Защо всички са толкова жестоки?Защо не мога да намеря мама? Твърде много въпроси без никакви отговори, а изглежда, че бъдещето не бе по-приветливо от студеното настояще, което я обгръщаше с ледения си плащ, приветствайки я в отвъдния свят, където навярно щеше да срещне майка си. Историята й болезнено напомня тази на малката кибритопродавачка, само дето съдбата е прекалено жестока и извратена и Терез трябва да продължи да води мизерния си начин на живот, докато един ден просто не умре. Навярно за това мечтаеше през хилядите нощи, прекарани до стената на някоя сграда, опряла гръб в студената фасада, затворила очи. Но сънят така и не идваше, както и смъртта. Второто би било по-безболезнено. И отново щеше да види майка си.
name:therese radley; age:19; fc:rachel mcadams;
Тя наистина не подозираше какво е. Не подозираше за неустоимия си чар, който подлъгваше мнозинството, за нежната фигура, приятната закръгленост и дългите крака, които развихряха въображението на мъжката част, бяха повод за кавги, за притеснения, за угризения на съвестта и за неутолимо желание, което щеше да погуби нея, а те просто щяха да се опарят от пожара, които гореше в нея. Сините й очи наблюдаваха всичко безмълвно, едва ли не равнодушно. Разсъждаваше почти философски на живота и приемаше проблемите само с вдигане на рамене, а после продължаваше да върши ежедневните неща, които съставляха рутината й. Единствено така се отърсваше от усещането, че нещо в нея не е наред и че не принадлежи към огромната маса, наречена хора. Единствено така болката намаляваше и се свеждаше само до болезнените спомени. Призраците от миналото идваха неканени, нежелание, но Тереза винаги им правеше чай и заедно сядаха да поговорят за грешките, за щастието, което се бе оказало недостижима и невъзможно мечта. Призраците си отиваха също така ненадейно, както бяха дошли и оставяха нова празнина в сърцето й. Добрите хора имаха големи сърца, ето защо колкото й парчета да откъсваха от нейното, то продължаваше да се крепи, да върши своите функции и да поддържа жизнеността й. Тя бе твърде наивна и много се възползваха от това, за да извършат подмолните си цели, да я погубят, да я подчинят. Терез бе сама, без родители, без братя или сестри, без други далечни роднини, които да се поинтересуват за нея и да я приютят. Нямаше детство, така и не опита сладкия вкус от живота на едно дете, но това не й липсваше. Не бе свикнала да е център на вниманието и стоически преживяваше нещастията вътре в себе си, без никой да разбере колко жестоко се раздира душата й или как тъжно плаче сърцето й. Без никой да се почувства виновен, че е накарал това ангелско създание да страда. Но вината бе твърде изкривено понятие по онова време, а лъжите и лицемерието-ежедневие. Терез бе като момина сълза сред бурени, като кокиче сред преспите. Тя бе силна, но не знаеше до къде се простира тази сила и дали един ден просто няма да умре, заспала на улицата. Незнанието я погубваше.
i find shelter in this way
IN THIS WORLD OF LITTLE CONSEQUENCE. BEHIND THE TEARS, INSIDE THE LIES A THOUSAND SLOWLY DYING SUNSETS. GOD KNOWS WHAT IS HIDING IN THOSE WEAK AND DRUNKEN HEARTS, I GUESS THE LONELINESS CAME KNOCKING. NO ON NEEDS TO BE ALONE, OH SAVE ME. PEOPLE HELP THE PEOPLE AND IF YOUR HOMESICK, GIVE ME YOUR HAND AND I'LL HOLD IT. PEOPLE HELP THE PEOPLE, NOTHING WILL DRAG YOU DOWN. -------------------------
Бе обгърнала крехкото си тяло с протрита жилетка, която намери на улицата. Не бе това, което се очакваше, че един човек може да облече, но задържаше топлинката в тялото й и я пазеше от хапливите нокти на вятъра. Пристъпваше бързо, уверено, но след всяка крачка се оглеждаше, да не би някой да я следи. Напоследък бе станала твърде подозрителна дори към себе си. Спря пред една странноприемница. Вдиша дълбоко и отвори вратата. Обикновено избягваше тълпите от хора и когато се озова в тясното помещение, жуженето от разговорите, тракането на чашите по масата, замлъкнаха и двайсетина чифта очи се вторачиха в нея. Само че всеки я виждаше по коренно различен начин. Мъжът от първата маса забелязваше пред себе си лека жена, проститука, за каквото от доста време копнееше (жена му бе твърде стара, за да задоволи нагона му). Жената на тездяха виждаше малко момиченце, каквото винаги бе искала да има (мъжът й бе стерилен). Двете единствени деца в края на помещението виждаха мила жена, която ще им даде пари, за да си купят така мечтаните колелета. Всеки сам избираше какво иска да зърне в чертите на тази девойка. На това Омайниче.
В крайна сметка си намери дом. Но на непознато, причудливо място, където би трябвало да се чувства сред свои. Но тя отново усещаше онази празнина и чувството, че не е сред приятели. Може би така бе най-добре. Не биваше да се доверява на никого.
Kenneth Red
Брой мнения : 185 Join date : 01.11.2012
Заглавие: Re: therese; Съб Ное 17, 2012 11:13 am
Добре дошла, Терез. За разлика от мъжът, жената и децата, аз виждам в твое лице прекрасен играч (: само ще те помоля да добавиш раса. Благодаря предварително.
Индекс 
