Тайната беседка

Докато стоях в леглото си и гледах филм по пижама и ризата на Ейдриън телефонът на шкафчето ми звънна. Беше управителката на хотела. Учудих се, но когато тя попита дали наистина имам диплома за психоаналитик настроението ми малко се пооправи.
Проведохме един средно дълъг разговор и накрая тя ми предложи работа в хотела като личен такъв. Какво щастие. Кой да предположи, че и тук има същества, които имат нужда да поговорят с някого.
Приех и тя ми каза кога да се явя утре сутринта. Постарах се да се наспя, макар това да не се получи. Кошмарите отново се бяха върнали. Без синеокият ми ... съсед от детството, който да ги гони, сама в леглото ми беше много самотно.
И все пак сутринта бях на линия. Мислех, че ще бъде приятен и разсейващ първи ден, но се оказа, че имам хиляди документации за надписване, преди всъщност да почна истинската си практика. Чак към обяд успях да се освободя за малка разходка в градината и накарах рецепционистката в случай, че някой ме потърси да го уведоми, че ще съм там.
Излязох и тръгнах на чист въздух, обличайки се по- дебело, защото снегът вече беше започнал да натрупва, но все пак природата беше красива, макар в тези мрачни нюанси.
Намерих една беседка, измежду изсъхналите храсти и седнах там, за да си почина малко.

Реших все пак да пробвам онази работа с медитацията. Може би щеше да ми свърши работа и да ''освободи ума ми''. Често съветвах пациентите си да я практикуват, но аз никога не можех да бъде достатъчно спокойна. Както и сега.
Тъкмо започнах да изпитвам някакъв вътрешен мир, когато някой повиши тон, близо до мен.
Погледнах стреснато към него и сърцето ми се сви от уплаха, но все пак останах на мястото си.
След малко мъжът се настани срещу мен и обясни, че се шегува с весела усмивка. Отдъхнах си леко и прокарах пръсти през косата си, поглеждайки към него.
- Мога и още как. Само си избери стихия. - казах уж заплашително и се подсмихнах леко.
- Аз съм Вики, приятно ми е.- представих се, навеждайки се напред, за да подам ръката си.

Кимнах му приветливо и се облегнах назад. Той започна да майстори нещо бързо и аз бях доста впечатлена от това, което правеше.
Когато накрая ми подаде изобретението си се усмихнах леко и го погалих.
- Благодаря, красиво е. - казах тихо и погледнах към него.
- Повелител, нали? - попитах любопитно и сведох поглед към лилията отново. Добавих още малко студ, защото беше започнала да се разтапя от топлия ми допир и отново подхванах разговора с него.
- Какво правиш на такова забутано място?Ако ти преча мога да си тръгна.. - казах спокойно.

Подсмихнах се искрено развеселена и оставих водата, която изтече от растението да се стече по дланите ми надолу, след което вдигнах погледа си към него.
- Всичко е наред, аз просто излязох в обедна почивка от купчина с папки, по- висока от мен. - казах, намръщвайки се и извъртях поглед, след което отново се усмихнах леко.
Той обаче продължаваше да настоява...да, явно все пак не можех да скрия и другите си мисли.
- Ами ... нищо особено. Просто малко разочарование, но...оправям се. - отговорих, свивайки рамене и точно тогава коремът ми се обади, че е гладен прекалено дълго.
- Знам, че е странно, защото преди малко се запознахме, но умирам от глад, та...би ли обядвал с мен? - попитах обнадеждено, повдигайки вежди и очаквайки отговора му.

Поне се съгласи. Това беше хубаво. Усмихнах се по- широко и кимнах.
- Обожавам италианската кухня. Тя ми е любима. Но за съжаление имам много работа и само един час, така че по- бързо би било, ако просто обядваме тук. А за вечерята...ще се разберем. - казах, свивайки рамене невинно и мушнах ръце в джоба си.
Ако ми допадне както ми допадаше сега, то защо да не изляза с него и на вечеря.
- Тръгваме ли? - попитах, изправяйки се и огледах време. Беше доста мъгливо и с удоволствие бих разпънала лъч светлина, но не ми беше позволено да ползвам силите си в този хотел.
Малко скучно, а?

Повдигнах вежда и се подсмихнах дяволито.
- Никой не е казал, че тази вечер ще е вечерята ни. - казах тихо, хвърляйки му един заговорнически поглед и тръгнахме към ресторанта бавно.
- А за работата ми...няма проблеми, все ще се справя, просто ми е първи работен ден и трябва да попълня много формуляри и да разгледам картоните на пациентите. Утре ще е по- спокойно - обясних, свивайки рамене.
- Разкажи ми повече за себе си. С какво се занимаваш? - попитах заинтересовано, докато влизахме в огромната зала с различни маси и столове. Настанихме се на една маса за двама, в дъното на залата и аз вперих очи в него. Беше интересна личност. Имаше много... положителна енергия, караше те да се усмихваш и ти.
- Кой е твоят елемент? - продължих с въпросите. За пръв път срещах друг повелител. Беше ми интересно да разбера как той се е справял с всичко това.