Джулия се подсмихна лекичко, докато приближаваше масата за покер. Като страстен играч на хазарт, Джу бе подготвила достатъчно пари, от които или щеше да спечели, или щеше да профука за отрицателно време... а после? После просто трябваше да намери още и част от тях да задели, за да може да се изнесе тънко от хотела без да привлича внимание и в последствие полиция поради неплатени сметки. Не веднъж бе опитала да омае този господин Кенет, но Ред беше непреклонен и не опрости нито един от дълговете й. Гадно копеле! Залагаше си главата, че ннямаше никакъв вкус за жени... а може би той беше насочен към мъже?
Поклати глава пренебрежително към мислите си. Време беше да се върне към своята игра и своя късмет. Очите й проблясваха на силната светлина в огромното помещение. От всякъде се чуваше човешка глъч, силна, надвишаваща музиката... тиха музика, но притежаваща бързо и нахъсващо темпо. Винаги бе имала чувството, че всичко в казината имаше точно определена роля, влияеща върху хорската психика... и не само. Сетивата й не можеха да регистрират хора в тази обстановка, сякаш се намираше единствено и само сред свръхестествени същества. Е, нямаше нищо против. Приглади тъмната, елегантна рокля по тялото си, която стигаше едва до средата на бедрата преди да се настани на отреденото за нея място. Чувстваше го толкова късметлийско, че беше готова да заложи всичко още на първо раздаване и да обере джобовете на всички същества пред себе си. Светлия й поглед шареше из помещението, преценяваше лицата на играчите и светеше весело, с насмешка сякаш бе напълно убедена в победата си тази вечер...
... първи залози... раздаване на карти... покачване на залога и после отново карти. ПЕЧАЛБА! Прекрасно!
Индекс 
