Президентския апартамент

Тази сутрин Кенет Ред носеше своята огромна спална шапка, чийто пискюл стигаше чак до стегнатия му задник. Не носеше горнище, а долнището на пижамата му бе леко завъртяно на една страна от непрестанното въртене тип "обран евреин" през цялата нощ, държеше се на хълбоците му и разкриваше част от мускулите му, които тайно водеха до заветната част от тялото му. Пискюла на шапката му се полюшваше невинно и придаваше едно особено детско излъчване на господин Собственика, но стегнатото му и добре оформено тяло убиваше всякакви мисли за невинността му и предизвикваше прекалено неприлични мисли у някои гостенки, затова му се налагаше да се облича, когато всички в хотела се разбудеха. Сега, обаче, Кенет Ред имаше почти час и половина звезден миг преди да трябва да се върне към всекидневната си работа.
Долепи ушенце до старателно инкрустираната дървена врата на президентския апартамент, за да бъде сигурен, че не съществуваше опасност да завари някого вътре и никога през дните на престой на този някой да не можеше дори да припари до апартамента. Заслуша се много внимателно и когато се увери, че единствения прииждащ звук беше напевния глас на тишината и неизказаните обещания за няколко минути прекрасни забавления. Усмивката разцъфтя на лицето му, а голямата му ръка нежно спусна картата в чек апарата, докато ключалката не изщрака и не го пусна да влезе в апартамента. Чистичко и спретнато както винаги. Нима можеше да се оплаче от нещо нередно в своя хотел (разбира се, изключение правеха Даниел и Аушвиц)? Направи няколко крачка и постави картата на мястото й, острани на вратата. Всички лампи в помещението светнаха и сякаш му дадоха старт. Кенет се затича като малко дете, а пискюла се залюшка лудешки и го следваше като верен приятел. Като нищо се метна върху голямата кралска спалня и прегърна големите, пухкави възглавници. Изправи се върху меките завивки и заподскача като малко дете.
На кой му трябваше фитнес, когато скачането по легло беше изключително добър заместител? Е, все още не бе успял да завърши научния си труд по установяването на полезното действие за коремните мускули от скачането по големи френски легла, но съвсем скоро щеше да стане по- велик и от Айнщайн.

Сутринта нещо необичайно събуди Дилия. След като леглото ѝ бе така близо до вратата ѝ, тя чуваше почти всяка стъпка по коридорите на хотела. Поради факта, че сградата бе стара, имаше дъски, които скърцаха, а и всяка крачка се усещаше лекичко. Така че който и да е, дето се разкарваше напред и назад, изглежда не знаеше, че будеше управителката на хотела. А тя и без това не спеше кой знае колко тези дни. Или кои да е дни, като се замислеше. Все си мислеше за малката си дъщеря, за това как няма нищо общо с всичко това - с магии и чудовища и все пак се бе озовала в средата на тази шега на природата. Всеки знаеше, че тя не се приемаше такава, каквато е, но и всеки знаеше, че тя нямаше смелостта да отнеме живота си. Не можеше да си го причини, а да бъдем честни - не можеше да остави Кенет да ръководи това място сам.
Двамата се допълваха почти идеално и поради това, те просто нямаше как да се оправят сами. До толкова зависеха един от друг, до толкова бяха привикнали с присъствието на другия.
5.30.
Супер. И без това не ѝ се спеше, защото кошмарите ѝ бяха толкова ярки и толкова истински, че за момент тя си помисли, че те са реалност, а реалността, хотела, Кенет, всеки един посетител в тази сграда, бяха просто някакъв странен сън, докато тялото на момиченцето ѝ наистина изгаряше.
Чу се трясък на врата и това преля чашата. Не бе прилично в пет и половина сутринта да тряскаш врати все едно е един на обяд. Просто не бе приемливо. Тя стана и набързо изрови мастър ключа, който отваряше всяка стая в хотела, от дъното на едно от чекмеджетата ѝ. Излезе на пръсти в коридора и се насочи тихо към президентския апартамент. Изобщо не ѝ пукаше какво правеше нарушителя вътре, но бе пределно ясно, че президентския апартамент бе свободен за момента.
Плъзгайки ключа, ключалката щракна и Морети затвори тихо след себе си.
- Аха! - възкликна тя, приближавайки се към голямата спалня със скръстени ръце и усмивка на уста, осъзнавайки кой бе "нарушителя". - Значи за това никога никога не даваме този апартамент, така ли?

Кенет подскачаше превъзбудено; радостен, че е дошъл звездния му миг и дори си подсвиркваше лекичко една прекалено весела песничка за толкова рано сутрин. Беше уловил пискюла на шапката си и го размахваше насам- натам в кръг. Беше наистина сърцераздирателно смешна гледка и вероятно човек би могъл да го наблюдава, докато не умре от смях. Мелодраматично размахваше ръце сякаш танцуваше ча-ча-ча с някого. Въртеше дупето си и се забавляваше сам със своето въображение. Очите му светеха весело и сякаш влюбено, докато завивките под краката му се намачкваха.
-Дилия, завърти сеее.- напевно си тананикаше Кенет, докато развърташе пискюла над главата си пламенно и с такава страст, че човек би си помислил, че до него наистина танцува червенокосата Дилия и не само танцува, ами и флиртува по този начин.
Стилът обаче бързо премина от ча-ча на някаква популярна корейска песен с нейния популярен танц. Изключваме факта, че Кенет просто не знаеше текста и на повечето места пееше само "на-на-на" или "чик-чик". Подскачаше разпалено по удобното, еластично и меко легло и се клатеше тромаво поради нестабилността си върху дюшеците, но всъщност... не можеше да му се отрече, че беше едни доста добър танцьор.
И всичко беше повече от звездно, докато той не чу гласът на Дилия. Краката му моментално се подкосиха, а сърцето му заби като това на подплашена кошута. Подскочи толкова високо от уплаха, че главата му почти достигна до прекалено високия балдахин и съответно тавана. Озова се на пода пред леглото, подръпна лекичко двата долни края на кувертюрата, за да я опъне и делово се изправи пред забавляващата се Дилия. В мозъка му моментално се завъртя мисълта, че дори го бе чула какво казва и по врата и бузите му плъзна по- голяма алена вълна от всякога. Делово се покашля и прибра ръце зад гърба си, което накара добре оформените му гърди и коремни мускули да се изпъчат. На свой ред ръцете му се върнаха в същото положение но отпред. Кенет можеше да бъде сравнен с девственица в порно филм, но може би беше по- добре да му се спести това определение... ако можеше да се притесни още малко, то той щеше да умре.
-Кхъм... аз... проверявах дали няма проблем с пружините.- той потупа леглото и приятелски заби юмрук в него, а когато отново заговори гласът му се бе извисил над нормалното.- Добре си е старото кучеее!
Заклати глава убедително, макар да беше сигурен, че не е успял дори за миг да заблуди Дилия. Сети се за шапката си и дръпна края и мигновено, скривайки я зад гърба си.

Нали знаете онзи невероятно, ама наистина невероятно ужасяващо посрамващ момент, в който ти правиш нещо напълно безсмислено и глупаво, и някой влезе в стаята и те заварва по гащи и с дезодорант в ръката, припявайки на Кейти Пери с най-лошия си глас? Е, Дилия завари нещо съвсем подобно. Верният ѝ другар, вечно сериозния, вечно недоспалия (е, за това вече си имаше обяснение) и вечно нацупения ѝ съдружник в момента се мяташе на леглото, сякаш е петгодишно момче на Коледната утрин. Той сякаш напълно бе забравил какъв е и просто се бе отдал на това, което иска. Как можеше да го прави? Бе толкова трудно за Морети.
Контраста обаче бе много по-комичен от самата гледка. Ако не бяхте видели изпъкналите и лъсналите от пот мускули на корема му, бихте си помислили, че той просто е малоумен мъж, бавноразвиващ се човек, петгодишен хлапак, заключен в тялото на умопомрачително привлекателния Кенет Ред. Бе толкова различен, толкова весел, че чак накара Дилия да се усмихне широко, въпреки че тя не го правеше много често, дори и пред Кенет.
След като отново сложи дипломатичната маска на възгордия управител, Ред се направи сякаш не е правил нищо подобно, та даже скри смешната си шапка зад гърба си, не осъзнавайки че веселият пискюл се влачеше след задника му като несполучлив опит да направиш прическа на конска опашка.
- Дядо Коледа би си искал шапката обратно, Ред. - заяви Дилия, протягайки ръка напред, за да вземе това, което бе зад гърба на Кенет. Той обаче все още бе в детинското си настроение и вместо да ѝ я подаде, той просто сложи шапката си обратно там, където принадлежеше и дръпна с всички сили Дилия, притискайки я в гърдите си. След това я подхвърли на леглото сякаш беше перце и се метна до нея. - Скъпи, нали знаеш, че след още един подскок и наистина ще има проблеми с пружините. Поне тогава ще си напълно оправдан.
Той обаче сякаш не я слушаше. Сграбчи я за ръка, дигна я и едва ли не я принуди да скача в такт с него, защото иначе тя би се строполила на земята по най-болезнения начин - по дупе.
Добре де, можеше поне веднъж да се отпусне, нали? Така и направи. Нещо във въодушевената физиономия на Кенет я накара да се засмее с цяло гърло и да скача така, че чак нощничката ѝ да се дига чак до гърдите ѝ.
- Това ли правиш всяка сутрин, Кенет? - тя бе задъхана, но все още се смееше. Как можеше нещо толкова обикновено да я развесели толкова много? Отговорът беше до нея - Кенет Ред изваждаше най-доброто от нея на показ. - Нищо чудно, че не даваш този апартамент на никой, красавецо, та ти го унищожаваш малко по малко с всеки изминат ден.
Докато той отново се изправяше, грабнал я през кръста, тя си представи реакцията на камериерката, когато ги завареше двамата. По долни гащи.

Кенет я скочи от леглото на пода, забравил всякакво притеснение в мига, в който бе чул смеха й. Грабна я през кръста и я свали след себе си. Тук някъде трябваше да има дистанционно за огромната уредба. Къде ли го беше оставил миналия път, че сега не помнеше? О, да, сети се...
Предния път така се бе уморил, че бе заспал в апартамента и дистанционното най- вероятно се намираше под възглавницата. пъхна голямата си ръка отдолу и напипа малкото устройство. Натисна бутона "On" и веселата музика за още по- весел танц ги обгърна, потече по телата им и сякаш отвяваше всякакъв здрав разум от главите им, отразяваше се в стените на помещението и се връщаше обратно, за да помете липсващите толкова рано техни акъли. Кенет ловко я улови през кръста и я завъртя около тялото си, после заедно със себе си във веселия такт на някаква непозната песен, която обаче харесваше и честичко танцуваше на нея с Дилия (но само мислено, разбира се), а сега го правеше и наистина. Можеше само да признае, че в пет и половина сутринта под акордите на весели китари се случваха чудеса.
-Да не мислиш, че тези мускули се правят с фитнес, бебчо?- надвика музиката Кенет и я понесе отново със себе си.
Пръстите му се докосваха до кожата й през прозрачния плат на воала, който се спускаше надолу до черните й бикини. Усещаше как пухчетата в основата на раздвояващия се воал гъделичкаха корема му. Сега, когато можеше да застане до нея и тя да не носи токчета, Дилия бе с около глава и половина- две по- ниска от него и това му харесваше. Възглавничките на пръстите му набраха лекичко плата под себе си, сякаш се опитваха да се докопат до ръба му и да докоснат кожата й на голо. Погалваха я неволно и успяваха да накарат кожата й да настръхне толкова невинно. Отдръпваше Дилия от себе си, после отново я приближаваше и поемаше топлината на тялото й със своята, завърташе я шеметно. Подмяташе я без затруднения, сякаш беше кукла в ръцете му, едно същинско перце, което бе способен да размята по цял ден и нощ без дори да се умори.
Кожа до кожа. Топлина. Усещане. Пот до потта. Нарастващо желание. Спиращ дъх... до последната нота. Кенет шляпна Дилия по дупето и я притисна към себе си.
-С още няколко такива сутрини и ще стегнеш това дупе, Лия.- ухили се до ушите, задъхано Кенет без да пуска малкото й, сладко дупе, което без проблем се побираше в шепите му. Сякаш... това местоположение на ръката му идваше някак естествено.

- Че то си е стегнато! - Дилия го шляпна весело по голите гърди и отново се засмя, припявайки весело на песента с дрезгавия си глас.
Имаше нещо толкова забавно и отпускащо, че Морети изобщо не забеляза как и тя и Кенет се приближаваха един към друг все повече, как обикновеното им скачане по леглото се превърна в общ танц и как с всяка една секунда, докосванията им ставаха някак си по- настоятелни и по-настоятелни.
Още по-странно беше, че ръката на задника ѝ изобщо не я притесняваше, сякаш там нямаше нищо, сякаш той не я докосваше, сякаш не я притискаше към себе си. Не се притесняваше от това, сякаш всичко това бе един невероятен сън. Вярно беше, че между двамата имаше известно количество химия, но и двамата отказваха да си го признаят, просто защото това щеше да развали приятелските им отношения.
Но това е ѝ пречеше изобщо да хване краищата на малката си нощничка и да се заиграе с тях, вдигайки ги нагоре и сваляйки ги надолу. Не забелязваше ѝ палавата усмивка на Кенет, всеки път щом докоснеше гладката кожа на корема ѝ. С всеки подскок, всяка извивка на тялото ѝ, тя се приближаваше към него, опиянена от заразяващия ритъм на иначе досадната песен. Та тя дори си позволи да плъзне ръце по оформения му корем, а пръстите ѝ достигнаха до нейното така любимо "V" малко под корема му. Той ѝ се усмихна, и затегна хватката си, приближавайки я още повече. Вече песните нямаха значение, нито пък факта, че все още скачаха на леглото. Нямаше значение и скърцащия звук, който идваше от пружините на матрака, които се молеха да не бъдат изнасилвани.
Да, ама не.
Дилия се приближи толкова близо до него, че усещаше как дъхът му, макар и на пресекулки, се разливаше изкушаващо по кожата ѝ, карайки я да настръхне. Идвайки още и още по-близо, тя дори ставаше нахална, но на кого му пука.
Единственото, за което най-вероятно си мислеше Кенет, бе как Дилия захапва устните си през усмивка, а след това върха на езикът ѝ се плъзва по долната му устна.

-Не си хапи устната, Дилия.- предупреди я задъхано Кенет, докато се взираше ту в очите й, ту в тези изкусителни, сочни устни, които сякаш се бяха подули лекичко от това хапане и го приканваха да ги опита.-Защото...
Никога не беше целувал Дилия наистина. Често я целуваше по бузата и я прегръщаше само приятелски, макар ад му се бе искало да я стисне, да събори с тялото й всичко от онова дървено бюро и да му даде да разбере за какво всъщност си бе представял да го ползва, когато го бяха купували от антикварния магазин. Сега ръцете му наистина се намираха по тялото й. Бяха уловили кръста й и се спускаха малко по- надолу към хълбоците, докато успяваше да изпие с поглед красотата на тялото й. Възбуждащо нежните рамо и ключица... нежна шия с бяла кожа, която чакаше единствено да бъде засмукана и захапана. Искаше да отави там отличителни белези, че я искаше за себе си и то не от вчера и днес. Облиза устните си, докато просто и съвсем необезпокоявано я придърпваше за хълбоците по близо до себе си., така че телата им да се отъркват едно в друго. Да усеща слабините й опрени до своите.
Накара я да се поклаща в ритъма на she's got the jack, заедно с неговото тяло. Толкова бавно и изкушаващо, каращо кръвта им да закипи на момента. Усещаше как пулса му се забързва и по зачервените й бузи можеше да разбере същото. Пръстите му лекичко се заиграваха със страничните ръбове на бикините й, готови при първия знак за позволение просто да ги смъкнат надолу.
-She's got the jack!- прошепна срещу устните й Кенет.
Кракът му се уви около нейните, точно при свивките на колената и я накара да загуби равновесие точно, както Кенет очакваше да се случи. Двамата полетяха надолу към разнебитените завивки. В последния момент Ред успя да се извърти, така че Дилия да се стовари върху него... обратния вариант би бил много несигурно опасен и затова бе решил да не пробва. Сякаш по зададени указания, Лия бе тупнала върху корема му, малко над слабините.
Ръцете на Кенет се плъзнаха назад и уловиха дупето й като ръцете на един истински ценител на дупетата. Стисна го, замачка го, сякаш бе ценител на пухени възглавници и като такъв им обръщаше същинско внимание. Но със сигурност не го вълнуваха възглавниците, а това дупе в ръцете му.
-Хмм.. права си, Лия, то си е прекрасно стегнато.- подсмихна се Кенет, усетил приятните тръпки, които преминаваха през тялото му от представата и допира до тази жена.- Детско барабанче.- оплези й се игриво, а ръцете му ритмично и леко затупкаха по кожата й.

И така от приятели и колеги те станаха нещо повече.
Много повече.
Ръцете му не горяха само от желание и първичния инстинкт. Имаше нещо в дъха му, което ѝ нашепваше, че това не е просто безразборен... Дори не можеше да си помисли за думата, та камоли да я изрече. По принцип нямаше никакви проблеми в тази област, но беше ли покрай него, всичкия ѝ опит се изпаряваше като внезапно изпитан по биология ученик, защото не можеше да си го представи само по боксерки (и изчезналата шапка на Дядо Коледа), докато ръцете му обхождаха нежно тялото ѝ, оставяйки върху него невидимия печат, че това тяло принадлежи на него и на ничий друг.
Защото въпреки че не говориха по тази тема - беше им прекалено неудобно - Дилия Морети знаеше, че ако нещо станеше между тях, нито един нямаше да има намерението да дели. Тя щеше да го пази, мамка му, както първокласник си пази тестето карти на Ю Ги О, което съдържа най-редките карти. Нямаше да го пуска. Не и след днес.
Приземявайки се на тялото му, тя се отпусна върху него и нежно измърка в ухото му. Устните ѝ се плъзнаха по неговите, а самото чувство да усеща тялото му близо до нейното, я караше цялата да трепери. Езикът ѝ погали долната му устна, докато я белите ѝ дробове се разливаше топлата му въздишка, която бе избягала затвора на неговите гърди и се бе приютила в нейните. Цялата тази топлина се разля по тялото ѝ, а заедно с пръстите на Кенет върху кожата ѝ, тя се чувстваше сякаш щеше да се разтопи върху него всяка минута. Плахият ѝ език се срещна с върха на неговия, който обаче бе толкова уверен, че набързо завлече устните на Дилия във вихрен танц и борба за надмощие.
Ръцете на Кенет сякаш я обгръщаха цялата, каквато беше дребна. И Дилия нямаше нищо против това. Дланите на Ред внимателно изучаваха всяка нейна извивка, сякаш бе направена от стъкло. И макар от стъкло, тя сякаш бе направена за него.

Обръщайки я под себе си, Кенет се усмихна весело и я погледна. В игривите му очи, освен ясно изразен екстаз обаче, място намираше и една малка капчица притеснение.
- И сега какво Кенет? - Дилия захапа устни и сама си отговори на въпроса. Сграбчи го за врата, сключи краката си зад него и го въвлече в поредната изпепеляваща и непозната целувка.

Коледното настроение се бе наместило из целия хотел. Камбанки, малки пеещи елфчета и хиляди други лампички, гирлянди, топки и украси... но точно тази сутрин в точно тази стая вирееше не просто коледно настроение. Вирееше нещо повече, способно да се уеднакви с огромния заряд между бързо движещи се атоми. Точно това се усещаше в атмосферата. Около двете тела, прилепени толкова близо едно до друго, толкова сигурно, че изглеждаха почти слели се... усещането за повече от приятелска прегръдка с Дилия, караше господин Ред да търси нещо нередно из погледа й, сякаш му беше трудно да повярва, че решението бе било толкова лесно за тях двамата, че са се нуждаели само от малко танци, коледна шапка, бельо и скачане върху удобно и голямо, френско легло.
Сега не му се искаше да я пуска. Веднъж попаднала в големите му лапи, едва ли Дилия щеше да се измъкне лесно от тях... или поне без обещанието, че ще се върне там обратно и възможно най- бързо. Сърцето му биеше забързано, а бузите му бяха поруменели лекичко от бързото движение на кръвта по кръвоносните съдове. Възглавничките на пръстите му горяха при допира с кожата й, изпращаха сладости тръпки по тялото му. Успя да отдели устни само, за да си поеме дъх. Имаше чувството, че въздуха не достигаше до белите му дробове и те агонизираха от желание да го получат, както той самия се чувстваше спрямо Дилия. Погледа му мина по развълнуваното й лице, събиращо прекалено много емоции, които не се нуждаеше да разчете, за да предположи, че в тялото й властваше желание, каквото властваше и в неговото. Караше го да се задъхва; или да притайва дъх, когато съкращаваше разстоянието помежду им.
-Имам някои идеи, госпожице Морети.- усмихна се Кенет и сведе устни към нейните, но само бегло ги докосна с език и остана така, леко отдръпнат на достатъчно разстояние, че на Дилия да й се наложи да надигне лице, за да го целуне. Ръката му се промуши между телата им и пръстите му загалиха едното й зърно през мекия плат на горнището й. Усещаше как се втвърдява приятно и възбудено.- Може би това...- подсмихна се-... или пък така.- пръстите му зашариха по кожата й бавно, изкушаващо и мъчително надолу. Подпалваше я от страст и караше мускулите й да трепват. Достигнаха до изкусително тънките й бикини, но не мина под тях, а улови плата и го усука между срамните й устни, подърпвайки ги лекичко, за да подразни най- чувствителните места по тялото й. Очите му блудно и възбудено изпиваха реакциите й, действията и всеки стон. Дъхът му беше накъсан от желанието, което се покачваше у него.- А така?- наместил се между краката й, Кенет притисна възбудения си пенис в слабините на Дилия. Натискаше умерено, дразнеше я. Таза му се движеше ритмично между краката й, дразнеше и двамата през бельото.