Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 Мелодия Лав Милър

Go down 
АвторСъобщение
Melody Love Miller

avatar

Брой мнения : 78
Join date : 18.11.2012
Местожителство : hotel Transylvania

ПисанеЗаглавие: Мелодия Лав Милър   Пон Ное 19, 2012 10:00 am

1.Име: Мелодия Лав Милър

2. Възраст: 22

3.Раса: Омайниче

4. Способност: Ами двечки, но са си ми достатъчни...Чарът си идва с расата, така че него не го броя за способност, но възможността да се превръщам в образът на най- желаното от жертвата си...Ето това е яко. Все още се доусъвършенствам..
Втората беше по- различна... Един вид- четене на мисли си беше, но по- специално...Можех да виждам всички минали и настоящи, но само при допир. Не действаше от разстояние или нещо подобно. Но при допир информацията беше доста. Първоначално беше дяволски объркващо. В момента вече можех да заявя, че го контролирам
.


5.Характер: Ами...аз съм омайващо същество.
За жалост съм взела характеристиките на расата си с точките и запетаите...Да, хората наистина ме плашат... Никога не знаеш какво им се върти в главата...И тази чувствителност. Дори на моменти себе си отегчавам, но ... не мога да се сдържа. Емоциите ми просто са до тавана и както си стоя спокойно, то от няколко изречения можеш да ме накараш да летя в облаците от щастие, и със следващите няколко да ме пратиш в ада. И все пак се старая да бъда мъжко момиче...колкото е възможно да бъде едно омайниче.Малко съм агресивна...не, постоянно де, но да кажем, че лесно се ядосвам и още по- лесно ми минава. Обичам да казвам истината в очите на хората и очаквам от близките ми и приятелите ми същото... Обичам топлината, обичам романтичните романи, обичам щастието. Обичам всички сезони! Особено с приятна компания. Обичам и себе си. Това е най- важното. Обичам модата... По нея доста често се увличам. Друго, друго...Друг досаден факт за моята особа - твърде много се засягах. Дори да знаех, че не е на сериозно и че някой се шегува с мен, то просто се усмихвах или дори се смеех, но го приемах много навътре.. Шантав характер съм, в това няма спор. Дано само да не ме избягвате, защото пък това да съм сама ми е един от най- големите страхове.. Обичам всички около мен да са щастливи! Това съм аз...


6.История:
Wanna hear the story of my life? Е… не е нещо чак толкова интересно, нито грандиозно. Всеки си има кратка история в живота, нали? Малко драма, малко сълзи, малко щастие…Животът е радост и тъга.
Родена съм в Ибиза.. едно наистина слънчево и прекрасно място, което с гордост наричам мой дом. Имах си мама, както и тати и…абе семейство в пълен състав. Но не винаги на семействата им е писано да си стоят заедно. Баща ми беше военен и … ами да кажем, че не се връщаше с години. Ирак, Иран, както и други подобни държави. Всичките ги обикаляше и се обаждаше веднъж в месеца, ако успее да се добере до телефон на време. Както и да е, това с мама го преживявахме и се оправяхме. Бяхме си само двечките, понякога и леля ни идваше на гости, заедно с братовчедка ми. Женско царство отвсякъде.
Така и пораснах..
Бях добро дете, прилежно в училище, обожавам изкуството и музиката. От малка имам слабост към тези две насоки…Обичам да рисувам и да свиря на пиано, особено когато съм много тъжна или много щастлива. Тогава се получават най- хубавите ми произведения. И да пея мога…поне според учителите ми. Но така и не се престраших да изляза на сцена или изобщо да си отворя устата пред публика. И все пак имах щастлив живот…
На 15 се влюбих за първи път. Беше прекрасно. Казваше се Арън… беше с дълбок син поглед и гарваново черна коса,строен, умен, забавен и… Той също ме харесваше. Макар в началото да имах трудности при комуникирането с него, защото се притеснявах извънредно много, че може да ме отхвърли…Е, безпочвени притеснения. Той ми беше първата любов, прекрасна и чиста… Всичко вървеше супер, докато един ден светът не реши, че съм твърде щастлива и …Ами може би реши да ме накаже. Не може толкова много щастие в един човек, предполагам.

* October 21th , five years ago *

Денят беше необичайно мрачен. Имам предвид – вярно, че е есен, но хайде де…Може ли да е толкова студено, да духа вятър и да вали като изведро в един и същи ден? Чувствах се ужасно…Не бях виждала Арън от няколко дни. Опитвах да се свържа с него, но без успех. Прибрирах се от училище. Мама беше на работа в модната агенция и беше казала да отида там, за да се приберем заедно. Бях изцяло мокра. Дългите кичури коса прилепваха по лицето ми, а студът и вятъра пронизваха тялото ми… Ако утре не съм болна, пък на!
За щастие най- накрая стигнах до офиса. Странното обаче беше, че пред агенцията имаше линейка. Спрях се за момент и сърцето ми се сви. Побързах да се кача по безбройните стълби и да проверя какво ли се е случило. Може би на милата им възрастна счетоводителка й е станало лошо. Нахлух в офиса и започнах да се оглеждам. Майка ми я нямаше… Отидох до една от колежките й и попитах къде е тя, но тогава забелязах, че очите й бяха подпухнали и зачервени от сълзи. Присвих своите, и отново й зададох същият въпрос. Тя изскимтя тихо и ме прегърна силно и захлипа отново, мънкайки под носа си неразбираемо.
- Сиси, вече ме плашиш… Какво се е случило и къде е мама? – казах накрая все по- тревожно.
- Съжалявам, Мел… Много съжалявам! – проплака тя отново – Тя е…тя е мъртва! Няма я.. – каза по- разбираемо, но точно тези думи не исках да разбирам… Очите ми се разшириха и усетих как кръвта се отдръпна от лицето ми. Хванах ръцете й и я погледнах невярващо.
- Лъжеш ме…Как…Какво.. ? – опитах се да свържа мислите си в изречение, но не се получи. В главата ми беше само една мисъл – НЕ Е ВЯРНО!
- В офиса нахлуха някакви хора… Не беше обир, защото не търсеха пари. Просто нахлуха и явно целта им е била майка ти. Не знам.. може би е нещо свързано с баща ти..Не знам! Но… - останалото не го чух. Всичко, целият свят заглъхна. Нищо вече нямаше значение, загуби смисъла си. Усетих земята да се приближава рязко…Май паднах на колене…Не, просто седнах на земята и се загледах в една точка. Не може това да е вярно, не може това да е края…Не може да я няма! Единствения човек, който беше до мен винаги, най- близката ми приятелка, най – невероятния родител…Моя свят!

* A few weeks later *

Дните се нижеха един след друг, но не ги усещах. Вече живеех при леля ми. Баща ми така и не се беше обадил все още…Арън ме изостави. Сега разбрах и за очарованието на расата ми…Когато се случи това с майка ми сякаш черна дупка ме погълна. Тогава разбрах и че всички ме харесват само заради дарбите ми. Нищо не беше истинско. Животът се срути върху мен, а бях само на 17. Дишах, мигах, вървях, но… сякаш не бях на този свят. Изобщо не се замислях какво да правя с живота си. Просто го оставях да тече покрай мен.
**************************************************************************
Сега…Ами сега дойдох тук. Леля ми ме изпрати при някаква нейна далечна роднина. Продължих с живота си, безкрайно благодарна на леля ми, че ми помогна да се справя с дарбите, които се проявиха след трагедията. Така и не съм чула и вест от баща ми. Може би и той бе мъртъв... Не исках да мисля за това. Предпочитах да вярвам, че просто живее някъде и ме е оставил, или …каквото и да е.
Леля ми реши, че би било добре да сменя обстановката, след завършването на колежа. И ето ме тук… Продължавайки да се боря с живота.



Лик: Haley Williams


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kenneth Red

avatar

Брой мнения : 185
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Мелодия Лав Милър   Пон Ное 19, 2012 6:12 pm

Добре дошла и приятно прекарване из форума!


Let the sky fall
This is the end
Hold your breath and count to ten
Feel the Earth move and then
Hear my heart burst again
For this is the end
I’ve drowned and dreamt this moment
So overdue I owed them
Swept away I’m stolen
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Мелодия Лав Милър
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Heroes :: Вашите герои-
Идете на: