Стаята на Вики

Знаех, че беше прав. Знаех го много добре.
Все пак той живееше ден за ден. Не беше подвластен на лъжите, интригите и злината в този свят, пък и да беше дори за ден, той просто не я помнеше. Затова и един вид му завиждах. Знаех, че беше сам и му беше тъжно, но...не е изпитал цялата тази болка.
Излегнах се назад и се опитах да отклоня поглед, но не беше толкова лесно, особено с тази притегателна сила, която притежаваше точно той. Извъртях глава настрани, за да го гледам и свих устни при последното му изречение. Естествено, че не беше лесно.
Но нямаше да го съдя за думите му. Все пак той нямаше моят живот. А през какво ли бе преминал той.
- Не, не е това. Не е свързано с теб, спокойно. Просто... свикнала съм да бъда сама и... Мисълта някой изобщо да обича точно мен. Това е нещо, което не мога да повярвам. - обясних смутено, свеждайки поглед надолу.
И все пак сякаш тук си бяхме в наш собствен свят. Заобиколени само от лампичките и завивките и един от друг. Нищо повече.
Няма проблеми. Няма грижи.
Само ние.

Добре, стига толкова спорове. Не мислех, че са нужни. Нямаше смисъл да му пълня главата с моите си драми. А и щом той го твърдеше така разпалено явно наистина го чувстваше. Нямаше да го огорчавам или нещо подобно.
Просто щях да се опитам да го приема.
- Добре...вярвам ти. - казах накрая и се усмихнах нежно, след което отново се постарах да се скрия в ръцете му. Придърпах завивката по- нагоре , за да закрива него до гърдите някъде, а аз както се сгуших точно там ме закриваше почти през глава. Започнах да оставям целувки по кожата му, като през няколко от тях просто се гушвах за момент и затварях очи, след което продължавах, обхождайки гърдите му, докато крачето ми бе обвито около кръста му. Нямаше почти никакво разстояние между нас. Чувствах се толкова спокойна в тези мигове.

Хей, хей. Какво ставаше? Не може така! Не!
- Ейдриън... - казах тихо, усещайки как паниката ме обливаше. Къде отиваше? В своята си стая? Нали до сега ми казваше, че ме обича, защо ме изоставяше сега?
Това ли беше неговата любов? До тук ли свършваше?
Когато ме целуна по челото още повече се паникьосах. Точно сега ли трябваше да ме оставя? Стоях и го гледах безмълвна, но когато се облече вече не издържах.
- Страхотно доказателство за любовта ти, няма що. - казах, свивайки устни от яд и се изправих от леглото, увивайки бързо чаршафа около тялото си. Не мога да повярвам, че го правеше.
- Следващият път преди да кажеш нещо такова го обмисли. - казах му, малко преди да вляза в банята.
- И да не забравиш да затвориш вратата след себе си. - напомних му и тряснах вратата на банята. Нямаше да изляза от там, докато той не си тръгне.
Не мога да повярвам, че наистина каза това. Не намирах логика. В един момент да ми обяснява колко ме обича и в следващия да ми казва, че предпочита да си спи в своя апартамент и да ... ами да си тръгне просто така. Душ щял да си вземе. Върви по дяволите..

Това беше. Вече можех да си поплача на спокойствие. Не мога да повярвам, че ме изоставяше. Хората се бореха за любовта си. И когато аз се съгласих той реши да си тръгне.
Подпрях се на вратата и се плъзнах по нея, оставяйки сълзите ми да се разлеят на свобода. Не беше честно от негова страна. Защо ми го причиняваше?
Смътно чух думите му и свих устни, стараейки се да не издавам никакви звуци, издаващи положението ми. Оставял ме да реша? Аз бях в ръцете му. Отдадох му се, а той ме оставял да реша дали го искам по този начин.
Той бягаше от мен, а мен изкарва виновна.
Следващите му думи биха ми се сторили дори комични, ако не бях в толкова тъжно състояние. Ако имам нужда от него? Сериозно ли?
СЕГА имах нужда от него. Имах нужда да ме прегърне и да си остане при мен, не да изчезва.
Както и да е, скоро чух вратата да се затваря и спрях със всякакво старание. Просто се отдадох на отрицателните чувства, които ме бяха обзели. Сигурно ако ми беше казал, че ме мрази нямаше да съм толкова разбита.
Отдадох се на отчаяността си. Когато и сълзите ми пресъхнаха си взех душ. Облякох едни къси панталонки и макар да не биваше сложих неговата риза, с която дойдох по- рано. За щастие през това време камериерката беше сменила спалното бельо. Сгуших се между новите завивки и си пуснах някакъв филм... Нямах желание за нищо.