Гората

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

През последните няколко седмици идвах в гората и търсех,това за което мечтая от малка. Да се срещна с нещо или някого който не е човек. Много е трудно да пазиш такова желание в тайна,да пазиш вярата си от всички около теб за да не те помислят за луда. За това и използвам прикритие когато идвам в гората,за гъби или за упражняване в стрелбата с лък,макар,че мен изобщо не ме бива.За щастие никой не знае това.
Днес си обух високите ботуши,вечерта беше валял дъжд и на всякъде е кално. Баща ми ме помисли за луда когато му казах,че ще се упражнявам в стрелбата,но не каза нищо.Само ме накара да обещая да не се отдалечавам,но това което той не знае няма да му навреди.
Вече вървях около час из гората,лъкът и стрелите на рамо.Добре че облякох черното си кожено яке иначе до сега да съм настинала.Влагата съсипа косата ми и се наложи да спра за минута-две и да я вържа на висока опашка.През това време се чудех в коя посока да тръгна и дали изобщо ще имам късмет днес.

Брой мнения : 104 Join date : 18.11.2012

Беше просто разходка из гората. Стоях и гледах едно дърво. Оглеждах го и накрая се реших. С бавни крачки се доближих до него и седнах на сладкото си дупе. Отпусна се на дървото и облегна глава на нея. Ръцете му се скръстиха пред тялото му и той издиша:
-Мразя тази земя.. - след което загледа небето.. беше празно и.. грозно, както наистина мислеше. Затвори ги за момент и просто каза:
-Трябва ми нещо.. различно.. някакво развлечение, което ще ме накара да се успокоя.. - след като каза това той протегна ръката си и в нея се появи китарата му. Стара, акостична китара. Започна много внимателно да движи пръст по струните, като звука започна да се разпространява наоколо..

Заглавие: Re: Гората Нед Ное 25, 2012 7:54 pm

Не знам как повечето намираха идеята за разходки покрай гората, или тем подобни но мен много ме освежаваха. Знаете... Птичките пеят /или в този случай гарваните/ ухае на природа...Всичко е разноцветно...е, когато се загубиш не беше толкова приятно, но мисля, че ми се струваше, че виждах края й и шосето. Най- накрая!
Започнах да забързвам крачка, когато изведнъж чух странен звук... Някаква мелодия...Това китара ли беше?
Рязко се обърнах в тази посока, която направо си ме теглеше натам. Тръгнах несигурно, защото ако беше човек трябваше да бягам!
След няколко минути вървене съзрях една мъжка фигура в корените на едно голямо дърво.
Скрих се зад едно друго, по- далечно и съвсем колебливо и страхливо надзърнах, оглеждайки го, за да преценя дали представляваше опасност. Не беше човек...Поне така мисля. Но изглеждаше спокоен. Тръгнах със същата несигурност да заобикалям дървото, но сама настъпих един клон и когато той изпука чак аз се стреснах и се скрих бързо зад дървото. Трябваше да стана по- смела...

Брой мнения : 104 Join date : 18.11.2012

Точно, когато бях готов да запея чух звук. Спрях да свира и китарата изчезна, все едно изгоря в нищото. Бавно се изправих и се усмихнах. Имаше някой зад дървото и бях сигурен, че не е човек.. След като пъхнах ръцете в джобовете си се поклоних леко напред и погледнах червенокоската, която беше там:
-БАУ! - казах стряскащо с надеждата да видя дали ще се стресне. Изведнъж осъзнах. Тя беше адски красива, но.. красотата не можеше да ме заблуди. Трябваше да разбера какво прави тук. Или поне.. да и покажа, че пред нея стой един голям задник, които обича да се драка с хората..

Заглавие: Re: Гората Нед Ное 25, 2012 8:48 pm

Дано не ме е чул! Дано не ме е чул! Дано не ме е чул!
Стоях залепена за дървото, надявайки се да остана невидима за полезрението, но когато главата му се показа до мен, заедно с едно ''бау!'' подскочих, слагайки ръка пред устните си, за да не изпищя.
- Ти си ненормален. - констатирах, въздишайки тежко и сложих ръка върху деколтето си. Сърцето ми биеше доста бясно.
- Как може така да плашиш хората.. - продължих да го критикувам, поглеждайки го с поглед, който трябваше да е сърдит...

Брой мнения : 104 Join date : 18.11.2012

Ухилих се до уши и казах:
-Кой? Аз? Да те плаша? Ами.. бъркаш се - след което излязох иззад дървото и я огледах:
-Просто ти казах здрасти на моя език! - след това се усмихнах и допълних:
-Радвай се, че не реших да направя нещо друго.. все пак.. аз съм ненормалник, които обича да си играе с жертвите си, а ти вече си такава.. - огледах я отново, не знам защо.. и се усмихнах:
-Страх ли те е от мен? А? А? - звучах наперено и нахално..

Заглавие: Re: Гората Нед Ное 25, 2012 9:10 pm

Добре, този ме плашеше повече и от хората.
- Ами... всъщност да... - признах, смръщвайки се леко...Не можех да усетя нито едно добро чувство в него. Само самодоволство, нахалство, наглост, напереност...Все подобни емоции, които не можеха да задоволят глада ми. Замислих се в какво мога да се превърна. Дори се порових в главата му. Сериозно, само голи жени ли имаше там? Нямаше да се съблека! Не бях толкова гладна.. Но пък можех да се преоблека. Подсмихнах се леко и от небрежно кокче косата ми се разпиля по раменете, а небрежната широка тениска и анцуг се превърнаха в черна рокля до средата на бедрото ми, със сравнително дълбоко деколте и нежни презрамки и все пак не много официална, а просто спускаща се в близост до тялото ми, загатваща за фигурата, която се криеше отдолу.
Скръстих ръце и се усмихнах чаровно. Нали си бях омайниче все пак.
- Убеден ли си, че искаш да ме уплашиш и да избягам от тук? - попитах, повдигайки вежда със същата усмивка.

Брой мнения : 104 Join date : 18.11.2012

От небрежен вид изведнъж тя се намираше пред мен в сексапилна рокля. Преглътнах и каза:
-А? К'во каза? - и тогава осъзнах думите й. Ухилих се доволно и казах:
-Еми.. не съм те карал да идваш тук.. свирех си спокойно, когато ти започна да издаваш звуци.. - след тези думи просто се изправих и допълних:
-Пък и.. в тази огромна гора.. едва ли ще има нещо толкова по-забавно от мен, но.. явно съм ти доста противен и ши си ходиш, така че.. Чао.. - тръгнах към дървото, като се настаних отново до него. Отпуснах се, като почти се излегнах и издишах. Щях да кажа, нещо, но си замълчах в очакване на действията й.