Преди няколко месеца, Хотел Трансилвания

Появата на госпожица Аушвиц беше съвсем очаквана за съдържателите на хотела и гостите му. Съвсем всеизвестно се разнасяше мълвата между тях, че отново стъпваше на територията на Трансилвания, за да похарчи част от много си пари. Познато й беше да пръсва парите си на всякъде и за всичко, но имаше особен афинитет към мястото на Кенет Ред и съвсем сериозно смяташе да остави още няколко хиляди тук. С бодра крачка, Джулия прекрачи прага на малкото ханче в центъра на Клуж-Напока. Няколко големи господа, подобни на горили я последваха вътре и изоставиха куфарите й с багаж, докато тя вдишваше от прекрасните аромати на бира и всякакъв алкохол в ханчето, зад което се криеше хотела.
-Добре заварила, Трансилвания.- подвикна тя и без да докосва дори багажа си заприпка към своята добре позната стена. Беше сигурна, че ще бъде донесен в нейната любима стая.
Отне й няколко секунди да се озове зад стената, където се намираше онази прекрасна, огромна алея пред големия, старинен отвън, но модерен отвътре, хотел. Закрачи гордо направо през тревата без дори да се притеснява от знака, който забраняваше подобни действия.

Демонстративно стъпка едно цветенце точно пред очите на отчаяния градинар и се заизкачва по стълбите на огромната веранда, към вратата, зад която я чакаше рецепцията. Прекрасната й, блестяща и очарователно червива от пари, усмивка лъсна в момента, в който почувства прекрасните екзотични аромати, носещи се не обременяващо из целия замък. Винаги действаха толкова възбуждащо на съзнанието и тялото й, че се разтапяше на момента. Вдиша дълбоко и се спря точно пред вратата, докато едно от пиколотата, опитващи се да я догонят, изпусна куфара й. Нацупи алените си устни и врътна глава сърдито, но после се извърна толкова учтиво назад, за да дари с усмивка Кенет Ред, който носеше голямата клетка, пълна с повече козина, отколкото котка. Намигна му игриво, докато гледаше препотената му физиономия.
-Така се радвам да ви видя! - ухили се до ушите Джулия, докато се приближаваше към рецепцията, където се водеше ожесточена война. Зад нея Кенет правеше предупредителни знаци на Даниел, но едва ли това би имало голямо значение. Джулия бръкна в джоба на модерната си жилетка и извади една едра банкнота. Целуна сносно бузката на Бенджамин Франклин, оставяйки от червилото си по нея и я лепна на челото на Даниел, който й беше също толкова познат, колкото и кучето, което не притежаваше.- Ако ми занесеш куфара до горе, мога да си помисля и за един Уилям Маккинли!- беше го хванала с две длани за главата и го бе навела докато похотливо му говореше на банкнотка.

Джулия се стресна и се извърна към гръмотевицата, а после и към покапалия краткотраен дъжд. Сърцето й бе спряло за миг... някак си беше хваната неподготвена и това със сигурност я изненада достатъчно и загуби способността си на покер играч да не издава емоции. Моментално задуха срещу огъня, сякаш така можеше да го изгаси (но трябваше да се отбележи, че я биваше в духането ;д). Забучи пръсти с в гърдите на мъжа, недоволно, уплашено и назидателно.
-Мен какво ме интересува, че не си пиколо? АЗ ТИ ПЛАЩАМ!- извика срещу му Аушвиц, а пръста й се забиваше на всяка дума в гърдите му.
Отне й няколко минути да си възвърне самообладанието... минути, в които Кенет отчаяно гледаше към Даниел и се заканваше в ума си да разбие физиономията му. Предпочете моментално да хване оставения куфар и да го вземе, вместо да чака да се разпалят същински пламъци на войната между гостенката и Дани.
Джу скръсти ръце пред гърдите си и вирна гордо брадичка и отметна назад дългата си, гъста коса, която просто пречеше в повечето случаи.
-Казвам Ви, че ако Бог ми даде въже, а не търпение ще Ви провеся през покрива, господине.- подсмихна се гордо Джулия.- СЛЕД КАТО ВИ НАПЛЯСКАМ!

Джулия се зарадва на малката си победа и извади господин Маккинли от джоба си. Развя го пред пред лицето на Даниел и се усмихна победоносно. Изтръгна куфара от ръцете на Кенет само, за да го натика в тези на Дани, а Ред от своя страна го изгледа настоятелно и му кимна към асансьора, който лично се надяваше да не заседне. Джулия пое господин Блейк от ръцете му и натисна копчето на асансьора. Не обичаше да чака и се почувства облекчена, когато звънчето обяви пристигането му. Направи само няколко крачки, за да влезе в огледалното помещение, излъскано до болка и да погледне въпросително господин Даниел.
Кимна му да се приближи и да влезе при нея. Доминантността й някак си изчезваше и на нейно място се наместваше онази прекрасна, безбожно млада и още по- безбожно богата комарджийка. изглеждаше освободена и съвсем нормална, макар нормалните хора да не носеха дрехи, струващи колкото кола втора ръка. Прокара пръсти през възбуждащо дългата си плитка.
-Господин... Не- Ви- Знам- Името, не ми пречи да задържим асансьора цял ден, но масата за Блек Джек ме чака и господин Блейк не се е хранил.- напъха пръста си през решетките на клетката, за да погали гальовната муцунка на котарака.

Джу се намръщи срещу му и пусна клетката на пода в асансьора. Помаха на отчаяния Кенет, който попиваше с кърпичка потта избила по челото му. Наистина му се насъбираше много и Джулия почти му съчувстваше, но в останалото време просто се забавляваше с неговите притеснения и желанието му да направи всичко възможно, за да бъде престоя й прекрасен.
Извърна се към грамадния Даниел и й се наложи да повдигне поглед, за да срещне лицето му и циничния му поглед. Гадняр такъв, нали му плащаше.... от какво по- точно можеше да се оплаква, когато получаваше такъв солиден бакшиш за носенето на един куфар от първия до последния етаж. Усмихна му се лекичко и му подаде още по- едрата банкнота.
-Това е за теб.- изплези му се в огледалото отстрани и леко сгъна краче в коляното си, а това накара правата й, но къса и въпреки това елегантна пола леко да се набере.
Първи... Втори... Т-... асансьора се разтресе и спря още дори преди да покаже трети етаж. Осветлението в помещението изгасна и в цялата дандания, госпожица Аушвиц поччти се бе покатерила на гърба на Даниел.
-Господи, не!- изписка в ухото му.

-ГАД ТАСМАНИНСКА!- разпищя се неистово Джулия и отново се хвърли върху гърба му. Едната й ръка се обви около врата му и го притисна задушаващо, докато вплиташе пръстите на другата в косата му, скубейки го само, както можеше да скубе една жена била се за много мъже.- НЕДЕЙ ДА МИ ПРОКЛИНАШ КОТКАТА!
Устните й лекичко се доближиха до големия му, мускулест врат, карайки кожата му да настръхва, но вместо да го погали с дъха си, миг по- късно Аушвиц го захапа яростно, за да остави котката й и заби малкото си нежно юмруче в бузата му. Да, тя беше едно наистина непослушно момиче, които се нуждаеше от неприлично напляскване. Усети неприятна болка в ръката си, когато се срещна с лицето му и го пусна с тих писък.
Придърпа защитнически клетката на котката си и я скри зад себе си. Нацупи сочните си устни сърдито, а очите й лекичко се насълзиха.
-И съм госпожица Аушвиц!- сопна се задъхано тя.

Кенет от своя страна се влачеше като прокажен по аварийните стълби, а крясъците, които достигаха до слуха му отнемаха и последната капка живот от съществуването му.

-МЪРШАВЕЛНИК ГАДЕН!- извика на свой ред Джулия преди да бъде хваната за врата.- Ако си учил ист-....
Не успя да довърши изречението си. Усети голямата му длан, стискаща малкото й, нежно, миньонско вратленце. Въздуха спря да достига до дробовете й правилно и пръстите й моментално се вкопчиха в ръката му. Ноктите й деряха болезнено плътта му и оставяха своите червени, дълготрайни следи по нея, докато се бореше за своя въздух или по- скоро за свободата на лично пространство, което в момента Даниел нарушаваше.
С облекчение си пое дъх и се улови нежно за шията, разтривайки внимателно натъртените места от пръстите му. Изгледа го лекичко на кръв, но веднага смени тактиката и погледа й се навлажни по- възбудено и от девственица в порно филм.
-Не прави така... - облиза устните си лекичко.- Започва много да ми харесва..
Подигравката й вземаше връх, но във всяка шега има и истина... нали така?

Очите на Кенет се насълзиха, когато ги чу да крещят...
-Отче наш, Ти който си на небето... да се свали Твоето име... както на земята така и горе в небето... да бъде Твоето царство... и Твоята воля.- тихо и задъхано се молеше Кенет, докато опираше буза в едно от стъпалата.

Джулия се подсмихна. Тази игра наистина й харесваше и... както знаете, можеше да се играе от двама... и една недоволна котка, която все още съскаше и лежеше леко безжизнена в клетката си, сякаш не можеше да си събере целия дух. Находчивата стопанка на Блейк се изправи на колене и седна върху петичките си, което я приближи значително до Даниел. Е, вече знаеше името му и можеше мазничко да му се усмихва. Ръката й се стовари върху прасеца му и го стисна лекичко. В тъмното й беше трудно да види изражението му и можеше само да предполага как може да реагира, докато не чуе гласа му.
-Не си избрал правилна заплаха, Дани.- изричаше името му по особено сладък начин и трябваше да си признае, че намираше за впечатляващи огромните му размери.- Аз обиииичам- провлачи думата,- грубите игри...
Засмя се и го ощипа по бедрото. От някъде дочу риданията на Кенет. Изправи се и започна да удря с малките си юмручета по вратите на асансьора.
-КЕНЕТ! МОЛЯ ТЕ, ИЗМЪКНИ МЕ! ТОЙ ИСКА ДА МЕ УБИЕ С ФЕНЕРЧЕ!- изкикоти се тихичко и отметна назад косата си.

Джулия изписка тихичко я от изненада, я от не особено нежното притискаше към студеното огледало в асансьора. Дъхът й караше стъклото да се запотява на равномерни интервали, които се смаляваха все повече и повече. Почувства се толкова прекрасно уязвима, загубила контрола си върху ситуацията, което рядко си позволяваше, но в този случай усещаше колко ново беше усещането да се остави в ръцете на този огромен мъж. Знаеше, че дългата й плитка е увита някъде около ръката му и нямаше право да се обърне.
-Сигурен ли си, че не искаш да се консултираме преди да го обявя пред самия собственик на хотела?- подсмихна се лекичко Джу.
Извъртя очи и се опита да свие рамене, за да покаже, че всъщност отговора нямаше никакво значение. Дланите й се плъзнаха мъчно по гладката, но изпотила се от топлината им, повърхност, докато не достигнаха до нивото на гърдите й. Опита се да се отдръпне, но когато не видя възможността да се измъкне от силната му хватка просто плъзна ръце отстрани на тялото си.
-Искам да ме докосваш... тук и тук и тук.- пръстите й докоснаха едва едва врата й, гърдите, кръста, таза й и стигнаха до бедрата.- Но без... да ме целуваш, сладурче.- предупреди го Аушвиц. Ръцете й бързо преминаха от нейното тяло по неговото. Хванаха колана на панталона му и рязко го дръпнаха към нея. Дупето й се отърка толкова невинно неприлично в слабините му.- После искам това! Първо в устата си, а после и в себе си, бебчо. ЧУ ЛИ, КЕНЕТ?

Милия управител на хотела беше готов да да отиде на църква и сам да си запали свещичка. Потропваше изнемощял от стрес по вратата на асансьора на горния етаж, а когато чу гласовете им се разтропа доста по- убедително.
-Даниел! Чакайте, чакайте, ей сега ще дойде тока! Даниел, недей така, ще изгубя хотела си.- подсмърчаше Кенет.- Бъди нежен... бъди джентълмен!