Kathleen.

Claire Holt
1.Име:
Катлийн Денвър
2. Възраст:
17 /1
3.Раса:
вампир
4. Способност:
Нараняване с поглед;Телекинеза;
5.Характер:
Изненадващо за всеки тя е доста спокойно момиче,въпреки това може съвсем спокойна да отнеме живота на нищо неподозиращ човек,ако е раздразнена. Едва ли би го показала,би си проличало по действията й. Свикнала е да бъде сама..Лесно може да те порази с леденото си държание, което я следва неотлъчно почти навсякъде. Груба, заядлива и много непредвидима. Това са трите думи които я описват почти съвършено. Държанието често печели много врагове искащи смъртта й, но тя никога не губи ! Не се залъгвай по крехкият й вид, тя е опасна, хладнокръвна и никога не можеш да познаеш какво се върти в главата й. Както все друг богинята има и добри страни. Умее да е мила ако се налага. Приказлива е, особено когато е в добро настроение. Да я видиш такава е рядко явление. Усмивката й се показва толкова рядко и то съвсем за кратко. Малко хора могат да я накарат да се усмихне

6.История:

1994 .. 03..01 ..
Чу се писък на бебе ..тя проплака ..Очите на Мия се напълниха с сълзи ..
''-Момиченце е'' .. Няколко думички излязоха от устата на доктора и Мия вече бе толкова радостна .Точно това и искаше тя .. момиченце .Роджард погледна дъщеричката си и я взе в ръцете си още от тогава малката сякаш се бе сляла с татко си . ''Ще я наречем Катлийн'' Каза Роджард с силин глас и леки сълзи върху очите си .От деня на раждането си малката Катлийн бе щастливо бебче всички я обичаха и я глезеха толкова много . След навършването на петте и годинки малката вече разбираше какво се случва с живота и обичаше толкова много баща си ,а и майка си казваше на всеки ,че има най-добрите родители на света и ,че ги обича толкова много .За жалост това бе просто една малка сцена от живота на малкото момиченце .Преди да се роди Мия и Роджард не спираха да се карат имаше и случаи за опити за убийства и най-различни неща .Пет години ..постижение за тях те бяха се кротнали или поне така си мислеха близките им .Малката си играеше в градината беше толкова тихо и спокойно след миг се чу трясак от счупване на чиния .Катлийн се стресна ,но и искаше да разбере какво става .Влезе в къщата и видя как баща и удря майка й .Очите на малката се бяха напълни с сълзи тя изтича към майка си и се промуши между тях двамата ..
''Остави майка ми ...оставия ..пусния ...махни се от нея ..не я наранявай ...ПУСНИЯ .. Без да осъзнае какво прави Катлийн взе близкия кухненски нож и го заби в сърцето на баща си . Той падна и последните думи които каза бяха ''Правех всичко за твое добро миличка ,но ти прощавам .. '' Роджерд издъхна ,а Катлийн пусна ножа и тръгна да бяга .Не знаеше къде да отиде ..къде да се скрие .. къде да си поплаче ..Тя не знаеше какво да направи .Тя бе убила баща си .Е едва бе навършила петте си години .

12-ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Нямаше и следа от малката ,но вече пораснала Катлийн цели дванадесет години и пак нямаше следа от Катлийн .Къде ли бе тя ?!Къде ?! Майка й се бе поболяла от мъка по нея и бе на прага на смъртта .Всеки ден момичето посещаваше баща си .. Всеки ден стоеше пред гроба му и плачейки му казваше ,че съжалява за всичко и,че адски много го обича и иска той да се върне ,но това бяха само думи .Той нямаше да се върне и тя го знаеше ,но продължаваше да се измъчва ..Защо го правеше ..?!