Поляната

Брой мнения : 70 Join date : 19.11.2012

- Ами не съм я купувал, преди две минути се появи пред мен.. Материализирах я! - Обърнах се към Анджи с усмивка. Щеше да си помисли, че се пошегувам и в това беше целта ми. Нямаше да повярва на нещо толкова откачено. Засмях се леко и върнах погледа си към пътя. Не бях шофирал от безкрайно много време и бях позабравил някой неща
- Мисля, че се нуждае от баня. - Това беше намек който не се надявах да разбере. Имаше автомивки в града, но аз имах предвид двамата да запретнем ръкавите си и да я измием. Щеше да бъде весело. Особено с това да сме омазани със пияна и да се пръскаме с вода. Както й да е.
Скоро стигнахме полянката. Не беше толкова далеч с кола. Ако трябваше да вървим щеше сигурно щеше да ни отнеме половин час... и това нямаше значение де. Нали бях с нея.
- Иии, стигнахме. Казах изключвайки колата и изваждайки ключовете от стартера. - Измъкнахме се от хората.
Обърнах се с една широка усмивка към нея. Добре се справях с изпълняването на желания до сега...

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Погледнах го смаяна и се засмях . Явно му е ден за шеги. Да се появи цяла кола от нищото,жесток майтап.
-Може двамата да и ударим един сапун.
Предложих потупвайки таблото. Милата определено имаше нужда от едно къпани или по-добре две. Щом потупах таблото оставих много ясен отпечатък от ръката си,погледнах дланта си която беше цялата в прах и направо се изплаших. Погледнах Иан с шокирано изражение.
-Или около десет...
Засмях се и докато се осъзная бяхме на поляната. Обожавам това място. Чувствах се свободна като птица. Преди да е успял да се доизкаже отворих вратата и изскочих навън.
-Хвани ме ако можеш,охлюв такъв!
Застанах пред колата и му се изплезих най-нахално.

Брой мнения : 70 Join date : 19.11.2012

Колко беше енергична. А като я срещнах на площада едва вървеше. Не можех да не се засмея на това. Пък и ми беше весело, тя беше дала идеята да изкъпем Трошко даже няколко пъти. Обичах да давам имена на предметите си. Така се привързвах по лесно към тях. А така и така си го бях материализирал, не виждам защо да не си го ползвам.
Слязох от колата и я подгоних веднага, като ми беше смешно естествено. Играехме си като деца от детската градина, подвиквайки си някакви леки обиди само с цел шега разбира се.
- Много си бавна бабо... Ще те хвана преди да мигнеш. Въртяхме се около колата, знаейки, че ако хукне по празната поляна ще я стигна за нула време. Само че направих нещо неочаквано. Скочих върху капака на колата и се пързулнах по него, скъсявайки разстоянието твърде много и просто нямаше на къде да бяга освен напред. Тогава се засилих след нея и я настигнах достатъчно бързо. Хванах ръката й, но се спънах в нещо, вероятно някакво камъче, което беше достатъчно, че да залитна повличайки я със себе си. Веднага се завъртях така че да падна по гръб и да не падне и та на земята. Тревата не беше много твърда, но определено аз бях по мен от земята. А и смеха който излизаше от устата ми беше по весел и от онзи чист детски смях.

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Забавлявах се точно като малко дете. Тичах около колата и усещах същата жилка на вълнение и страх ,че ще ме хване. Точно тази жилка усещах и като дете. Изведнъж той скочи върху колата и обратно на земята точно пред мен. Изпищях и тръгнах в някаква си посока. Тичах и се смеех с цял глас.Разбира се той ме хвана и ме завлече към земята. Не можех да спра да се смея,само повдигнах глава и се отместих от него за да го погледна.
- Изкара ми акъла когато мина така по колата...
Съмнявам се,че е разбрал какво казах защото не спирах да се смея. Чувствах се така свободна и спокойна за това легнах по гръб и се усмихнах на Иан.
-Големи сме деца!
Казах закачливо и му се изплезих,след това отново се засмях.

Брой мнения : 70 Join date : 19.11.2012

Беше права, детското в мен се обаждаше от време на време. Точно сега беше надигнало своята глава и гледаше любопитно. Какво правеха децата, гонеха за боричкаха се, хапеха се... Засмях се на мислите си. Бях се задухал леко от тичането, но повече от смеха. Беше ми много смешно цялото това гонене по поляната, точно защото това правех като дете.
- Какво иска да правим дете в теб сега? - Изпълнение на желания. Бях обещал...
Загледах се в небето, понякога тишината беше твърде... тиха. Не обичах много около мен да няма шум, бях човек на купоните, затова и сега си търсех някакви действия...

Брой мнения : 122 Join date : 17.11.2012

Зачудих се какво можем да направим.
-Ако искаш първо да хапнем и след това да изкъпем бричката...опа..исках да кажа хубавата ти кола.
Засмях се и му се изплезих докато се изправях и тръгвах на заден ход към колата.Денят ставаше все по-хубав.нямах търпение да се хвана на работа,не защото исках да се измокря цялата,а защото щях да правя нещо. Така нямаше да съм схваната на сутринта от тренировката тази сутрин. Това ми напомня да пратя неблагодарствена кошница пълна с чесън на треньорът.

Брой мнения : 70 Join date : 19.11.2012

Не се обиждах, наистина беше трошка, нямаше защо да се извинява. Материализацията ми куцаше. Трябваше да си представя бутилка уиски за да получа чаша... Винаги трябваше да се целя по нависоко, за да получа малко.
- Добре, нека хапнем. - Аз също се изправих и я настигнах с не много бавна крачка, като я подминах и сега аз вървях назад с една широка усмивка. Отидох до колата измъквайки отвътре нещата, които бяхме купили от магазина.
- После трябва да идем до една от онези автомивки, където сам миеш колата с техни средства... - Засмях се леко и и подадох чантата. - Е какво ще ядем?