Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 пред хотела в една февруарска утрин;

Go down 
АвторСъобщение
therese;



Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 21

ПисанеЗаглавие: пред хотела в една февруарска утрин;    Съб Ное 17, 2012 7:09 pm

Здравей мрак, мой вечни приятелю.
Отвореше ли очите си виждаше мрак, впуснеше ли се в задълбочени мисли отново виждаше мрак. Където и да погледнеше, във всяко едно нещо от ежедневието й, от рутината, която съставляваше еднообразните й дни, се забелязваше поразяващата ръка на злото, което я бе приковало към себе си, оставяйки я без избор, без надежда за нещо по-добро. Вероятно това се дължеше на негативното влияние на хотела, но ще бъде твърде прибързано и необмислено да обвиним сграда за видимото разрушение на нечия душа, погълната от ада. Ако имаше Господ той би успял да се пребори с дяволчетата, които кръжаха из главата на Терез, но тя отдавна бе спряла да вярва и да създава илюзии, от които повече болеше. Бе пряма към живота, приемаше товарите и неприятностите с ругатни, с викове, с чупене на предмети, но после отново се връщаше към спокойната нишка от живота си. Звучеше лесно, но в подобни моменти на изблици на лудост сериозно се замисляше дали да не постъпи в клиника (изглежда правдоподобно като оправдание за нередностите в психиката й), но веднага отхвърляше тази досадна мисъл. Щеше да се лиши от независимостта и свободата си, за да се затвори в мрачна стая с усмирителна риза. И пак стигаме до мрака. Вероятно той ще е огромна част от бъдещето й, както бе от миналото и настоящето. Мракът бе всеобхватен и унищожителен. Спираме да проверяваме под леглото за чудовища, когато разберем, че то живее в нас. Но това са само предположения на странично лице, което по някакъв начин има досег с личността на Терез.
Тя не си спомняше семейството, което пък охолно си живееше в едно имение в Русия, без да подозира за амнезията на дъщеря си и въобще за съществуването й. Имаше братя и сестри, които растяха сред стиховете на Пушкин и патриотизмът, но Тереза не бе ощастливена да си спомни, нито пък да се срещне със своя кръв и плът. Може би един подобен сблъсък по семейно нямаше да е от полза на ничия от страните, но никой не знае как ще извърти нещата съдбата.

Крачеше нервно, заблуждавайки се, че всичко е наред, за да потуши набиращата сили ярост. Днес буквално бе принудена да изрита трол от стаята си, който бе странно привлечен от леглото й и се бе настанил комфортно върху крехкото тяло на Тереза без да поиска разрешение (макар че в случая би било безполезно). Управата в този хотел не отговаряше за междусъседските отношения, но момичето бе склонно да преговаря за друга стая или просто да вкара вродения си чар. Като Омайниче имаше доста предимства и скрити козове, но напоследък не се чувстваше сигурна сред хиляди други същества, които притежаваха далеч по-силни дарби, за да може да се съревновава с тях. Продължи да крачи пред вратата, която твърде рядко се бе отваряла днес. Обикновено прииждаха хиляди пътници и още толкова си заминаваха, недоволни от съжителството с други чудовища, само защото не приемаха себе си и истинската си същност. Тереза бе застанала точно до вратата, с гръб, загледана в ясното февруарско небе, когато грубо бе изблъскана напред и се строполи на земята. Изненадата попречи да запази равновесие и се бе озовала тупнала на земята, с разчорлена коса и мораво от гняв лице. Още една добавка към прекрасната сутрин, която се очертаваше още по късметлийска.
Дори не погледна кой бе виновника, а бързо стана, сбърчила вежди, досущ като буреносен облак.
-Вие за какъв се мислите?Не може просто да си отваряте врати, когато ви скимне и да блъскате хора без да им се извинявате.
Всъщност, тя дори не му бе оставила време да говори.


[You must be registered and logged in to see this image.] GIVE ME LOVE
'CAUSE LATELY I'VE BEEN WAKING UP ALONE, PAINT SPLATTERED TEARDROPS ON MY SHIRT, TOLD YOU I'D LET THEM GO, AND THAT I'LL FIGHT MY CORNER, MAYBE TONIGHT I'LL CALL YA, ------------
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kenneth Red

avatar

Брой мнения : 185
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: пред хотела в една февруарска утрин;    Нед Ное 18, 2012 12:14 pm

Противно на всякаква действителност, Кенет Ред представляваше една наистина контролирана, но малко неучтива особа. Съществуването му бе изкривено огледално и в днешния ден, той представляваше повече кълбо от цинизъм и желание за раздор, отколкото мил, прекрасен мъж, готов да изрине снега от алеята си дори през юли... ако ме разбирате, какво искам да кажа. Този ден не притежаваше своята типична услужливост, нито пък сговорчивостта си и обръщаше реално внимание на определени гости в хотела. Дори Дилия не успя да изтърпи повече от половин час (а беше всеизвестно, кой се прилепя към нея като великденска ваденка). Чувстваше се душевно по- разпилян от обикновеното и физически прекалено активен, за да успее да премине в своя мързелив режим ала "Свободно време". Нацупените му устни издаваха същинско недоволство, подкрепено от онова детинско намръщване, което можеше да принадлежи единствено на неговото лице. Вирна брадичката си наперено и скръсти ръце пред гърдите си.
Тази госпожица така ли смяташе да му говори? Не стигаше ли, че изобщо бе проявил интерес към проблема и бе зарязал прекалено интересните си занимания с една вампирка в кървавия басейн. Дори не бе потопил малкото си пръстче вътре, но му бе интересно да изслуша бизнес плана й за това място, който включваше съвсем същинска жива плът. Със сигурност щеше да привлече клиенти, но... нямаше ли да му излезе по- скъпо от колкото стотина кръвни банки, закупени от болницата в Клуж-Напока. Разтърси глава, за да се освободи от тези, в момента ненужни, мисли, разконцентриращи го от причината, по която сега стоеше на прага на кабинета си обърнат към свляклата се на пода жена. Извъртя очи с недоволство и протегна ръце надолу, но вместо да изчака да ги хване, Кенет Ред ги подпъхна под мишниците й и я изправи с досада, оставяйки я да стъпи на краката си. Положи ръце на кръста си недоволно и я изгледа преценяващо.
-Приберете хапливия си език зад зъбите, госпожице...- за разлика от действителния Кенет, този нямаше толкова добра памет и не помнеше името й, затова остави изречението недовършено.- Бих бил изключително доволен, ако следващия път внимавате зад чия врата стоите.- подсмихна се нагло и я дръпна в кабинета си особено нежно и внимателно.


Let the sky fall
This is the end
Hold your breath and count to ten
Feel the Earth move and then
Hear my heart burst again
[You must be registered and logged in to see this image.]
For this is the end
I’ve drowned and dreamt this moment
So overdue I owed them
Swept away I’m stolen
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
therese;



Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: пред хотела в една февруарска утрин;    Нед Ное 18, 2012 3:47 pm


В друго измерение, вероятно в друг живот, с други хора и обстоятелства, които обаче смътно да напомнят на тези, Тереза щеше покорно да наведе глава, да се почувства като виновно момиченце, да се извини, както подобава на всеки възпитан и приличен човек и да продължи по пътя си, но всичко вървеше с краката нагоре и реакцията й бе напълно оправдана, коренно различна на истинското й аз. Знаеше, че с гняв и безумни изблици, достатъчно красноречиви, за да подплашат събеседника или пък да разпалят приятни емоции у него, няма да постигне нещо, още по-малко да върне поне отчасти неудобството от лекия инцидент и нахалството на господина, славещ се с титлата "управител". Всъщност, Терез не бе наясно с установените в хотела правила, норми и най-важното-да не си извоюва лоша репутация, защото тогава троловете не само че щяха да влизат в стаята й безцеремонно, а и направо можеха да й скочат и да се лиши с живота си. Не беше страхливка, но пък такъв развой не би бил желан. Не искаше нито да се приобщава към скромното население на сградата, което сякаш щеше да остане същото години наред, нито да скочи с главата напред в калта на позора, от която нямаше измъкване. Не желаеше присъствието й да бъде отчетено, дори забелязано, затова досега успяваше да живее необезпокоявано и смирено. Явно че времето прекарано в размисли като кротко и добро момиче бе твърде изтощително за психиката й се нуждаеше от разтоварване, а съответно от отдушник на проблемите, страховете, мечтите й. Не бе си представяла бъдещето в олющен хотел, наблъскан с всякакви твари-от отровните буболечки, които лазеха по стените до огромните великани,които при всяко влизане разрушаваха свода на голямата порта отпред, назовавана като "официален вход за специални гости".

Бързо се окопити и втренчи ясните си очи в прямото лице на мъжа. Не би могла да го нарече непознат, защото го бе срещала веднъж или два пъти по коридора или може би бе провела чисто делови разговор, когато той не бе зает да я блъска с врати. Усещаше самонадейността, която струеше от всяка негова клетка и се насили да потисне гнева и хилядите думи, които биха го оскърбили, но не бе сигурна, че нямаха да имат обратен ефект и да предизвикат усмивка. Не искаше да му служи за забавление. Запази спокойното изражение на лицето си, а Бог знаеше колко усилия й коства това. Забеляза непринудеността и увереността, с които той се обърна към нея, "помогна" й, ако това въобще можеше да се нарече помощ.
-Сложете табела, за да знам къде да не хода, когато не искам да ме блъскат и после да не ми се извиняват.
Изрече го твърде хладнокръвно, за да бъде прието като сарказъм, обида или нещо непристойно, излязло от устата на млада госпожица. Намираха се в кабинета му и обстановката бе коренно различна от общия стил и изглед на хотела. Стените бяха чисто пребоядисани, нови мебели и хиляди, хиляди снимки и картини на хора, животни, живописни гори и безбрежни пустини. Усещаше се уют и стаичката бе малка, симпатична. Защо стаите не можеха да създават същото усещане, че си в безопасност?Вместо това, когато се къпеше, затискаше вратата с огромен шкаф, за да предотврати изненадващо посещение на извратени чудовища.
И двамата мълчаха, а Тереза хич не й бе приятно в подобна тишина между непознати.Не бе времето да се оплаква от съседите си, а просто не знаеше как да наруши неловкото мълчание и нерешително се вгледа в пода.


[You must be registered and logged in to see this image.] GIVE ME LOVE
'CAUSE LATELY I'VE BEEN WAKING UP ALONE, PAINT SPLATTERED TEARDROPS ON MY SHIRT, TOLD YOU I'D LET THEM GO, AND THAT I'LL FIGHT MY CORNER, MAYBE TONIGHT I'LL CALL YA, ------------
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kenneth Red

avatar

Брой мнения : 185
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: пред хотела в една февруарска утрин;    Съб Ное 24, 2012 6:18 am

-О!
Челото на господин Ред се смръщи лекичко, показвайки онези няколко чаровни бръчици. Изглеждаше поне с една- две години по- стар, когато се появяваха на мястото си и издаваха усилена мозъчна дейност. Размишляваше съвсем сериозно върху предложението на тази прекрасна, русокоса дама. Противно на всякаква реалност, хотел Трансилвания бе изпаднал в несъстоятелност и почти достигаше своята ликвидация. Бе загубил всичките си звезди под дебелите слоеве прах и тежката ръка на конспектиращия председател, който доста неучтиво си ги взе. Брей, че стиснати хора! За едни звезди ли бяха? Когато имаше толкова много по небето, на Кенет му се струваше направо скръндзаво да постъпва така. Всъщност, хотела беше лъскав, но толкова отдавна и толкова за кратко, че господин Ред почти не си спомняше това време. Сега стаите със сигурност не са това, което бе замислил, а чистачката, старата разноока госпожа Мери, която доста обичаше да си похапва от специалитетите на вечеря, остана съвсем сама камериерка на малкото останали използваеми стаи. Не, че се оплакваше, но често дрънкаше джочетата на Кенет за някой и друг цент от заплатата си, а той пестеливо и разумно я изплащаше в продължение на целия месец. Казиното бе запустяло, ресторанта се бе превърнал в развъдник на всякакви същества и в момента гостите се принуждаваха да обядват в ханчето. На път беше да затвори и кървавия басейн. Случваше се един много интересен биологичен процес, характеризиращ се с разграждането на пълнежа... Кенет просто не намираше средства, с които да финансира подмяната му на време, преди да започне да се разлага окончателно.
Е, може би едни табелки не биха могли да затруднят толкова много бюджета на хотела. Пък и щеше да улесни трафика на гости по коридорите, шумните изяви и неприличното скърцане на леглата от време на време. Да, това беше блестяща идея и може би трябваше да се отблагодари на тази госпожица. Ред плесна с ръце щастливо и се облегна на бюрото си, което изскърца заплашително и го заплаши, че ако отпусне още малко тежест, щеше да предаде Богу дух.
-Госпожице Русокоска, това сигурно е най- брилянтната идея, която чувам този месец.- прокашля се Кенет. Обърна се лекичко към дървената плоскост зад себе си. Дългите му пръсти бръкнаха в купата с бонбони и избраха един много специален марципан, който намери място в неговата уста, както и друг със сигурност по- обикновен бонбон. Подаде го на своята гостенка с такава прелестна усмивка, докато преглъщаше марципана.- Дори смятам да направя гала вечеря в чест на вас и вашето хрумване за табелките... със специалитет!- очите му грейнаха като коледни лампички.- Може би... може би... жабешки очи по френски! Или пък боб с наденица- сви рамене, неспособен да избере кое от двете щеше да е по- подходящо за такава специална вечеря.


Let the sky fall
This is the end
Hold your breath and count to ten
Feel the Earth move and then
Hear my heart burst again
[You must be registered and logged in to see this image.]
For this is the end
I’ve drowned and dreamt this moment
So overdue I owed them
Swept away I’m stolen
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
therese;



Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: пред хотела в една февруарска утрин;    Съб Ное 24, 2012 8:13 pm

А!
Сега бе нейн ред да гледа изумено, да кокори очи, както жените от филмите през 90-те. Някак си разговорът не протичаше в посоката, която очакваше и която несъзнателно направляваше или просто бе изненадана от държанието на мъжа срещу нея, който все още не можеше да асоциира като длъжностно лице, от което се очаква отговорност и учтивост. Но тя, колкото и да се опитваше не можеше да гледа на него, камо ли да се държи, каквито би трябвало да са отношенията клиент-шеф. Вероятно не бе толкова важна, че да й обръщат специално внимание, но бе дочула, че в хотела се е настанила известна, но твърде капризна и със странни привички госпожица. Клюките в хотела се разнасяха бързо и понякога се информираше за неща, от които не се интересуваше ни най-малко (къде точно е повърнал трола Хари или при кого е спала последно самодивата в отсрещния апартамент). Не знаеше дали да се радва, че научава новините само с едното закусване в ханчето.

Русокоска?Не си спомняше кой за последен път я бе нарекъл така. Напомняше й за краткото време, когато имаше семейство, братя, сестри, когато всички бяха щастливи, а тя-необременена от трудностите, които тепърва изникваха пред нея, сякаш в допълнение към пълната й самота и отчужденост. Не, не си правете грешни изводи, тя не бе някое депресирано момиче, което страда от любов или от други причини, познати само на нея. Напротив. Бе жизнена и усмихната, състрадателна, когато трябва, но и много вбесяваща, когато става въпрос за личните й вещи или пространство. Лесно би спечелила приятели, но се страхуваше, че ще се привърже твърде бързо, а когато дойде време да напусне хотела, няма да има сили да го направи. Не се славеше със силна воля.

-Вечеря?Правилно ли чух?-едва сдържа вълнението и заинтригуваната нотка в гласа си. Досега се стараеше да прикрива емоциите си. Но несекващия ентусиазъм на Кенед просто я заразяваше и на плътните й устни разцъфна усмивка, която сякаш отразяваше неговата. Когато чу "жабешки очи по френски" подскочи като малко дете и плясна с ръце.
-Кога ще ядем?
Вероятно вечно незадоволения й апетит и детското изражение биха размекнали някого, но ако майка й я видеше щеше да остане с дълбокото убеждение, че дъщеря й не е пораснала и винаги ще си остане същото петгодишно хлапе с афинитет към жаби.


[You must be registered and logged in to see this image.] GIVE ME LOVE
'CAUSE LATELY I'VE BEEN WAKING UP ALONE, PAINT SPLATTERED TEARDROPS ON MY SHIRT, TOLD YOU I'D LET THEM GO, AND THAT I'LL FIGHT MY CORNER, MAYBE TONIGHT I'LL CALL YA, ------------
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: пред хотела в една февруарска утрин;    

Върнете се в началото Go down
 
пред хотела в една февруарска утрин;
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Минало, бъдеще и други; :: Огледалното измерение-
Идете на: