Име:
Оливър Куийн.
Години:
32 години
Раса; Унищожител
Дарба; Създаване на илюзия
FC'; Stephen Amell
Външен вид :
Като един от най-желаните мъже ,Оливър гледа винаги да се грижи за външния си вид и определено да изглежда добре, е освен ,че е и ужасно самовлюбен ,но това после. Тези ,който са го виждали без качулка и маска ,знаят колко добре изглежда ,но те са много малко и много подбрани. Та да стигнем и до там ,до описанието му . Та Оливър е с доста добро телосложение , мусколите му са добре оформени ,чрез доста пропиляно време в тренировки , висок е около 1,89 горе долу . Очите му са може да се каже под формата на бадем и кафеви като кадифе може да се каже. Устните му винаги са свити в малка усмивка, разтеглена на лицето му. Тя му придава онзи "незаинтересован" вид, ала това далеч не е така, в повечето случаи.В повечето случаи ,Алексей се облича елегантно ,но обича когато си е у дома да седи със спортни дрехи.А и да ако не съм споменал ,той определено е обсебен ,от външния си вид постоянно се чуди как изглежда и как би изглеждал по добре. Но пък в повечето случай ,никой освен близките му не го вижда ,поради маската на лицето му и то в редките случай ,когато я показваше ,сваляйки качулката си.
Характер :
Неудържим. Опасен. Интересен. Мистериозен. Съвършен. Нахален. Саркастичен.
Това
са едни от малкото думи, с които можем да опишем характера му.
Всъщност, ако искаме да изброим всичките, то тогава, дами и господа,
които четете това, ще трябва да се създаде напълно нов език. И какво
по-хубаво от това да го наречем на него? Все пак това се равнява на
по-голяма стойност, отколкото и нобеловата награда (която Оливър трябва
да получи, само защото съществува на този свят).
Самовлюбен е. При
това много. Винаги ще намери начин, за да изтъкне пред вас собствените
си качества, които, всъщност, не са малко. А и, доколкото разбрахте от
прочетеното досега, едва ли ще имат и някога край. Може да се нарече
малко суетен, но не чак дотолкова, че да се задържа пред огледалото с
часове наред.
Не вярва в любовта. Такова нещо за него не съществува.
Явлението, ако искате, така го наричайте, беше просто проява на слабост
у обикновените. А той, считайки се за специален, ги презираше. Дори и
да съществуваше анкета Обичате ли?, Куийн най-вероятно би отговорил:
- Да, себе си.
Защото това навярно бе единствената истинска любов, съществуваща за него.
Нахален
до побъркване, като същевременно това качество у него е очарователно.
Голям инат. Винаги получава на своето и през повечето време нарочно
спори с другите, само и само, за да ги изкара извън нерви.
Понякога е
и жесток до отвъд възможния предел. Може дотолкова да си играе с
жертвата, при това по най-садистичния възможен начин, съществуващ в
цялата Вселена.
We all have our little deaths...
..but this isn't one. This is only just the beginning.
Лукс. Парфюмерия, бижутерия и всякакви други неща.
Металът
проблесна на лунната светлина. Алексей изпусна бръснарското ножче. Какво
беше направил? Какво беше сторил? Беше го убил, а майка му... е, баща
му си го заслужаваше, все пак. Нямаше никакво право да се меси в
животите им. Да малтретира. Беззащитни хора. Никога повече. Той
приклекна. Всичко наоколо беше в кръв. Ръцете му, големите локви, които
се разливаха по пода. Кървава баня в пълното си значение. Дори тялото на
жертвата не можеше да се познае.
Не!
Беше се превърнал в
чудовище. А дори не бе искал да го направи... отначало. Сега повече се
замисли над постъпките си. Превръщаше се като тези с който бе прекарал последните няколко дена ... Куийн
прехапа устната си. Трябваше да изчезне... някак си!
А не можеше... Краката му се опитваха да тръгнат, но те не се подчиняваха. Мозъкът му не работеше.
Няколко
минути по-късно бе пред огледалото. Изкрещя и замахна към гладката му
повърхност. Стъклото се счупи и малки късчета започнаха да падат.
Всичко падаше, падаше....
Падаше.
I would bring you to your knees.
Куийн
изпъна гръб и се огледа. Ръката му премина през косата му, разрошвайки я. Хах, да, бе си
създал този навик, откакто и се помнеше. Беше се променил. Много. Този
предишен Алек не му харесваше - беше лесен за манипулиране и преди
лесно се добираха до него. А онова убийство... тръпки от удоволствие го
побиваха, като се сетеше как бе извършил всичките тези работи. При това
само с едно бръснарско ножче. Мдааа....
Но както и да е. Въпросът в момента беше:
Какво ще направи нашия герой сега?
Индекс 
