Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 Паркът

Go down 
АвторСъобщение
Kenneth Red

avatar

Брой мнения : 185
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Паркът    Нед Ное 11, 2012 1:37 pm

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
therese;



Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Нед Ное 25, 2012 12:52 pm



И любовта е?Какво?Предмет?А може би чувство?Вероятно е неизчерпаем източник на вдъхновение за отчаяните поети или музиканти, които подхващат тази тема, стараейки се да звучат възможно най-правдоподобно и опитвайки се да разчувстват нечии коравосърдечни сърца. За жалост, в днешно време, бе трудно да вникнеш в нечия душа и да разбереш терзанията, на които е способно само обърканото човешко създание. Тайните бяха прекалено много, а маските-сраснали се с истинската същност, пречейки да се разкрием, когато срещнем точния човек. И пак опираме до любовта. Нима тя е най-важното?Тереза нямаше семейството и не познаваше това чувство, което сплотяваше, ощастливяваше, понякога и разделяше хората. Не познаваше топлинката, която ти носи всеки един жест и би трябвало да се чувства самотна. Но тя живееше в тази самота, като се опитваше да се нагоди, да се справи с положението и разсъждаваше по детски, наивно и добронамерено, така че "да няма сърдити хора". Вероятно такава наивност лесно би й изиграла лоша шега, вероятно трябваше да се научи на въздържание, но не успя да сдържи избликналите емоции, когато зърна леко приведената му фигура. Подскочи весело на едно място, а след това се втурна, увисвайки на врата му, както правеха малките момиченца, когато искаха нещо. Обгърна го с крехките си ръчички и дори, заровила глава в гърдите му, можеше да се забележи широката й усмивка и зачервените й бузи, които изпъкваха на снежнобялата й кожа.
Толкова й липсваше. Не го бе виждала от седмици и чакаше с нетърпение новата им среща, защото неминуемо, при всяко тяхно виждане, се случваше нещо хубаво и тя отнасяше щастливите спомени вкъщи, прибираше ги в една сребърна кутийка, която много пазеше, и когато й станеше тъжно ги вадеше, припомняше си взаимните моменти на щастие.
На първо място той бе нейн приятел. Довери му се, макар и бавно, с течение на година, през която той никога не злоупотреби с детската й наивност и държане, нито с доверието й, което тя раздаваше като топъл хляб. Помагаше й да се справи с трудните задачи, които й поставяше съдбата, беше до нея, когато плачеше, защото отново я бяха предали. Но след това се появи нещо странни, изневиделица, което тя смътно оприличаваш на любов. Възможно ли бе това банално чувство да превземе и нея?И какво всъщност бе любовта?
Отскубна се, макар и с нежелание от прегръдките му, където чувството за комфортност я бе заляло отново, и се вгледа в очите му. Изглеждаше малко уморен, тъмните кръгове не бяха предизвестие за нищо добро и на челото й се появиха малки бръчици и първите признаци на тревожност.
-Добре ли си?


♥️ GIVE ME LOVE
'CAUSE LATELY I'VE BEEN WAKING UP ALONE, PAINT SPLATTERED TEARDROPS ON MY SHIRT, TOLD YOU I'D LET THEM GO, AND THAT I'LL FIGHT MY CORNER, MAYBE TONIGHT I'LL CALL YA, ------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hugo.

avatar

Брой мнения : 17
Join date : 11.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Нед Ное 25, 2012 1:52 pm

Хюго се намираше в едно от онези състояния, които му се струваха като бездна. Пропаст, която бавно го поглъща, оставяйки го без светлина в тунела, без пролука за спасение, без какъвто и да било изход. В такива моменти той не спеше, пропускаше хранения вследствие на което отслабваше, заприличвайки на скелет, отказваше да говори. В такива моменти онази негова безгрижна същост се изпаряваше и всеки опит за разговор бе неуспешен. Появата на Терез за части от секундата го измъкна от първичната меланхолия. Вдъхна му малко надежда, развесели го начина, по който за пореден път увисна, скръстила ръце зад врата му, отпускайки тежестта си върху неговите ръце. Но това бе просто мираж, в който така силно желаеше да повярва, че е истина. Истинската емоция, която появата на русокоската породи, бе една горчиво усещане в устата му, някаква раздразнителност, която не можеше да бъде обяснена, и омраза... Омраза, която бе по-силна от всичко, което бе изпитвал досега, тровеща сърцето му, което не му позволяваше да се отдаде на нея.
- Да. Някога виждала ли си ме в различно от обичайното настроение? – излъга я и не почувства съвестта да го гризе. Спрямо нея обикновено се получаваше обратния ефект, но не и този път. Сега пред нея стоеше онзи Хюго, който едва ли Терез би желала да познава, но контролът над него бе твърде отслабен. По устните му заигра иронична усмивка. Типичната усмивка, вечно съпътстваща ежедневието му, но с нов, по-сив нюанс. Не я имаше предвид наистина, както и думите. Бе повече от зле. Чувстваше се премазан, изгубил всичко, дори да нямаше нищо освен самочувствието си и сарказма. Дори не бе в настроение, за да ги използва. Вероятно това го подтикна просто да ги избута навътре в себе си, за да се спаси от жалния им писък, кънтящ в главата му.
- Нямаш ли ги друга работа впрочем? – попита, хвърляйки й бегъл поглед. Искаше сам да се пребори с тези моменти промени в настроението си, но повече желаеше да лиши Терез от запознанството с тях, защото пред себе си можеше да признае, че тя не бе просто симпатична. Нещо в нея го влечеше към нея. Чаровността й надхвърляше познатите му до момента паралели. Тя бе специално по собствен и неповторим начин, каращ го да желае да я опознае, да й се довери, но доверието му бе слабото място. Той не вярваше, че някой го заслужава. И сега опитваше да я прогони с враждебност, защото бе уязвим; можеше лесно да се подмами и да й се довери, а неизвестността след подобно действие го плашеше.



toy soldiers
My love, I'll follow you like toy soldiers. Don't you want love, don't you want love. I'm your biggest fan tt's so good to finally meet ya. I deserve a little more wouldn't you say-oh, a-oh, a-oh. I will love you like goodbye. I will love you like you died. ---------------------

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
therese;



Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Нед Ное 25, 2012 2:56 pm

Бе объркана. Но последните му думи, съставляващи въпрос, който той просто ей-така подхвърли, внушавайки, че не го засяга особено, сложиха край на съмненията, които я разкъсваха, откакто го видя. Имаше нещо и вече не бяха безпричинни подозрения, нито пък изнуреното й съзнание си правеше шегички, просто Хюго бе твърде лош актьор или може би Тереза бе станала проницателна. Нали знаете, децата притежават една изключителна способност да усещат, когато "на мама или на татко им има нещо" или пък когато приятелчето им не е добре. Е, сега тя чувстваше, че "нейното приятелче е нещастно" и по някакъв начин и тя има принос към това. Объркването бързо бе заменено с вина, тъга, че е причина той да страда и малко любопитство. Рядко го виждаше в това му състояние и не й се отразяваше добре, защото не знаеше как да го развесели, как да върне предишната усмивка на устните му, да се сгуши отново в него и да почувства, че е у дома си.
-Ти си по-важен.
Измърмори, с наведена глава, боеше се да зърне очите му, които можеха да я посрещнат със същата студенина или пък с насмешка от навярно глупавите й думи, характерни само за безумно влюбените девойки, които нямат грам сиво вещество. А тя най-много от всичко мразеше да бъде подценяван интелекта й. Но пък бе искрена и се плашеше, че не може да се въздържа и че лъжите биха звучали твърде изкуствено от нейната уста.
Пристъпи от крак на крак все още крайно смутена. Появи се известна дистанция между тях и още малко и очите й щяха да се налеят със сълзи, защото не знаеше какво бе направила и какво би трябвало да направи. Враждебността му я изненада, но нито за момент не бе помислила да го остави, да побегне и да се скрие от погледа му. Вместо това остана стърчаща, притеснена, но някаква решителност се прокрадваше измежду всичко други чувства.


♥️ GIVE ME LOVE
'CAUSE LATELY I'VE BEEN WAKING UP ALONE, PAINT SPLATTERED TEARDROPS ON MY SHIRT, TOLD YOU I'D LET THEM GO, AND THAT I'LL FIGHT MY CORNER, MAYBE TONIGHT I'LL CALL YA, ------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hugo.

avatar

Брой мнения : 17
Join date : 11.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Нед Ное 25, 2012 4:11 pm

- Мислиш ли? – попита реторично Хюго. Той не бе на това мнение. Не бе свикнал да бъде под светлината на прожекторите. Всъщност бе, но не и в компанията на Терез. Тогава сцената принадлежеше единствено на нея и нейните необясними качества. Показалецът ми си намери място под брадичката й и я повдигна, принуждавайки блуждаещия й поглед на срещне неговия. Привидно в очите му владееше единствено леда, но ако се вгледаше по-обстойно човек бе в състояние да различи леда и огъня, борещи се зад зелените му ириси. Ледът, принадлежащ на онзи Хюго, който желаеше да контролира в момента, и огънят, принадлежащ на правилния Хюго, желаещ да защити Терез не от друг, а от самия себе си. Просто стоеше, изследвайки промените в нейния поглед, наблюдавайки реакциите по лицето й, докато не я придърпа в прегръдките си. Не знаеше защо го направи, но за момент тази размяна на погледи се оказа непосилна дори за него.
- Винаги ти си по-важната, малка моя. – прошепна, повдигайки леко главата си, за да я отпусне върху нейната. Вече не се замисляше над прякора, защото и двамата бяха свикнали с него. Прякор, който бе някак детски чист, обозначаващ разликата в ръста им. От гледна точка на Хюго Терез наистина бе малка, макар че и той едва ли би могъл да се похвали със завиден ръст. Но не той бе важен, а разликата и с това се изчерпваше въпроса. Бунтът в тялото му се успокояваше при проявата на близост, при усещането за меката, руса коса между пръстите му, при начина, по който бегло галеше гърба й сякаш тя бе онази, която се нуждаеше от успокоение. Може би приемаше това като извинение за враждебността си, а фактът, че все пак имаше минимален самоконтрол, успокояваше него.
- Не си виновна. – прошепна, подсещайки се за вината, забелязана в погледа й. Постепенно се чувстваше все повече като себе си и все пак не съвсем, защото истинският Хюго не бе толкова загрижен, толкова отдаден на чувства или емоции, колкото се чувстваше в момента. – Просто се оказа на погрешното място в погрешното време... И аз съжалявам, че се държах като пълен идиот.
Бавно, но все пак се завръщаше. Последните му думи звучаха достатъчно като самия него и вечния му оптимизъм. Постепенно отпусна ръце до тялото си и отстъпи назад, срещайки погледа й.



toy soldiers
My love, I'll follow you like toy soldiers. Don't you want love, don't you want love. I'm your biggest fan tt's so good to finally meet ya. I deserve a little more wouldn't you say-oh, a-oh, a-oh. I will love you like goodbye. I will love you like you died. ---------------------

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
therese;



Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Нед Ное 25, 2012 5:52 pm

Можеше вече да се успокои, вероятно да се усмихне, но Терез не се оставяше да бъде заблуждавана, а вероятно Хюго не подозираше колко добре всъщност го познаваше и че тези настроение не й се нравяха никак. Смътно предполагаше, че имаше нещо повече от това, че под маската на незаинтересован се крие нещо друго, по-страшно и неконтролируемо, че усмивките му не винаги са искрени и за първи път се запита:В тежест ли съм му?Преструваше се, за да не я тревожи или да не узнае никога за онова аз, което всеки човек притежава, но някой се оставяха да бъдат погълнати, а други го превъзмогваха я сами, я с чужда помощ. Не желаеше да го разпитва, би било унизително и за двамата, не желаеше да води разговор, който ще нарани и двамата. Между тях имаше искреност, но само отчасти. Той се криеше от нея, а тя нямаше как да му помогне, ако той сам не пожелае, затова чакаше и се надяваше да й се довери, както тя му се довери преди много време.
Задържа се в силната му прегръдка, която съдържаше скрити емоции и неизказани думи. С докосвания, с физическа близост хората казват повече, разкриват се. Почувства се в безопасност, за миг забрави терзанията и съмненията, които я разкъсваха, за миг просто се остави на приятното усещане от допира му и парфюма му, който щеше да носи до довечера, а после дълго да си спомня за този момент.
Когато погледите им се срещнаха, в очите й нямаше нищо детинско, нито намек за шега.
-Знам, че ти има нещо. И се чувствам безполезна, защото не знам как да ти помогна.
Лека тъга се прокрадваше измежду думите й, но успя да си придаде весел вид и сякаш загърби изказването си, което смути и двамата. Дори се усмихна, макар да й се повдигаше и плачеше вътрешно.
-Ти винаги се държи като пълен идиот, но затова те харесвам.
Вече се долавяше искреност в щастливото изражение на лицето й, макар щастливо да е твърде преувеличено. Бузите й отново придобиха познатия червен отенък от спонтанното признание,но тя бе толкова чистосърдечна, досущ като децата, и не се боеше да изказва чувствата си.


♥️ GIVE ME LOVE
'CAUSE LATELY I'VE BEEN WAKING UP ALONE, PAINT SPLATTERED TEARDROPS ON MY SHIRT, TOLD YOU I'D LET THEM GO, AND THAT I'LL FIGHT MY CORNER, MAYBE TONIGHT I'LL CALL YA, ------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hugo.

avatar

Брой мнения : 17
Join date : 11.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Вто Ное 27, 2012 6:36 pm

Винаги бе преувеличено, ако бе познат на някого истински. Вярно бе, че държанието му опираше до всички граници, което го правеше дразнещ, отблъскващ, непоносим и достатъчно ужасен, че да бъде квалифициран в графа „идиот”, но това не бе той. Не и за онези, които го познаваха добре, а Терез той мислеше за една от тези хора и бе леко разочарован от нейното изказване, макар да го почувства като орбитиращо около сферата на шегата.
- Защо толкова упорито настояваш, че ми има нещо? – попита, накланяйки леко глава встрани, за да изравни погледа си с нейния. Обичаше да се вглежда в точно тези светли очи, които всеки път го изненадваха с нюанса си. Веднъж бяха зелени, друг път сини, понякога сиви, а в повече случаи преливащи се с бегли жилки от син и сив цвят, което го караше да ги характеризира като зелени. Меко зелено, успокояващ сапфирен бласък и наивна чистота. Нещо, което бе сигурен, че в неговия поглед не присъства. Беше парадоксално да бъде ангел, а да се чувства по-грешен и от дявол. – А дори и да ми има... Едва ли би могла да ми помогнеш.
Всеки имаше по една малка тайна от света. В случая на Хюго те бяха две. Едната свързваше тялото му с мястото, където принадлежеше, с миналото, с отговорността, докато другата бе неговият личен демон. Онова малко дяволче, което не го оставяше да спи по цели нощи, прогонваше мислите му и оставяше само една. Мисъл, която не бе готов да сподели, защото ако го направеше, то тя вече нямаше да бъде неговията личен демон. Помощта от страна на Терез също бе излишна, защото тя бе коренът на проблема му. Не бе виновна, не я обвиняваше и опитваше да държи езика зад зъбите си в такива моменти, за да не я наранява, защото тогава и онази частица в него виеше като самотен вълк.
- Знаеш ли какъв ден е днес, малка моя Терез? – попита далеч по-жизнерадостно, отколкото отговаряше на недоспалото му изражение и в погледа му пламна дяволита искра. Помнеше този ден, защото всяка седмица от доста време насам му бе почти толкова ужасна, колкото настоящата, но никога досега тя не го бе виждала в тази период. Само днес, само тази седмица и година и то в момент, когато Хюго бе далеч по-различен и способен да я нарани психически, отколкото когато за първи път я видя и тя него също. Ако календарът не го бе излъгал и симпотомите на измислената болест не бяха измислени, то това бе точно денят на началото на приятелството им.



toy soldiers
My love, I'll follow you like toy soldiers. Don't you want love, don't you want love. I'm your biggest fan tt's so good to finally meet ya. I deserve a little more wouldn't you say-oh, a-oh, a-oh. I will love you like goodbye. I will love you like you died. ---------------------

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 4:48 pm

Добре, стигнахме до консенсус. Навярно нямаше да ни стигне времето за всичко, но пък... Започвах да се чувствам като фея - кръсница, която изпълнява желания. Само дето аз ги изпълнявам на принц, не на принцеса. Е, парка явно беше първата ни цел. Настоях този път да платим сметката, защото наистина много ми хареса тази мелба. Та след като платихме всичко излязохме и заедно тръгнахме по улиците. Връчих му апарата, слагайки го да виси на врата му.
- Снимай каквото решиш, че е важно за теб. - предложих му с усмивка Беше необичайно слънчево и макар да си беше студено се радвах на последните слънчеви лъчи преди зимата. Една разходка няма да ни се отрази зле, особено след всичките тези лакомства цяла сутрин. С бавна стъпка тръгнахме по главната алея на парка, която бе обградена от вековни дървета в различни цветове, заради есента, пейки и поляни, перфектни за пикник или бягане.
- Това е парка...Просто...място в града, където си по- близко до природата. - съобщих, поглеждайки към него и въздъхнах леко, радвайки се на спокойствието, което цареше тук, в този хубав ден.



...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 5:07 pm

Намръщих се леко, но това беше защото очаквах да е нещо по... оживено. Тук имаше само дървета, храсти, листа, алеи и пейки.
- Какво се прави на подобно място? - Попитах като снимах едно малко по интересно дърво. Ствола му беше полегат, а клоните започваха от ниска част затова и връчих апарата с едно "дръж" и последвах инстинкта си приближавайки се до дървото.
Хванах се за един клон и започнах да се катеря нагоре помагайки си с краката. Беше забавно... Това ли правеха хората в парка? Ако е така бях съгласен! Тук беше интересно!
- Ти ще се качиш ли тук? - Попитах вече стигнал почти на върха на дървото. Ами ако беше така, може би трябваше да остави апарата на земята..



Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 5:14 pm

Намръщих се, когато той ме попита какво се прави.
- Докосваш се до природата...Няма коли и задръствания и много хора, които да ти бърборят на главата, нито досаден шум. Само песен на птиците можеш да чуеп тук. - обясних, свивайки рамене и го погледнах. Преди да се усетя той вече беше се вкопчил в едно дърво.
Наистина беше като малко дете. Или по- скоро като котенце, съдейки по движенията му. Бързо и ловко се изкачи почти до горе, след което ме покани и мен.
- Благодаря, но предпочитам по- лесния начин. - отвърнах и се огледах. Когато видях, че е чисто просто използвах малко от силите си, за да се кача до първия клон. Хем нямаше да се изпоцапам, хем бях на дървото, което беше приятно. Бях на около два метра от земята, но не ме беше страх.
- Ти ще слезеш ли тук? - попитах, поглеждайки към него и реших да го снимам отново. Довечера трябваше да ги при
нтираме.



...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 5:32 pm

Сега трябваше и да слизам ли? Е все някой трябваше да се размърда, затова и започнах да слизам внимателно надолу. Не ми се искаше да падна от такава височина и да си събирам мозъка или вътрешностите, или и двете от тревата долу.
Слизането ми отне доста повече време от качването, но накрая седнах на клона до нея.
- И сега слушаме птиците нали? - Нямах против, ако не мразех толкова много всичко около себе си.
- Ще ми покажеш ли нещо? Нали си имаш дарби? - Попитах и вече отново се усмихвах, а от лошото ми настроение преди няма и минута.



Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 8:54 pm

Ето го отново този скептицизъм. Може ли да е толкова намръщен към всичко друго, освен към мен? Сякаш външният свят му беше враг. Може ли да го бутна от дървото?
- Защо винаги трябва да си толкова намръщен към другите? Или по- точно...защо само с мен си мил? - поинтересувах се, заглеждайки се в него. Преместих се малко по- към дървото и се облегнах на стъблото му. Силите ми...Ами..те си бяха доста.
- Избери си сила... Огън, въздух, вода, земя...или да ти се разбърникам в чувствата? - дадох му каталога с идеи, ухилвайки се весело. Той нямаше толкова сили и това ме караше да се чувствам горда. Естествено моите сили бяха само през деня, така че това веднага ме сваляше от облаците.



...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 9:17 pm

Започнах да размишлявам, но за да е по - интересно или за да съм сигурен в това, което казвам започнах на глас.
- Нека си помисля... Ако Използваш огън, може да ме подпалиш и да си изгоря жив, това е приемливо, защото те дразня. Ако избереш въздух, може да направиш вятър и да ме бутнеш от дървото, което ще е приемливо, защото те дразня. Ако избереш водата, вероятно може да направиш силна струя и да ме бутнеш, но това вече го казах затова... Може да направиш водна топка около главата ми и да ме убиеш, също ще го приема, защото усещам как започвам да те дразня повече. - Присвих леко очи и се засмях преди да продължа нататък. - Ако използваш земята с удоволствие би ме заровила жив, заради нещата които казах през последните две минути. Ако ми промиеш мозъка разбърквайки чувствата ми може би ще заобичам природата и ще се разпея с птичките, което ще е ужасно, защото не знам текста на нито една песен... Сещаш се паметта..
Засмях се отново след като намерих по един недостатък за себе си във всяка една от силите й.
- Затова може би ти трябва да си избереш или да направиш всичко подред, от това, което харесваш най - малко, към това което харесваш най - много. - Май беше права за това, че само с нея съм мил, но просто днес не се бях занимавал с никого друг и не знаех как се отнасям с хората...



Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 9:32 pm

Господи, това беше най- дългото обяснение на света, което някога бях чувала. Изобщо дори не си поемаше въздух, как не се уморяваше?
И накрая все пак ми даде избор. Сега щеше да се научи да не ме дразни толкова. Поне за днес.
Огледах се за момент, в случай че някой ни наблюдава и потърках длани, усмихвайки се дяволито.
Един голям балон вода се удари в гърба му...не много силно, но достатъчно, за да го събори от клона и да го измокри целия. Той полетя надолу, но миг преди да удари земята няколко пълзящи растения се появиха като хамак между два клона и го хванаха...Е, беше на сантиметри от земята, но нали не се удари. Те обаче след секунда се превърнаха в пламъци, оставяйки го все пак да тупне по лице на земята, при това насред пламъците...Естествено, че нямаше да го изгоря, но му беше достатъчно, за да се панира. След секунда ураганно силен вятър се изви, а небето притъмня дори... Вдигна го пак при мен, при това дори беше сух и чистичък.
Опростих му бърникането в главата и скръстих крака пред себе си, усмихвайки се невинно.
- Как си, слънчице? - попитах съвсем ангелски, свивайки рамене.
- Добре, твой ред е...Искам да пробваш дарбата си върху мен... интересно ми е какво е чувството... Накарай ме да направя нещо. - предизвиках го, гледайки го с поглед, изпълнен с любопитство.



...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 9:59 pm

Това беше несравнимо гадно... Напред - назад, нагоре - надолу. Никога не знаеш къде се намираш и за малко да ме изгори... И да ми счупи нещо. Е но пък от друга страна си ме подмяташе като кукла.
- Искаш да използвам дарбата си върху теб? - Попитах скептично, не знаех дали исках да го направя. Тя беше мила, а аз... Е аз исках нещо, добре де исках много неща. Не, изхвърлях се, исках само едно. - Първо трябва да слезем от тук. Страх ме е да не паднем...
Добре, не ми се умираше, един път за днес ми стигаше. Слязохме от дървото един по един, но първа беше тя, защото беше по близо до стъблото. След като стъпихме на здравата земя се обърнах към нея с онази специална усмивка. В главата и се щураха какви ли не мисли, но не им обръщах внимание, трябваше да стигна до нервните окончания за да я накарам да се движи, без да го иска. Това и направих, Вики се приближи и е целуна, нямаше власт над тялото си, което обгърнах с ръцете си. Тялото и беше абсолютно в моя власт, а сега то ме желаеше. Добре де, може и да беше грубо от моя страна, но исках да я целуна още веднъж, за да си припомня и онази първа целувка от предния ден. Тази беше също толкова невероятна колкото нейната. Накарах я да се отдръпне и освободих контрола над тялото, но останах в съзнанието й, в което втълпявах колко много ме желае и точно в момента в който знаех, че буквално би ми се нахвърлила спрях всичко. Просто се измъкнах от главата й.
- Това мога.. - Казах с лека усмивка, но не онази която използвах за влизането в съзнанието.



Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 11:05 pm

Не изглеждаше особено доволен, след като го оставих намира и набързо ме експедира надолу. Явно вече не искаше да се катери с мен по дърветата. След като знае последствията.
Когато той започна с неговата дарба всичко се промени. Сякаш не бях в тялото си, а само гледах отстрани. Можех да видя всичко, но не контролирах абсолютно нищо.
Можех да усетя устните му по своите, приятното чувство от целувката ни, както и рязкото ми отдръпване...И онези мисли. Боже, едва се въздържах на едно място.
Не можех да се контролирам и волята ми вече се предаваше...И тогава получих свободата си.
Очите ми се разшириха и челюстта ми щеше да падне до земята..
Издишах рязко и се обърнах с гръб към него, разтърсвайки глава. Това беше ...странно! Странното беше, че тези мисли продължаваха да обикалят главата ми! Нищо хубаво нямаше да излезе. Лоши мисли, лоши мисли!!
- Ти си лош човек ... - смъмрих го, поглеждайки го през рамо и отново му обърнах гръб...Трябваше да си поема дъх от всичко това.



...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 11:39 pm

Защо беше необходимо да ми се сърди, тя ме накара да й покажа какво мога, а ми се видя глупаво да я карам да си бръкне в джоба и да ми даде онази колекция от хартийки, на мен не ми трябваха... Направих нещо което исках и вече бях лош! Какво сега, и преди ли бях лош? Стана ми гадно и реших, че трябва да и се извиня. Приближих се бавно към нея изотзад и сложих ръка на рамото й.
- Извинявах, че контролирах действията ти.... Не беше честно от моя страна... - Май щеше да е добре да я оставя. Тя ме мразеше. И аз бих се намразил ако не се съжалявах толкова много. Бях я целунал без нейно желание. Всъщност тя ме беше целунала без да желае, ако го погледнехме технически. И в двата случая аз я бях принудил, затова, май щеше да е по добре да си тръгна.
Обърнах се и тръгнах навътре в парка сред дърветата, които така ме дразнеха... А тези птички да не се радваха на слънцето, защото ако можех щях да убия и тях и него!



Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Сря Ное 28, 2012 11:57 pm

По дяволите, Виктория, може ли да си толкова глупава?
Ти си единственият човек на който се доверява той и ще му говориш така... Ах, понякога ми иде да се изритам сама отзад.
- Ейдриън! - извиках след него и веднага се втурнах, следвайки го - Не, не не! Чакай! Не ме разбра. - побързах да стигна до него, преди да ми е избягал. Чудна работа, трябваше да си скъсам дипломата... Човека се ядоса дори.
Препречих пътя му и сложих ръце на гърдите му, спирайки го, защото се наложи да побягам, докато го стигна.
- Неправилно се изразих, не исках да казвам това. Разбра ме погрешно. - опитах се да го разубедя, без да отделям поглед от неговия. Усмихнах му се леко и прехапах устна.
- Просто... Това не е нещо, което ... бих го направила на сила, разбираш ли.. А и тези мисли.. - смръщих се на себе си - Както и да е, лошо изказване от моя страна. Не исках да те обидя. - казах накрая и се приближих повече до него, надигайки се на пръсти и докоснах устните му със своите леко и нежно. Бърза целувка, но достатъчна да му докажа, че не е нещо, което не искам. След това просто го прегърнах.
- Нали няма да ме оставиш сама в парка? - проговорих след малко, поглеждайки нагоре към очите му.



...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
therese;



Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Пет Ное 30, 2012 4:47 pm

Реши, че е излишно да продължава да го разпитва-той се затваряше все повече и повече в себе си, а тя бе неспособна да направи, каквото и да било, за да изкара наяве онази част от него, която той упорито криеше и която тя искаше да опознае на всяка цена. Реши, че е безполезно да настоява за нещо, за признание, което вероятно нямаше да бъде хубаво, нито пък да й подейства добре, затова замълча, успя да сдържи навреме напиращите думи (едновременно хапливи, но и загрижени) и само остана загледана в лицето му. Дали ако използваше чара си на омайниче нямаше да изтръгне нещо от него, което да й помогне да сглоби цялата картинка и да зашие кръпката, появила се, а може би винаги е присъствала в техните "приятелски" отношения. Но така щеше да пристъпи принципите си, а и огромното доверие, което изпитваше към него й пречеше да постъпи така, да извлече информация, която той не е готов да сподели. Щеше да го измами, чувстваше, че по този начин ще го предаде, затова устоя на изкушението, на примамливата възможност, която се оказа лесен път за достигане на целта. А и само веднъж използва уменията и чара си. Само веднъж и то, за да спаси живота си. Не смяташе да повтаря.
-Разбира се. -прозвуча от устата й естествено, жизнерадостно, в пълен контраст с мрачните мисли, които я бяха налегнали. Усмивката на устните й разцъфтя, а в очите й играеха весели, закачливи пламъчета като на дете, което за първи път се качва на въртележка. Спомни си онзи ден и почувства как спомените оживяваха пред очите й, в гърдите й се настани приятно усещане. Спомни си недоразумението, смущението, което я бе налегнало, жалкото подобие на разговор, което водеха, но което прерасна в нещо истинско, искрено, в приятелство, което тя все още не можеше да осмисли трезво и да прецени, докъде бе довело то и къде бяха границите, които то й поставяше.
Спомни си нелепата ситуация, как той изгуби толкова важната сребърна верижка за него, как тя го гледаше със съжаление и се опитваше да помогне, но това доведе до нови, по-нелепи и неочаквани обрати. Запомни как изглеждаше верижката, висулката, която я впечатли с блясъка и малкият син диамант. Бе странно, че помнеше с такива подробности.
Искаше да му направи подарък. Обичаше да прави хората щастливи, а той бе специален за нея. Знаеше, че онази верижка наистина бе важна и направи всичко възможно да открие същата или подобна. Успя, макар и с огромно търсене, влагайки умението си да убеждава и предразполага хората, затова сега, в джоба й имаше малка кесийка, където се намираше тя. Копието й. Извади я, прекъсвайки за миг продължителния очен контакт и му я подаде, опитвайки се да скрие вълнението и страха, че няма да му хареса или ще го сметне за изключителна проява на лош вкус и неуместност. Не каза нищо, нямаше нужда, той сам щеше да направи асоциацията, а не нея оставаше да чака и да прецени дали е сбъркала.


♥️ GIVE ME LOVE
'CAUSE LATELY I'VE BEEN WAKING UP ALONE, PAINT SPLATTERED TEARDROPS ON MY SHIRT, TOLD YOU I'D LET THEM GO, AND THAT I'LL FIGHT MY CORNER, MAYBE TONIGHT I'LL CALL YA, ------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hugo.

avatar

Брой мнения : 17
Join date : 11.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Нед Дек 02, 2012 12:44 pm

Не можеше да го приеме, дори да я обиждаше по този начин. Проблемът не бе и във верижката, която така ясно напомняше на двойничката си. Не можеше да я приеме, защото чувстваше, че така щеше да се изгуби онази връзка помежду им. В началото подсъзнателно бе свързал Терез със загубата на нещо ценно, бе решил на всяка цена да нахалства край нея, докато не получи обратно изгубеното, а сега вместо да се радва, той страдаше. Не го показваше, Хюго имаше навика да крие всичко в себе си. Изгаряше отвътре, викаше, извиваше се под жестокостта на онази малка частица от съзнанието си, която все още подкрепяше първоначалните му планове; онзи Хюго, с който не желаеше да запознава Терез, не още. Времето му се струваше неподходящо. Искаше да има пълен контрол над себе си, за да разкрие всички тези мисли, които сега погребваше в опит да притъпи или заличи. Този ден бе специален и искаше да го запази такъв, а погледът му, впит в ръката й и сребърната верижка в нея, не помагаше. Хюго отмести поглед с тежка въздишка. Загледа се в небето, в листата по клоните на дърветата, които се люшваха при всеки повей на вятъра и бяха на ръба да паднат. Търсеше нещо очарователно в мътните и тъмни тонове на есента в опит да прогони красотата на сребро и син камък от съзнанието си. От друга страна в периферията на зрението си следеше всяко движение от страна на русокоската. Сърцето му се сви, щом тя отново сведе поглед някак наранено. Лъхна го чувство на неловкост, болка от очаквано презрение, смътна горчивост на предателство, което го накара да върне погледа си върху нея.
- Задръж я. Спомен за мен, за нас... – настоя решително и сви пръстите й около верижката. Да, чувстваше се добре, щом знаеше, че нещо негово или присъщо на такова е у нея. Така не чувстваше връзката прекъсната. Така си оставаха все същите Терез и Хюго, които се запознаха на този ден преди време. Едната му ръка се придвижи нагоре, за да повдигне брадишката й, за да я принуди да срещне погледа му. Чрез него бе способен да изрече всичко онова, което не намираше смелост да каже с думи. Сега зад сапфирените ириси пламтеше нов пламък. Някаква решителност, затоплящата уютност на човек, на когото може да имаш доверие, приятел, повече от приятел, загрижеността на по-голям брат, но и не съвсем, защото имаше и нещо друго, което превръщаше тази асоциация в погрешно действие.
- Терез, ти никога не си виновна за онова, което става с мен. – изтъкна строго, приближавайки я към себе си без да отделя поглед от нея. – Не съм идеален, дори да се вярва, че съм. Имам своите слабости, които все още не е време да опознаеш, но знай, че каквото и да казвам, каквото и да правя, вината не е в теб. Аз... Просто не мога да приема верижката и да те пусна. Нещата се промениха. Ти... Превърна се в нещо повече от просто позната, която бе длъжна да ми върне нещо.
С всяка дума гласът му затихваше, превръщайки се в шепот, докато накрая едва се чуваше, но знаеше, че слухът й бе насочен към думите и Терез бе чула всяка една от тях. А и близостта им бе допълнителна предпоставка. Беше толкова близо до нея, че усещаше дъха й да се слива с неговия, а гледката на лицето й да се размазва пред погледа му.



toy soldiers
My love, I'll follow you like toy soldiers. Don't you want love, don't you want love. I'm your biggest fan tt's so good to finally meet ya. I deserve a little more wouldn't you say-oh, a-oh, a-oh. I will love you like goodbye. I will love you like you died. ---------------------

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
therese;



Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    Пон Дек 03, 2012 2:17 pm

Почувства се засрамена. Разочарована. Но не от него, не, не бива и да си помисляте, че Хуго имаше нещо общо с негативните чувства, които превзеха съзнанието и помрачиха детинската усмивка и стопиха надеждата, вълнението. Укоряваше се мислено, съжаляваше за глупавата си постъпка, която би била по-присъща за някое дете, отколкото за голям и предполага се вече зрял човек като нея. Защо никога не можеше да предвиди какво ще допадне или какво ще се хареса на Хуго, а се унижаваше и му създаваше проблеми със своята непохватност и неопитност в приятелството, въобще в контактите и общуването с друго живо, трезво мислещо същество. Поклати незабележимо глава, поклащане, отправено към самата нея и бе готова да потъне вдън земя, а очите й се зачервиха, предвещаващи не толкова цветущ развой на събитията. Но, сдържа се. За да му спести неудобството от компанията на циврещо момиче и неудобството да я успокоява и да сипе мили думи по нейн адрес. Можеше да търпи всичко, но не и да я съжаляват.
Верижката тежеше като олово в ръката й, а изведнъж всичките й крайници бяха изстинали, студени, неприветливи. Смътно усещаше, че той й говори нещо и вникна в думите му. Беше толкова искрен, толкова добър, толкова не за нея и за първи път изпита съмнения и угризения, страх, че може да го загуби и не е чак толкова добра приятелка и един ден той просто ще реши да се махне и да я остави отново сама. Той й показваше кое е правилно, кое е грешно, кои хора са лоши и кои искат само да е щастлива. Той бе светлината в мрачните тунели на реалността, той бе нейното зрение, слух. Успя да се усмихне против волята си, против доскорошните негативни емоции, и му прати поглед, изпълнен с толкова неизказани думи и чувства, достатъчен, за да разбере Хуго какво иска да му каже. Но за Бога, защо си мислеше, че тя иска да е идеален?Той, с всичките си недостатъци беше този, когото тя ценеше, а за нея бе перфектен, защото го виждаше по друг начин, през призмата на приятелството, на доверието и надеждата.
Колебливо протегна ръка и докосна бузата му, после придвижи пръстите си нагоре-надолу, но сякаш се изтръгна от унеса, в който бе попаднала, и засрамено прибра ръката си, а бузите й придобиха червен отенък за кой ли път днес. Не смееше да го погледне, а продължаваше да стиска верижката в другата си ръка.
-Би ли ми я сложил?
Идеята да носи нещо негово или недотам, но поне имаше връзка с причината на тяхното запознанство, нещо символично, нещо, което всеки път щом погледна да се сеща, че има някой, който е на нейна страна. А действително само приятел ли бе за нея?Докато усещаше как пръстите му закопчават верижката си мислеше, че отдавна, може би преди месеци, се е влюбила, а сега й остава да живее с тази своя любов мълчаливо, криейки я.


♥️ GIVE ME LOVE
'CAUSE LATELY I'VE BEEN WAKING UP ALONE, PAINT SPLATTERED TEARDROPS ON MY SHIRT, TOLD YOU I'D LET THEM GO, AND THAT I'LL FIGHT MY CORNER, MAYBE TONIGHT I'LL CALL YA, ------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Паркът    

Върнете се в началото Go down
 
Паркът
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Града :: Центъра-
Идете на: