Сладкарницата

Брой мнения : 3 Join date : 18.11.2012

Жоси влезе в сладкарницата с много ентусиазъм.
Искаше да изяде парче шоколадова торта.Просто имаше нужда от много шоколад.И да тя наистина бе пристрастена.
Както обикновено Жасмин бе облечена като пай.Клин,полепнал по стегнатите й,дълги бедра в прасковен цвят и бяло плетено поло с къс ръкав.Белите пухени ботуши,я караха да изглежда ниска,а бялото елече от гъши пух довършваше картинката.
Устните й както винаги розови,блестяха от гланца й за устни,с дъх на ягоди.Да...Ежедневието на Жасмин,малкото омайниче.
Да бъде перфектна.
Когато девойката седна на една от малките масички покрай прозорците,от устните й се откъсна щастлива въздишка последвана от ахване.
-Виктор...-тя вдигна ръка и помаха на мъжа,който минаваше от другата страна на прозорците.Когато я забеляза тя се усмихна още по-широко,а след това бузите й сякаш се превърнаха в цъфтящи розови храсти.Тя сведе сините си очи към масата,поглеждайки към перфектните си нокти.
-Какво ще желаете?-думите на сервитьорката я стреснаха.
-Ооо...Парче шоколадова торта и мокачино.-усмихна се Жоси,а очите и се плъзнаха по прозореца търсейки лицето на Виктор.Напоследък приятелят й беше доста нещастен.В действителност той беше нещастен много от преди да се запознаят...Жасмин не знаеше каква е причината,но се радваше,че поне с него не губи контрол над втората си самоличност и не му се нахвърля като побесняло куче...

Брой мнения : 13 Join date : 17.11.2012

Виктор се ухили срещу й и залепи големите си, тиганени длани на стъклото. Изплези се лекичко и после отдръпна ръцете си, оставяйки едва забележими отпечатъци по френския прозорец на заведението. Няколко капки дъжд развалиха прекрасното, ветровито време и го принудиха съвсем да се вмъкне вътре, за да се спаси от всички тези неприятни природни явления. Отвори вратата и чу как звънчето оповести появата му. Потърка ръце една в друга и издиша топъл въздух срещу тях, за да може да ги стопли достатъчно. Обаче топлината от сладкарницата го заля по- бързо дори от собствения му дъх. Пухкавите му устни се разшириха в красива усмивка, докато се приближаваше към Жасмин. Вдигна пръст, за да спре сервитьорката, не че имаше нужда... тя вече бе зяпнала срещу господина неприлично.
-Английски чай- набързо поръча Виктор и я отпрати без време.
Разпръскваше своя чар наоколо, както слънцето разпръскваше лъчите си, но вниманието му винаги бе отправена към конкретна особа и последно време някак не можеше да си позволи да обръща внимание на сервитьорки или барманки. Желанието му драстично бе спаднало и вече проявяваше съвсем несъществен интерес в определени случаи.
Настани се в сепарето срещу Жасмин и протегна ръката си, за да стисне нейната. Студените му пръсти сякаш бързо поеха от топлината на нейните.
-Здравей, Жасмин!- усмихна се Виктор, докато разкопчаваше коженото си яке.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Поклатих глава. Наистина беше като малко дете. Съгласих се да отидем в сладкарницата и станах. Отидох до кухнята, за да се измия от всичкия шоколад и се върнах при него.
- Хайде, синеочко. - подканих го, докато той доизяждаше моята трета палачинка, която бях оставила там.
Излязохме от стаята му и минахме през моята, за да се преоблека. Не можех да ходя само с едни и същи дрехи. Оставих го за малко в спалнята ми, докато се шмугнах набързо под душа, вдигайки косата си на кокче, за да не я измокря...Нямах време и за нея.
Преоблякох се и заедно с него тръгнахме към сладкарницата. Минахме през един магазин за различни видове техника ...там си беше цяло царство на машинарийките. От огромни телевизори, до ай-поди..всичко беше там. Та взехме един хубав фотоапарат, но когато тръгнах да го плащам той реши да ми покаже колко добре владее внушението. Тръгнахме си от този магазин с чисто нов апарат, без да похарчим и цент...Чувствах се гузна.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Защо трябваше да се бавим... Момичета, ако не се изкъпеха света щеше да свърши... Което ми напомни, че аз не помня някога да съм го правел. Сега пък се почувствах мръсен... Много мръсен, ами ако никога не съм се къпал... Това беше гнусно. Трябваше ми баня! Но докато разсъждавах по това тя вече беше готова. Изчаках я още малко да се дооправи и отидохме да вземем апарата. Брей тя имаше от онези листчета, които аз така и нямах в джоба си, а всички други хора си ги разменяха. Толкова ли бяха ценни. Ако бяха нямаше да ги дава на онзи господин. Просто го накарах да си тръгнем и толкова.
Сега вече отивахме в сладкарницата! Най - накрая. Влязохме вътре и веднага отидох до витрината, на която бяха изложени всички онези неща.
- Искам от това с бялото и от тази с лешниците и от другата с шоколада... - Започнах да изброявам, докато се опитвах да задържа лигите в устата си...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Все пак влязохме в сладкарницата най- накрая. Той се залепи за витрината като малко дете и нямаше как да не се засмея. Включих фотоапарата и му направих първата снимка там, след което го оставих да виси на врата ми, а аз се приближих до него.
Започнах да поръчвам всичко, което той изброяваше поименно, а за себе си взех една шоколадова мелба с много плодове и заливки. Така и не успях да си изям онази от снощи. След като взехме всички поръчки..трябваха ни три табли, заради неговите поръчки, но все пак успяхме да ги пренесем до едно сепаре в края на залата и се настанихме на диванчето един до друг.
- Определено имаш голям апетит.. - констатирах, оглеждайки пълната маса - Наистина ли ще изядеш всичко? - какво ли се учудвам..всички момчета бяха като...бездънни ями за храна.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Не знаех дали ще изям всичко, но определено щях да го опитал. Започнах с това с балата заливка. Беше меко като облак. Това щеше да ми е любимо, а може би другото. Имаше нещо с лешници вътре или поне така пишеше на обложката.
- Ами не знам... Искам да опитам всичко, така и така утре няма да ги помня. - Засмях се сам на загубата на паметта. Имаше си и хубави страни, но най важното беше това, че можех да получавам всичко на готово.
- Какво ядеш ти? - Попитах като почти се наврях в нея за да огледам отблизо съдържанието на купичката. - Може ли да го опитам...

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Снимах цялата маса, както и него, докато беше във вихъра си на ядене, опитвайки от всичко, което види. Много ми беше забавен, докато не дойде да опитва от моето.
- Мелба. Давай, опитай. - кимнах, побутвайки купичката към него и загасих фотоапарата, оставяйки го в чантичката му и си взех мелбата отново, въоражавайки се с лъжичката си и започнах да унищожавам красивото произведение, макар че той вече му беше развалил фасадата.
- Ще хванеш диабет...после трябва да ти вземем нещо солено . - констатирах, наблюдавайки го любопитно, докато си угаждаше сладко сладко.

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Не знаех какво беше диабет, но едва ли беше по лошо от склерозата, но щом каза че ще купува още храна започнах енергично да клатя главата си в отрицание. Вече ми беше станало тежко още от сега, а когато приключа с всичко това нямаше да мога да мърда.
- Не искам да ям друго... А мелбата ми хареса! - Имаше вкус като на шоколад, но беше студена и направо ми замрази зъбите и мозъка. Беше много яко!
- Предпочитам да идем някъде където да видя нещо, което не съм виждал до сега. - Заявих и вирнах носа си високо в небето. Аз избирах, тя ми беше позволила.

Брой мнения : 276 Join date : 19.11.2012

Еее, ставаше нахален. Когато заяви, че му харесва моята мелба си я придърпах повече към себе си, изплезвайки му се по детски.
- То си е мое! Ти си имаш други неща. - отвърнах и продължих да си ям от мелбата. Съвсем се вдетинявах покрай него. Скоро щях да започна и да се лигавя и ... щяха да ни изгонят.
- Добре, някъде където не си бил... Може би в парка? Или в някой музей? На кино? - започнах да изреждам вариантите. Вечерта можехме да излезем в някой клуб, но поне до обяд можехме да си запълним времето. Следобяда можехме да си починем малко.
Стараех се да му правя денят разнообразен и изпълнен с емоции...Може би точно те ще го накарат да запомни...Кой знае?

Брой мнения : 305 Join date : 19.11.2012 Age : 36

Така като ги изброи вероятно щеше да е забавно. Ухилих се широко съгласявайки се с нея и си доизядох всичко. Сега вече нямаше мърдане от този диван. Имах чувството, че корема ми се е качил в гърлото и имах вкус на много сладки неща в устата си.
- Добре, ще ги започнем по ред... - Изправих се и съжалих, че го направих. Едва мърдах. - Значи отиваме в парка.
Какво ли имаше там? Дали беше затворено или отворено ? Къде се намираше, какво се правеше в него? Беше ли забавно?!?

» След Два Дена,Сладкарницата