Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 Две седмици по-рано,Площада

Go down 
АвторСъобщение
Анджелийн

avatar

Брой мнения : 122
Join date : 17.11.2012

ПисанеЗаглавие: Две седмици по-рано,Площада   Съб Ное 17, 2012 8:47 pm

Сутринта ми започна както винаги-обикновена и скучна.Закуска с родителите ми,нямам търпение да заминат за Дубай и да ме оставят сама за два месеца,разходка в парка и след това цели пет часа тренировки. Бойните изкуства са истинско мъчение,но след това което ми се случи предпочитам болка и разтегнати сухожилия пред страхът,който ме заля онази вечер.Не искам да се чувствам толкова беззащитна никога повече.
Бях нападната и ограбена,от човек, баща ми веднага ме накара да се запиша на уроци по самоотбрана и каквато съм послушна се съгласих. Най-лошото не беше,че се разделих с любимият си часовник,а унижението. Още помня ножа и как цялата бях замръзнала от страх.
Нещо ме измъкна от мислите ми,бях се блъснала в някого.Толкова се бях отплеснала,че не забелязах кога съм стигнала до площада. Веднага се изчервих като домат,засрамена от себе си.
-Съжалявам.-промълвих като мишка. Определено не съм уверена в контактите си с хората,трябва да усъвършенствам комуникативните си умения..някой ден.Погледнах непознатия извинително и се надявах да не ми се сърди.
-Трябва да се науча да не витая из облаците докато ходя по твърдата земя...



[You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
 

[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
By Diliah [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hugo.

avatar

Брой мнения : 17
Join date : 11.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   Съб Ное 17, 2012 9:28 pm

Хюго притежаваше отвратителния навик винаги да си подсвирква определена мелодия. Беше нещо като да чуеш една песен и тя да ти се забие в главата цял ден с изключението, че ако си нормален човек, то просто ще си я тананикаш наум, докато той едва ли не го правеше на глас, с което вероятно приковаваше два-три погледа. В крайна сметка тази симпатична европейска страна май не бе чак толкова разкрепостена, че да приеме на мило и драго неговата свободолюбива персона.
- Съжалявам. – идеално прекъсна мелодията точно в любимата му част. Сблъсъкът бе нещо типично за хората както и настъпването, бутването, сръчкването с недоброжелателен лакът или нещо друго, което вероятно не бе изпитал. Поради височината си, която не бе като на великан, но все пак се различаваше от тази на чаровната русокоска, се принуди да сведе поглед, за да провери как е тя. Той си бе като скала, когато някой се блъснеше в него, и като трамвай, когато той се блъснеше в някого. Въобще късметът бе на нейна страна, защото инициативата за леката катастрофа бе нейна.
- Глупости. – възкликна Хюго и отмести поглед встрани. Как въобще можеше да се отучиш от нещо, което ти е в кръвта? Все едно той да прекъснеше с подсвиркването на разни мелодийки. Абсурд. Нямаше начин просто. Както нямаше и начин да спреш да витаеш из облаците, докато вървиш, щом си имаш причина за това. Да не говорим, че точно витаенето или те отвеждаше до някое ново място, или правеше ходенето по-забавно. – Какво му е лошото да си витаеш из облаците, докато вървиш?
Знаеше що за отговор би могъл да получи, но все пак беше готов и с реакцията, така че можеше да си позволи този въпрос.



toy soldiers
My love, I'll follow you like toy soldiers. Don't you want love, don't you want love. I'm your biggest fan tt's so good to finally meet ya. I deserve a little more wouldn't you say-oh, a-oh, a-oh. I will love you like goodbye. I will love you like you died. ---------------------

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анджелийн

avatar

Брой мнения : 122
Join date : 17.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   Съб Ное 17, 2012 9:43 pm

Направих малка крачка назад и го погледнах в очите. Поех си въздух много бързо и заради това получих остра болка в гръдният кош. Още секунда и някоя глупост щеше да излезе от устата ми за това я затворих.когато осъзнах,че просто седя и го гледам невярващо се изчервих и се опитах да отговоря на въпросът му.
-Не е лошо да витаеш в облаците от време на време,разбира се трябва да внимаваш как ще се приземиш в реалността след това.
Най-накрая възобнових контрол над това което наричам тяло и една лъчезарна усмивка кацна на лицето му.Подадох му рака,все още усмихната и се представих.
-Анджелийн Силвърстейк. Приятно ми е да се запознаем,господин...?
За пръв път имам огромното желание да се запозная с някого. Трябва да се държа прилично,а не откачено.Нормално,нормално и спокойно. По бузите ми отново изби руменина. Защото не знам как точно да продължа разговора.Сега вече се чувствам като идиотка,поне си държа устата затворена.



[You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
 

[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
By Diliah [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hugo.

avatar

Брой мнения : 17
Join date : 11.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   Нед Ное 18, 2012 9:08 am

Руменината, плъзнала по лицето й не му направи абсолютно никакво впечатление. Хюго бе свикнал да го гледат червени домати с меки женки черти. Изразът не бе точен и особено привлекателен, но на него му и липсваха няколко години от обучението за добро възпитание и изразяване, пък и защо да го увърта, щом и в двата случая имаше едно и също на предвид. Освен това не възнамаряваше да споделя мислите си, така че нямаше абсолютно никакъв проблем.
- Наричай ме Хюго. - представи се след кратко мълчание и с достатъчно дързост стовари ръката си върху раменете й и тръгна напред сякаше се познаваха от години. С подобно действие определено прекрачваше границите на благоразумието, но всичко, което бе в нея бе като пиявица за кръвта му и отрова за душата му. Самата русокоска притежаваше онова наивно изражение на ангел, макар от гледната точка на един същински ангел то да бе твърде погрешно и чисто по човешки чаровно. Да, Анджелийн притежаваше една типична непринуденост, едно по детски чисто съзнание според първите му впечатления, за които съдеше единствено от неловкостта, която избиваше под кожата й при всяка дума или всяко уж погрешно действие.
- Какво ще кажеш да загърбим официалностите като господин и госпожица или пък пълното изказване на имената и да бъдем просто Анджи и Хюго? - попита и изви глава към нея, въпреки че дори не бе нужно, когато бяха така близо един до друг, че периферното му зрение да доставяше достатъчна гледка към реакциите й.



toy soldiers
My love, I'll follow you like toy soldiers. Don't you want love, don't you want love. I'm your biggest fan tt's so good to finally meet ya. I deserve a little more wouldn't you say-oh, a-oh, a-oh. I will love you like goodbye. I will love you like you died. ---------------------

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анджелийн

avatar

Брой мнения : 122
Join date : 17.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   Нед Ное 18, 2012 11:03 am

Близостта определено ме изненада,но май за това нямах нищо против. Вървяхме на някъде,не знам точно на къде ме водеше,но и нямах нищо против. Хюго ми прозвуча като английско име,но не съм сигурна,но в едно бях сигурна...чужденец е.Хареса ми предложението му,веднага се усмихнах и кимнах ентусиазирано.
-Това предложение много ми допада,Хюго.
Бях изумена от това колко е висок,няма много високи мъже в градът,а ако има то те са чужденци.
-От къде си?-любопитството ме завладя. Не откъсвах очи от него докато вървяхме,имам му пълно доверие,че няма да ме остави да се спъна и да падна по очи. - Залагам си колекцията,че си чужденец!
Колкото повече го гледах,толкова по-голяма загадка ставаше той,но нямам нищо против. До сега неговата компания страшно много ми допада. Надявам се и аз да съм добра компания...неувереността ми отново скочи до небето.



[You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
 

[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
By Diliah [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hugo.

avatar

Брой мнения : 17
Join date : 11.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   Пон Ное 19, 2012 8:52 pm

Чужденец? И така можеше да се нарече, дори го олесняваше неимоверно много. Бе по-лесно, отколкото да мисли как да обясни появата си от самото небе. Нали уж от там се приемаше, че идват ангелите, а Хюго не харесваше разговорите за тази си същност. Напротив, обичаше да се хвали, но ако се гордееше с този произход не бе в положението да дразни баща си, така че дори това правеше обратно. От друга страна, твърде много време бе прекарал в Англия и Холандия и можеше да каже, че тези страни бяха като втори дом за него.
- На прав път си, срамежлива русокоске. – подсмихна се и прокара пръсти през косата си, карайки я да щръкне дори повече от преди. Ненужно движение, което бе принуден да направи, когато нямаше друго. Но пък не пропусна да вкара в действие един от любимите си навици – онзи, който винаги го предизвикаше да измисля разни закачливи и забавни обръщания, които малцина имаха честта да получат. Обикновено бяха или близки, или жертви на желанието му чисто и просто да се вживява като дразнител, или му бяха симпатични. Анджелийн спадаше в третата графа, но можеше да я прехвърли и в първата, тъй като я чувстваше като близка приятелка от детството. Можеше да вини единствено сходните характери.
- Ти пък да не си местна? – попита, извивайки нагоре вежди, защото се бе подвел от името. Пък и самата външност му напомняше за по-северен народ или нещо по-непознато и екзотично от обичайното.



toy soldiers
My love, I'll follow you like toy soldiers. Don't you want love, don't you want love. I'm your biggest fan tt's so good to finally meet ya. I deserve a little more wouldn't you say-oh, a-oh, a-oh. I will love you like goodbye. I will love you like you died. ---------------------

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анджелийн

avatar

Брой мнения : 122
Join date : 17.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   Пон Ное 19, 2012 9:07 pm

Усмихнах се широко когато ми каза,че съм на прав път. Но това което ме зарадва бе чувството което ме бе завладяло,сякаш се срещам със стар приятел с когото съм прекарала детството си. Бях много повече от щастлива,бях също и уверена в себе си,качество което по принцип не притежавам. По природа съм притеснително създание и доста срамежлива около хората,но с него е различно.
-ХА!Може би няма да се окажеш толкова трудна загадка,Хюго!
Казах като дете и му се изплезих,веднага след това се засмях на детинството си.
-Аз съм родена тук. Майка ми е родена в Трансилвания,но също като баща ми има норвежка кръв. Родът ни идва от великите викинги на север.-казах гордо и ударих демонстративно с юмрук по гърдите си. Все пак бях горда с наследството си,въпреки,че съм наследила само външните черти на прадедите ми.- Но не сме типични викинги,някъде по пътя до мен кръвта се е стоплила и в резултат на това аз съм срамежлива,неуверена,мекушава и какво ли още не...
Въздъхнах и си спомних думите на дядо ми преди да си отиде... била съм разочарование за родът. Погледът ми падна към краката ми и се нацупих тъжно.



[You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
 

[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
By Diliah [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hugo.

avatar

Брой мнения : 17
Join date : 11.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   Сря Ное 21, 2012 8:21 pm

- Не съм и опитвал да бъда. - възпротиви се Хюго. Отмести ръката си от раменете й и повдигна леко своите. Той не бе атракцията, не претендираше да заблуждава с каквотот и да били, макра тук-там да послъгваше и прикриваше някой друг факт. Нищо значително като например чифт опадали криле, няколко сили и интересен род. Нещо, което бе далеч над викингите, но тъй като бе твърде леко запознат с тяхната натура, можеше да се поинтересува малко.
- Лъжеш ме. - измърмори и я погледна строго. Не използваше силите си, че да бъде сигурен, а по-скоро залагаше на собствените си убеждения. Да, имаше вид на потомка на северен род, но не викинги. Представата му бе твърде изтъркана като за варвари в кожуси, с метални мечове по пояса, брадати и рижи със свирени сиви очи. За разлика от тях Анджелийн бе крехка, невинна, някак наивна, руса и със сини очи. Ако се вгледаше твърде дълго в тях вероятно човек можеше да потъне почти до душата й и ведростта, която изпълваше самото й същество. С подобни мисли Хюго можеше да се мери с романтист от преди два-три века.
- Ако си потомка на викинги, до аз съм ангел в цялата си прелест. - спря се и изпъчи гордо гърди. Естествено ироничната усмивка и сарказма веднага прикриваха признанието, което бе направил, така че тайната си оставаше тайна. Той си оставаше просто чужденецът Хюго с твърде арогантно поведение и свръхдоза самочувствие в нейните очи. Можеше да го прочете в тези така наивни сини ириси и бледа усмивка, отражаваща неговата ирония. Може пък и тя да бе честна, но той умееше да прикрива честността си. В крайна сметка ангелите не бяха чак толкова мили и милосърдни съзнания, за каквито ги представяха в църквите. Веднъж едва бе сдържал смеха си по време на литургия като си заслужи доста остри погледи от присъстващите и сравнения с дяволско създание. Бедните хора... С колко сбъркани представи живееха само.



toy soldiers
My love, I'll follow you like toy soldiers. Don't you want love, don't you want love. I'm your biggest fan tt's so good to finally meet ya. I deserve a little more wouldn't you say-oh, a-oh, a-oh. I will love you like goodbye. I will love you like you died. ---------------------

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анджелийн

avatar

Брой мнения : 122
Join date : 17.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   Сря Ное 21, 2012 9:37 pm

Въздъхнах и поклатих отчаяно глава. Нима толкова много го бяха лъгали и мамили,че не би повярвал на толкова просто обяснение от къде съм наследила гените си. Погледнах го смирено,с лека усмивка играеща в краичетата на устните ми.
-Сигурно си ангел,защото аз не лъжа. Не виждам причина поради която да лъжа хората...извинявай...ангелите.
Сведох поглед към земята. Не му се сърдя,просто ... не знам. Не,не му се сърдя,все пак всеки чул за далечната ми връзка с викингите има същата реакция като Хюго. Това,че гените ни леко са се смесили с гените на други народи,не значи че не пазим някои от старите принципи...Като да пазим това на което държим с животът си.
-Не бих те излъгала..не бих искала да завържа приятелство с лъжа. Звучи долно и глупаво...
Сега вече бях малко сърдита,най-вече на себе си. Захапах долната си устна и започнах леко да я дъвча,не исках неловка атмосфера.
-Значи си ангел...-подхвърлих шеговито,но после станах малко сериозна.-На...нали ще ми кажеш ако наистина си ангел? Защото обичам свръхестественото и обещавам да не казвам на никого!...Стига да не се шегуваш...Шегуваше ли се?



[You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
 

[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
By Diliah [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hugo.

avatar

Брой мнения : 17
Join date : 11.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   Нед Ное 25, 2012 8:02 am

Хюго леко се отдръпна при появата на спекулация спрямо истинската му същност. Не предполагаше, че думите му ще придобият подобен ефект. Беше просто една шега, съдържаща доза истина в себе си, и все пак бе произнесена като такава. Естествено театърът бе неговата защитна стена и по лицето му не пробягна друга емоция освен тази на остра ирония. Погледна невярващо към Анджелийн като буквално я питаше без думи дали сериозно вярва на всичко онези митове, които обикаляха из различните култури.
- Дори и да бях... - започна Хюго, но спря. Думите му бяха ясни като наизустени, но не бе сигурен дали нямаше да прозвучат грубо. След това се запита пък защо ли се интересуваше, когато на всеки бе позната непукистичната му натура. - Едва ли бих ти казал.. Все пак не е ли твърде рано да говорим за приятелство?
Лично негово мнение, което се опитваше да й натрапи. И бе разумно. Не можеше просто да срещне някого и да го обяви за свой приятел, дори да му бе симпатичен. В случая нещата стояха точно по този начин. Анджелийн представляваше приятна компания; забавна и инатлива русокоска с безразмерно любопитство и някак прекършено, но все пак блестящо в цялата си прелест самочувствие. Само за човек това си бе повод за гордост, макар да не забелязваше такава у нея.
- Какво ще кажеш за един малък подарък? - попита от нищото и едната му ръка се загуби в джоба на черното му яке, напомнящо твърде много за нещо смесено между яке и палто. Харесваше точно тази странност, която се връзваше с всичко, но идеята му бе друга. Пръстите му се плъзнаха по гладкото сребро и в краищата на устните му трепна бегла искреност на усмивката му.



toy soldiers
My love, I'll follow you like toy soldiers. Don't you want love, don't you want love. I'm your biggest fan tt's so good to finally meet ya. I deserve a little more wouldn't you say-oh, a-oh, a-oh. I will love you like goodbye. I will love you like you died. ---------------------

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анджелийн

avatar

Брой мнения : 122
Join date : 17.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   Пон Ное 26, 2012 10:37 am

Той беше прав,не само,че е твърде рано да се говори за приятелство,но и твърде детинско. Понякога много се дразня на себе си,че пазя детската си страна,но не мога да я пусна. Все пак е част от мен и винаги ще бъде. Осъзнах,че съм хванала якето му,сигурно когато се е отдръпнал. Явно под съзнанието ми е решило,че ще избяга,доста неловко го пуснах преди да е забелязал и се изчервих.Наострих уши когато спомена за подарък.
- Подарък? Не е ли малко рано за подаръци? Нали току що се запознахме?
Леко и технично му го върнах,разбира се не се сдържах и се ухилих и се изчервих.Рядкост беше да съм толкова смела,но нямаше как. той как ми подряза крилцата...Май не е добре да използвам този израз. Като нищо може наистина да се окаже ангел,но едва ли.
Малкото дяволче в главата ми ми се изплези и се вторачи в ръката му която бе изчезнала в джоба.Умирах от любопитство какво има в този джоб,още малко и аз ще бръкна да търся.




[You must be registered and logged in to see this image.]
Spoiler:
 

[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
By Diliah [You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Две седмици по-рано,Площада   

Върнете се в началото Go down
 
Две седмици по-рано,Площада
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Минало, бъдеще и други; :: Машина на времето-
Идете на: