The last moments last forever

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

*Преди седем години, Милано, Италия*

Събудих се от викове. Баща ми.
- ВИКТОРИЯ!!!
Скочих буквално. Огледах се трескаво на всички страни, но не го видях тук. Беше от по- долните етажи. Дано господи не беше от мазето. Моля те, господи!
Изтръпнах цялата и се втурнах надолу с бяг. Едва не си изпочупих краката да бягам, но когато стигнах до приземния етаж чух още един вик. Не беше от този етаж. По дяволите.
Не, не, не!!!
- ВИКТОРИЯ, ЕЛА!
Властният му тон и гръмкия му глас накараха всяко косъмче по тялото ми да настръхне. Не исках да влизам там. Знаех какво следва. Още не бяха ми минали синините от предният път. Трябваше да си остана при Ейдриън от сутринта. Но ме прибраха и след караницата на обяд съм заспала, докато плачех на леглото си.
Можех да чуя как хвърля, блъска и рита. Можех да си представя на колко малки парченца се е превърнали всичко, което той хване. Портретите на Ейдриън, природните пейзажи, прекрасните ангели, цветята...всичко, което бях рисувала последните две години.
Знаех, че ако чуя името си трети път можеше и да не оцелея, затова влязох през вратата и тръгнах плахо надолу по стълбите. Когато най- накрая бях там той ме гледаше разярено. Приличаше ми на раздразнен бик, или ...не знам, беше същинското зло. Очите му бяха кървясали, дишаше тежко, а цялата стая беше изравнена със земята. Всяка малка четчица, за която бях спестявала някога бе счупена.
- Как можа...След като ти ЗАБРАНИХ
Ревът му сигурно се чуваше из целият квартал, а мен накара да затреперя още по- силно. По страните ми затекоха безброй сълзи една след друга. В гърлото ми сякаш имаше буца. Не можех да преглътна. Душеше ме и едва дишах.
-Татко, моля те..
- Не желая да слушам! Ти си едно нищожество, което не се подчинява. Нима си животно, за да не чуваш? Искаш да се отнасям с теб като с такова ли?
В началото гласът му бе само тих и заплашителен, но със всяка дума се увеличаваше. Дойде до мен и макар моето отстъпване назад той ме хвана за китката и в следващия момент тялото ми се сблъска със стената.
- Затова ли съм те създал? За да рисуваш? Същият боклук си като майка си.
Чух смътно изпуфтяването. Главата много ме болеше...То всичко болеше, но тя извънредно много. Зрението ми се замъгли и все пак виждах как фигурата му се приближаваше към мен. Опитах се да се свия, но шамарът, който отнесох през лицето вече тотално ме отнесе на друго ниво. Гневът рязко нахлу във вените ми, вдишах тежко и единствената ми мисъл бе да го убия. Писна ми от всичко. Мразех го. Вгледах се в него, пренебрегвайки кървенето на устната ми и стиснах ръце в юмруци.
- Ти си нищожеството тук! Мразя те! -извиках и макар да знаех, че накрая може и да припадна от следващите му удари имах нужда да го кажа. Внезапно цялата стая лумна в пламъци. От всички стени, от целия под, по всяка повърхност, включително и по дрехите на баща ми, само не и по мен. Боже, това пак се случваше. Не знаех, че може да бъде толкова мащабно.
Изплаших се и побегнах, приготвяйки се за болката от огъня, но той просто се отдръпваше от мен. След мен всичко загасваше, но поне вече можех да избягам. Излязох от къщата по най- бързият начин и се втурнах към тази на Ейдриън.
Почуках на вратата настоятелно няколко пъти, докато накрая леля Жулиет не ми отвори. Когато ме видя такава се уплаши леко и прехапа устна.
- Пак ли?
Тя знаеше за ситуацията между мен и родителите ми, но за жалост не можеше да направи нищо. Бях на косъм от това да се разплача и тя просто ме придърпа вътре в къщата си. Накара ме да седна в кухнята, за да промие устната ми, но все пак ме успокои, че нямам рани по главата.
- Той е в задния двор...майстори нещо със баща си. Отиди в стаята му, аз ще го извикам.- каза ми тя мило и аз кимнах леко. Родителите му бяха прекрасни. Защо и аз нямах такъв късмет с моите..
Отидох в стаята му и се излегнах на леглото му. Само тук се чувствах в безопасност.
Добре, че все пак сутринта говорихме. Вече знаеше коя съм, надявам се. Нямаше нужда да му обяснявам. Затворих очи и въздъхнах леко... Спокойствие...Само тук го получавах.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Вики си беше отишла на обяд и ми беше обещала пак да дойде. С баща ми се бяхме забутали отзад, той ми беше казал че всъщност я харесвам. Бил съм му го споделил преди време. Вечерно време преди да заспя когато сме си говорили по мъжки. Аз естествено не го помнех, но му вярвах. Той ми беше баща нали? Бащите не лъжеха синовете си... А сега правехме нещо като лодка. Сам съм дал идеята. Искал съм да заведа Вики на хижата при езерото. Бил съм го измислил преди няколко дена. Там съм искал да й кажа, че я харесвам. Кой да знае. А сега правех лодка с баща си, защото съм пожелал да и го кажа вечерта по средата на езерото. Трябваше да си записвам, за да не забравя.
Майка ми също беше говорила с мен на закуска за нея. Май всички знаеха че я харесвам освен тя. Такова чувство имам. Или им казвам нарочно преди да си легна за да може те да ми го напомнят на другата сутрин. Това беше добра идея от моя страна.
Жулиета ми беше казала, че Вики също изпитвала някакви чувства към мен или поне се надява, защото я чувства като своя дъщеря. Надявала се Вики да ме обича и да се оженим, за да може да я измъкнем от баща й, който непрестанно я биел. Когато разбрах за това ми даваше да ида и да му дам урок. Не знам как но имах някаква дарба. Това Вики ми го обясни сутринта. Прекарвали сме много време заедно защото... И аз не разбрах защо но знаех че я харесвам. Тази сутрин преди да отворя очи видях лицето й. Беше също толкова красива колкото и на живо. Всъщност на живо беше много по - красива... Лицето и излъчваше тъга преди да дойде при мен, но когато видя усмивката ми ми отвърна със същото.
Майка ми излезе отзад в двора и ме извика. Не разбрах в първия момент, но когато видях тревогата изписана на лицето й, разбрах какво се е случило.Единствените хора които обича, сме аз, баща ми и Вики, а след като ние двамата бяхме тук, тревогата означаваше само едно. Нещо се беше случило. Инстинктивно погледнах към къщата и се затичах към майка ми, хвърляйки шкурката с която дялкахме лодката. Трябвало да я довършим днес, а утре двамата с най - добрата ми приятелка да я боядисаме.
- Тя е горе, в твоята стая... - Каза майка ми и ме прегърна леко целувайки ме по челото. - Помогни и да забрави, имаш тази дарба...
Пусна ме и ме остави да се качи до горния етаж. Прескачах по три стълби за да мога да стигна при нея по бързо. Знаех коя е моята стая нали бях излязъл от нея сутринта. Спрях се пред врата и си поех въздух. Дълбоко. Притеснявах се, беше ме страх за нея и не можех да стоя настрана. Отворих плахо врата за да не я стресна като връхлетя като хала пъхнах се през малкия процеп и затворих след себе си. Приближих се до леглото без да казвам нищо и седнах в края му като хванах ръката й, галейки я нежно. Погледнах към лицето й, а единственото което сега привличаше погледа ми беше сцепената устна.
Дръпнах я леко към себе си карайки я да се изправи и я прегърнах. Стиснах я силно, но не толкова, че да я нараня. Погалих меката кестенява коса и я целунах мило по главата.
- Този път няма да се върне при него, обещавам... Ще избягам някъде с теб и ще те скрия, ще го убия и ще си свободна... - Притиснах я по близо до тялото си. - Обещава ти, че ще го убия...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Тишината ме обгърна и най- накрая имах шанса да успокоя сърцето си. Да пренаредя мислите си и всичко подобно. Обичах спокойствието тук. Нямах толкова грижи. И предпочитах хиляди пъти да повтарям едно и също всеки ден на Ейдриън, отколкото да стоя в онзи ад. Това не беше къща... Беше ужас.
Тялото ми се поотпусна, спря да трепери вече, което беше хубаво. Радвах се на тази атмосфера.
Тъкмо бях решила, че ще заспя и сълзите ми най- накрая пресъхнаха, когато чух тихо влизане. Успокоих се още повече, че той най- накрая е тук при мен. Опитах се да се усмихна, но не ми се получаваше. След малко ме погали по ръката и ме придърпа към себе си. Тук можех да остана и завинаги.
Седнах в скута му, скривайки лице във врата му. Отпуснах ръцете си в скута си, докато той разтриваше леко гърба ми и ме притискаше силно към себе си.
Чувах думите му, но нямах сили да говоря...Вече нямах сили за нищо.
- Той счупи картините ми, Ейд...Твоите портрети, онзи на къщата ви край езерото от снимката. На лилиумите. На розите. На езерото на лунна светлина. Всички. Четките..Стативите. И изведнъж му бях много бясна. Наистина много. И всичко избухна в пламъци. И аз просто избягах. Ако не беше станало нямаше да ме видиш още няколко дни... - казах безрадостно и няколко сълзи отново преляха по бузата ми. - Те ме мразят, Ейд. За тях съм само пречка и разочарование. Предпочитат да ме няма - вече не се сдържах. Разплаках се като малко дете. Пръстите ми сграбчиха тениската му и аз се притиснах в него възможно най- силно, а цялото ми тяло трепереше от силният плач. Не можех повече.
- Може ли... - опитах се да се успокоя и да погледна към него - Може ли да остана тук...? Ако се върна там ще ме заключат. Страх ме е. - попитах тихо и отново се скрих във врата му, прегръщайки го силно. Само исках да ме държи при себе си. Нищо повече.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

С всяка нейна дума се ядосвах все повече. Идваше ми да отида и да съборя цялата къща заедно с него, докато е вътре да я съборя и да погреба всичките спомени. Да я накарам да забрави. Сигурно от време на време ми завиждаше за всичко, а аз бих направил всичко да се разменим. Нека пак забравям, само нека разменим само родителите си, да не я измъчват по този начин. Дали щях да мога да го втълпя на родителите си и на нейните, на нея. Да разменя местата ни и да живея нейния живот, а тя моя. Щеше да и толкова по лесно. Майка ми баща ми я обичаха като собствено дете, така че това нямаше и да е нужно да им го казвам. Щяха да се грижат добре за нея. Щях да отида в онази къща и да остана на нейно място.
Притиснах я по силно към себе си, не исках да я пускам нямаше да й позволя да стъпи там отново.
- Спокойно, тук никой няма да те нарани... Няма да го позволя... - Целунах леко челото и и се залюлях бавно за да я успокоя, тананикайки си някаква мелодия. Не знаех от къде е, но беше нежна и си я представях на пияно. Свързвах я с нея. Надявах се това да я успокои и да спре да плаче, защото не искам да виждам сълзите й.
- Ако само те докосне, наистина ще го убия... - Исках да го знае. Повече нямаше да му прощавам такова поведение, но ако се разменяхме всичко щеше да е наред.
- Ще заминем отново, ще идем пак до вилата и ще ги нарисуваш пак... Даже строим лодка за да може да влезем в езерото, ще е още по красиво... - Това беше обещание, което вероятно нямаше да мога да изпълня, тогава аз щях да бъда затворника, а тя свободното момиче. Това ме караше да се усмихвам. Щях да я направя щастлива, щях всеки ден да виждам усмивката на лицето й. Това ми беше напълно достатъчно!

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

С времето плачът ми утихна. Продължавах да бъда съкрушена, но той беше тук. Той ме пазеше. А и тази песен ми беше толкова приятна.
- Не искам да го убиваш. Искам просто да стоя тук при теб. Само за една вечер. - прошепнах тихо и се опитах да се изправя, но без да го пускам. Излегнах се на възглавницата, без да пускам ръката му и го придърпах, така че да няма избор и да се излегне при мен. Гушнах се в него отново и отново мирът цареше около нас.
- Това е много хубав план. Не, че ще ме пуснат де, но все пак звучи страхотно. - казах тихо, вече спокойна. Не плачех, нямаше сълзи. Нищо. Чувствах се много уморена и главата леко ме болеше от удара в стената, но иначе бях добре. Надявах се само да не решат да ме приберат. И преди се е случвало. Не исках да създавам проблеми на Жулиет и Адриано, те бяха твърде мили с мен и без да се разправят с моето проблемно семейство. Притиснах се по- силно и наместих глава на рамото му, след което затворих очи.
- Какво щях да правя без теб, Ейд. - въздъхнах тихо и една лека усмивка, съвсем незабележима се показа на устните ми. Не смятах да спя, но имах нужда просто от почивка. Да си говорим, да се разсея с нещо...такива обикновени работи, каквито иска всеки тийн.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Прегърнах я по удобно слагайки ръката си под главата й и се заиграх с меката й коса, въртейки я около пръстите си. Завъртях се и легнах на една страна прибирайки всички кичури зад ухото й. Обожавах косата й. Имаше онзи цвят на течен шоколад. Обичах шоколад, ядох за закуска от него.
- Никой няма да им иска разрешение, ще се обадим в закрила на детето и ще им отнемат правата, родителите ми ще те осиновят и ще ми бъдеш сестра... - Усмихнах се леко също като нея. Даже не знаех какво означават половината от нещата които казах, но знаех, че ще свърши работа.
- Ще идем все пак до къщата на езерото и ти пак ще рисуваш онези прекрасни рисунки... - Бих направил всичко за да е щастлива, макар да не знам какво ще е това всичко. Наистина я харесвах, но ме беше страх да й кажа. Не знаех как ще реагира, можеше да избяга, а сега нямаше къде да отиде. Предпочитах да остане тук в прегръдките ми отколкото да се върне в онази ужасна къща... Нямаше да и дам да стъпи повече там. Аз щях да ида да взема дрехите й. Нека онзи гадняр баща й се опита на мен да ми направи неща да види какво щеше да му се случи. Той не беше човек изобщо не заслужаваше да живее. Щях да го накарам да си плати стократно за всяка сълза която я е накарал да пролее. Щеше да изплаче двойно повече.
- Не мисля, че е необходимо да правиш каквото и да е без мен, най вече, защото аз никога няма да те изоставя... Чуваш ли, НИКОГА! - Погледнах надълбоко в очите й за да видя дали ми вярва, но вече беше започнало да се смрачава и зрението ми не беше толкова хубаво. Затова я попитах. - Вярваш ми нали?

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Това вече беше блаженство. Радвах се на ласките му. Начина по който си играеше с косата ми ме унасяше. Обожавах да си играят с косата ми, а той го правеше толкова нежно.
Отворих отново очите си, защото имаше риск вече да заспя. Срещнах неговите и се усмихнах леко отново. Как няма да се радваш при такъв син поглед. Просто караха те да чувстваш, че целият свят изчезва и няма проблеми, дори без да ползва дарбата си.
А в момента наистина му завиждах и исках само да забравям. Да не си спомням онези същества в къщата ми.
Когато той отново заговори за онази екскурзия до къщата им край езерото кимнах леко. Наистина би било чудесно. Точно от това бих имала нужда. Само тишина, почивка, рисуване, и той. Дори предпочитах да спя в училището, отколкото да се върна там. Бях готова на всичко, за да се отърва от този ад.
Времето минаваше, смрачаваше се все повече и аз се чувствах все по- добре в неговата компания, вече оставила мислите за семейството ми на много заден план.
Когато ми каза последните думи се усмихнах по- смело.
- Ti credo.... solo perché ti amo
Усмивката не слизаше от устните ми, докато произнасях думите ми. Той ми беше най- близкият човек. Макар всяка сутрин да се запознавах с него, след което го запознавах и с целия свят го ценях наистина много. Сгуших се отново в него, оставяйки ръцете му да продължават да си играят с косата ми и просто...просто да се радвам на момента, все едно беше вечност. Надявах се никога да не свърши.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Около нас се стъмваше много бързо и ни оставаше само тази тъмнина и лекото диване което се сливаше в едно. Поемахме и изпускахме въздуха от дробовете си едновременно. Спокойствието ни обгръщаше от всякъде и тогава чух думите й.
Нима беше казала това което чух? Беше ме изпреварила? Това не беше честно, а дали беше разкрила тайната ми и така ми помагаше да си призная или ме обичаше не така като аз обичах нея. Имаше много въпроси, на които нямах отговор. Нямаше и да получа ако продължавах така. Бездействах докато тя ми казваше че ме обича. Можех поне да я целуна, но не го направих. Не исках да я плаша. Какво би си помислила ако го направех? Тя ме възприемаше като утеха, не исках да си мисли че съм заплаха. Продължих да галя косата й и да си играя с нея обмисляйки и повтаряйки всяка от думите, които исках да изрека, на ум. Нямах смелост и може би провалях момента с мълчанието си. Мислех да и го кажа след няколко дена. Какво ако избързам малко, няма да свърши света... Лошото беше, че аз на следващия ден сигурно нямаше да го помня, а и нямаше да съм срещнал майка си ли баща си за да им призная, че съм и го казал. Какво щеше да стане тогава? Не исках да забравям, макар да бях наясно, че това ще се случи. Колкото и да се опитвах нямаше да го запомня. Въпреки всичко сега беше момента. Ако изпуснех този шанс не знаех дали щеше да ми се отдаде втора възможност.
Въздъхнах леко нарушавайки синхрона на вдишването и издишването ни и се опитах да се вгледам в очите й.
- Ti amo .. come tutti i mari e gli oceani!* - Спрях да извършвам всякакво действие, не играех с косата й, не милвах главата, не дишах... Само я гледах стреснато очаквайки реакцията й, изплашен, че мога да я стресна или нараня... Мразех се за това, можех да разваля всичко така, но тя трябваше да знае за чувствата ми. Заслужаваше го!

*Ti amo .. come tutti i mari e gli oceani - И аз те обичам .. колкото всички морета и океани

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Тихият есенен дъжд закапа навън в мрака. Можех да чуя как бавно се изсипва и ставаше все по- голям порой от него, който барабанеше по керемидите и стъклата на къщата на Ейдриън.
Всичко това обаче само допълваше тихата и спокойна обстановка. Той не каза нищо повече. Нито аз.
Просто се отдадохме на тишината, гледайки се един в друг, силно гушнати.
По някое време замислих идеята просто да му обърна гръб, все така притисната в него и да заспя, но тогава чух, че той проговори.
Отворих притворените си очи, изучавайки лицето му, докато обясни колко точно ме обича - колкото всички морета и океани.
Нямаше как по лицето ми да не грейне една лъчезарна усмивка и да не се зарадвам. Просто ми беше в кръвта, особено около него.
Сложих ръка на лицето му, плъзгайки нежно палеца си по бузата му и кимнах леко, с все толкова нежна усмивка.
- Радвам се, иначе трябваше да те убия, ако и ти не ме обичаш.
Естествено, беше шега. Никога не бих му посегнала, но все пак нямаше как да не му се усмихна и да не кажа нищо. Пръстите ми се плъзнаха нагоре към косата му, заплитайки се там и останаха за известно време, галейки го леко, докато го гледах със замечтан поглед. Сещах се за всички пъти, които ме е радвал и ... просто нямаше как да не му споделя колко е ценен за мен и колко го обичам.
Едно странно чувство се заформи в стомаха ми. Притеснение по нещо, което искам да направя отдавна, но нямах смелост. Кога по- правилно би било, от сега...
И макар вълнението и сърцебиенето се надигнах леко, колкото устните ми да докоснат неговите в сладка целувка...такава, от каквато избягах първия път.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Усмихнах се леко на отговора й. Знаех че се шегува, не можеш да убиеш някого когото обичаш. Това беше някак противо-логично. Нямаше смисъл, но въпреки това се усмихнах. Тя да убие мен? Дори да искаше нямаше как да го направи, нали аз бях по силния? И това не беше гаранция, бих се оставил да направи каквото иска с мен, само защото това щеше да я направи щастлива. Щеше да се радва, а това караше мен да се усмихвам. Макар с тази лека усмивка, която имам в момента на лицето си. Тя ми беше напълно достатъчна, естествена.
Известно време се гледахме, а тишината беше нашето убежище и макар за другите в такива моменти да беше неловко, тази тишина беше нашата крепост. Отново се заиграх с косата й, докато тя правеше същото с моята. Чувах ударите на сърцето й, което сякаш се беше забързало, като на състезание с дъждовните капки. Чудех се дали не беше забързало заради моите думи, нима я бяха впечатлили. Накарали я да се чувства още по добре тук в компанията ми, защитена? Определено беше, вече го бях обещал и нямаше връщане назад. Бих направил всичко за нея. Усетих лекото движение което направи. Надигна се от ръката ми и се приближи по - близо до мен. Следващото което усетих бяха устните й. Те бяха върху моите. Толкова меки... притискаха се силно и това караше сърцето ми да лети. Преместих ръката си която галеше главата и и тя се спусна по нежната кожа на бузата й. Помилвах я леко и бавно, усещайки всеки милиметър от чистата й кожа под върховете на пръстите си. Разтворих леко устните си и езика ми мина по нейната долна усещайки сладкия й вкус, примесен с този на кръвта която се беше стичала там. Щях да накарам баща й да си плати. Как изобщо можеше да наранява толкова чисто й красиво същество като нея?

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Добре, не ме сметна за странна, нито се отдръпна. Това беше много добре. На такъв развой се надявах, нали? Какво по- хубаво от това?
А и самото чувство да го усещам толкова близо. Вече не ме е страх от нищо. Боях се от отхвърлянето му. Или нещо подобно, но сега, когато ме помнеше, поне за деня. Можех да му се доверя. Нямаше нищо друго важно, нали?
Не можах просто да сдържа усмивката си, когато той отвърна на плахата ми целувка. Да, малко я развалях, но това си беше щастлива усмивка. Нямаше как да я пазя за себе си.
Езика му бавно докосна устната ми и аз инстинктивно го захапах, но нежно и само с устни. Моите се отвориха съвсем бавно и несигурно, позволявайки на езика му да докосне моя. Добре де, не ми беше първата такава целувка, но все пак много се притеснявах. Бях толкова несигурна, но го исках наистина. Не можех да обясня какво точно чувствах към Ейдриън, но просто исках да съм само с него.
Целувката беше много бавна, и все пак се задълбочаваше все повече. Ръката ми се премести на врата му нежно, притискайки и тялото си към неговото. Имах чувството, че летя в облаците от щастие, а в корема ми сякаш пърхаха безброй пеперудки. Всичко беше прекрасно...докато не чухме как вратата на стаята му се отвори.
- Деца, само исках да...
Жулиета. Господи. Край. Свършено е с мен. Идеше ми да потъна в дън земя.
Незабавно се отдръпнах от него, като едва не паднах от леглото, но след като я погледнах и видях дяволитата й усмивка стиснах очи и забих главата си във възглавницата. Можех да чуя как се кикоти тихо и усещах как издайническата червенина избива по бузите ми. Имах чувството, че се превръщах в домат.
След малко тя прочисти гърлото си и продължи...
- Исках да кажа само, че вечерята е след половин час. Е...аз ще слизам.
Чух поредния кикот от нейна страна и след малко вратата се затвори. Официално това беше краят на живота ми. Не мога да повярвам, че целунах Ейдриън и ще му казах, че го обичам, и още повече- майка му ни видя. Беше по- зле и от преживяването ми с баща ми. Кой знае какво си мислеше за мен. УЖАС!
- Искам земята да ме погълне, или просто да изчезна.. - признах, все така заровила лице във възглавницата. Не смеех да погледна него дори. Беше съкрушителен момент.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Всичко беше идеално като за първа целувка! Поне се надявах наистина да е първа, не ми се искаше да я забравя. Щеше да стане много гадно, ако забравя за това, не трябваше. Трябваше да го помня винаги, а в този ред на мисли... Обърнах се в момента в който врата се отвори и погледнах смръщено майка си. Вик избяга в другия край на леглото и се почувствах така сякаш изтръгнаха нещо от мен. Светлината идваща от коридора направи така, че пред очите ми да затанцуват черни кръгове. Погледнах към Вики която беше забила глава във възглавницата, а после отново към майка си. Направих й жест с ръка да се разклати и леко поклатих глава, след като оповести кога е вечерята. Не мислех да слизаме, току що си бяхме признали чувствата и исках да я прегръщам и притискам в тялото си цяла вечер. Не ми трябваше храна, имах чувството, че стомаха ми е пълен, даже и че нещо мърда в него. Определено нямах нужда от храна, щом тя беше тук. Тя беше моята храна и моят сън.
След като майка ми най накрая се изнесе от стаята също толкова колкото и като влезе се обърнах изцяло към Вики отново я придърпах към себе си.
- Не те давам на земята, не и ако не съм до теб... - Целунах челото й, а после и носа. Съвсем леко устните преди да се отдръпна на няколко милиметра, не исках да ставам нахален. Тя все още се срамуваше.
- Тя знае, баща ми също... Казаха ми, че съм влюбен в теб от много време. - Усмихна се широко на признанието си и камък ми падна от сърцето след като споделих с нея. Вгледах се в очите й, вече бях свикнал с тъмнината и се открояваха от лицето й. Може би, защото бяха доста по тъмни на фона на светлото й лице.
- Обичам те... - Прошепнах едва чуто, но знаех че е разбрала. Прибрах кичурите, които отново се бяха разпилели по лицето й - А Жулиета няма да се качва повече...
Обещах й преди отново да и дам лека целувка, също толкова плаха колкото и първата. Можех да прекарам така с нея целия си живот. Друга необходимост освен да я прегръщам и целувам нямах. Беше само тя, моя малък свят. Остров в морето на който беше корабокруширало сърцето ми. Единствената която обичах...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Въздъхнах леко, когато ръката му отново се обви около кръста ми. Все още не можех да превъзмогна шока от майка му, а той отново започна с целувките.
Засмях се засрамено и сложих длани върху лицето си, опитвайки се да скрия руменината по бузите си, макар че вече беше тъмно и той едва ли щеше да види нещо.
- Не мога да повярвам, че влезе точно сега...Един път ще влезе и ще бъде точно... - проговорих, все още държейки ръцете си върху лицето си и поклатих глава. Когато той отново проговори каза нещо, което определено ме изненада. Накара ме да раздалеча два от пръстите си, за да го погледна с едно око и се подсмихнах. Бавно свалих ръце от лицето си и ги отпуснах на леглото в страни от тялото си, а когато все пак ме целуна отново едната се плъзна по врата му отново, възможно най- нежно.
- Аз също.. Ti voglio bene - усмихнах се леко и увих другата си ръка около врата му, притискайки го към себе си.
Колкото и да се изчервявах и да се срамувах в момента, в който устните му докосваха моите /естествено, като изключим, че цялото ми тяло пламваше/ цялото притеснение и напрежение изчезваха от мен. Само се надявах стаята да не се подпали. Не исках да причинявам щети, но той караше сърцето ми да блъска бясно в гърдите ми и да се разтапям в ръцете му.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Беше толкова лесно да обичаш някого. Да извадиш сърцето си и да го поставиш в гърдите му, чакайки да го приеме и да го обича. Да се грижи за него като за част от себе си. Да го обгрижва, да му дава любов. Просто да му отвърне със същото. Вече бях дал своето и не мислех никога да си го искам обратно. Нямаше смисъл. Това момиче ме беше накарало да се влюбя в нея без дори да я помня. Беше ли възможно това изобщо?
Значеше ли това, че е направила невъзможното?
Целувката прерасна в нещо по голямо, остана си само целувка но вече не беше толкова невинна. Тя ми беше показала друго, затова този път направих същото. Езика ми се плъзна между устните й за да докосне отново нейния. Вкуса в устата й беше леко метален заради кръвта но иначе беше невероятно сладък, като шоколад. Бях ненаситен на шоколад. Можех да ям много от него, но не виждах необходимост, щом тя носеше неговия...
Отдръпнах се за да я погледна отново. Исках да и споделя нещо преди да се е изплъзнало от мислите ми, макар че точно това едва ли би го направило.
- Ще избягаш ли с мен? - Попитах с надежда в гласа, а зениците ми се бяха разширили заради тъмнината и това че се опитвах да я видя въпреки обгръщащия ни мрак. - Не искам никога повече да се връщаш в онази къща, избягай с мен... Обещаван да те направя щастлива.
Усмихнах се леко, но докато чаках да премисли отговора си исках да я целуна още веднъж, също толкова нежно и отдадено, сякаш щеше да ни е за последно...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Не мога да повярвам, че това се случваше. Опитвах се да се овладея по някакъв начин, да се опитам...ами и аз не знам, засрамвах се от самите ни действия, макар да бяха толкова невинни. И все пак бях в леглото му, гушкайки се и целувайки се с него. А бях си казала, че ми е само приятел.
Пръстите ми отново се заплетоха в косата му, докато езика му танцуваше нежен танц с моя и целувката се задълбочаваше още повече. Оставаше и баща му да влезе сега, щях да се хвърля от някъде.
По някое време смътно чух гласа му. Главно защото пулса ми беше толкова силен, че чак кънтеше в ушите ми. Както и да е. Думите му ме накараха да отворя очи и да се усмихна нежно.
- С теб бих отишла и на край света...Но не искам да огорчавам родителите ти така. - казах тихо и отново затворих очи, при поредната целувка. Чувствах се толкова близко до него в момента...до сърцето му.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Думите които изрече ми бяха достатъчни, не е нужно да огорчавам родителите си, можехме на тях да им кажем къде сме. Не, че сега имаше значение, нали бяхме тук, родителите ми бяха долу и всичко беше наред. Все пак може би трябваше да заключим вратата. Майка ми беше разбрала намека да не идва повече, но нищо не се знаеше. Не ми се мислеше много, просто продължих да я целувам бавно и отдадено. Ръката ми се премести от бузата й с едно много леко движение по врата й и се премести на гърба при другата придърпвайки я плътно до мен, макар да ми се струваше невъзможно да се приближи още.
- Да пропуснем вечерята, може да слезем ако си гладна? - Прошепнах без да отделям устни от нейните, щеше да и се наложи да се отдръпне след малко за да ми отговори. Ръката ми започна да гали леко гърба й за да се отпусне. Нагоре и надолу само с върховете на пръстите си. Сърцето й биеше толкова силно че удряше моите гърди, а аз исках просто да я успокоя. Дори не предполагах от колко време жадувам за тази целувка, но като забелязвам колко съм ненаситен едва ли е от скоро.
Когато за пореден път пръстите ми стигнаха до кръста й ги преместих малко по встрани и продължиха по крака й надолу и пак се върнаха нагоре. Не можех да им намеря място, исках да докосна всяка част от тялото й... Всяка!

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Вече тотално отказвах да говоря. Твърде заета бях, по- точно устните ми. Нямах против да си останем в мълчание, извършвайки само действието, което в момента правехме.
Трябваше обаче да отговоря на въпроса му, нали? Да... Беше трудна работа.
Все пак се отдръпнах леко, поглеждайки в очите му и кимнах отрицателно.
- Не съм гладна. - поклатих глава отрицателно, шепнейки срещу устните му и продължих да ги притискам в неговите. Кракът ми леко се сви в коляното и скоро се уви около кръста на Ейд, за да го притисне по- силно към тялото ми. Сякаш имаше такъв начин. Започваше да ми става горещо от цялата тази близост, но просто не можех да се отделя от устните му. Не исках.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Супер, вечерята отпадаше, сега оставаше само майка ми да се върне и да почука питайки дали ще слезем. Трудната задача щеше да е да прекъсна целувката, за да й отговоря с думите които Вики каза на мен или можех просто да кажа "не". Ръката ми проследи движението на крака й и се усмихнах несъзнателно. В ума ми започнаха да се щурат мисли, които не можех да свържа, но и не исках да й обяснявам точно сега, за да може да ми ги разясни.
Връщайки нагоре ръката ми се закачи за блузата й и вместо по нея се плъзна отдолу. В момента, в който реших че не й е там мястото осъзнах, че точно там трябва да се намира. Да докосва кожата й, а не само плата върху нея. Усещането беше много по приятно, а целувката ни вече беше някак променена, настървена, ненаситна. Исках да взема повече от нея. Ако може всичко. Бях алчен. Може и да не беше правилно, честно или етично от моя страна, но така се случи и не знаех точно как да го променя, а и не исках исках да си остане точно ката, а може би и по различно... Малко...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Не можех да опиша това чувство. Някак си...твърде странно бе, за да го опиша. Знаех какво ставаше, знаех какво ми се иска...все пак ходех на училище, нали? Не бях чак толкова задръстена. Но не вярвах, че ще е нещо толкова силно. Просто...желаех да съм само негова. Да ме целува, да ме гали, да ме гушка. Да не ме пуска. Усещах, как дрехите започваха да ми пречат, как мислите ми се лутаха в пълен хаос... А устните ми все така не искаха да се отделят от неговите, за повече от няколко секунди, за дъх пауза.
Когато пръстите му намериха нежната кожа на кръста ми под кашмирния пуловер потреперих леко. Цялата настръхна и отново устните ми се впиха в неговите. Стиснах леко очи и въздъхнах между целувките. Беше неописуемо.
Започнах да плъзгам ръка по гърба на Ейдриън. От кръста нагоре, по гръбнака му, минавайки през косата му и отново надолу. по същия път, впивайки пръсти в плътта му.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Това, че започна да извършва някакво действие с тъжете и ми вдъхна някакъв кураж. Нямах си и на идея какво да правя. Всичко беше инстинктивно. Сякаш го помнех от някъде без изобщо да знам какво правя и от къде го знам. Продължих с целувките макар вече да се задъхвах. Въздуха ми влизаше накъсано в дробовете и още по накъсано излизаше.
Продължих да изкачвам ръката си нагоре, като набирах половера след нея. Просто го правех имах нужда да докосвам кожата й, макар да не знаех дали е етично. Май не беше от най културните неща, които мога да свърша. И изведнъж просто го направих, не знам как ми беше дошло в главата, но беше като светкавица, някакъв проблясък. Завъртях я, ръката върху която беше легнала сега беше отстрани до тялото й, като опора която да държи тежестта на цялото ми тяло над нея, а тази под блузата вече се беше преместила отстрани на тялото й. Кожата й беше толкова нежна, че просто не знаех как съм се сдържал да не я докосвам по този начин до сега.
- Tu lascia che ti ami per sempre*... - Прекъснах целувката за да я помоля, а в следващите си думи само гадаех. - Essendo il primo e unico...*
Следващата целувка отново открадна дъха й, но нямаше да я пусна, наистина се надявах само да не ме отблъсне точно сега, защото вече повдигах половера нагоре, за да го махна от нея и да имам по голям достъп го гладката й кожа.

* Tu lascia che ti ami per sempre - Остави ме да те обичам вечно
* Essendo il primo e unico... - Да бъда първия и единствения...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Тези целувки не ми действаха нормално.
Умът ми се замъгляваше все повече от тях и спирах да мисля рационално. Виждах само него и неговите движения, неговите действия. Нищо друго нямаше значение. Дори целият свят да се взриви не бих забелязала. Щях да съм доволна че съм при него.
Когато сменихме позата той беше нацяло върху мен. Можех да усетя как всеки негов релеф се прилепяше към тялото ми и ме караше да губя разсъдъка си, а ръцете му, които бяха намерили пътя към кожата ми само допълнително караха желанието ми да го докосвам и да го целувам постоянно да се увеличава.
Когато чух думите му обаче се разколебах...все пак...
- Ейд...аз...- започнах да заеквам, понеже знаех накъде отиват нещата, а...ами бях си напълно боса в тази област, макар голямото ми желание да махна дрехите от него.
- Аз никога не съм... и не знам как...така де...- накрая се отказах да говоря и въздъхнах леко, отпускайки се на леглото. Истината беше, че беше като една голяма неизвестна за мен и ...нямах представа какво трябва да правя... беше ме страх от неизвестното.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Усещах притеснението й. Беше се смутила и ако можеше завивките да я погълнат в този момент и да я спасят сигурно нямаше да откаже. Усмихнах се нежно и целунах леко врата й, с върха на устните си. Исках да я накарам да ми се довери. Нали все пак ми каза, че би избягала с мен, че ме обича, а инстинкта ми не водеше към това, макар да не знаех какво върша... изобщо.
- За това те помолих да бъда първия Вики... - Оставих няколко целувки по врата и се върнах нагоре за да притисна отново устните си в нейните... Нямаше да избързвам, оставих я сама да го пожелае, да поиска мен така както бях готов да й се отдам, напълно, изцяло неин и ничий друг.
- Ти също трябва да го поискаш... До тогава ще съм тук и ще те чакам. - Ръката ми отново погъделичка кожата й, докосвайки я нежно, движейки пръстите ми нагоре и надолу по тялото й.
Макар да искаш още сега да правим неща, които не знаех как точно да опиша, бих я чакал с години. Можех през това време само да я целувам и да й се радвам, на нея и на това че е в моите прегръдки.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Добре, определено знаеше как да ме накара да се отпусна. Прехапах леко устна, когато устните му докоснаха врата ми и цялата изтръпнах, притискайки се към него. Дори не знаех, че толкова би ми харесало целувка там.
Притворих очи кимнах леко. Беше толкова сладък. Не можех да му се наситя. Тогава се замислих върху друго. Кога по- подходящо би било от сега. И без това щях да спя тук. Да се надяваме само, че някой от родителите му нямаше да влязат.
- Аз... искам го. - казах след малко и притиснах устни към неговите силно, след което повторих неговото движение от по- рано и целунах врата му. Странното вълнение нарастваше все повече, когато ръката ми се плъзна под тениската му и докосна плоският му корем. Исках да опитам всичко с него.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Беше добре, че го иска, но не знаех какво следваше сега. Не можех да следвам някакви боси инстинкти без да знам какво точно се каня да направя. Знаех само че искам да е с нея. Може би после щях да я попитам.
Хареса ми да усещам допира й върху голата си кожа, затова се надигнах и свалих и собствената си тениска, връщайки се при устните й. Следващия път когато ръката ми се спусна към корема й. Спря се върху копчетата на панталоните й и остана там за няколко мига. Дали беше наясно какво се канех да направя сега? Дали щеше да ме спре? Улисвах се във въпроси, които задавах на себе си и в целувките които отново се бяха преместили на врата й. Аромата на кожата й ме успокояваше и ме вдъхваше кураж.
Пръстите ми се размърдаха върху дънките и откопчаха кочето, следваше ципа, която издаде някакъв странен звук и се сепнах за момент поглеждайки я...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Дори не усетих, кога толкова бързо се отървахме от толкова много дрехи. Когато чух ципа на дънките си отворих очи и погледнах към него. Сложих ръце върху неговите и ги приплъзнах отново нагоре по тялото му, а устните ми отново докоснаха врата му. Тези целувки така ми допадаха. Сякаш изпращаха ток по цялото ми тяло и започваше да ми става много горещо, карайки ме да хапя устните си, затова предположих, че и на него му харесват. Не се оплакваше.
- Бавно.. - прошепнах до ушето му и го гризнах леко, съвсем нежно, след което отново започнах да го целувам по врата, а ръцете ми се плъзнаха по вече голата горна част на тялото му. По гърдите, корема му, по гърба му. Исках само да го усещам толкова близо и ... караше ме да искам всяка част от него.