Ресторантът

Брой мнения : 185 Join date : 01.11.2012

[You must be registered and logged in to see this image.]

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Да, кола. Това което хората използваха за да се предвижват от точка до точка. Аз нямах дори книжка, или поне си мислех, че нямам. Въпреки това се качих в колата й. Беше права ставаше много по бързо.
- Нямам никаква представа, но съдейки по снимката ще трябва да е отдавна. - Извадих отново снимката и я обърнах. - Мисля че трябва да се снимам с теб за да знам, че съм те срещнал и може би да спра да те издирвам... - Не исках да й досаждам.
Ето ни и нас. Пет минути време и бяхме пред хотела. Вики даде ключовете си на шофьора, който паркира колата и двамата влязохме в хотела запътвайки се към ресторанта. Като гости бяхме моментално настанени. Вечерята ни влизаше в това което плащаме... Аз плащах ли изобщо?

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

И ето ни в ресторанта. Настаниха ни на една маса и ни оставиха да изчакаме някой от сервитьорите.
- Мисля, че ще мога да преживея една снимка. - казах и кимнах леко, засмивайки се, след което отгърнах менюто.
- Какво ще си харесаш? - попитах любопитно, хвърляйки му един поглед и накрая оставих четивото настрани. Бях си избрала и чаках само него, в случай че има въпроси относно храната. Сигурно му беше много тежко. И се учудвам, че е сам. Рядко някой би се справил и би имал това борбено желание за живот. Аз не бях чак толкова силна, затова и му се възхищавах.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Сега оставаше да намерим фотограф за мигновени снимки, защото утре нямаше да помня, че сме се снимали.
Разглеждах менюто с интерес и попивах всяка картинка в него. Всичко приковаваше вниманието ми изглеждайки ми невероятно вкусно, или аз бях много гладен... Онзи селяндур сервитьора дойде и ми прекъсна мислите карайки ме да се ядосам.
- Не може ли да изчакаш малко, това ще е проява на учтивост. - Днес бях невероятно спокоен и изведнъж се появи това нищожество и развали всичко. Цялата хармония, а почна и да ми се извинява. - Да то приличам на някой смотаняк който ще се примири с едно извинение?
Целия ресторант започна да се обръща но не ми пукаше. Момчето се извини още веднъж и изчезна. Край бях готов да му прекърша гръкляна още тук, пред всички свидетели.
Затворих менюто и започнах да дишам дълбоко. Дойде друг сервитьор след около три минути, за да ни вземе поръчките. Този не се усмихваше, не се извиняваше. Просто стърчеше преди да ме погледне в очите и да записа нещо в тефтерчето си.
- Какво пишеш още нищо не съм поръчал? - Тогава той ме погледна отново и изрецитира.
- Пуешко печено с гъбен сос и гарнитура от картофи соте, както и европейска салата с бутилка вино. - Направо щях да зяпна срещу него. Преди да попитам от къде знае той проговори отново. - Както всяка вечер... А за вас госпожице?

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Добре, това изобщо не го очаквах. Нима наистина това беше той? Да, знаех че не беше много общителен, дори когато беше малък беше така, но сега. Явно расата доста му влияеше на нрава.
- Ейдриън...спокойно! - казах тихо и се протегнах, хващайки ръката му. Гледах го притеснено...Не, не ме беше страх от него, но ... твърде много гняв виждах, дори за секунди.
Явно този сервитьор бе свикнал с него и поведението му не му правеше никакво впечатление.
- Гръцка салата и спагети, благодаря. - казах мило и му кимнах, след което се обърнах към Ейдриън с този загрижен поглед.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Задъхах се малко повече. Не трябваше да се ядосвам толкова, но просто всички ме дразнеха. Бяха толкова нагли, наричащи това което живеят живот и се мислеха за нещо повече от всеки друг, макар че всички бяха еднакви.
Докосването й, караше гнева ми да изстине малко, но не до толкова, че да изчезне напълно. Всички бяха жалки!
Щях да се извиня, на Вики ако не смятах извинението за толкова противно нещо. Вместо това реших да си поиграя със сервитьора който ме ядоса. Усмихнах се леко влизайки в съзнанието му и го накарах да целуне една жена, която вечеряше с мъжа си. Настана истински Ад, ето това вече беше отмъщение. Обърнах се към Вики с усмивка, но не такава, която предизвикваше контрола.
- Само това ли ще си поръчаш? - Попитах весело...[b]

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Това изобщо не беше честно! Беше си направо гадно. Какво му беше виновен сервитьора, че знаеше поръчката му. Все пак кой знае от кога живее тук и ги тероризира.
- Само това. - отвърнах с по- сериозен глас и отдръпнах ръката си от неговата - Това беше лошо! Ако наистина си гладен просто отиди и го изяж, не е нужно да внасяш суматоха. - отбелязах, отпивайки от водата, която ми бяха налели още при идването на първия сервитьор и продължих да го изучавам с поглед.
Учудвах се колко различен може да бъде един човек. Преди час беше толкова по- мил и нежен с мен, а сега беше като злобно куче срещу всеки, който го погледне...

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Намръщих се леко. Започваше да се държи гадно с мен? Нима искаше да контролирам ума й, за да бъде по мила? Стиснах леко зъбите си и се протегнах за чашата с водата. Затворих очи за секунда, поне докато не чух как стъклото в ръката ми се счупи. Тогава ги отворих и я погледнах с онези сини езера, които имах за ириси.
- Аз не ям хора Вики... - Направих опит за фалшива усмивка, който можеше да мине за успешен и се обърнах към единия от минаващите сервитьори с усмивка.
- Хей селяк... Донеси ни поръчките. - Онзи веднага изприпка към кухнята. Беше време за вечеря. Нямаше защо да ми се размотават.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Свих устни, оставайки спокойна въпреки постъпките му.
- Знам това. Но се държиш грубо с тях. - отбелязах, поглеждайки към караницата и отново към него. Когато обаче счупи чашата...Ами не исках да виждам колко по- груб и студен може да бъде.
Поредната ругатня по сервитьора ме накара да пристъпя към по- драстични действия. Изправих се от стола си, забелязвайки смъртоносния поглед, който ми хвърли, навярно мислейки си, че ще си тръгна, но аз просто заобиколих масата и въпреки притеснението, което се беше появило в мен от реакцията му направих единственото нещо, което го успокояваше, поне преди. Успокояваше и мен. Обвих ръце нежно около врата му и го прегърнах, навеждайки се към него и скрих лицето си в рамото му.
- Не може ли просто да вечеряме спокойно? - попитах тихо до ухото му, усмихвайки се леко и го целунах по врата леко, след което отново просто се притиснах в него..

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Не знам как и защо, но гнева започваше да изчезва, а аз просто последвах примера й и обгърнах тялото й с ръце, като се опитах да я притисна повече към себе си, но това беше невъзможно. Тя сякаш се беше сраснала с мен.
Сервитьора с поръчките дойде оставяйки ги на масата, а аз вече по спокоен и вежлив му благодарих. Да, паднах толкова ниско, че да кажа благодаря.
- Добре, ще вечеряме, без повее изпълнения... Ще се опитам да поправя това.
До сега не бях контролирал умовете на цяла зала пълна с хора но затворих очи напрягайки се да уловя всеки сигнал. Накарах сервитьора да се извини на дамата още веднъж, тя да приеме извинението, а с мъжа и да си стиснат ръцете. Другите не ме интересуваха, те виждаха как скандала приключи.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Така беше по- добре. Съгласи се с мен и аз му се усмихнах отново, след което се върнах на мястото си. Другия път трябва да седнем на сепаре, за да достигам по- лесно до него.
- Благодаря за усилията, които полагаш. - казах искрено и още една усмивка се показа на лицето ми. Сервитьора донесе поръчките ни и той дори му благодари, след което май се опита да поправи това, което направи. Как да не се радваш, когато видиш прогрес?
Разрових леко салатата си, както и спагетите, търсейки нещо, направено от месо, но когато се убедих, че всичко е безопасно започнах с вечерята.
- Как минава сутринта ти? Какво си мислиш ? Как се ориентираш? - затрупах го с въпроси и зачаках отговора им, оставяйки приборите и налях виното в двете ни чаши.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Вики се върна на мястото си, макар да не ми се искаше, не можеше да седи до мен цяла вечер. Нали бяхме дошли заради храната. Може би по късно щях да я помоля да го направи отново. Прегръдката беше невероятно успокояваща и ме изпълваше с добри чувства.
- Ами малко преди да отворя очите си, когато съм някъде на прага между съня и будното състояние виждам лицето ти, а когато отворя очи знам, че трябва да те намеря. - Понякога имах чувството, че само това ме поддържа жив. Старанието и желанието да я намеря, мислейки, че е някъде тук, около мен.
- Колкото до другите въпроси не знам. Това помня от тази сутрин и затова си мисля, че всяка е такава... - Обясних накрая и взех вилицата и ножа, които бяха оставени от двете страни на чинията ми.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Кимнах мълчаливо и се усмихнах.
Все още не знаех защо точно моето лице виждаше, не съм направила нещо чак толкова много за него. Но все пак ми харесваше. А идеята, че можех да му помогна по някакъв начин ми допадаше все повече. Трябваше да се отървем от тези честни гневни чувства.
- И това е нещо... Не е пълна загуба, така че може би има някакъв шанс... В коя стая си? - заговорих, размишлявайки на глас и отпих отново от виното си.
Храната беше вкусна, но по принцип нямах особено много апетит, така че едва се справих с една част от салатата, докато спагетите стояха изгонени в края на масата.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Отделих известно внимание на чинията си и храната в нея. Беше вкусно, заради което ме подгони гневното чувство, че се ядосвах толкова лесно. Дори сега се ядосвах на себе си. Може би така ми действах всички тези хора тук. Не знам защо, но когато бях само с нея се чувствах много по различно отколкото с всички индивиди в тази зала. Самото им присъствие и това, че ми дишат от въздуха ме дразнеше.
Констатацията от страна на Вики привлече вниманието ми отклонявайки го директно към въпроса. Повдигнах Рамена и идея си нямах за стаята. Май бях оставил ключа на онова което наричаха рецепция.
- Истината е, че си нямам и бегла представа. - Отговорих на въпроса й с усмивка. - Защо питаш?

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Да, вярно...Е сутринта не беше ли погледнал? Боже...ами какво ли правеше, ако се загуби, или не успее да се върне на време в стаята си? Не ми се мислеше.
- Защото аз също съм отседнала тук и... предполагам, че утре може да се засечем отново. - констатирах и тогава се сетих нещо - Дай си дневника - помолих го и след малко той го извади. Намерих името си и срещу него написах ''стая №373'' и му го върнах.
- В случай че ти потрябвам. - намигнах му и се усмихнах леко, след което продължих със вечерята.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Това ми се видя като предложение за среща, но какво ли разбирах аз от срещи и подобни неща. Все пак се виждаше, че иска да ми помага, което ме караше да се разчуствам... В добрия смисъл, което не се случваше никога...
- Какво мислиш да правиш след вечеря? Ще излизаш ли някъде? - Започнах с въпросите си към нея. Щях да приличам на едно от онези досадни същества дето непрекъснато ме дразнят с това да се навъртат около мен, но това бях аз. Тя беше замесена от друго тесто.
Може би, беше вероятно, малко, но вероятно, да няма против да се мъкна след нея. Като едно от онези малки кученца, които видях днес на улицата със стопаните си.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Замислих се над въпроса му, но все още бях нова тук. Едва от няколко дни. Нямах много познати...е, май нямах никакви, освен него и рецепционистката, която така мило се отнесе с мен, когато пристигнах.
- Ами...всъщност не знам какво ще правя... Вероятно просто ще се прибера в стаята си с чаша горещ шоколад, или чай и ... ами може би книга, или нещо подобно. - обясних, свивайки рамене - Съжалявам, аз съм много скучна личност. - усмихнах се смутено и се намръщих леко.
- Защо ? - поинтересувах се, повдигайки вежда и отпих от питието си, след което продължих с побутването на салатата ми...

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Не дочух много, защото бях зает с изучаването на така наречената европейска самата. Вътре имаше толкова много неща вътре. Чудех се дали беше толкова вкусна колкото изглеждаше, когато тя ми зададе въпрос и отговорих без да влагам много мисли. Всъщност никакви.
- Защото си мислех да прекарам вечерта с теб. - Е нямах това предвид... Или имах. Не не трябваше да имам.
Вдигнах погледа си и й се усмихнах виновно, преди да върна вниманието си на салатата. Да, щях да я опитам. Имах предвид салатата!
- Исках да кажа, щях да ти се натреса по някое време, ако не ме искаше може би щях да те следя, но след като ще се прибираш... Не знам как ще ми се получи.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Засмях се тихичко на предположенията му. Нима наистина щеше да ме следи? Но пък как да откажеш на някое от тези усмивки. Как да не го искаш?
- Не бих отказала твоята компания. Нямам много познати тук. - отвърнах спокойно и му хвърлих един поглед.
- Винаги можеш да идваш при мен. - казах малко по- сериозно и една искрена усмивка се показа на лицето ми. Нямах предвид..по онзи начин, а просто не исках да е сам. Особено когато той ми беше единственият спомен от Италия. Нямаше да се върна там, но обичах мястото...И той сякаш ме връщаше в детските ми години, но ...в малкото хубави мигове. Нямаше как да го оставя сам в друга държава да се лута, особено когато помни единствено мен.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Усмихнах се много широко. Идваше ми да подскачам от радост като малките деца, но аз още си бях дете. Всеки ден започвайки наново живота си, започвах от нулата. Доста време минаваше докато стигна двадесет и петата си година. Или поне тя си мислеше че съм на толкова. Девети юни, хубава дата за рожден ден.
- Може и ти да идваш при мен. Стига да разберем номера на стаята. - Смалих малко усмивката си и "нападнах" салатата. Бях прав изглеждаше точно толкова вкусна колкото й изглеждаше. А да културата? Ами тя беше отишла в петите. Поне преглътнах преди да я попитам:
- Искаш ли десерт?

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Беше очарователен. Усмивката му ме караше да забравя случката от преди малко. Така като го видиш толкова миличък и весел...Как можеш да си представиш, че в този човек се крие гняв? Никакъв шанс просто.
- Разбира се. - съгласих се, кимайки и накрая избутах половината салата настрани, решавайки да вкуся малко и от спагетите.
Когато обаче чух думата десерт очите ми светнаха.
- Шоколадов сладолед. - отговорих автоматично и се засмях след малко на пресилената ми реакция. - Ами ти? - попитах любопитно.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Шоколадов сладолед... Звучеше като нещо сладко, мокро и ледено. Повдигнах раменете си и си доядох всичко от чиниите. Нямах и на идея какво искам.Всъщност исках да опитам всичко, което беше в тази графа.
- Няма значение, може такова като твоето. - Усмихнах се преди да дойде същия сервитьор всезнайко който ми знаеше поръчката преди малко. Обърна се първо към мен и се усмихна леко.
- Не прави така друг път Ейдриън, знаеш, че нямам защита срещу теб... - Направо щях да зяпна, нима знаеше, че аз съм виновен за станалото... Стига бе, и името ми знаеше даже. Може да ме познаваше от много време а аз бях гаден... Сведох погледа си като виновно малко момче, а онзи с обърна към Вики.
- Дамата избира десерта... А след това тези които не са ядени тук се качват горе в апартамента с румсервис.
Наистина ли така правех всяка вечер... И всяка вечер ли имаше дама? Май този човек или каквото там беше, знаеше много за мен...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Виж ти, виж ти. Погледнах към Ейдриън и нямаше как да устоя на изкушението да не се засмея. Значи не беше чак толкова самотен човек.
- Спокойно, ще се стараем да не постъпва така повече. И няма нужда да пращате вечерята горе. Само десертите всъщност. Направо ги пратете горе, в стая 373. Две шоколадови мелби. - обърнах се към сервитьора и той ми кимна, след което се оттегли. Доизпих виното си и си взех якето, както и чантата.
- Ще се качаме ли, любовнико? - повдигнах няколко пъти вежди и се засмях отново. Нямаше как да не го подразня. Разбира се, че се шегувах, но ...аз бях тръгнала да се тревожа за него, а той...прекарваше си доста добре тук, явно.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

След като слязохме долу сервитьора му донесе явно любимата закуска и се обърна към мен, за да разбере какво искам аз. Поръчах си гофрети и някакви сиропи с тях, след което останахме насаме отново. Облегнах се назад и се загледах в него, завъртайки един кичур около пръста си и се подсмихнах. И на двамата ни беше неудобно тук, не искахме толкова хора около нас, но щом живее тук от година току виж някой се притесни за него и дойде да го търси горе, както по- рано. Така че щяхме да изтраем тази закуска на известно разстояние един от друг.
- Все пак трябва да се радваме...имаш някакъв прогрес. Помниш много повече неща от вчера. - констатирах, отпивайки от сокчето си.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 37

Любимата ми закуска се оказа палачинки с много течен шоколад и сок от портокал. Обичах шоколад явно и сок. Като се замисля, то май беше време да обяд.
Изчаках да донесат гофретите на Вики, за да започнем да ядем.
- Помня всичко заради теб. - Казах с широка усмивка. И след като дойдоха и неините гофрети се заех да ям изискано. Истинска трудност. Дори да се протегна през масата можех дамо да докосна ръката й. Не ме устройваше. Исках да сме прилепени един към друг. Да съм в нея и да чувам името си произнасяно с онзи задъхан глас излизащо от отворените й влажни устни...
Мислите ми караха дънките да се надуват и аз да се изчервявам, затова реших да ги спра и да ги насоча към палачинките.
- Искаш ли да опиташ? - Попитах с лека усмивка, набол на вилицата си едно парченце от палачинката и го поднесох към нея.