Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания
Хотел Трансилвания
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Хотел Трансилвания


 
ИндексИндекс  PortalPortal  Последни снимкиПоследни снимки  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Градината
come in wonderland. EmptyСря Мар 27, 2013 7:52 pm by LissaxDragomir

» Стаята на Лиса
come in wonderland. EmptyСря Мар 27, 2013 7:47 pm by LissaxDragomir

» Рецепцията
come in wonderland. EmptyСря Мар 27, 2013 7:39 pm by LissaxDragomir

» Запазване на ликове.
come in wonderland. EmptyСря Мар 27, 2013 7:09 pm by LissaxDragomir

» [solved]Лиса Драгомир
come in wonderland. EmptyСря Мар 27, 2013 7:06 pm by LissaxDragomir

» Ресторантът
come in wonderland. EmptyНед Мар 10, 2013 10:57 pm by Ian Hardy

» Станете наши приятели.
come in wonderland. EmptyВто Фев 26, 2013 6:28 pm by Kyla.

» Асансьорите
come in wonderland. EmptyСря Фев 20, 2013 10:19 pm by Ian Hardy

» Офисът на Виктория Лорънс
come in wonderland. EmptyПон Фев 18, 2013 7:14 pm by Ian Hardy

» Коридорите
come in wonderland. EmptyПон Фев 18, 2013 3:44 pm by Victoria Lawrence

Top posters
Adrian Sage (305)
come in wonderland. Vote_lcapcome in wonderland. Voting_barcome in wonderland. Vote_rcap 
Victoria Lawrence (276)
come in wonderland. Vote_lcapcome in wonderland. Voting_barcome in wonderland. Vote_rcap 
Vincent Keller (192)
come in wonderland. Vote_lcapcome in wonderland. Voting_barcome in wonderland. Vote_rcap 
Lisbeth. (189)
come in wonderland. Vote_lcapcome in wonderland. Voting_barcome in wonderland. Vote_rcap 
Kenneth Red (185)
come in wonderland. Vote_lcapcome in wonderland. Voting_barcome in wonderland. Vote_rcap 
Diliah Moretti. (172)
come in wonderland. Vote_lcapcome in wonderland. Voting_barcome in wonderland. Vote_rcap 
Анджелийн (122)
come in wonderland. Vote_lcapcome in wonderland. Voting_barcome in wonderland. Vote_rcap 
Kathleen . (112)
come in wonderland. Vote_lcapcome in wonderland. Voting_barcome in wonderland. Vote_rcap 
Kristian "Kirito" de Vaux (104)
come in wonderland. Vote_lcapcome in wonderland. Voting_barcome in wonderland. Vote_rcap 
Melody Love Miller (78)
come in wonderland. Vote_lcapcome in wonderland. Voting_barcome in wonderland. Vote_rcap 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:13 am

 

 come in wonderland.

Go down 
2 posters
АвторСъобщение
therese;




Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 26

come in wonderland. Empty
ПисанеЗаглавие: come in wonderland.   come in wonderland. EmptyВто Ное 20, 2012 2:11 pm

Сънят дойде незабавно, а тялото й отдавна се бе отпуснало върху мекото легло. Бе очаквала поредната безсънна нощ, изпълнена с горчиви спомени от детството, което нямаше и болезнената липса на близки или поне приятели, които да направят живота й по-лек. Вероятно тя не бе от хората с късмет, а и съдбата не бе благосклонна към нея, затова бързаше да заспи, да се унесе в страната на въображението, където всичко е възможно и отново да се озове в мечтаната къща, наречена дом, заобиколена от хора, наречени семейство. Подсъзнанието й работеше на пълни обороти, съчинявайки картини, които олицетворяваха най-съкровените й желания. Желания, чието постигане бе едва ли не невъзможно, освен ако нямаше дарба да съживява мъртъвци. Затвори клепки и блажена усмивка се разпростря на устните й. Сънищата винаги бяха непредсказуеми.

Как ще реагирате, ако изведнъж, както сънувате тихи ливади и малка, сгушена колиба, изникне мъж и то твърде подозрителен, за да превъзмогнем така или иначе странното му и не на място появяване?Как ще реагирате ако някакъв си човек прекъсне единствения момент, когато се чувствате напълно освободени психически и физически, от бремената на живота и несполуките, които неизменно ни следват по пътя към мечтата ни?Някои ще изпищят, ще обиждат, ще се гневят, може дори да побегнат, макар че е достатъчно едно ощипване, за да се върнат на безопасно (доколкото реалността може да се нарече безопасна). Но на Тереза не бяха присъщи никои от изброените реакции, които пък доста добре описваха средностатистическата жена. Терез щеше да стои, да премигне няколко пъти с очи и просто да се примири, че не й е писано да остане за малко сама.
Вятърът брулеше крехката й фигура, развяваще дългите й руси коси и неволно потръпна от хладния въздух, който я обгърна, а тънкия плат на роклята не успяваше да му попречи. Макар действията и думите да са твърде изкривени и не дотам реални в сънищата, тя бе с ясното съзнание, че всичко й се случва и че ако не действа разумно последиците неминуемо ще я последват и на сутринта. Остана смълчана, наблюдавайки непознатия. Нямаше какво да му каже, нито да го укори, нито да се ядосва. Той чисто и просто й се бе натрапил с компанията си, а от нея зависеше дали щеше да приеме това за лош знак и ще се оттегли или ще направи всичко възможно да запомни този сън и да си създаде въображаемо приятелство.
И двамата мълчаха. Може бе прекалено щуро, че се срещаха, двама непознати, и думите заседнаха в гърлото на Тереза, коя от коя по-глупави. Имаше известна дистанция между тях, затова реши, че няма да е твърде грубо и отклони погледа си към ширналите се пред очите й поля. Природата я изпълваше със странно спокойствие и вътрешен мир. Постоя така,но реши, че би трябвало първа да наруши тишината, или поне така сметна за учтиво (а тя винаги държеше да бъде мила).
-Аз съм Тереза.
Не подаде ръката си, би било напълно излишно, тъй като той нямаше как да я поеме, освен да се приближи още няколко крачки, а това би било неловко и за двамата. Втренчи ясните си очи в него и проследи всяка емоция, която дори за кратко премина по лицето му. Да изследва човешката психика се бе превърнало в нейно откачено хоби. Постара се усмивката й да бъде искрена, макар че вътрешно надделяваше любопитството.

*съжалявам за бозата, но това е недостатъкът да си първи ;д
Върнете се в началото Go down
Джак Фрост

Джак Фрост


Брой мнения : 47
Join date : 19.11.2012

come in wonderland. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: come in wonderland.   come in wonderland. EmptyВто Ное 20, 2012 2:39 pm

В мигът в който затворих очи ги отворих отново. Не бях в стаята си в хотела,а някак си се бях озовал на поляна,сред природата. Веднага осъзнах,че това е сън защото още се държа,а не откачам. Пред мен на няколко крачки стоеше русокоса красавица,очите ми неволно се плъзнаха по крехката й фигура. Вятъра премина през нас. Видях как момичето потреперва,но не направих нищо. И преди съм имал такива сънища,не завършваха добре за хората в тях. Мълчанието беше тежко,погледите ни също. Преглътнах безшумно,не смеех да помръдна,не смеех дори да дишам. Просто стоях с ръце в джобовете на панталоните ми, гледах я с недоверие и някак си със съжаление.Тази бедна душа,дали ще остане просто сън или ще бъде нещо повече от привидение.
-Джак...Фрост.
Представих се и се приближих към нея доста неуверено. Свалих сакото си и я наметнах с него.Исках това да не е сън за да мога да накарам вятъра да спре. Присвих очи подозрително .
-Това е сън...просто сън. За това не се страхувай от мен. Не бих те наранил за нищо на света,мила.
Ръцете ми бяха на раменете й и изпращаха топли вълни,това продължи едва минута. После отново прибрах ръцете си в джобовете на сивите ми панталони.


пп. и мойто е боза,съжалявам...
Върнете се в началото Go down
therese;




Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 26

come in wonderland. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: come in wonderland.   come in wonderland. EmptyВто Ное 20, 2012 3:15 pm


Когато приятелят ти свали якето си и те наметне с него с цел да не измръзнеш, бе романтично. Но когато напълно непознат мъж и то в откачен сън, ти подадеше дрехата си, а и на всичкото отгоре те зяпа, сякаш очаква нещо, бе плашещо и страховито. Не че имаше вид на извратен маниак, който ще се възползва от усамотението, което предлагаше безлюдната местност, и ще се нахвърли върху напълно беззащитната и невинна Тереза, но макар и омайниче изпитваше страх от непознати. Съвсем като малко изгубено момиченце, което някак си е попаднало в страховития свят на възрастните (които пък не бяха никак дружелюбни и приветливи), Теса се опитваше да не вярва на всяка казана дума или действие, защото много често си изграждаше фалшива представа, особено като става въпрос за първото впечатление, а то се оказваше решаващо в преценката й за даден индивид. Не бе уплашена, може би не и напълно безпомощна, тъй като притежаваше известни скрити и коварни дарби, които никога не бе използвала. Но честно, сториха й се подозрителни дружелюбността и закрилата, които сякаш струяха от мъжа, а той се усмихваше, само за да затрудни и да усили противоречията в главата й.

Загърна се по плътно в предложената дреха и вдиша от аромата на скъп мъжки парфюм. Успя да се стопли и лицето й отново бе придобило онзи здравословен отенък на розовото. Усмихна се плахо в отговор на последните думи и едва доловимо поклати глава.
-Надявам се, че няма да ме нараните. А и все пак това е само сън.
Повтори последното изречение, за да си вглъби, че на другия ден нищо от това няма да остане трайно в спомените й, а и шансът да се срещнат отново, в реалността, бе нищожно малък. Вгледа се в миловидното му, набраздено от леки бръчици, необръснато лице. Не можеше да се каже, че се чувства в пълна безопасност, но изначалния страх и нерешителност се бяха изпарили някъде във въздуха. Вятърът утихна и реши да върне сакото на притежателя му, но един негов жест я спря и остана, сгушена в твърде голямата за нея дреха. На устните й, с цвят на вишна, разцъфна поредната усмивка. Може би този сън нямаше да се окаже провален, а напротив-интересен. Винаги бе по-интересно с компания.
Почувства, че е твърде неприлично да го зяпа толкова време, затова отклони глава към къщичката и пристъпи от крак на крака. Обстоятелствата бяха достатъчно странни и я караха да върши странни неща, камо ли какви мисли минаваха през главата й.
-Може ли да отидем ей там?
Посочи невинно с пръстче към къщичката. Звучеше напълно като малко момиченце,а лицето й бе грейнало в типичното за децата вълнение. Дори въпросът й не бе характерен за повечето възрастни, които правеха каквото си искат без да питат, когото и да било, най-малко децата.
Върнете се в началото Go down
Джак Фрост

Джак Фрост


Брой мнения : 47
Join date : 19.11.2012

come in wonderland. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: come in wonderland.   come in wonderland. EmptyВто Ное 20, 2012 3:40 pm

Въздухът се промени,цялата обстановка беше различна,дори самият аз. С равнение от преди две секунди сега съм спокоен,не прекалено отпуснат. Не мога да рискувам да се отпусна,не заради нея,а зари това което може да направя. Погледът ми омекна и лека усмивка се появи на лицето ми. Що за създание бе тя,очевидно е че и двамата сънуваме,но как точно са се преплели сънищата ни. До сега не ми се беше случвало такова нещо.
-За нищо на света не бих вдигнал ръка срещу такава прекрасна млада дама.
Извърнах очи към малката къщичка,погледът ми се задържа върху нея. Неразбиращ,объркан..тревожен. Бих предпочел да останем тук,защото неизвестното ме притеснява,но все пак това не е мой сън. Затворих очи и кимнах,нещо ми подсказа,че тя щеше да отиде дори и без мен.
-Разбира се.
Усмихнах се и извадих едната си ръка за да я поставя върху гърбът й. Двамата тръгнахме към непознатото. Къщурката изглеждаше топла,но това не попречи на космите ми на вратът да настръхнат от тревога и недоверие.
-Имала ли си такъв сън преди... имам предвид къщата. Защото аз нямам подобни спомени.
Беше лъжа,но благородна. Все още помня старата къща в която бях роден,наподобяваше тази,помня и как се прибирах една късна нощ,същата нощ в която родителите ми се опитаха да отнемат животът ми,а вместо това загубиха своя. Преглътнах тежко,вече бяхме на няколко крачки от входната врата. За секунда се обърнах назад и видях далече из между дърветата,в края на поляната силуети. Отворих вратата с решителност и направих път за да мине Тереза,след това се вмъкнах вътре и затръшнах вратата.
Върнете се в началото Go down
therese;




Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 26

come in wonderland. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: come in wonderland.   come in wonderland. EmptyСря Ное 21, 2012 6:51 pm


Не знаеше каква бе причината за недоверието и внезапната нерешителност на Джак. Макар и за кратко, успя да си изгради сносна представа за мъжа до себе си и горе посочените качества не бяха никак присъщи за милата му, но доста мистериозна персона. Ръката му се бе на настанила на талията й без покана, въпреки че не го възприе като знак на липса на маниери или неучтивост или не дай Боже намек за сексуално желание, а напротив, чувстваше се под закрилата на някого. Обичаше да бъде в безопасност, а и дружелюбното му, приятно отношение само я изпълваше с приятни емоции, нещо твърде неочаквано за сън, който се предполагаше, че трябва да е игра на въображение, а не на чувства или трезви мисли.

Вървяха в пълен синхрон и от време на време разменяха кратки изречения или някоя дума, колкото да не позволят на тишината да ги погълне. Крачеха по малка пътека, която се виеше из гъстите треви и шубраци и бе много благодарна, когато стъпи на открито, равно място точно пред малката къщичка. Не бе в окаяно състояние, но нямаше онзи вид, който притежаваше всяка обитаема или поддържана къща. Бръшлянът се бе увил плътно около стените й, създавайки впечатлението, че той е единствената им опора. Има един прозорец, но стъклото бе счупено и се виждаха назъбените му краища. Вратичката бе леко открехната и Тереза любопитно, едва ли не страхливо, посегна към нея и леко я побутна.
Беше празна. Е, като изключим малкото столче.табуретка и леглото в ъгъла. Нямаше нищо друго-нито шкаф, нито цветя дори. Никой не бе стъпвал тук от години, а може би от векове.
Сети се за въпроса му, който остана без отговор и макар със закъснение притеснително прошепна. Боеше се да наруши тишината, която сякаш запълваше цялата къща.
-Да, сънувам тази къща от година, но никога не съм влизала.
Джак затвори вратата и Терез остана в недоумение.Чистия пролетен въздух бе заменен с гъст, прашен и застоял и й се искаше отново да излезе навън, но знаеше, че ако напусне колибата вероятно скоро няма да се върне. Усещаше и още нещо. Нещо негативно, някакво напрежение от мъжа и не можа да сдържи любопитството си.
-Нещо те притеснява.
Върнете се в началото Go down
Джак Фрост

Джак Фрост


Брой мнения : 47
Join date : 19.11.2012

come in wonderland. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: come in wonderland.   come in wonderland. EmptyСря Ное 21, 2012 7:26 pm

Явно къщата е част от нейният сън,а това в гората,част от моя. Всичко се връзва,но защо. Защо точно аз и тя и как точно сънищата ни са се слели? Доста въпроси и за жалост никакви отговори. Погледнах я и се усмихнах,не искам да я лъжа,но ако споделя със сигурност ще я оплаша. Не сънят ще я изплаши,а самият аз и това което сторих... Застанах до прозореца,вторачил се в далечината към дървенана и движещите се сенки,ако това се случи аз ще съм виновен ако съзнанието й пострада. Сега като се замиля не съм имал този кошмар от както Кенет ме накара да остана в хотела. Какво се е случило с мен,че отново започнах с лошите сънища. Страно,но не мога да си спомня нищо преди да отворя очи и да видя Тереза,сякаш спя с дни.

Обърнах се и се отдръпнах от прозореца,не я погледнах право в очите докато не седнах на леглото,защото е по-далеч от вратата, и не събрах мислите си.

-Явно сънищата ни са се слели,но моят не е точно..хубав сън. Кошмар...спомен от детството ми който ме реследва,но мисля,че си в безопасност тук,защото къщата е част от твоя сън.-Поне така се надявах,много се надявах да е така.Погледнах я и направих жест като покана да седне до мен. -Ще съм по-спокоен,ако сме възможно по-далеч от вратата и прозореца...

Промълвих,усещах как цялото ми тяло се е стегнало. Как можех да усещам такива неща,нали беше сън или защото са два в един и всичко е засилено. Всички емоции и усещания. Това не е добре,това ще значи,че ако я наранят тук...и все пак мислех само за нейната безопасност. Хубаво е да знам,че поне тук съм истинският Джак Фрост,а не Джак Изкормвача.
Върнете се в началото Go down
therese;




Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 26

come in wonderland. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: come in wonderland.   come in wonderland. EmptyСъб Ное 24, 2012 9:34 am

Не знаеше причината за толкова много неща.
Не знаеше защо той се страхува. А страхът никога не бива да бъде пренебрегнат, тъй като има основателна причина хората да го изпитват. Не бива да бъдат пренебрегнати и подбудите, които са основата на това неприятно чувство. Тереза не знаеше и какво се очаква от нея-да го успокои, да му шепти мили думи, както майка утешава малкото си дете, да се опита да го разбере, да го разпита. Но подозираше, че човек не говори с удоволствие за подобни неща и реши да запази мълчание, докато той сам не й сподели. Бе търпелива що се отнасяше до страданието на останалите и бе истински ангел спасител.

Седна до него, загърна се по плътно в якето, сякаш да се предпази от тъмните сили, които дори тя усещаше в къщата. Вече не й се струваше толкова уютна и симпатична, по-скоро някаква мистична злокобност се криеше във всеки тъмен ъгъл, а малкото предмети имаха своята символика. Изслуша кратката му изповед и се почувства добре, че не го заговори първи. Не обичаше да притиска хората. Облегна глава на рамото му, както правеха малките деца, когато са уморени от пълен с игри ден, и за миг затвори очи.
-Но аз съм просто човек. Защо ще искат да ми навредят?
Чувстваше, че споменът от детството не е бил никак приятен, нито безопасен, а това бе главната причина за объркването й. Вероятно сънищата им се разминаваха,но същевременно се сливаха и можеше да се получи ужасяваща комбинация. Страхуваше се да си представи какво би станало, ако ги нападнеха. Можеше ли отново да се събуди с едно ощипване по бузата?А можеха ли да я убият, докато спи?
Върнете се в началото Go down
Джак Фрост

Джак Фрост


Брой мнения : 47
Join date : 19.11.2012

come in wonderland. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: come in wonderland.   come in wonderland. EmptyНед Ное 25, 2012 10:55 am

Погледнах я ,но в главата ми беше хаос и не можех да кажа нищо. Бях я виждал из хотела,това го знам със сигурност,все пак живея в хотела от доста години. А всеизвестен факт е че хора няма в хотела,защото те не знаят за него. Явно тя не ме беше виждала и за това си замълчах.
-Права си,едва ли ще те наранят,но просто за да съм спокоен.
Исках този сън да свърши и да се събудя,да забравя за всичко това и да продължа,но нещо ми казваше да не мърдам от това легло.Преглътнах тежко и се отпуснах,съвсем малко.
-Разкажи ми за деня си... така или иначе ще забравим за всичко станало тук след като се събудим. Или поне се надявам.

Върнете се в началото Go down
therese;




Брой мнения : 43
Join date : 17.11.2012
Age : 26

come in wonderland. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: come in wonderland.   come in wonderland. EmptyПет Ное 30, 2012 6:11 pm

Какво всъщност можеше да му каже?Че сънува най-странния сън през живота си и е тотално объркана от случващото се, което сякаш не се отразяваше на нея, а на някоя, въображаема Терез, която няма нищо общо с нея. Или сънят се бе проточил и бе наситен с твърде нелепи случки, навързани една на друга, по някаква приумица на съдбата, или тя страдаше от шизофрения и трябваше да посети психотерапевт, който ще я успокои с думите "Не си луда" и ще докаже на себе си, че от тях няма полза. Джак се държеше мило, но същевременно сякаш се страхуваше от нещо, чакаше най-лошото да се случи и бе безпомощен. Терез отдавна не бе общувала със същество от мъжки пол, което да не се интересува от сексуалния й живот, а от нещо различно, дори и толкова шантаво, колкото в случая. Сети се за Хуго и това предизвика неволна усмивка на устните й, която можеше да бъде разбрана по много различни начина. Да, тя изглеждаше като влюбена тийнейджърка, въпреки че не бе наясно какво е любовта и как да разбере, че е влюбена.
Отпусна тялото си върху леглото, което изскърца немощно и Терез потръпна. Колко старо бе това място?И съществуваше ли наистина или бе просто пол на развинтено въображение?Подобни въпроси занимаваха съзнанието й, докато паралелно с това се опитваше да състави няколко смислени изречения, с които да опише деня си. Той, би се сторил на някой външен и непознат човек, който не бе наясно с нейното минало, характер и начин на живот, твърде скучен и еднообразен, но Терез се радваше на всяка дреболия като малко дете, а погледът й към света и философското отношение към нещата, правеха всеки ден необикновен. Как да го опише?Как да му покаже своето вдъхновение, своята увереност и мимолетно щастие, което можеше да изчезне тъй бързо, както се бе появило?
-Станах. Ядох. Излязох. Прибрах се. Ядох. Заспах.
Успя да го изрече в кратки, прости, недвусмислени изречения, сякаш изреждаше факти за Втората световна война. Лека усмивка се бе появила на устните й, когато зададе същия въпрос, връщайки му го. Сега вече бе готова да слуша.

*извинявай за забавянето
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





come in wonderland. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: come in wonderland.   come in wonderland. Empty

Върнете се в началото Go down
 
come in wonderland.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Хотел Трансилвания :: Минало, бъдеще и други; :: Сънища-
Идете на: