омекнаха коленете. Преглътнах и избутах на далеч подобни мисли. Пуснах ръката му щом стигнахме масата и се настаних като истинска дама на едно от трите столчета.Когато й той седна и очите ни за пореден път се срещнаха усетих как струната изскърца,още малко и ще се скъса. Преглътнах и се опитах да се направя на спокойна.И тогава нещо опасно се случи...любопитството ми се хвърли на волана като мексиканец на борито.
-От кога си в градът? Извинявай за въпроса,просто за пръв път те виждам...нали сега се запознахме...-о,Боже,започнах да дрънкам като стар часовник. Бързо дръпнах юздите,но е твърде късно,а бузите ми отново са розови.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

Трябва да си призная че беше очарователна. Човешката раса беше толкова любопитна ,че щеше да изкопчи от теб истината насила дори и това да значеше да разбере че стои на една маса със архидемон. Зачудих се как ли би реагирала Анджелийн,ако разбере че точно в момента е в смъртна опасност... Е,нямаше да и направя нищо,и без това бях тук защото изкупвах стари грехове. Въпросът и всъщност ме накара да се замисля... Колко време беше минало от грандиозното мазало в Сибир?
-О,ами... Тук съм от скоро.
Има няма 5-6 години. Какво? Не я лъжа,това за мен си беше нищо. Нещо в тази русокоска ми харесваше. Може би начина по който беше хванала ръката ми докато ме теглеше към масата... Отдавна не бях усещал друго същество до себе си.
-Остави ме мен,разкажи ми за себе си!
Дано пак да се изчерви.

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Бързо прокарах език по долната си устна и я прехапах,бавно започнах да я дъвча и се чудех кое точно ще го задържи на масата и кое ще го накара да побегне през вратата като Бързоходеца.
За щастие ни донесоха поръчката,което ми спечели още няколко минути. Жената постави парче шоколадова торта на масата без да откъсва очи от Даниел.Това леко ме ядоса...и аз си искам поръчката. И като по команда тя постави чашата ментов чай пред мен и парчето чийзкейк. Бях не на седмото,а на седемдесетото небе от щастие. Разбира се знам,че се държа като малко дете,но не ми пукаше или поне докато не погледнах към Даниел и червената боя окъпа страните ми.
-Ето едно нещо за мен..обожавам чийзкейк и чай.-усмихнах се широко,доволна от себе си и мислено се потупах по рамото .- Всъщност няма много за казване...родена съм тук,завърших образованието си в един от университетите на града и сега си търся работа...не много успешно.-въздъхнах и леко се нацупих.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

-Даааа,няма да повярваш,но това с чиизкейка някак си го разбрах.
Засмях се високо,като малко дете и се включих към нейната вълна от радост. Е,какво пък толкоз,не се бях забавлявал от доста време трябваше да си пусна малко гювеч гратис. Взех вилицата и набодох малко торта и я захапах съвсем убедително,като вътрешно си мислех че няма нищо по-ужасно от човешката храна. Бързо преглътнах и се постарах да не изглеждам отвратен от живота,докато разсъждавах върху казаното.
-Защо? Не можеш да ме убедиш че такава млада и очарователна дама не може да си намери работа!
За да потвърдя думите си направих жест с вилицата който гласеше "Виж се само!".
-А какво всъщност искаш да работиш?
Сега аз прекалявах с въпросите,но ми харесваше начина по който си хапеше долната устна. Имаше нещо.... невинно в нея и може би това ме въздържаше да и промия мозъка и да я вкарам в леглото си.

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Засмях се и закрих румените си бузи с длани.Определено всички разбраха за любовта ми. Също като него взех вилицата си и бързо лапнах малко парченце от чийзкейка.
-Ммммм~
Беше ми жал да преглътна,защото вкусът направо ме разтопи. Наложи се да отпия от чая,останах малко разочарована,но с една лъжичка захар стана идеален. Изчервих се и сведох поглед към чашата чай в ръцете ми.
-Явно само ти ме мислиш за очарователна...-преглътнах тъжно,но след това се усмихнах и го погледна право в очите.-Мислиш ме за очарователна?
Четиридесет каратова усмивка кацна на лицето ми. Втора струна се опъна и нещо в мен засия от щастие.
-Може би нещо на открито,не обичам да съм затворена в една стая. Може би нещо с митология и свръхестественото. -гълъбчето излезе,сега какво?Преглътнах тежко защото знаех,е ще ме помисли за откачена,но реших да рискувам.- Вярвам,че приказките за върколаци,вампири и духове не са само приказки за лека нощ. Мисля...вярвам,че те съществуват. Както и ангелите,демоните и всички други същества. Мога ли да съм честна с теб... бих дала всичко за да се сблъскам със свръхестественото.-всички карти бяха на масата,сега беше негов ход,а за мен само остана да го гледам с очакване и да хапя долната си устна.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

Признавам си,признанието и ме шокира. Какво ме шокира,сигурно съм изглеждал като халосан с тенджера по главата. Не мога да повярвам че все още има хора които вярват в нас и ни търсят. И не мога до повярвам че такава прекрасна млада дама ще иска да затъне да шия в това блато на което му викахме свръхестествено. Трябваше да се окопитя и да се направя на две и половина. Правех го вече и аз не знам колко време,така че не видях особена трудност да си докарам изненадана физиономия .
-Разбира се че си очарователна. Даже нещо повече.
Намигнах и , и нещо в мен трепна. Не бях флиртувал от деня в който Кенет ме натика в хотела и ми каза "Тук става на моето". Благодаря му за което,но така и не прие предложението ми да ми инсталира една бойна зала под леглото...
-И откъде този интерес към свръхестественото ? Не те ли е страх?

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Оставих чашата на масата и тихичко преместих столът си за да съм по-близо до Дани. Хората в градът и без това ме мислеха за странна,не им трябва да знаят абсолютно всичко за мен.
-Още от малка баща ми ми е разказвал истории за лека нощ. За него винаги това са били истории,но аз знам,че са истина..не всичко в тях,но голяма част от тях. Още от малка намирах спасение в тези истории за същества криещи се под леглото ми...и просто не ме е страх. Изпитвам страх когато се опитам да заговоря някой човек. Мисълта ме ужасява,особено след като ме нападнаха и ограбиха преди около две седмици. Беше ужасно и се записах на уроци по бойни изкуства. Сега не ме е страх...стига насреща ми да не е някой от твоя калибър. Тогава ще си плюя на петите и дим да ме няма...
Засмях се с глас,определено беше силен. Зачудих се какво ли е усещането да те прегърне. Все още помня топлината на ръката му и разбира се от спомена поруменях и сведох очи към масата.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

Премигнах няколко пъти и се опитах да разбера логиката и. Страхуваше се от това да заговори човек,но ако и кажех че съм демон вероятно щеше да ми вдигне някой купон. Ограбили са я,но тя продължаваше да се държи на краката си,а не да избяга при някой роднина и да се скрие от света. Определено Анджелийн ме заинтригува и то повече от професионалното ми любопитство да изследвам хората като доста странен и непостоянен вид.
-Чакай... Нападнали са те!? И сега сама ли си? Как се случи?
Въпросите просто излязоха един след един без да се замислям и май и аз малко се изчервих.

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Погледнах го виновно и изплашено и пуснах долната си устна. Зъбите ми все се опитваха да я сдъвчат.
-Родителите ми заминаха за Дубай за два месеца и съм сама,но не ме е страх...или поне докато не ме накара да се замисля за това,че съм напълно сама.
Преглътнах тежко и се опитах да не гледам към него,но някак си погледът ми все се плъзгаше към лицето му. Устните ми се разшириха в радостна и детинска усмивка.Най-накрая,някой друг да пусне малко боя. Мислех,че само аз съм способна да се изчервявам.Вдигнах ръка и сякаш за да се уверя в съществуването му,леко погалих бузата му. Усетих съвсем леко наболата брада , двете струни който бяха опънати се отпуснаха.
-Но не се тревожи за мен,едва ли някой би имал какъвто и да е интерес към мен или това което притежавам...

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

Леко се отдръпнах при допира и,и моментално съжалих за това. Не исках да я нараня това беше всичко. За малкото време прекарано заедно разбрах че тази човешка девойка има повече стойност във себе си от другите човешки същества с които се бях сблъсквал скоро. Леко поех ръката която допреди малко беше на бузата ми и я поставих доста нежно на масата.
-Аз бих имал интерес към теб,красавице.
А ако аз имам интерес към теб,ще събереш покрай себе си свръхестествена менажерия... Можех ли да изпълня желанието и? Да и покажа кой съм всъщност и тя да... Какво би направила? Може би ще припадне? Или ще... Вика? Ръката и беше толкова топла по-човешки ... и толкова нежна...
-Кажи ми Анджи... Какво мислиш за злите същества в приказките? Вещици,тролове... Демони?
Е,нас ни нямаше в приказките,защото никоя приказка не завършваше с "дойде лошия демон и направи всички на кървава пихтия".

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Когато той се отдръпна потвърди най-големият ми страх,но после хвана ръката ми и я постави на масата. Електричество,цялата се разтопих и едновременно настръхнах. От допира последва нормалната за мен реакция,изчервих се.Той би имал интерес към мен...но само би имал.
Погледнах го,доста изненадана от въпроса му и озадачена.
-Амм...-прехапах долната си устна за мислено и след това обясних.- Смятам,че за всяко Ин има Ян,но не мисля,че са зли. Всеки има мотив,причина зад това което прави. Например вещиците и троловете. Не мисля,че трябва да ги мразим заради това което са,а да упрекваме хората за това към което сме ги подтикнали да станат. А демоните... има много малко написано за тях и не мога да ти кажа със сигурност сто процентовото си мнение за тях,но... това което знам. Някога и те са били хора,измъчвани и изтезавани. Ако срещна някой демон сигурно ... Всъщност,не знам какво бих сторила.Реакцията ми изцяло ще зависи от действията на демона.
Усмихнах се и извинително вдигнах рамене,защото това определено беше жалко обяснение от моя страна.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

Наистина знаеше по-малко за расата ни от колкото бях очаквал. Вярно е,някой от нас започваха като хора,но истинските бяхме останали малко и бяхме ангели... Някога. Би трябвало... Нямах спомени от този период,но и не исках да имам. Забих лице в масата и усетих как времето на вън се променя паралелно с моето настроение. Все за да се заоблачава и това не беше добре. Бях толкова тясно свързан с времето че Кенет ме използваше като собствена метеорологична станция.
-Ами... Имам един алманах за демоните,ако искаш мога да ти го дам...
Какво правех? Какво точно правех? Защо просто не се качма върху масата и не извикам :
"Пичовеее,аз съм демоооон!"

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Стреснах се,дори се изплаших,че съм казала нещо което не е било редно. Положих длани върху рамото му и гърбът му. Аз ли направих нещо или казах...
-Съжалявам,ако някак съм те обидила...не...не исках.
Изплашена,че всеки момент той ще се изправи,ще излезе през вратата и повече няма да го видя прехапах устната си. Не знаех какво да кажа,какво да направя. Тогава той ми предложи да ми даде алманах за демоните,който имал. Гледах го смаяна,неразбираща. Отне ми малко време да отговоря и заради това се почувствах като идиот.
-Аз..да,разбира се само ако искаш.... Не искам да ти създавам неприятности.
Преглътнах тежко,опитах се да се усмихна,но беше усмивка на сила и за това се отказах.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

-Не,не си направила нищо лошо.
Вдигнах глава и се отърсих от хормоналната криза на средна демоническа възраст и я дарих с една от запазените си усмивки. Нямаше нужда да скапвам и настроението на Анджи паралелно с моето. Прекарах пръсти през косата си и се надявах да не е заприличала на купа сено (не че принципно приличаше на нещо друго...).
-Значи каза че родителите ти са заминали за Дубай? На почивка или по бизнес?
Представа си нямах защо и задваам такива тъпи въпроси,но исках просто някак си да отвея аромата на тъга от въздуха... Скръстих ръце на масата и поставих главата си върху тях като малко дете :
-Иска ми се да завали сняг вече...

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Заради някакво малко гласче,не успях да му повярвам. Независимо каква е темата ни за разговор..аз го виждах в очите му.Въздъхнах,облегнах се назад на рамката на стола и скръстих ръце пред гърдите си.
-На почивка,са. След три седмици имат годишнина от сватбата и заминаха да празнуват насаме. Все пак тридесет години заедно си е доста голяма цифра.
Усмихнах се широко. Исках да намеря това което те имаха. Любов,щастие и подкрепа от човека с когото искат да прекарат животът си. И аз го исках,но имаше неща,които искам повече в момента. Погледнах Дани,чието настроение ми късаше сърцето.
-Знаеш ли..уморих се! Кога най-накрая ще ме целунеш?!
Знаех,че това определено ще му оправи настроението,не целувката,а един такъв неочакван изказ от моя страна. Ухилена от ухо до ухо зачаках с нетърпение реакцията му.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

Вдигнах очи и я погледнах невярващо. Отворих си устата да кажа нещо,но я затворих. Пак я отворих... И пак я затворих. След което ме изби на смях и отметнах глава назад ,като се засмях толкова силно че бях сигурен че са ме чули в съседното заведение. Не,не се смеех на предложението и,даже исках да го приема,но просто ми стана забавно че иска да ме развесели. Грабнах и вилицата,набучих малко чиизкейк и и я тикнах пред устата:
-Първо си изяж тортата. Хайде,бъди добро дете!
Усмихнах се и и смигнах предизвикателно.
-Хайде,хапни и ще получиш награда!

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Мисията невъзможна? Не познавам този израз! Сърцето ми щеше да изскочи от гръдният ми кош щом се засмя. Харесва ми как се сме,харесва ми когато е весел.Погледнах вилицата и парченцето на нея подозрително,после него. Хванах леко китката му и се наведох за да лапна парчето чийзкейк.
-Сякаш стана по-вкусно...-промълвих след като преглътнах и облизах устни.
През цялото време не свалих очи от неговите. Ти да видиш,била съм способна на такива работи.Макар и много неумело,съм способна.
-Обичам награди! С какво ще ме дариш?
Попитах го предизвикателно и за да успокоя дишането си отпих от ментовия чай. Изведнъж всичко стана по-сладко,по-приятно.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

-Е,не ме лъжи с едно парче де,всичката!
Усмихнах се и нещо в мен се възгордя че успях да я накарам да се отпусне и даже да флиртува с мен. Беше голяма сладурана. Бях наясно с този факт още като я видях,но сега го разбирах със пълна сила. Реших да проверя до къде стига новооткритата и страна и забучих вилицата отново в чиизкейка и този път се наведох през масата с вилицата. Устните ми бяха на сантиметри от тези на Анджи и ги делеше само вилицата.
-Хапни си...

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

-А ти кога ще изядеш своята?
Попитах,но погледът му ме накара да се върна чийзкейка. Усетих,че съм затаила дъх,погледът ми върху устните му. Не знам той как вижда нещата,но уменията ми да флиртувам са като бебе,образно казано,едва сега започвам да лазя.Преглътнах и се наведох леко така че устните ми да опират във връхчетата на вилицата.
-Бих изяла цялото парче ако не ме разсейваше така...
Прошепнах и лапнах парчето,този път по-бавно. Щях да се задавя когато видях погледът му,но не успах.Грабнах вилицата от ръката му и доста демонстративно облизах останалите парченца от чийзкейка по нея,отново без да свалям очи от него. За щастие бяха останали само две парченца в чинията,но не побързах да ги изям. Направих го бавно и демонстративно. Накрая отново облизах вилицата и го посочих с нея.
-Искам си обещаното!
Настоях. Усмихната и доста нахакана,но само на външен вид. От вътре усещах как сърцето ми ще се пръсне.

Брой мнения : 33 Join date : 17.11.2012

-Обещанието си е обещание!
Без да се замислям устните ми намериха нейните и се сляха в едно. Хареса ми топлината която тя излъчваше без даже да се замисли . От нея лъхаше на чистота и неопетненост,не като другите жени с който бях наскоро. Вероятно правех простотия,но не ми пукаше. След около 20-30 секунди се отдръпнах от нея и я погледнах в очите със благо и мило изражение.
-Доволна ли си?
Май трябваше да се заема с моята торта,но нямах никаво желание. Просто исках да видя реакцията и и да се зарадвам ако е положителна.
-Анджи?

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Дойде ми като гръм от ясно небе. Устните ни се сляха,около нас изненадани хора,а единственото нещо в умът ми бяха устните му. Колко меки и сладки,дъхът му така опияняващ ... ако не бях седнала със сигурност щях да се озова на пода с омекнали колене.Когато ме повика по име замигах и се опитах да се осъзная. Имах чувството,че бяха минали часове,а не само няколко секунди. Погледнах го тъжна,че беше толкова кратка и се нацупих.
- Моля те,не ми казвай,че трябва да изям още едно парче за да ме целунеш отново,но ако се налага ще го направя...-бях точно като малко дете,но изведнъж се сетих за нещо и не можах да сдържа лукавата си усмивка.
-Ако изям цяла торта ...какво ще получа? - попитах и запърхах невинно с мигли.

» Сладкарницата
» Здравейте, тук е Вики, оставете съобщение след сигнала и обещавам да ви звънна по- късно...*Beep*
» Вие се свързахте със сами знаете кой, аз съм досещате се къде! Оставете ми досещате се какво след сами знаете кое!