Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
Сря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
Сря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
Сря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
Сря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
Сря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
Нед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
Вто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
Сря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
Пон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
Пон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
 
Victoria Lawrence (276)
 
Vincent Keller (192)
 
Lisbeth. (189)
 
Kenneth Red (185)
 
Diliah Moretti. (172)
 
Анджелийн (122)
 
Kathleen . (112)
 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
 
Melody Love Miller (78)
 
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 12, на Съб Ное 17, 2012 7:44 pm

Share | 
 

 Стаята на Лизбет.

Go down 
АвторСъобщение
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Стаята на Лизбет.   Чет Ное 22, 2012 8:15 pm


Скромно; светло, но все пак мрачно; разхвърляно, но създаващо представа за прибраност, място, което можеше да се нарече дом.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Чет Ное 22, 2012 8:30 pm

-Оставих миналото - отговори Винс без да се замисля.
Бе решил да остави миналото , преди години . Живееше за момента въпреки, че винаги ще желае да отмъсти за братята си .
Той бързо се съгласи с офертата на Лис . Изглеждаше му по-добре да отидат в нейната стая . Тя го предупреди , че не е много хубава и е малко разхвърляна , но той бързо и отговори , че не е виждала неговата стая . Въпреки , че той държеше всичко подредено и изрядно. Просто бе казал тези думи за да не се чувства неловко . Стигнаха до една от стайте . Сигурно бе нейната щом тя вече я отваряше. Светна лампата и покани Винс вътре.
Стаята бе типично женска. Украсени стени , мирис на женски парфюм и се забелязваха сушоари и преси . Но бе уютна стаята. Допадна му . Обаче леглото и бе по-малко от неговото и това го накара да се зачуди "Как спи в това" . Хвърли поглед към Лис и се сети за ръста и , и бързо си отговори .
- Ама искам само малко отрова - каза той , като се опита да я развесели .
Обстановката му бе все още странна все пак за първи път момиче го канеше в стаята си на по кафе.




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Чет Ное 22, 2012 8:49 pm

Късметлия. Единствената мисъл, която пробягна в съзнанието ѝ, докато търсеше ключа за стаята си и все пак вървеше уверено из коридорите. Знаеше всеки един от тях наизуст и без проблем можеше да заеме поста на екскурзовод из хотела. Всяко отваряне на вратата я изненадваше, защото Лиз не бе свикнала с гости и обикновено липсата на интерес към средата се отнасяше и за стаята ѝ.
- Явно имаш повече смелост в излишък, отколкото очаквах. - засмя се Лизбет и се изгуби зад онази полупреграда, която се виждаше едва с встъпването в стаята. В известен смисъл по-скоро избягваше оценката в погледа на Винсънт от видяното. Не бе просто лека бъркотия, но и самото обзавеждане. Лизбет преди всичко гледаше създаде нещо уютно за себе си, макар повече да бе вече тук и преди нея, а никога не се бе замисляла за вероятна ситуация като настоящата.
Последва шум, който съвсем смътно напомняше на буря, преминаваща през импровизирания кухненски кът, каквото можеше да представлява самата тя. Едва не изпусна чашата, едва не разсипа кафето и все пак се пребори с всичко и след пет минути можеше да се похвали с две чаши топло кафе и липса на отрова.
- Имаш късмет... Запасите с отвора са ликвидирани до нулата. - въздъхна театрално, докарвайки си тъжно изражение, но бързо възвърна усмивката си и се отпусна в края на леглото. Определено в интериора ѝ липсваше добра обстановка за пиенето на едно кафе. Трябваше да внесе и една маса с поне три-четири стола.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Пет Ное 23, 2012 6:01 am

В стаята бе топло и Винс бързо си свали палтото . Отдолу бе с тениска . Може би затова му бе страшно студено през ноща. Държеше си палтото в ръката като седна на леглото поради липсата на маса и столове. Лис донесе две чаши от който излизаше пара. Той хвана своята и бързо усети , че бе вряло. Чашата всякаш щеше да му свали кожата , но не му пукаше . Хареса му , че е топло и щеше да му се наслади.
- Честно да ти кажа трябва да сложиш някой стол и масичка - каза искрено Винс . Нямаше желание да я нарани с думите си , но бе честен и не иска да крие нищо от нея. Затова си изрази мнението. Бе малко нахален . Млъкна и отпи от кафето . Леко си изгори езика , но не го показа . Усети как той леко изтръпна. Доста често му се случваше.




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Пет Ное 23, 2012 6:34 am

Не се засегна. Сама бе констатирала липсата на нещо подобно и нямаше да бъде зле, ако сте сдобиеше с няколко нови предмета. Лизбет огледа стаята и установи, че имаше предостатъчно място, което да бъде запълнено с още мебели. Може би щеше да се отбие в града съвсем скоро и да поправи пропуска си, въпреки че вече можеше да си представи що за комична картинка би била, носейки маса и столове към хотела.
- Ти да не би да си по-добре обзаведен? - попита едновременно остро, закачливо и някак преносно предвид факта, че питаше за стаята му. - Междудругото можеш да си се разхвърляш както пожелаеш. Ясно е, че липсва някакъв сносен ред.
Допълнение съвпадна с факта, когато Лиз забеляза колко ревностно Винсънт държеше палтото си в ръка и се съмняваше да имаше друга причина освен някаква мисловна пречка, която не му позволяваше да го остави някъде. От друга страна, Лиз просто продължи да внася нови щрихи в картината на хаоса. Едва когато захвърли в неизвестна посока шала си, се почувства достатъчно спокойно, че да опита кафето си. Личеше си, че не правеше често кафе, но пък не бе чак толкова кастрофална. В крайна сметка единствения недостатък се оказа врялостта на водата.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Съб Ное 24, 2012 8:35 pm

Винс се наслаждаваше на атмосферата на приятното кафе в уютната стая. Бе малка и приятна и той всякаш свикна с това. Отпи още една глътка от кафето , като усещаше течността да се стича по вътрешностите . Стопляше тялото му . Бе като нов човек . Усети , че бе силно веднага усети прилив на енергия. С помощта му щеше да издържи буден до края на деня.
- Как си? - попита той собственичката на стаята.
Продължи да си мисли. Тепърва бе започнал деня , а той нямаше никакви планове за днес. Явно щеше да се примири с каквото се случи, но нямаше просто така да зареже Лис. Желаеше да я опознае повече. Да разбере защо хлътна по нея , въпреки , че знаеше искаше да научи повече за нея. Какво обича да прави в свободното си време? Хоби да ли има? Спортува ли? Всичко естествено което го интересуваше и не знаеше за нея.
Отново отпи и усети как чашата леко се разхлади . Течността намаля , а Винс всякаш вече бе пълен с енергия..




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Нед Ное 25, 2012 9:27 am

Лизбет за момент бе като в транс. Седеше, обвила ръце около топлата чаша кафе, със сведен поглед към пода на стаята. Предполагаше, че мисли за нещо, но всъщност главата ѝ бе потънала в прегръдките на тишината. Просто виждаше пред себе си пода, а в същото време и не го виждаше. Смътно доловимо тялото ѝ трепна при въпроса на Винсънт. Стори ѝ се като твърде силен звук, който все пак успя да я изведе от пълното нищо.
- Добре, а ти? - отговори разсеяно, продължавайки да се вглежда в тъмните дъски, наредени една до друга, които сега наричаха паркет. Нямаше време да обмисли добре отговора си и просто каза онова, което първо ѝ дойде наум. Накрая се съвзе изцяло и вдигна поглед към Винс. Почувства се извън тялото си, докато наблюдаваше как върховете на пръстите ѝ преминаха по белега на лицето му. - Никога не си ми разказвал за него.
Изискваше твърде много за толкова кратко време, но Лиз не успя да доосмисли този факт преди да доближи устните си опасно близо до неговите, възспирайки се от спомена за фаталните последици, които понякога носеше една целувка от нейна страна.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Нед Ное 25, 2012 2:22 pm

Винс държеше вече празна чаша след като изпи цялото и съдържание. Чу отговора на Лиз и след миг леко потрепна . Усети допир , тя докосваше леко белегът на лицето му. Усети нежните и пръсти да се движат по грубата му кожа. На никой не позволяваше да го пипа дори го криеше , но сега всякаш не можеше да реагира. Бе се вцепенил усещаше само топлите и пръсти по лицето му. Нейните думи всякаш го събудиха от сън. " Никога не си ми разказвал за него. " - отекнаха в съзнанието му. Леко се осъзна и бързо започна да и отговаря , но се спря.
Усети дъхът и по кожата си . Лиз се бе приближила близко до него . Устните им бяха близко . А погледът му бе срещу нейният . Леко прехапа устните си преди да направи следващото си действие,
- Никога не си питала за него - леко прошепна .
Приближи се леко инстинктивно към нея . Затвори очи и след миг усети нежните и меки устни да се допират до неговите. Целуна я нежно и кратко . От както бе и казал че я харесваше мислеше за целувка, а сега я целуна . Чу сърцето си да тупти лудо . Усети се жив. Кожата му настръхна , а усещането щеше да остане до края на живота му в съзнанието , защото му хареса страшно много въпреки че бе кратко




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Нед Ное 25, 2012 2:47 pm

Лизбет измъкна празната чаша от ръцете му и я изнесе към онова схлупено помещение, което квалифицираше като кухня. Бе почувствала нуждата от малко въздух, от нещо несмислено, което да изпълни главата ѝ, за да осмисли случилото се. За секунда сърцето ѝ бе пропуснало един удар, отново бе почувствала онази приятна топлина в тялото си и определено бе загърбила резките движение, подсказващи до този момент несигурността ѝ в онова, което казва или желае.
- Сега питам. - настоя тихо, защото единствено по тази тема все още срещаше смесени чувства. Да попита или не? Отнасянето на чашата не бе достатъчното време, за да си отговори. Отново зае мястото си в края на леглото и ръката ѝ се плъзна под неговата в някакъв необясним жест на подкрепа. Щом си имаха доверие, то логично бе да знае за белега. В крайна сметка по-рано тя самата бе казала нещо подобно за себе си, макар че бе скрила част от истината, но вероятно и тя скоро нямаше да е тайна.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Нед Ное 25, 2012 4:07 pm

Винс помисли , че я изплаши като видя колко бързо тя отиде да остави чашата му . Обаче се успокой като видя колко бързо се върна . Леко се подсмихна на думите и. Усети ръката и под неговата. Леко я стисна . Бе му приятно да усеща че е жива и той покрай нея, не веднъж му се бе случвало да си въобразява хора. С дни бе виждал приятели от армията , но след което се бе усещал че те умряха пред очите му .
- Белегът е от една от времето когато бях в армията или по-точно когато бях експеримент на армията - говореше бавно и ясно , обмисляше всяка дума като си спомняше с подробности случилото се . Не се боеше да говори за това заради човека на който го казваше . Имаше и доверие . - или по-точно от една бомба , която бе с цел да убие всички като мен , но само аз оцелях .
Гледаше я в очите , в красивите и пъстри очи докато казваше всяка една дума. Наблюдаваше реакциите и , който бяха нормални , като на човек който изслушва и разбира какво ти е.
- Ами ти ? Искаш ли да ми кажеш нещо? - попита я като и предложи само , не я караше да казва каквото и да е .




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Нед Ное 25, 2012 5:03 pm

Лиз се засмя при въпроса му. Тя нямаше живот, за който да говори. Единственото, което можеше да нарече такова бе обитанието на хотела, където имаше правото да прави каквото пожелае, но понякога дори тук се чувстваше като в затвор, какъвто представляваше миналото и онова, което другите наричаха живот.
- Едва ли мога да те впечатля... - отговори замислено, докато все още не бе сигурна дали желае да сподели с някого онова, което обикновено обсъждаше единствено с мислите си и всяка вечер заспиваше с главоболие. - Като за начало дори нямам смелостта да нещо толкова мащабно като армия, ако въобще приемаха жени.
Спря дотам и си пое въздух. Предстоеше ѝ да изрече нещо мащабно. Лизбет отмести поглед и за момент ръката ѝ трепна под тази на Винсънт като че ли желаеше да се измъкне от създалата се обстановка. Лиз отмести поглед встрани, защото не желаеше да види реакцията му. Създаваше впечатлението, че може да се бори за себе си, но то произлизаваше от онова желание за власт, което се бе появило съвсем наскоро.
- Всъщност никога не съм имала живот. Онзи белег, който ти показах... Не е единствения и всичките са от човека, който наричам бивш съпруг, въпреки че брак нямаше. Просто бях като продадена на него заради множеството дългове на покер към него от страна на баща ми. - всичко Лиз каза почти шепнейки, защото отчасти се срамуваше да си признае слабостта в тези отминали моменти.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Vincent Keller

avatar

Брой мнения : 192
Join date : 17.11.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Нед Ное 25, 2012 7:38 pm

Лиз отговори на въпроса му . Не бе очаквал тези думи , но не го и шокираха. Следеше движенията и през цялото време . Като спря да разказва той се приближи към нея. Помести свободната си ръка към лицето и . Леко и нежно започна да премества лицето и към неговото . Гледаше я в очите докато погледите им се изравниха . Нежно я целуна , но този път бе по-дълго . Устните и всякаш бяха по-меки . Разтапяха го . Харесваше му все повече и повече усещането.
Дръпна се леко като заговори нежно :
- Недей да мислиш за миналото - леко се усмихна като я гледаше в очите - Минало е гледай бъдещето.
С тази мисъл той живееше всеки ден . Всеки ден забравяше миналото искаше да го разкара и му се получаваше. Затова не говореше за него .
- Аз съм до теб - поясни с усмивка на лицето .




Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lisbeth.

avatar

Брой мнения : 189
Join date : 01.11.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   Нед Ное 25, 2012 8:18 pm

- Да... Ти и цял хотел, пълен с какво ли не, но не и хора. - отговори през смях Лизбет. - Нямам успокояващо е да знаеш, предвид факта, че именно хората ми напомнят за миналото.
Животът в хотела, погледнат от тази гледна точка, бе едно практично и правилно решение. В никакъв случай не бе обявила, че тотално се отказва от разходки из града, но поне намираше нещо повече от представа за нов затвор. Позитивното мислене ѝ допадна, въпреки че досега не бе опитвала да мисли в това направление. Буквално виждаше Винс като учител в тази насока, която изглеждаше някаква банална представа за промяната ѝ към по-добър човек. Беше налудничево да мисли, че ще се промени изцяло, но поне отчасти можеше да го направи.
- Е, предполагам, че след сутрешното кафе плановете ти за ново проспиване на деня да се изпарили, така че какво смяташ да правиш? - попита, избутвайки разговора към по-ведра и непринудена тема. Въпросът вече ѝ звучеше достатъчно банален и Лиз не пропусна да огледа в стаята, за да се спаси от неловкостта.


Her flames are surrounding me now

They don't own me. I'm not a piece in their game. Can't control me. They're the only ones to be blamed I'll never breakdown. I won't give up this fight. I'll give them nothing 'cause this love is not a game to me. We'll survive and start an uprising. So Let the Games begin! She doesn't know the effect she can have. No she doesn't know the effect she can have. ---------------------------------------------
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Стаята на Лизбет.   

Върнете се в началото Go down
 
Стаята на Лизбет.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Хотелската част :: Стаите, президентския апартамент-
Идете на: