Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 Стаята на Вики

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Стаята на Вики    Чет Ное 22, 2012 9:38 pm

First topic message reminder :





...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Adrian Sage



Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Вики    Вто Дек 18, 2012 5:16 pm

Не знам дали забеляза, но с последното изречение отбиваше темата и макар да се радвах и да исках да се усмихна, не бях на едно мнение с нея и исках да се изясним. Затова и се отдръпнах от нея прекъсвайки целувката и я погледнах в очите.
- Аз ти имам доверие, нима всичко, което правим не изисква максимално доверие? Не виждаш ли щастието ми? Бил ли съм по щастлив от сега? Усмивката ми не е ли достатъчно широка. А единственото от което ме е страх е да не те забравя... Нямам страхове. Това е единственото, а когато си до мен винаги ще те помня.
Гледах я дълго и се усмихвах. Сложих няколко кичура зад ушите и и погалих бузата й надигайки се леко, за да я целуна.
- Толкова ли е трудно да приемеш че те обичам. - Прошепнах тихо...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Вики    Сря Дек 19, 2012 4:29 pm

Знаех, че беше прав. Знаех го много добре.
Все пак той живееше ден за ден. Не беше подвластен на лъжите, интригите и злината в този свят, пък и да беше дори за ден, той просто не я помнеше. Затова и един вид му завиждах. Знаех, че беше сам и му беше тъжно, но...не е изпитал цялата тази болка.
Излегнах се назад и се опитах да отклоня поглед, но не беше толкова лесно, особено с тази притегателна сила, която притежаваше точно той. Извъртях глава настрани, за да го гледам и свих устни при последното му изречение. Естествено, че не беше лесно.
Но нямаше да го съдя за думите му. Все пак той нямаше моят живот. А през какво ли бе преминал той.
- Не, не е това. Не е свързано с теб, спокойно. Просто... свикнала съм да бъда сама и... Мисълта някой изобщо да обича точно мен. Това е нещо, което не мога да повярвам. - обясних смутено, свеждайки поглед надолу.
И все пак сякаш тук си бяхме в наш собствен свят. Заобиколени само от лампичките и завивките и един от друг. Нищо повече.
Няма проблеми. Няма грижи.
Само ние.



...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Вики    Сря Дек 19, 2012 5:46 pm

Щях да се съглася, че е свикнала да е сама, но след като и се предоставяше възможността да бъде с някой не разбирах защо просто обръщаше гръб на всичко това... Или аз не можех да я разбера правилно.
- Не е трудно да повярваш, че те обичам, ти си красива и не говоря само за външна красота, говоря за това, което е тук! - Сложих ръката си на мястото където трябваше да се намира сърцето и през всички слоеве кожа и плът. Усещах го как тупти под дланта ми. След това преместих ръката си на слепоочието й докосвайки го само с показалеца си. - И за това тук...
Приближих се малко към нея, защото се беше отдръпнала и ми се виждаше твърде далече, а и за да мога да я целуна. Целувката беше нежна и лека, само допир на устните ни, но казваше точно това, каквото беше посланието ми.
- Затова те обичам и не ме е страх да го призная!



Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Вики    Сря Дек 26, 2012 12:32 am

Добре, стига толкова спорове. Не мислех, че са нужни. Нямаше смисъл да му пълня главата с моите си драми. А и щом той го твърдеше така разпалено явно наистина го чувстваше. Нямаше да го огорчавам или нещо подобно.
Просто щях да се опитам да го приема.
- Добре...вярвам ти. - казах накрая и се усмихнах нежно, след което отново се постарах да се скрия в ръцете му. Придърпах завивката по- нагоре , за да закрива него до гърдите някъде, а аз както се сгуших точно там ме закриваше почти през глава. Започнах да оставям целувки по кожата му, като през няколко от тях просто се гушвах за момент и затварях очи, след което продължавах, обхождайки гърдите му, докато крачето ми бе обвито около кръста му. Нямаше почти никакво разстояние между нас. Чувствах се толкова спокойна в тези мигове.



...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Вики    Сря Дек 26, 2012 12:51 am

Това вече беше друго. Не беше трудно да ми повярва нали? Само дето много се дърпаше. Очевидно не го искаше чак толкова и се чувствах сякаш я принуждавам да прави нещо което не иска. Макар да виждах сегашното и щастие и това, че не може да се отдели от мен.
- Мисля, че тази вечер, ще е по добре всеки да спи в апартамента си. - Казах сериозно с някаква болка в гласа, но нямаше да отстъпя. Трябваше да реши какво иска, да реши дали иска да прекарва времето си с мен или иска да си намери някого когото да обича, защото очевидно мен не ме приемаше като този човек.
- Ще ида да си взема душ. - Казах измъквайки се от ситуацията, както от леглото и от прегръдките й. Целунах челото й, притискайки силно устните си там и се облякох набързо. Това щях да го свърша в собствения си апартамент.



Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Вики    Сря Дек 26, 2012 2:02 am

Хей, хей. Какво ставаше? Не може така! Не!
- Ейдриън... - казах тихо, усещайки как паниката ме обливаше. Къде отиваше? В своята си стая? Нали до сега ми казваше, че ме обича, защо ме изоставяше сега?
Това ли беше неговата любов? До тук ли свършваше?
Когато ме целуна по челото още повече се паникьосах. Точно сега ли трябваше да ме оставя? Стоях и го гледах безмълвна, но когато се облече вече не издържах.
- Страхотно доказателство за любовта ти, няма що. - казах, свивайки устни от яд и се изправих от леглото, увивайки бързо чаршафа около тялото си. Не мога да повярвам, че го правеше.
- Следващият път преди да кажеш нещо такова го обмисли. - казах му, малко преди да вляза в банята.
- И да не забравиш да затвориш вратата след себе си. - напомних му и тряснах вратата на банята. Нямаше да изляза от там, докато той не си тръгне.
Не мога да повярвам, че наистина каза това. Не намирах логика. В един момент да ми обяснява колко ме обича и в следващия да ми казва, че предпочита да си спи в своя апартамент и да ... ами да си тръгне просто така. Душ щял да си вземе. Върви по дяволите..



...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Adrian Sage

avatar

Брой мнения : 305
Join date : 19.11.2012
Age : 31

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Вики    Сря Дек 26, 2012 2:25 am

Преглътнах мъчително няколко пъти докато я наблюдавах. Беше толкова разстроена от това което й бях казал, че ако беше извадила сърцето ми за да го накъса на малки парченца, нямаше да боли толкова.
Приближих се до врата на банята и облегнах челото си в нея, като прошепнах предполагайки, че думите ми няма да достигнат до нея.
- Просто те освобождавам Вики, за да решиш сама дали изобщо ме искаш по този начин. - Стиснах очите си, за да не се разплача като малко момченце. Чувствах се наранен и изгубен. Може би защото очаквах отговора на думите ми "обичам те" да е "аз също те обичам", а не да следват увещания дали наистина изпитвам чувствата, които изричам с думи.
- Ако имаш нужда от мен, просто ме потърси...
Прошепнах също толкова тихо и се отделих от врата приближавайки се до тази от която трябваше да си тръгна. Обърнах се за да погледна отново стаята, която исках да запомня на всяка цена. Не исках да забравя нищо от тук, но болеше толкова много, че не бях сигурен дали искам да помня точно този момент. Може би трябваше да кажа на някого, или да го напиша в дневника си...
Въздъхнах и отворих врата излизайки навън. Затворих след себе си и тръгнах към моя апартамент, чувствайки как с всяка крачка се отдалечавам от онзи биещ орган който трябва да се намира някъде между белите ми дробове.



Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Victoria Lawrence

avatar

Брой мнения : 276
Join date : 19.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Вики    Сря Дек 26, 2012 12:42 pm

Това беше. Вече можех да си поплача на спокойствие. Не мога да повярвам, че ме изоставяше. Хората се бореха за любовта си. И когато аз се съгласих той реши да си тръгне.
Подпрях се на вратата и се плъзнах по нея, оставяйки сълзите ми да се разлеят на свобода. Не беше честно от негова страна. Защо ми го причиняваше?
Смътно чух думите му и свих устни, стараейки се да не издавам никакви звуци, издаващи положението ми. Оставял ме да реша? Аз бях в ръцете му. Отдадох му се, а той ме оставял да реша дали го искам по този начин.
Той бягаше от мен, а мен изкарва виновна.
Следващите му думи биха ми се сторили дори комични, ако не бях в толкова тъжно състояние. Ако имам нужда от него? Сериозно ли?
СЕГА имах нужда от него. Имах нужда да ме прегърне и да си остане при мен, не да изчезва.
Както и да е, скоро чух вратата да се затваря и спрях със всякакво старание. Просто се отдадох на отрицателните чувства, които ме бяха обзели. Сигурно ако ми беше казал, че ме мрази нямаше да съм толкова разбита.
Отдадох се на отчаяността си. Когато и сълзите ми пресъхнаха си взех душ. Облякох едни къси панталонки и макар да не биваше сложих неговата риза, с която дойдох по- рано. За щастие през това време камериерката беше сменила спалното бельо. Сгуших се между новите завивки и си пуснах някакъв филм... Нямах желание за нищо.



...::You make me better::...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Вики    

Върнете се в началото Go down
 
Стаята на Вики
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Хотелската част :: Стаите, президентския апартамент-
Идете на: