Изоставетана църква

Брой мнения : 185 Join date : 01.11.2012

First topic message reminder :

Изоставетана църква - Page 2 Old_church_by_nickkoutoulas-d33shyy

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Ето..започваше се. Той отново се доближи до мен и за момент страхът, че може би е нередно се появи, но реших да се държа като мъжко момиче и да се изправя срещу притесненията си.
Устните му докоснаха моите....някак нежно и внимателно. Не можех да отрека, че целувката ми хареса. Дори много. Не можех да го крия поне пред себе си.
След като той се отдръпна отворих очи и въздъхнах леко, облягайки се назад отново.
- Защо го направи? - попитах внезапно, повдигайки леко вежда. Вярно, че сигурно всеки ден живееше като за последно, но имаше толкова момичета, които не познава и падаха в краката му...

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Гледах в очите й, а истината беше, че не знаех защо наистина го направих. Просто го исках, чувствах, че така е редно, но не можех да го обясня точно с думи затова повдигнах леко раменете си.
- Защо помня единствено теб, защото няма да те забравя. Ако настина си единствения човек който помня... Не знам предполагам това е единствения вариант да имам първа целувка, защото ако е с теб няма да я забравя... Или поне се надявам.
Може би имаше нещо повече, не можеше човек, който не помни нищо да помни само някого. Може би беше нещо повече от това, че просто се е държала добре с мен. Вероятно беше дори да ме е накарала да я харесам... А това беше толкова невъзможно!

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Усмихнах се на обяснението му леко и кимнах.
- Надявам се да съм ти помогнала, тогава. Май ще разберем дали върша някаква работа утре. - констатирах и прокарах пръсти през косата си отново. Мрака се беше спуснал почти нацяло...Иии край с моите дарби. И топлотата...студеният вятър ме прониза брутално.
- Искаш ли да се прибираме в хотела? Или може би да отидем някъде на...закрито? Или искаш да те оставя насаме? - попитах, придърпвайки краищата на якето си един към друг и скръстих ръце под бюста си, опитвайки се да се предпазя от студа.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Кимах леко на всяко нещо което казваше, но когато спомена това за оставянето насаме започнах енергично да клатя глава в отрицание. Не исках да ме оставя сам. Бях сам цял живот., исках да прекарам малко време с някой, които наистина го е грижа за мен или поне някога го е било грижа.
- Моля те остани с мен... - А как всъщност щяхме да разберем дали я помня? Ами ако я забравех отново, както и този ден. Вероятно пак щях да я търся, без да мога да я открия. Или щях да си запиша хотела, в който е отседнала и да отида при нея. Ако можех да си намеря дневника естествено.
- Ще вечеряш ли с мен? - Попитах с надежда. Днес малко бях пропуснал да ям и се чувствах наистина гладен, можеше и тя да не беше яла...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Беше толкова сладък. И го разбирах. Не помнеше никой. Кой знае колко тъжни са сутрините му. Кимнах леко и се усмихнах нежно.
- Разбира се, че ще остана. - казах спокойно и се приближих към него - Но наистина бих предпочела да сме някъде на закрито. - продължих, потрепервайки отново от студа. Мразех зимата. Изобщо не ми действаше добре, особено на настроението. Потискаше ме още повече.
След малко той предложи и вечеря..
- Да. С удоволствие. - съгласих се и се изправих от стълбите и се обърнах към него, очаквайки решението му какво да правим.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Усмихнах й се в отговор и също се изправих. Може би й беше много студено. Аз не обръщах внимание на това. Усещанията ми нещо не бяха много в ред, за разлика от слуха, зрението и обонянието.
- В хотела в който явно живея трябва да има ресторант... Може да вечеряме там... - Казах с една много широка усмивка. Тя се беше съгласила и дори да й беше досадно не го беше показала.
- А после ако много ти досаждам може да си тръгнеш... - Казах вече без усмивка и тръгнах напред през поляната. Даже не бях сигурен как да стигна до този хотел...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Ама...ама къде тръгна!?
- Ейдриън! - повиках го и той се спря. Мисля, че на територията на града имаше само един хотел и беше този, в който съм отседнала, така че можехме да отидем заедно
- Ела с мен...имам кола. По- бързо ще стигнем. - предложих му, кимайки към другата страна на пътя и го изчаках да се върне.
Отидохме до колата ми и след малко вече пътувахме.
- Имаш ли представа от кога живееш тук? - попитах любопитно, хвърляйки му един поглед и отново върнах очите си към предното стъкло.