Джулия рядко поемаше рискове, но този път бе повече от прекалила. Успяваше да накара своите противници да се замислят, дали наистина в ръкава си крие асо или държи най- силните карти... но този път.... този път просто беше загубила. Колкото и да не й се искаше, Джулия Аушвиц бе загубила повечето си пари и тръгваше разочарована от себе си. Господин Кенет я изпращаше вкъщи повече от доволен от сираче по Коледа, получило повече бонбони от очакваното. Но Джулия не можеше да си позволи неговите услуги повече, затова дръпна клетката на господин котарака си начумерено и се отправи към рецепцията в още по- лошо настроение.
Остави клетката отгоре и извади парите, които имаше в брой, с въздишка погледна въпросително служителката зад огромния плот, която щракаше забързано по клавиатурата на модерния си компютър. Изчисляваше едно по едно пораженията от стаята й, която определено беше опустошена и особено шумна през целия й престой... вече беше готова да брои парите, когато й подадоха касовата бележка и това не беше никак приятно.
-Петдесет за лампиона,- остави петдесет пред служителката,- двеста за огледалото в банята, четиристотин за леглото, сто за унищожените пулове.- Джулия въздъхна и наум преброи останалата сума, която се равняваше почти на всичките пари в ръцете й. Останаха едва 5-10 евро, които погледна жално и с мъка.
Индекс 
