Стаята на Вики

Засмях се дяволито, когато той ме подкани да слизаме надолу, преди да си е променил решението. Ако не бях толкова гладна може би също бих се съгласила на заплахата му, но стомаха ми отново се разбунтува. Не бяхме хапвали нищо може би от вчера на обяд.. Снощи го карахме само на алкохол.
Както и да е, намигнах му закачливо и разкопчах още две копчета от деколтето си, след което тръгнах бързичко напред, преди той да е тръгнал да ме крие, в случай че някой не ме види.
След няколко закачки по коридора най- накрая стигнахме в моята стая. Отворих големият си гардероб и извадих от там черно дантелено бельо и сутиен, след което и една къса рокля. Върнах се при него и скочих на леглото, тъй като той се бе излегнал на него.
- Слизаме ли? - попитах, поглеждайки го с усмивка.

Не знам какво ми ставаше, но не беше хубаво. В смисъл...чувството беше прекрасно. Някак замаяно, весело постоянно. Харесваше ми, но и ме побиваха тръпки от страх, защото по принцип не бях от най- доверчивите хора. Нямах вяра дори на себе си и бях изградила една доста дебела ледена стена около себе си, а той я пробиваше без усилие.
Дори не се съпротивих, когато заяви, че ще останем тук. Просто затворих очи и увих ръцете си около него, притискайки се все повече към него, за да го почувствам повече..
По някое време се отдели от мен, а аз въздъхнах недоволно, но също се изправих.
- Прав си...Но след закуска няма да ти се размине. - заканих му се, оправяйки рокличката си, хвърляйки му един закачлив поглед и тръгнахме към ресторанта...Храна! Най- накрая!

Усмихнах се отново. Доста набързо приключихме със закуската и скоро станахме от местата си. Хванах го за ръката и тръгнахме към асансьора, в който не пропуснах да му помогна с изчистването от всичкия шоколад по устните му. За щастие пътуването с асансьора не беше особено дълго и скоро бяхме пред моята врата. Измъкнах му шоколада, докато влизахме и скочих на леглото, отдръпвайки се в най- отдалечената му част, докато отварях кутията и потопих показалеца си в течният шоколад, след което го облизах, срещайки погледа му.
- Ще дойдеш ли да ми правиш компания, или ще стоиш прав цял ден? - попитах, повдигайки вежди и се изкикотих леко, свивайки невинно рамене.

И ето я моята цел. Мислите от по- рано в ресторанта се връщаха със нечовешка скорост. Особено, когато устните му бяха по моите...а после и езика му.
Прехапах леко устна и ръцете ми се плъзнаха по гърба му, докато той ''опитваше'' от шоколада. А роклята ми ми пречеше толкова много в тези моменти. Ръцете ми се плъзнаха по дължината на гръбнака му, докато не стигнаха края на блузата му и не я надигнаха леко. Бях му обещала да му се случи случка след закуска и сега щеше да си я изтърпи.
Отново впих устни в неговите и езика ми се заигра с неговият. Все още можех да усетя вкуса на шоколада и беше... много вкусно. Напълно достатъчно бе, за да забравя всичко от по- рано. Съществуваше само сега!

Определено щях да го заведа на пазар. Може ли да се отнася така грубо с роклята ми. Просто я ...скъса. Без никакво усилие. Не, че не ми допадна по един странен начин...беше много възбуждащо. Постарахме се да се отървем от излишния плат и отново го придърпах към себе си. Целувките му разпалваха най- дълбокият вид страст, който можеше да съществува в цялото ми същество. Караше ме да треперя от желание за него. Дори да не исках...нямаше как да откажа, тялото ми действаше само и му отговаряше доста разгорещено. Езика му обхождаше кожата ми, карайки ме да потръпвам от удоволствие. Взех ръката му, която до преди секунда беше в кофичката с шоколада и без да мисля облизах показалеца му бавно, хапейки го игриво, а езичето ми обираше останалия шоколад по него. След малко намерих устните му и впих своите в неговите жадно. Крачетата ми се увиха около кръста му и отказвах да го пусна, чувството да бъда с него беше твърде прекрасно.

Засмях се леко, когато ме попита за още шоколад. Не можех да повярвам колко луди бяхме да правим всичко това. И още по-лошото - дори не можехме да стоим далеч един от друг. Бяхме като...като...ами като една съвсем нормална новоизлюпила се ''двойка''.
Не ми се мислеше, сега. Исках да се насладя на тези мигове и се стараех да го правя. ''Изядохме'' целият шоколад, като не знам за него, но аз не бях яла по- сладък шоколад, от този който вкусих от плочките на корема му. Продължих да обикалям с целувки тялото му, дори след като обрах шоколада и се постарах да се отърва от дънките му. При всеки допир между нас прехвърчаха искри, но само от удоволствие и щастие. Особено, когато скоро отново се сляхме.. Сърцето ми заплашваше да излети от възторг.

Нямаше как да не се усмихвам. Беше твърде хубаво, за да е истина, но ето, че се случваше отново. С всяко негово движение исках в се повече. Чувствах се ненаситна за неговите ласки. Надявах се....молех се да не ме забрави. Не исках всичко това да свършва и имах още няколко часа от неговата нежност. Въпроса беше дали му беше дошло твърде много на съзнанието му и утре щеше да ме игнорира? Тези мисли нямаше как да не ме натъжат, затова побързах да намеря пак устните му, за една продължителна целувка, след която виждах невероятната му усмивка и всички мои лоши мисли изчезваха. Не знам как го правеше, но беше като магьосник с тези свои сини очи и ослепителна усмивка.
Все повече се задъхвах при така страстните ни движения и нямаше как да не спомена името му - източникът на моето удоволствие. Притиснах се в него още по- силно и можех да усетя как всяка фибра в тялото ми се стягаше и вибрираше от предстоящото..

Беше невероятно точно като предишните пъти. Тя беше невероятна. Исках всичко от нея и тя ми го даваше. Толкова прекрасна и сладка, и всичко това беше в ръцете ми. Аромата й беше по кожата ми, а езика и в устата ми. Обичах тези задушаващи целувки, от които не можех да си поема въздух. Не исках да забравям, не можех, не и това. Не и тази отдаденост.
Края дойде бързо или поне според мен. Винаги ми се виждаше прекалено бързо. Може би, защото не исках никога да свършва.
Целунах я още няколко пъти преди да се отместя и да се излегна до нея с най широката си усмивка, която можех да осъществя с устните си. И двамата дишахме тежко, а аз не се сдържах, да не се обърна към нея за да я погледна. Косата и беше разрошена от възглавницата и двамата бяхме потни, но единственото нещо което се въртеше в главата ми, беше това което изрекох.
- Красива си!

Не можех да не се изчервя. Дори след поредният невероятен край, мислейки че няма как кръвта ми да се задържи на едно място, защото бе заета да бушува по вените ми...И все пак той ме караше да го правя.
Обърнах се на една страна, придърпвайки чаршафа до над гърдите си и се усмихнах на синеокия Адонис в леглото ми.
- Харесва ми усмивката ти... Изглеждаш толкова весел. - констатирах, усмихвайки му се в отговор и се приближих към него. Пръстите ми се заровиха в косата му и съвсем леко започнах да го галя. Сякаш се намирах в свой собствен рай.

Не можех да повярвам, че го изрече. Просто така. Точно сега. Когато всичко беше толкова перфектно. Свих устни и захапах долната си, гледайки го съсредоточено. Не можеше да ме обича. Та ние се срещнахме преди два-три дни. Едва днес сутринта си позволихме да бъдем по- интимни от просто гушкане.
- Едва ли е това... човек не се влюбва толкова бързо. - обясних тихо, смръщвайки се лекичко и продължих да го галя, надигайки се за момент, за да го целуна по челото и отново се излегнах след малко, прегръщайки го леко и скрих лице във врата му.

Въздъхнах леко, оставяйки дъха ми да погали кожата му и притиснах устни там, надявайки се да не ми се ядоса.
- Няма значение, естествено. И наистина оценявам това, но... На един човек му е нужно повече време, за да обикне някого. Трябва да му има пълно доверие, той да го прави щастлив, а и ...да преодолее страховете си. Не е толкова лесно. Светът е твърде ужасен, затова и не винаги всички си вярват помежду си. Това не значи, че пренебрегвам това, което каза. - обясних, усмихвайки се леко и се надигнах, за да мога да го гледам в очите. След като свърших с триадата си се подсмихнах отново и се наведох към устните му за една сладка целувка.
- Караш сърцето ми да бие по- силно от всякога. - признах с нежен глас, взирайки се в очите му.