Хотелът

Добре дошли в хотел Трансилвания!

Вашето място, чудовища, е при нас! Ще ви предложим сладки човешки пръстчета в кисел сос; Драконови очи по селски и всеизвестните крачета от скакалци по испански! и не само това! Предлагаме ви all inclusive за пет дни, включващ шиацу масажи, козметични и разкрасителни процедури с жабешки екстракти от носа на лама, само сега на половин цена! Не забравяйте да ни посетите!

С уважение, господин Ред.

Малка листовка с този сив и тъмен, отблъскващ надпис се разхождаше по павираните улички в покрайнините на Трансилвания. Почти никой не й обръщаше внимание, въпреки факта, че я подритваха стотици хора дневно и я разнасяха заедно с вятъра из целия град. Тя си имаше още няколко сестрички, сполетени от същата съдба, видими само за определени очи. Не онези невиждащи и човешки, а прикрито необикновени, съдържащи пламъка на желанието за свобода.
Брошурките отвеждаха любопитните същества към прогнила дървена врата в центъра на Клуж-Напока. Отпред висеше стара, неприветлива табела с надпис ханче "Трансилвания" и девиз "Който умее да чука, на всякъде му отварят". Вероятно собственика, господин Ред имаше прекалено извратено съзнание, но мога да призная единствено, че тази мисъл беше изключително правилно важаща за това място. Няколко специфични почуквания по дървената плоскост бяха способни да отведат посетителите на правилното място. Онези, които Кенет Ред наричаше натрапници, откриваха единствени празни, складови помещения зад въпросната врата. Ако обаче се окажете от успелите да влязат, то бихте попаднали на едно съвсем различно място... зад нея би ви посрещнал огромен замъкоподобен хотел с още по- огромна градина подготвена от госпожица Морети. Кенет делеше с нея управлението на хотела от дълги, дълги години и никак не съжаляваше за внесената радост в него, макар и малкото терапевтичен страх внасян у гостите.
Е, може би спокойствието не беше напълно гарантирано, затова... заредете се с ангели, свръхестествени същества, защото тук ще ви посрещне едно особено гостоприемство.