Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

  therese;

Go down 
АвторСъобщение
therese;



Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 20

ПисанеЗаглавие: therese;    Съб Ное 17, 2012 10:44 am


Защо всички са толкова жестоки?Защо не мога да намеря мама?
Твърде много въпроси без никакви отговори, а изглежда, че бъдещето не бе по-приветливо от студеното настояще, което я обгръщаше с ледения си плащ, приветствайки я в отвъдния свят, където навярно щеше да срещне майка си. Историята й болезнено напомня тази на малката кибритопродавачка, само дето съдбата е прекалено жестока и извратена и Терез трябва да продължи да води мизерния си начин на живот, докато един ден просто не умре. Навярно за това мечтаеше през хилядите нощи, прекарани до стената на някоя сграда, опряла гръб в студената фасада, затворила очи. Но сънят така и не идваше, както и смъртта. Второто би било по-безболезнено. И отново щеше да види майка си.


name:therese radley; age:19; fc:rachel mcadams;

Тя наистина не подозираше какво е. Не подозираше за неустоимия си чар, който подлъгваше мнозинството, за нежната фигура, приятната закръгленост и дългите крака, които развихряха въображението на мъжката част, бяха повод за кавги, за притеснения, за угризения на съвестта и за неутолимо желание, което щеше да погуби нея, а те просто щяха да се опарят от пожара, които гореше в нея. Сините й очи наблюдаваха всичко безмълвно, едва ли не равнодушно. Разсъждаваше почти философски на живота и приемаше проблемите само с вдигане на рамене, а после продължаваше да върши ежедневните неща, които съставляха рутината й. Единствено така се отърсваше от усещането, че нещо в нея не е наред и че не принадлежи към огромната маса, наречена хора. Единствено така болката намаляваше и се свеждаше само до болезнените спомени. Призраците от миналото идваха неканени, нежелание, но Тереза винаги им правеше чай и заедно сядаха да поговорят за грешките, за щастието, което се бе оказало недостижима и невъзможно мечта. Призраците си отиваха също така ненадейно, както бяха дошли и оставяха нова празнина в сърцето й. Добрите хора имаха големи сърца, ето защо колкото й парчета да откъсваха от нейното, то продължаваше да се крепи, да върши своите функции и да поддържа жизнеността й. Тя бе твърде наивна и много се възползваха от това, за да извършат подмолните си цели, да я погубят, да я подчинят. Терез бе сама, без родители, без братя или сестри, без други далечни роднини, които да се поинтересуват за нея и да я приютят. Нямаше детство, така и не опита сладкия вкус от живота на едно дете, но това не й липсваше. Не бе свикнала да е център на вниманието и стоически преживяваше нещастията вътре в себе си, без никой да разбере колко жестоко се раздира душата й или как тъжно плаче сърцето й. Без никой да се почувства виновен, че е накарал това ангелско създание да страда. Но вината бе твърде изкривено понятие по онова време, а лъжите и лицемерието-ежедневие. Терез бе като момина сълза сред бурени, като кокиче сред преспите. Тя бе силна, но не знаеше до къде се простира тази сила и дали един ден просто няма да умре, заспала на улицата. Незнанието я погубваше.
i find shelter in this way
IN THIS WORLD OF LITTLE CONSEQUENCE. BEHIND THE TEARS, INSIDE THE LIES A THOUSAND SLOWLY DYING SUNSETS. GOD KNOWS WHAT IS HIDING IN THOSE WEAK AND DRUNKEN HEARTS, I GUESS THE LONELINESS CAME KNOCKING. NO ON NEEDS TO BE ALONE, OH SAVE ME. PEOPLE HELP THE PEOPLE AND IF YOUR HOMESICK, GIVE ME YOUR HAND AND I'LL HOLD IT. PEOPLE HELP THE PEOPLE, NOTHING WILL DRAG YOU DOWN. -------------------------

Бе обгърнала крехкото си тяло с протрита жилетка, която намери на улицата. Не бе това, което се очакваше, че един човек може да облече, но задържаше топлинката в тялото й и я пазеше от хапливите нокти на вятъра. Пристъпваше бързо, уверено, но след всяка крачка се оглеждаше, да не би някой да я следи. Напоследък бе станала твърде подозрителна дори към себе си. Спря пред една странноприемница. Вдиша дълбоко и отвори вратата. Обикновено избягваше тълпите от хора и когато се озова в тясното помещение, жуженето от разговорите, тракането на чашите по масата, замлъкнаха и двайсетина чифта очи се вторачиха в нея. Само че всеки я виждаше по коренно различен начин. Мъжът от първата маса забелязваше пред себе си лека жена, проститука, за каквото от доста време копнееше (жена му бе твърде стара, за да задоволи нагона му). Жената на тездяха виждаше малко момиченце, каквото винаги бе искала да има (мъжът й бе стерилен). Двете единствени деца в края на помещението виждаха мила жена, която ще им даде пари, за да си купят така мечтаните колелета. Всеки сам избираше какво иска да зърне в чертите на тази девойка. На това Омайниче.

В крайна сметка си намери дом. Но на непознато, причудливо място, където би трябвало да се чувства сред свои. Но тя отново усещаше онази празнина и чувството, че не е сред приятели. Може би така бе най-добре. Не биваше да се доверява на никого.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kenneth Red

avatar

Брой мнения : 185
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: therese;    Съб Ное 17, 2012 11:13 am

Добре дошла, Терез. За разлика от мъжът, жената и децата, аз виждам в твое лице прекрасен играч (: само ще те помоля да добавиш раса. Благодаря предварително.


Let the sky fall
This is the end
Hold your breath and count to ten
Feel the Earth move and then
Hear my heart burst again
For this is the end
I’ve drowned and dreamt this moment
So overdue I owed them
Swept away I’m stolen
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
therese;



Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 20

ПисанеЗаглавие: Re: therese;    Съб Ное 17, 2012 11:37 am

Готово ;)


♥️ GIVE ME LOVE
'CAUSE LATELY I'VE BEEN WAKING UP ALONE, PAINT SPLATTERED TEARDROPS ON MY SHIRT, TOLD YOU I'D LET THEM GO, AND THAT I'LL FIGHT MY CORNER, MAYBE TONIGHT I'LL CALL YA, ------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: therese;    

Върнете се в началото Go down
 
therese;
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Heroes :: Вашите герои-
Идете на: