Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 The last moments last forever

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: The last moments last forever   Съб Яну 05, 2013 8:32 pm

First topic message reminder :

*Преди седем години, Милано, Италия*

Събудих се от викове. Баща ми.
- ВИКТОРИЯ!!!
Скочих буквално. Огледах се трескаво на всички страни, но не го видях тук. Беше от по- долните етажи. Дано господи не беше от мазето. Моля те, господи!
Изтръпнах цялата и се втурнах надолу с бяг. Едва не си изпочупих краката да бягам, но когато стигнах до приземния етаж чух още един вик. Не беше от този етаж. По дяволите.
Не, не, не!!!
- ВИКТОРИЯ, ЕЛА!
Властният му тон и гръмкия му глас накараха всяко косъмче по тялото ми да настръхне. Не исках да влизам там. Знаех какво следва. Още не бяха ми минали синините от предният път. Трябваше да си остана при Ейдриън от сутринта. Но ме прибраха и след караницата на обяд съм заспала, докато плачех на леглото си.
Можех да чуя как хвърля, блъска и рита. Можех да си представя на колко малки парченца се е превърнали всичко, което той хване. Портретите на Ейдриън, природните пейзажи, прекрасните ангели, цветята...всичко, което бях рисувала последните две години.
Знаех, че ако чуя името си трети път можеше и да не оцелея, затова влязох през вратата и тръгнах плахо надолу по стълбите. Когато най- накрая бях там той ме гледаше разярено. Приличаше ми на раздразнен бик, или ...не знам, беше същинското зло. Очите му бяха кървясали, дишаше тежко, а цялата стая беше изравнена със земята. Всяка малка четчица, за която бях спестявала някога бе счупена.
- Как можа...След като ти ЗАБРАНИХ
Ревът му сигурно се чуваше из целият квартал, а мен накара да затреперя още по- силно. По страните ми затекоха безброй сълзи една след друга. В гърлото ми сякаш имаше буца. Не можех да преглътна. Душеше ме и едва дишах.
-Татко, моля те..
- Не желая да слушам! Ти си едно нищожество, което не се подчинява. Нима си животно, за да не чуваш? Искаш да се отнасям с теб като с такова ли?
В началото гласът му бе само тих и заплашителен, но със всяка дума се увеличаваше. Дойде до мен и макар моето отстъпване назад той ме хвана за китката и в следващия момент тялото ми се сблъска със стената.
- Затова ли съм те създал? За да рисуваш? Същият боклук си като майка си.
Чух смътно изпуфтяването. Главата много ме болеше...То всичко болеше, но тя извънредно много. Зрението ми се замъгли и все пак виждах как фигурата му се приближаваше към мен. Опитах се да се свия, но шамарът, който отнесох през лицето вече тотално ме отнесе на друго ниво. Гневът рязко нахлу във вените ми, вдишах тежко и единствената ми мисъл бе да го убия. Писна ми от всичко. Мразех го. Вгледах се в него, пренебрегвайки кървенето на устната ми и стиснах ръце в юмруци.
- Ти си нищожеството тук! Мразя те! -извиках и макар да знаех, че накрая може и да припадна от следващите му удари имах нужда да го кажа. Внезапно цялата стая лумна в пламъци. От всички стени, от целия под, по всяка повърхност, включително и по дрехите на баща ми, само не и по мен. Боже, това пак се случваше. Не знаех, че може да бъде толкова мащабно.
Изплаших се и побегнах, приготвяйки се за болката от огъня, но той просто се отдръпваше от мен. След мен всичко загасваше, но поне вече можех да избягам. Излязох от къщата по най- бързият начин и се втурнах към тази на Ейдриън.
Почуках на вратата настоятелно няколко пъти, докато накрая леля Жулиет не ми отвори. Когато ме видя такава се уплаши леко и прехапа устна.
- Пак ли?
Тя знаеше за ситуацията между мен и родителите ми, но за жалост не можеше да направи нищо. Бях на косъм от това да се разплача и тя просто ме придърпа вътре в къщата си. Накара ме да седна в кухнята, за да промие устната ми, но все пак ме успокои, че нямам рани по главата.
- Той е в задния двор...майстори нещо със баща си. Отиди в стаята му, аз ще го извикам.- каза ми тя мило и аз кимнах леко. Родителите му бяха прекрасни. Защо и аз нямах такъв късмет с моите..
Отидох в стаята му и се излегнах на леглото му. Само тук се чувствах в безопасност.
Добре, че все пак сутринта говорихме. Вече знаеше коя съм, надявам се. Нямаше нужда да му обяснявам. Затворих очи и въздъхнах леко... Спокойствие...Само тук го получавах.


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Victoria Lawrence



Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Пон Яну 07, 2013 9:45 pm

Дори не усетих, кога толкова бързо се отървахме от толкова много дрехи. Когато чух ципа на дънките си отворих очи и погледнах към него. Сложих ръце върху неговите и ги приплъзнах отново нагоре по тялото му, а устните ми отново докоснаха врата му. Тези целувки така ми допадаха. Сякаш изпращаха ток по цялото ми тяло и започваше да ми става много горещо, карайки ме да хапя устните си, затова предположих, че и на него му харесват. Не се оплакваше.
- Бавно.. - прошепнах до ушето му и го гризнах леко, съвсем нежно, след което отново започнах да го целувам по врата, а ръцете ми се плъзнаха по вече голата горна част на тялото му. По гърдите, корема му, по гърба му. Исках само да го усещам толкова близо и ... караше ме да искам всяка част от него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Пон Яну 07, 2013 10:55 pm

Да, бавно... Бързах твърде много, но просто бях нетърпелив, а нея я беше страх... Бях несъобразителен. Естествено, че щях да забавя във всичко това. Чух телевизора, който родителите ми тъкмо бяха пуснали. Това беше страхотно, значи все пак се бяха отказали от това да ни чакат за вечеря. Беше им ясно, че няма да слезем. Какво по добро от това.
Целунах устните й отново след като едва успях да откъсна нейните от врата си. Добре, значи все пак на нея и харесваха. Надявах се да запомня това, но сега исках просто да целуна устните й, а целувката ми беше изпълнена със страст и желание за предстоящото, чак след това се преместих на врата й. Вече имах ново хоби, да прекарвам времето си целувайки нея. Боже моля те, дано не забравя... Моля те!
Целувах я вече по бавно, но езика ми се включваше макар и на врата й, оставяше следите си от това че засмуквах леко кожата й между устните си. Такъв прекрасен аромат, толкова чист. Беше невероятна...


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Вто Яну 08, 2013 10:06 am

Устните ми отново се сляха с неговите и усещах как ръцете ми започват да треперят от цялото това напрежение и желание, но продължих да докосвам всяка част от него, до която стигнех. Поредната задълбочена целувка, от която не исках да ме освобождава, но просто не ни достигаше въздуха вече. И отново се прехвърли на шията ми. Прехапах устна, усмихвайки се широко и краката ми отново се обвиха около кръста му. Вече дори дънките ми пречеха, бяха неудобни, ограничаваха ме..
-Ейдриън...- прошепнах, останала без дъх за пореден път и намерих устните му. Изпитвах голямо притеснение от това, което той виждаше и се стараех да задържам вниманието му към лицето си с целувки, само и само да не поглежда надолу...знаете...недостатъчно красива, недостатъчно добра за него. А и твърде много се притеснявах от тялото си, никога не съм се събличала гола пред някого. Но въпреки всичко го исках...


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Вто Яну 08, 2013 10:43 am

Името ми произнесено от устните й докато я целувах по този начин ме окуражаваха. Сякаш ми даваше позволение да продължа и исках. Смъкнах панталоните й малко надолу, колкото ми позволяваха увитите й около мен крака и само продължих да я целувам. Тя трябваше да реши кога да ги сваля напълно, не исках да я принуждаван да прави нещо което не иска, а така ще изглежда ако я събличам против волята й.
- Когато си готова... - Прошепнах и аз до ухото й и се усмихнах леко притискайки устните си отново в нейните. Изчаквах я, търсех знаците които ми даваше. Щях да отложа всичко още малко. Усещах как нещо в мен се надига и не беше само желанието. Започваше да ми става тясно в собствените ми панталони и беше неудобно честно казано. Не знаех какво точно е това чувство, но беше едновременно гадно и приятно.


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Вто Яну 08, 2013 11:17 am

Кимнах леко и въздъхнах шумно. Краката ми се отпуснаха на леглото отново, за да може да ги дръпни. Исках да мога да го усещам със всяка част на тялото си. Опитах се да ги сваля, помагайки си и с ръце, а когато той разбра какво исках да направя се отдръпна, за да може да ги свали напълно. Надявах се тъмнината да му пречи достатъчно, че да не гледа много тялото ми. Побързах да го придърпам отново към себе си и увих ръце около врата му, заплитайки пръсти в косата му, а краката ми започнаха да се движат по тялото му, задържайки го до мен.
Можех да усетя онова мъжкото, което ни различаваше да се опита в бедрото ми вече и един несъзнателен стон се изтръгна от гърдите ми. Това беше неочаквано. Но по един странен начин ми харесваше и събуждаше нови усещания в тялото ми, както и нови желания...


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Вто Яну 08, 2013 1:36 pm

Беше време да свалим и дънките й. Боже, беше толкова красива, но така и не ми позволи да я гледам. Притеснението и се усещаше, а аз се чувствах сякаш правя нещо нередно с нея. Притисна ме отново към тялото си, когато изведнъж чух звука, който издаде. Притесних се двойно повече от нея на момента.
- Вики... Добре ли си? Аз... извинявай... направих ли ти нещо? - Не исках да я наранявам, а това беше звук сякаш предизвикан от болка или поне така ми се струваше. Нямаше да си простя ако я наранях като баща й. Що за отвратителен човек щях да бъда... Не исках да ме мрази, а какво щях да постигна ако и направех нещо лошо. Започнах да шепна извиненията си, като я целувах само с устни, чувствайки се ужасно гузно, макар да не знаех какво съм направил...


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Вто Яну 08, 2013 5:25 pm

Бях се потопила напълно в магията на спокойствието и любовта ни. Беше ми толкова приятно и..
Гласът му ме върна в реалността. Паникьоса се на мига и започна да ми се извинява, а моите очи блуждаеха от объркване защо по дяволите го прави и ми разваля хубавия момент. Чак тогава се сетих за звука от преди малко. Ръцете ми веднага застанаха от двете страни на лицето му и го придърпах към устните си, притискайки своите към неговите.
- Нищо ми няма, добре съм, спокойно. Не си ме наранил - проговорих, докосвайки устните му, докато го правех - Всичко е вълшебно. - допълних тихо, усмихвайки се и задълбочих целувката, превръщайки я във бавна и страстна.
Отделих се за момент от устните му, колкото да срещна големите му сини очи и го целунах леко по нослето, след което отново по устните, за да му докажа, че всичко беше перфектно.


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Вто Яну 08, 2013 7:31 pm

Толкова се стреснах, че съм й направил нещо, че не можех да разбера какво се случва, но думите й, че всичко е вълшебно ме накараха да се върна в настоящето и да се усмихна. Това беше най голямата ми радост. Всичко да е перфектно за нея. Само това имаше значение. Само нейните спомени щяха да ни останат и исках всичко в тях да е идеално, за да може като ми го разказва да се усмихва и да знам, че причината за тази усмивка съм аз.
Прокарах ръка по тялото й от коляното до лицето й и макар да развалях целувката с опънатите си устни не можех да спра да се усмихвам и да я целувам. Тогава ми дойда на ум нещо друго, затова отново минах по врата й, но този път не се върнах обратно а продължих надолу. И двете ми ръце бяха за упора и освен местата на които телата ни се притискаха едно към друго, само устните ми шареха по кожата й. Тогава ми се изпречи сутиена й. Защо се слагаха тези неща? Опитах се да го разкарам, но си нямах и на идея как, просто го задърпах, без ясната представа, че някъде има нещо което трябва да се откопчае.


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Чет Яну 10, 2013 11:44 pm

След като изяснихме, че никой не е пострадал просто продължихме с предишното си занимание. Закачахме се, продължавахме с целувките, смеехме се. Всичко беше магическо. Когато устните му решиха да открият и други части на тялото ми пак се притесних.
Всичко беше наред, той е Ейдриън. А и няма да помни на сутринта. Наложи си да си напомня и се надигнах леко, за да му помогна да се отърве, защото той го дърпаше като малко дете. Разкопчах го и изхлузих презрамките си, но оставих на него да го махне, а аз за пореден път го целунах моментно и оставяйки го да прави каквото искаше. Трябваше да се успокоя, исках да му се отдам, а нямаше да стане с паника от тялото ми.


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Пет Яну 11, 2013 4:32 pm

А, значи така ставало, усетих разхлабването на нещото и се усмихнах леко, защото най - накрая щеше да се махне и да опозная и кожата която беше покрита с това нещо. Запознах внимателно да го побутвам надолу, не с ръце а с устни. Езика ми леко се прокрадваше между тях и облизваше кожата й.
Аромата й ме успокояваше и ми вдъхваше кураж. Беше толкова сладка, че ми се искаше да оближа всяка част от тялото й, за да мога да усещам този вкус.
Засмуках леко кожата й, без да осъзнавам, че може би точно там, че й хареса повече отколкото на други места и леко я одрасках със зъбите си. Не знам защо но най - вкусната част от тялото й или по скоро от това което бях опитал от него до сега, беше точно по средата на гърдата й. През мозъка ми премина мисълта или по точно чуденето дали другата е със същия вкус затова се преместих, за да опитам...


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Пет Яну 11, 2013 8:40 pm

Не спирах да хапя устните си. Колкото повече целуваше той толкова повече паниката и ...ами едно друго странно чувство ме обземаха. Струваше ми се някак грешно да допускам някой толкова близо до себе си, но пък...Когато включи и езика си там и започна да засмуква и други неща...Цялото ми тяло изтръпна и притворих очи. Не мога да повярвам, че тялото ми можеше да изпитва нещо такова. Всеки мой мускул се стегна и по цялото ми тяло протече странно чувство, подобно на електричество и адреналин. Моля те, нека не запаля нищо. Моля те!
В долната част на корема ми сякаш се разби гореща вълна и притиснах бедра едно към друго, макар той да бе между тях и да беше невъзможно. Въздъхнах дълбоко и прокарах пръсти през косата му, притискайки го към себе си. Тялото ми се повдигна, нагаждайки се по ласките му и захапах долната си устна още по- силно и както очаквах от раничката отново потече кръв, но този път беше по приятен повод. Много приятен! Господи, господи, господи... не можех да си поема дъх.


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Пет Яну 11, 2013 10:35 pm

Притисна ме с крака към тялото си и го изви така че да може устните ми по лесно да се спускат по горещата й кожа. Беше толкова топла... Гореща, не че аз бях с някаква различна телесна температура. Всичко в мен сякаш вреше.
Изгарях от желание да целуна всяка част от нея. Да я усещам под себе си беше най - голямата ми награда. Да се наслаждаван на всяка нейна извивка, на всеки допир на кожата й с до моята.
Обичах я, повече отколкото можех да опиша с думи или действия. Явно точно за това чувство говореха майка ми и баща ми. Беше невероятно, като всяко движение което правеше под мен.
Слязох с устните си още по надолу, минавайки по коремчето й. Дъхът ми галеше кожата й, която макар гореща настръхваше от въздуха изплъзващ се от устните ми.
Спусках се устремено надолу, докато не стигнах до последното парче плат, а тогава погледнах към лицето й и искрящи от възбуда очи.
- Siete pronti?* - Попитах и зачаках отговор оставяйки още няколко целувки над ръба на бикините й.

Siete pronti?* - готова ли си?


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Пет Яну 11, 2013 10:52 pm

Дали бях готова?Господи, не. Не исках да свършва още това чувство и да идва болката. Поне до колкото знаех болеше. Не сега. Тъкмо когато беше толкова хубаво.
- Не, не, не.. Моля те, искам още целувки...Обожавам ги. И теб.. - казах бързо. Едва си поемах въздух..явно това се наричаше възбуда. Но беше толкова приятно. Дори само да се притиска към мен по този начин. Щях да изгоря отвътре. Исках само целувки, навсякъде. Не бях готова да пусна това чувство, исках да го запазя още малко. Беше толкова дяволски приятно. Това изтръпване, настръхване и целия адреналин...Беше опияняващ.


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Пет Яну 11, 2013 11:06 pm

Погледнах я странно. Тя май не беше разбрала посланието ми. Беше изплашена, притесни се, а аз само се изправих на колене и се усмихнах. Сложих ръцете си от двете страни на тялото й и целунах устните й след което се отдръпнах поглеждайки я в очите отново.
- Кой е казал, че ще спирам да те целувам? Просто искам да те целуна навсякъде...
Върнах се отново на коремчето й и започнах от там спускайки се все по надолу. Стигайки до ръба, а ръцете ми докоснаха бедрата й от външната страна до коленете и се заизкачваха нагоре, стигайки до ръба и започнаха да свалят бельото й, а устните ми само го следваха. Попадайки на нещо... Ако си мислех, че преди е била сладка грешах... Тя беше повече от това. Езика ми се плъзна по процепа между краката й откривайки най божественото място може би в цялото й тяло след устните.


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Пет Яну 11, 2013 11:31 pm

Само целувки. Добре. Това беше добре. Но там ли? Прехапах устна за пореден път, леко притеснена. Ами ако не ми хареса? Да, и за това бях чувала...но все пак..Само на теория..
Нишката на мислите ми се загуби, когато езикът му се докосна до това място. Извих глава назад и стиснах чаршафите му между пръстите си. Един по- силен стон се изтръгна от гърдите ми отново и прошепнах името му неволно.
Не вярвах, че някоя част от тялото ми можеше да бъде толкова чувствителна. Да, знаех, че било голяма тръпка, но това, което усетих с тялото си не можеше да се опише. То беше просто... изживяване. Стиснах очи и цялото ми тяло изтръпна от прилива на адреналин и възбуда. Това беше най- нежното място от тялото ми, а в момента той го ...опитваше. Дали му харесваше да прави това? Паниката ме обливаше, но възбудата доста усилно се бореше с нея и почти я смазваше. Никога не бях изпитвала нещо такова. Беше невероятно.


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 12, 2013 12:01 am

Това беше, няма да се отделя от тук никога! Най - сладкото нещо, което някога съм вкусвал в живота си. Не исках да спирам. Може би затова и езика ми беше толкова настоятелен. Плъзгаше се отдолу нагоре, вкусвайки най невероятния сок съществуващ във вселената. Но самата тя беше моя свят, така че защо изобщо се учудвах, че не е друго яче.
Ръцете ми изгаряха от топлината излъчваща се от нея, а някъде дълбоко в мен нещо започна да се надига. Беше звук, като ръмжене и наподобяващ онези които издаваше тя. Плъзнах ръцете си по бедрата й и ги раздалечих, за да мога да имам по голям достъп до това сладко място. Нямаше да спра, докато не ми каже, че иска нещо повече от това, че не й е достатъчно.
Нещо започна да пулсира под корема ми, от желанието което ме обземаше все повече. Нямай си представа как да реагирам, дори не знаех какво се очаква да направя, но пак щях да действам по инстинкт...


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 12, 2013 12:34 am

Вече нямаше място за спокойствие. То беше далеч извън моето тяло. Самата мисъл, че правехме нещо такова би ме накарала да се изчервя, при това наистина много, но сега не можех. Сега цялата горях от желание да получа колкото се може повече от него. Стисках и забивах нокти във завивките, отказвайки да мирувам в ръцете му. Може би и за това той хвана краката ми, за да ги държи на едно място.. Цялото ми тяло се извиваше под действията му, треперех изключително много и бях започвала да издавам стонове все по- силно. Напомнях си, че родителите му са тук и сложих ръка пред устата си. Звуците продължиха да излизат, но под формата на тихо мънкане и мъркане. Бях се оставила само той да ме контролира и нямах против.
Едно изключително възбуждащо и силно чувство започна да се свива в долната част на корема ми и аз отново прошепнах името му.
- Ейд... моля те.. - простенах тихо, почти загубила съзнание и се опитах да го придърпам нагоре към лицето си. Болезнено се нуждаех от целувките му. Вече определено бях по- решителна, че да се опитам да сваля ципа на дънките му. Макар все още да се притеснявах никога до сега не съм изпитвала толкова силно желание към някого. Исках само него. Само мой.


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 12, 2013 1:21 am

Чувах я, не знам от къде знаех точно, но шестото чувство ми подсказваше, че тези звуци са от удоволствието което й доставях, а след всеки такъв звук онова долу пулсираше все повече, а скоро започна и да боли от напрежение.
Чух прякора си произнесен едвам едвам между устните й и надигнах главата си след като ме помоли.Изглеждаше някак изтощена, а очите й, след като срещнаха моите заблестяха като звезди в небето. Това ки беше желанието ми. Сякаш го виждах там, дълбоко в гърдите й. Също като моето, но сега то сякаш беше слязло надолу и имах чувството, че това което беше издуло дънките ми скоро щеше да скъса ципа заедно с копчетата. Не можех да се спра просто, затова и впих устни в нейните, жаден за целувките й. Тялото ми, макар и притиснато в нейното, не беше до такава степен, че да и пречи да диша, ръцете ми държаха тежестта му над нея. Не исках да я нараняван по никакъв начин и не знаех дали него правя, докато езиците ни играеха бурен танц, а зъбите ми леко задържаха нейния в устата ми.


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 12, 2013 1:57 am

Прекрасно, все пак изпълни желанието ми. Изправи се на моето ниво, което ми позволи да го чувствам отново по цялото си тяло. Господи, беше невероятен.
Впих рязко устни в неговите, а пръстите ми се плъзнаха по гърба му, забивайки се в кожата му. Краката ми също отново се увиха около кръста му, но този път дънките му ми пречеха повече то всичко друго. Продължих да се опитвам да ги сваля и най- накрая успях със ципа. Само трябваше да ги разкарам от пътя си. Наистина исках всяка част от него и нямаше да спра пред нищо, преди да го достигна.
Казах името му още няколко пъти и скоро въздъхнах отново.
- Искам те, много.. - прошепнах тихо и за пореден път се притиснах към него силно...


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 12, 2013 3:23 am

Не разбирах какво прави в началото, но после ми се изясни след като почувствах свободата отпред на дънките си. Решителността й ме накара да притая дъха си. Сега аз бях този който го обзе страх. Бях изключително непосветен в тази част. Целувки, добре, а сега какво? Толкова бях алчен за тялото й, че не се досетих за малката подробност, че си нямах никаква идея какво да свърша сега.
- Ами ако не се справя? Ако не успея, ако сбъркам нещо? - Започнах да я заливам с въпроси, когато дънките вече ги нямаше и усещах как се притиска в мен, а онова пулсиране стана невъзможно когато се докосна на онова нейно съкровено място. Не можех да издържам повече, чувствах се така сякаш ще се пръсна, но не смеех да помръдна. Единствените действия извършваха сърцето ми, което биеше яростно в гърдите, белите ми дробове, опитващи се да се изпълнят с въздух и онова нещо което туптеше отвътре също толкова силно колкото сърцето. Гледах стреснато в очите й и съжалих за въпросите си. Аз я подведох, сега, когато най - накрая беше готова се бях стреснал, но имах нужда само да каже, че ме иска отново преди да направя и невъзможното за да е моя... Само моя...


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 12, 2013 10:13 am

Не можех да кажа с точност какво ставаше със тялото ми. Особено, когато той също остана без дрехи. То просто си имаше собствено мнение. Започна да трепери още повече, беше се вкопчило в неговото по невъзможно близък начин. Усещах всяка негова извивка и всеки релеф, а когато достойнството му се допря до нежното място между краката ми. Господи...
Неволно впих отново пръсти в гърба му и ги придвижих надолу по гърба му. Горещите вълни ме обливаха една след друга, а това тайно място пулсираше от желание да бъде докоснато по друг начин и да бъде задоволено. Треперех като есенен лист, готов да падне и едвам намирах сили да запазя съзнание. Тогава чух и гласа му. Звучеше притеснен.
Това ме върна за момент в реалността. Сложих ръце на лицето му и потърках носле в неговото, усмихвайки се и погледнах в очите му.
- Аз вярвам в теб. - казах тихо, допирайки устни в неговите - И те искам повече от всичко - допълних, целувайки го страстно. Отнемах дъха му, както и той моя и всичко беше толкова прекрасно. Наистина бях готова да бъда негова.


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 12, 2013 2:16 pm

Искаше ме... Добре, това беше супер. Караше ме да се чувствам специален. Вярата й в мен ме изпълваше с радост и изтласкваше страха на заден план. Желанието си казваше думата затова просто я целунах отново и отново... Инстинктите ми заработиха и таза ми се задвижи от само себе си. Нямах никакви ограничения по тялото си, както и тя по нейното затова и мястото на което се докосвахме сега ме караше да ставам нетърпелив. Не бях сигурен за какво но продължавах с търкането, докато нещото просто не се спря някъде. Почувствах го сякаш ток премина през цялото ми тяло. Значи беше това мястото. Нямах си и на представа какво следва, но ме накара да отделя устни от нейните и да погледна надолу през нищожния процеп между телата ни. Ръката ми се спусна по тялото й нежно, докосвайки я само с върховете на пръстите си, а устните ми отново се впиха в нейните. Ръката ми обхвана онова нещо и го нагласи на топлото място между краката й. Беше толкова влажно, че го предвкусвах.
- Обичам те.. - Не знам за кой път и го казвах, но колкото и пъти да го правех ми се виждаше малко. Усетих навлизането ми в тясното пространство и инстинктивно я целунах за да приглуша стона си. Беше толкова бавно, че ме побъркваше, но знаех, че трябва да е така...


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 19, 2013 6:05 pm

Отпусни се Ви, всичко ще бъде наред. Така трябва да е. Бързо ще мине. Няма нищо страшно. Просто момент... а и ти го обичаш, трябва да стане така. Исках да стане така.
Опитвах се да успокоя съзнанието си и кимнах леко, когато отново ми каза, че ме обича. Стараех се да се отпусна възможно най- много, защото знаех, че само ще боли повече ако се стягах. Каквото ще да става.
Прехапах устна, когато усетих натиска му и стиснах очи, впивайки силно устни в неговите. Ръцете ми го обгърнаха по- силно, усещайки болката от разтягането на всичко там долу. Ще мине! Отпусни се.
Издишах тежко и разхлабих малко хватката си около него...не исках да го удушавам все пак. А и след осъзнаването на това, което всъщност ставаше страхът се уталожи малко. Не беше болка за умиране, а и с времето сякаш това място просто изтръпваше.
Отдръпна се, излизайки почти напълно от тялото ми и отново също толкова бавно повтори всичко. Стараех се да не издавам много звуци, не исках да разбере, че ме боли, защото се надявах скоро да мине, а и той щеше да спре и да започне да задава въпроси и да ми се извинява, а въпреки всичко този момент беше идеален, аз просто бях щастлива.


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 19, 2013 9:14 pm

Дъха ми беше секнал. Не можех да дишам нормално, не бях сигурен дали беше заради целувката, заради задушаващата прегръдка или просто заради напрежението и съпротивлението в долните части на тялото й, които срещаше моето докато се опитвах да навляза в нея отново всеки следващ път. Не мислех че ще е толкова трудно, но като че ли нещата се поотпуснаха след известно време. Не бяхме спирали целувките защото усещах че тя го иска. Да усеща че съм до нея постоянно, а не само заради това което правехме, макар наистина да ми харесваше.
Скоро минахме на по горно ниво, сменихме влудяващо бавно с нормално бавно, а целувките ми станаха някак по настойчиви и не много сдържани, а между тях се прокрадна някой стон, които оповестяваше малка част от това, което изпитвах... Тя беше невероятна... Задъхвах се, но това май не беше толкова заради нея, колкото от това, че забравях да дишам...


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 19, 2013 9:27 pm

Значи все пак бях права. С времето наистина ...ами или претръпнах на болката и станах мазохист, или просто тя изчезна. Не напълно де, но имаше доста повече удоволствие, отколкото от нея.
Имаше нещо наистина невероятно в това усещане. При всяко негово навлизане цялата се стягах и едно неописуемо приятно чувство се зараждаше в долната част на стомаха ми. Стана ми още по- горещо, започнах да изтръпвам от въпросното чувство, да треперя и беше дяволски страхотно. Ето защо всички толкова говореха за това. Изпитвах наистина най- високата степен на щастието. Имах чувството, че летя от всички тези емоции и вълнение, които ме обземаха. Дишах едва едва, все по- начесто и все по- леко, докато го целувах, поне когато си спомнях за това. Цялото ми съзнание се замъгляваше от еуфорията и забравях къде се намирам...само него помнех и изучавах с устни. Само мой.


[You must be registered and logged in to see this image.]
...::You make me better::...
[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   Съб Яну 19, 2013 10:04 pm

Всяко мое навлизане в нея ме караше да изтръпвам от удоволствие, не можех да го сравня с друго, не че имах някаква база за сравнение от днес, но определено щеше да ми стане хоби за следващите дни. Въздуха навлизаше на малки глътки в дробовете ми, крадейки го от дъха й. Не ми трябваше друго след като имах нея. Позволих си да махна опората от едната си ръка придържайки се само на другата и вече свободната да я спусна по тялото й, да я усетя по - добре. Желаех всеки сантиметър от кожата й да е долепен до моята.
Движенията се забързах още малко, но всичко го правех много постепенно. Не исках да я наранявам по какъвто и да е начин, но това, че тялото и реагираше по този начин сега ми даваше спокойствие, че не я боли... За всеки случай исках да проверя това.
- Харесва ли ти? - Прошепнах едва чуто и задъхано, между две целувки, трябваше да знам дали е така, за да знам дали да продължа или да спра...


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: The last moments last forever   

Върнете се в началото Go down
 
The last moments last forever
Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Минало, бъдеще и други; :: Машина на времето-
Идете на: