Lisbeth Seymour. // Лизбет Сиймор.

Дали познавам Лизбет Сиймор? Съмнявам се някога да е достигнал до истинската ѝ същност, но мога да ви разкажа онова, което знам за нея. Започвайки със въведението, че Лизбет Сиймор е ожесточена от живота, създадена с каменно сърце; напълно безскрупулна и безразлична към случващото се.
Джак Сиймор бе кошмарът на тясната уличка някъде в края на града. Заклет комарджия, насилник и пуснат под условна присъда преди девет месеца, той бе далеч от представа за идеален баща. Реално и не бе. Онова, което съседите виждаха бе фарс. Освен него Лизбет имаше единствено по-голямата си сестра – Лорейн, която бързо се превърна в любимката на Джак поради смиреността си. Беше толкова облагодетелствана, че Лизбет почти я намрази до моменти, в които просто желаеше смъртта си. Така че няма да ви изненада щастието ѝ когато при нещастен инцидент Лорейн загуби зрението си. За Джак тя бе боклук, но се оказа ценен боклук. Слепотата ѝ породи повече интерес към нея, но целта му бе да се отърве от нея. Успя да я продаде добре на бъдещия ѝ съпруг; съдба, която бе пропусна и Лизбет, но парите бяха загубени още същата вечер. Джак не струваше на покер, но го играеше всяка вечер, затъвайки в дългове към кого ли не. И един от този дългове бе платен с продажбата на Лизбет.
Единствените разговори, които двама водеха бяха няколко фрази, разменени в границите на леглото. Липсваха признаци на любов, ласки, разговори. Хийт имаше друга. Лизбет бе запозната с този факт, подозираше наличието на друга връзка в живота му, в която определено присъстваше любов, но проявяваше безразличие. В крайна сметка те бяха непознати. Тя определено не познаваше съпруга си. Единствените моменти, в които виждаше нещо повече в сивите му очи, бе моментът, в който помежду им се сриваха всички дрехи и задръжки. Жалкото им подобие на съвместен живот повече напомняше чисто физически контакт и нищо повече. С уловката, че тя отново бе в затвор. Той винаги знаеше къде отива, докато тя не знаеше. И въпреки всичко малко или много Лизбет изпитваше нещо повече към него. Поне вярваше, докато напълно не изстина, затворила всички чувства в кутията на Пандора, заровена надълбоко в сърцето ѝ. Имаше нещо магнетично в разрошената абаносова коса и строгият поглед, които караха сърцето ѝ, от време на време да пропусне няколко удара, но по-късно това се случваше по друга причина.
Лизбет лежеше сред тъмнината, поделяйки едно с легло със съпруг и звяр. При всяко движение от негова страна дъхът ѝ замираше и сърцето ѝ пропускаше няколко удара. Понякога той просто спеше, както всеки друг мъж на неговата възраст. Друг път вариантите бяха два: или белязваше млечнобялата ѝ кожа, изкарвайки яда си върху Лизбет, или просто търсеше заместител на другата като отново я белязваше със синини, следи от нокти или зъби. Белязваше я като своя, като принадлежност. Лизбет бе просто заместител, превръщайки се в статуя, която се отзоваваше единствено в моменти, в които той се нуждаеше от нея. Усмивките бяха фалшиви, щастието също, следите от насилствената му същност се прикриваха от лъжи, докато нещо в психиката ѝ не се пречупи. Не бе волятата, а търпението. Лизбет не бе в състояние да търпи подобно държание и секунда повече. Желаеше контрол на живота си. Причината за първият им истински семеен скандал.
Паспортът ѝ бе изваден близо до малката черна чанта и сивият сак. Не разполагаше с много и прибирането на вещите бе лесно. Очакваше единствено завръщането на съпруга си, за да му заяви решението си. Дори нямаше нужда от развод, защото реално те никога не бяха подписвали документи за легализиране на брака си. Хийт, разбира се, не прие лесно новината. Насъбраното напрежение изригна сред виковете им, сред счупените огледала и вази, сред разкъсаните чаршафи, сред опита му да я усмири като едва ли не я изнасили и сред поредният силен шамар, за който за първи път Хийт съжали. Вероятно в крайна сметка не бе чак толкова оглупял и освирепял, но истината бе, че Лизбет вече дори не чувстваше онази привързаност към него. Презираше го и точно в онзи момент, когато усети вкуса на собствената си кръв в устата си тази омраза изригна.
Съжалявам.
Той не съжаляваше и тя го знаеше, той също. Лизбет му напомни, но все пак Хийт падна на колене пред нея, приближавайки се съвсем плахо към нея. Сълзите блещукаха в мътносивите му очи, докато опитваше да я придърпа в прегръдките си и да прикрие следите от удара си с целувки. Фаталната грешка бе да потърси устните ѝ. Никога не го бе правил, защото това бе признак на привързаност, но незнайно защо сега го направи и миг по-късно се изви назад, давайки се в собствените си думи. Първата проява на силите ѝ. Една от тях. За другата Лизбет все още не подозираше, но щеше да разбере все някога.
Лизбет не пропусна да отмъсти и на баща си. Единственото, което бе открито бяха останките му сред овъглената до основи къща в покрайнините. Точно там, където бе отраснала. След това Америка съдържаше твърде много лоши спомени. Лизбет се нуждаеше от промяна, от ново начало и затова замина. Предполагам, че за Европа. Изгубих дирите ѝ след отмъщението...

СИЛИ: една целувка е достатъчна едновременно да те убие или съживи, зависи единствено дали изпитва силна омраза или горчиво страдание.

///////////////////////////////////////////////